неделя, 31 май 2015 г.

КАК СТРАХЪТ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО МОЖЕ ДА ПРОГОНИ ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА НИ



Оказва се,че страхът играе важна роля в живота ни,като потиска защитните реакции на организма ни.Това казва д-р Саймънс,специалист по психосоматични заболявания.
В момента,в който страхът ни обземе,се оказва,че той не само ни действа и вреди на психиката ни,но в същото време ни причинява и телесни заболявания.Всеки си казва,страх ме е от обвързване,болести и какво ли още не.Но питали ли сте се някога,какво всъщност ни кара да се страхуваме?
Отговорът е много кратък и прост.Страхът произтича единствено от нашата фантазия.Всичко тръгва от там,че не гледаме на реалността,а си представяме разни сценарии за възможните последици на едно вероятно събитие,което може и да не се състои.Въображението ни започва да рисува някакво нещастие,което може да ни сполети.Колкото повече свобода даваме на фантазията си,толкова по-голям става страхът и толкова по-трайни са въздействията му върху нашето поведение.Тоест,ние се страхуваме от неизвестното,без изобщо да знаем дали това реално ще се случи.Изглежда абсурдно,нали?Тази вътрешна нагласа обикновено след време предизвиква тъкмо онова,от което отначало съвсем необосновано сме се страхували.
Ето един пример:
Една жена се омъжва за мъж по-млад от нея с 8 години.В началото всичко е било прекрасно.Внезапно обаче жената започва да се страхува,че мъжът ще я изостави,заради някоя по-млада.
Съпругата в случая,не е имала никакви основания да мисли така.Но дотолкова е била обладана от тази мисъл,че това започва да й пречи да върши дори и ежедневните си задължения.Тя става подозрителна и започва да следи всяка стъпка на партньора си.Появява се внезапно в работата му,на срещите с приятелите му и т.н.Това,естествено,не остава скрито за околните,които започват да го подиграват.У дома го очакват неприятности,кавги и психически тормоз.А очакваният край,може да бъде само развод?Кой би издържал на неоснователни ежедневни нападки?
И защо хората допускат това реално да им се случва,да обладава психиката им с фантазии и да води до болести на тялото и разводи?
Примерът с жената е показателен,че страхът може да провали живота ни.Изводите са,че колкото повече човек се вживява в представите на нещо несъществуващо,толкова по-интензивно започва да търси признаци,които да потвърждават опасенията му.А като се търсят признаци,те винаги се намират и се тълкуват както ни е удобно,в необходимата насока.
По този начин,страхът превзема чувствата ни,а на по-късен етап замъглява разумните ни разсъждения.Дори контрааргументите се преценяват,като доказателства.И в крайна сметка какво се случва?Страхът предизвиква реалността,от която се опасяваме.Ние сами привличаме нещастията,които ни се случват с нашите мисли,базирани на нереални събития,плод на фантазията ни в някакво неизвестно бъдеще.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


събота, 30 май 2015 г.

МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА ГРЕШНАТА И ГРЕХОВНАТА НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ



Искам да разкажа историята на една моя любов.Това не е първата и не е най-голямата, но е грешната и греховната.Грешна, защото бе несподелена и се случи в неподходящото време, а греховна, защото съм омъжена.Но какво да правя, просто се случи.Много хора, които не са го преживели няма да ме разберат.Само ще им кажа, че застраховани от влюбване няма, както и от болестите! А нали влюбването си е заболяване, както го доказаха учените.На сърцето не можеш да заповядваш кога и кого да обича.Аз не съжалявам, че съм се влюбила.Това ме направи отново жива, да усещам, че живея, но и ме измъчи, защото любовта ми бе отхвърлена.Не останах въодушевена и щастлива от цялата история, но не мога да я изтрия, тя е част от живота ми.Все още ме боли и се надявам някой ден да забравя всичко.Трудно е, но ще се справя! Имам семейство и дете, които ще ми дадат сили да преодолея злополучното си влюбване и отново да тръгна напред.
Ето я и самата случка!
Както казах вече, аз съм омъжена.Но след дълги години брак нещата започнаха да не вървят.Непрекъснато имаше скандали, които охладиха отношенията ни със съпруга.Интимностите се случваха все по-рядко.Аз се чувствах пренебрегната, липсваше ми нужното мъжко внимание и уважение . Това ми тежеше! Не разбирах защо се случва, тъй като съм хубава, умна и поддържана жена.Оженихме се по любов.Един ден, просто нещата незнайно защо се объркаха.Карахме се за битови неща, на пръв поглед незначителни, но успяха да охладят любовта ни.С течение на времето, дори стигнахме до безразличие.А от безразличието по-лошо няма.Тогава, след дълго обмисляне взех решение за развод.Не беше лесно, но скандалите бяха непоносими и травмираха детето.Исках да прекратя това наказание и да сложа край на всичко.Но така и не го направих! Предпочетох детето ми да има семейство и да не се срамува в училище, че родителите му са разведени.Това е травма, която според психолозите остава за цял живот и се отразява на развитието. Не знам дали съм постъпила правилно, но това бе моето решение.
Всичко с моята любовна история започна преди четири години.След решението ми за развод, аз се регистрирах в сайт за запознанства.Целта ми беше първо да намеря човека, в който да се влюбя и тогава да се разведа.Но нещата не се развиха по очаквания от мен начин.Оказа се, че там рядко някой иска сериозни отношения, а още повече да “вземе” жена с дете.Въпреки това вярвах, че има и свестни мъже, но нещата никога не бяха взаимни.Ако ме харесваха, аз не ги исках и обратното.Единственото съвпадение, което се получи, беше с ерген.Харесахме се и така започнахме да се виждаме за интимности.Дори се уговорихме, че срещите ще са само за това, тъй като той е свободен и се надява да срещне жената на живота си, а аз омъжена и неудовлетворена от брака си жена.Така се виждахме 3 години.Всеки си имаше своя живот и никой не нарушаваше свободата на другия, докато един ден аз се влюбих за нещастие.И най-лошото е, че това се случи след три години връзка, а не от първия ден, месец или година.
Самото влюбване стана една нощ, когато с мъжа ми се скарахме жестоко и аз отново взех решение за развод.Стоях си вкъщи, силно огорчена и исках да изляза, да разтоваря напрежението.Писах на “другият” и му разказах набързо.Помолих го да отида у тях, защото иначе трябваше да стоя на улицата.Бях решила твърдо да изляза, докато се оправя и не исках детето да ме вижда в този вид и плачеща.Любимият се съгласи, след дълго убеждаване.И така преспах една нощ у тях, а на сутринта се прибрах вкъщи.Никой не ме попита къде съм била, мъжът ми не се интересуваше как съм прекарала нощта.Това още веднъж потвърди, че бракът ми отдавна е минало и на никой не му пука за мен.
След няколко дни, разбрах, че съм влюбена.Това може би се активира от разбирането, което получих.Любимият ми даде подслон в труден момент, прегърна ме, за да ме успокои.Тогава аз усетих закрила в негово лице и топлина, която вкъщи отдавна не бях получавала.Случи се и най-върховният интимен момент за мен.Бях доволна, че има на кого да се опра в трудно за мен време, а това “отключи” влюбването ми.
Никога не си представях, че това може да ме сполети.Когато осъзнах, че съм влюбена, исках да изтрия всичко от съзнанието си.Знаех, че влюбването е моментен процес, който ще отшуми и всичко ще приключи, но не стана така.Непрекъснато си повтарях, че той е ерген, не е за мен и нямам право да искам каквото и да било от него.Той е свободен и не искам да му натрапвам себе си, а още повече детето си.Опитвах по всякакъв начин да го “изтрия” , но не се получаваше.Мозъкът ми знаеше кое е правилно и кое грешно и всячески си налагах да го игнорирам, но сърцето не ме слушаше.
Започнах да не се храня, да не спя нормално, не че го исках, но нямах желание за нищо.Това ме измъчваше.Борех се със себе си.Трябваше да съм силна и да се грижа за семейството си.Полагах огромни усилия да изглеждам външно добре, но душата ми вътре “плачеше” и се раздираше.Не знаех какво да правя! Питах се, дали да му кажа какво се случва в мен или да чакам любовта ми да отмине.Не исках да го информирам, защото знаех, че той не споделя чувствата ми, бях убедена, че за него е само моменти на удоволствие.
Дълго се лутах с мислите си.Но вместо да отшумяват нещата, те все повече се задълбочаваха.Ходех безцелно по улиците при -10 градуса температура навън.Имаше огромни преспи със сняг, но аз газех, без изобщо да ги забелязвам.Не усещах дори студа , който беше сковаващ.Но това ми действаше успокояващо.Движението ме възвръщаше към нормалния живот, но за кратко.Следваше поредното излизане и т.н.Усещах, че полудявам.Това не беше нормално.Вътрешното противоречие между разум и сърце започна да ме разболява . За първи път в живота си вдигах кръвно, сърцето ми биеше учестено.Изплаших се за здравето си, защото съм твърде млада, за да го пренебрегна.Не исках да направя някой инфаркт и така да свърша.Трябваше да спася себе си! “Взех “се в ръце и започнах да чета как да се справя с проблема.
Психолозите казваха, че най-правилното решение е проблемът да се сподели.Реших да послушам съвета.Осъзнавах, че няма да бъда разбрана и ще бъда отхвърлена.Но аз бях по-важна от всичко! “Плюх” на егото си и гордостта си и му писах, че трябва да поговорим.Той естествено ме отхвърли, както и очаквах.Обясних му по телефона в какво съм изпаднала, тъй като той отказваше да се видим на живо.Реакцията му беше, че искам да го обсебвам, да го излъжа и какво ли още не.Но това нямаше нищо общо с истината.Аз исках просто да го споделя и така да се “излекувам”, исках да спася себе си.Бракът ми беше нещо важно за мен в този момент, колкото да запазя семейството за детето и не планирах точно тогава да се развеждам.А дори и да стигнех до развод, това нямаше да има нищо общо с него.Не бих напуснала семейството, заради друг мъж, в който съм се влюбила.Но той отказваше категорично да ме разбере.Предложи ми дори да прекратим отношенията си, но аз го помолих да не го прави сега, защото това ще ме срине и той се съгласи.Така продължиха отношенията ни.
Но … всичко от този момент вече не беше същото.Той почти не пишеше, не общувахме, както преди.Търсеше ме в месеца веднъж за удоволствия и нищо повече.А аз се съгласявах, защото това бяха единствените ми моменти с него.Обичах го, въпреки всичките му недостатъци.Бях влюбена, но не като ученичка.Това беше осъзнато, знаех какво правя, виждах и слабите страни, не съм била заслепена, разсъждавах трезво, но не можех да се откажа.Любовта беше по-силна от мен .
Никога не съм искала от него да ме обича и постоянно му го повтарях, но той не ме слушаше.От този ден, на моето “обяснение” в любов започнаха и проблемите ни.Той все повече се отдръпваше, все по-рядко пишеше, не отговаряше, а мен това ме измъчваше.Исках само нормално да общуваме, като възрастни, а не да играем на котка и мишка.Все пак това са четири години, не можех лесно да ги пренебрегна.
След време нещата се успокоиха.Моето влюбване взе да отминава.Виждахме се от време на време.Но се случи нещо още по-лошо.Осъзнах, че го обичам.Казвам по-лошо, защото влюбването е моментно, а обичта може да е постоянна . Изплаших се от чувствата си, но поне бях благодарна, че я нямаше онази лудост и напрежение.
Един ден реших да си направя друг измислен профил във въпросния сайт, за да си общувам с хората, а не с някакви намерения за реални запознанства и връзки.И какво се случи? Моят така наречен любим ми писа, без да знае, че това съм аз.Реших да му отговоря, за да видя как подхожда към другите жени, как се отнася с тях и за какво изобщо си пишат.Направих го от любопитство.Успях в процеса на разговора да го заинтригувам и така тръгна едно писмено общуване.
За мен по-скоро беше вид игра, шега, не го приемах сериозно.Но явно за него не беше така.Признавам си, възползвах се от момента, за да го разпитам.Зададох му въпроси около нашата връзка, за да разбера какво мисли. Вътрешно бях убедена, че не е безразличен към мен.Все пак четири години не е малко време.Не очаквах да ме обича, но се надявах поне да е някакъв вид привързване.
Той започна да обяснява, че се среща с омъжена жена, после каза, че тя е свободна, имаше противоречия.Отношенията им стигали до няколко срещи в годината за удоволствия и че той не изпитвал нищо към нея, освен задоволяване на физическите си мъжки нужди. Точните му думи бяха, че той не проявява интерес към нея и ако е имало привличане, тя отдавна щяла да е у тях.Аз се обърках още повече от това.Хем имаше съвпадения за мен, хем думите му бяха за друга.Не знаех каква е истината и продължих да го разпитвам.Разказваше ми, че е от друг град, че не е омъжена и други неща, които не съвпадаха с мен.Явно през цялото време е говорил за друга.Така и не разбрах истината.Но поне открих, че се е срещал и с друга (ако изобщо е така). Това ме нарани, но нямах право да се сърдя, та той е свободен.
Тъй като той прояви интерес към мен, т.е. измислената, разговорът продължи и на другия ден.Писахме почти цял ден и накрая вечерта, той ми предложи да му отида на гости.Преди това му бях изпратила снимка на приятелка, която той не хареса, не го каза, но то беше ясно.Видях добра възможност да “сваля” картите и да се разкрия.Не можеше това да продължава вечно.Съгласих се да отида у тях.Така и направих.
Позвъних на вратата.Той ми отвори и ме покани.Аз го попитах дали е разочарован, че вижда мен, а той отговори, че е разбрал накрая, че съм аз.Явно беше силно засегнат от постъпката ми.През цялото време мълчеше.Правих опит да го заговоря! Отговаряше на въпросите ми, но личеше, че е от любезност.Стоеше на компютъра и дори не ме поглеждаше.Изведнъж ми каза да си ходя и че не е редно да се виждаме.
Опитах да му обясня, че всичко е било игра и го молех да ми прости.На тръгване ми каза, че не се сърди, но аз знаех, че го прави, за да се отърве от мен.Бях сгрешила, но вече беше късно. След този ден му писах няколко пъти, обяснявах му отново ситуацията и че всичко е било игра, но единствения отговор, който получих бе ”остави ме”.Това беше и последната ни среща засега,надявам се да не съм права!
Съжалих тогава за постъпката си, но стореното, сторено!Направих и още един опит, като му писах в деня за прошка, но отговор не получих.Разкайвам се за глупостта си и все още се надявам обидата да премине и да ми прости.Все пак сме хора и всички грешим!Надявам се да възвърнем поне човешките си отношения на общуване.Боли ме, че така могат да приключат 4 години, та макар и на невзаимно влюбване.
След 4 месеца,той все пак ми прости и днес отново продължаваме да се виждаме.Но вече не е същото.Няма ги моите чувства на любов.Може би наистина времето лекува.Почувствах се свободна.Разбрах,че може да ми е хубаво с него и без да съм влюбена.Сега се наслаждавам на момента на удоволствието,радвам се,че мога да бъда отново с него,макар и за малко,но това наистина ме прави щастлива и ме зарежда.Автор:С.С.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


БИВШИЯТ ИСКА ДА СЕ ВЪРНЕТЕ ОТНОВО ПРИ НЕГО,ТРЯБВА ЛИ ДА ГО ПРИЕМЕТЕ


Бившият иска да се върнете отново при него и да подновите отношенията си.Трябва ли да го направите или да му обърнете гръб завинаги?Помислете,необходимо ли е да се връщате назад и да правите компромиси,най-вече със себе си?Изчислете “цената”,която ще се наложи да платите,струва ли си?Ако ви е наранявал,бихте ли искали да го преживеете отново?Множество въпроси,на които решението е трудно.
Практиката е доказала,че който веднъж “посегне” пак ще го направи.Опитайте се да анализирате подробно причините,довели до раздялата и преценете има ли смисъл връзката ви отново да се възроди.Ще ви направи ли това по-щастливи?Струва ли си,заради няколко хубави момента отново да рискувате да изживеете хиляди лоши.Доколко можете да се доверите на човека отсреща,че няма да злоупотреби с доверието ви повторно?Отговорете си на тези въпроси,преди да вземете каквото и да е решение.
Ако сте прекратили пътищата си по независещи от вас обстоятелства,както се казва “съдбата ви е разделила” и любовта никога не ви е напускала,може би е редно да заживеете отново заедно,но ако спомените ви не са “розови” и са ви причинили болка,едва ли е нормално да се връщате назад.
Но ако все пак решите да го направите,поразсъждавайте,защо се съгласявате да подновите отношенията си.
Много често се случва мъжът да ви оцени,едва,след като ви е загубил.Ако си намерите нов партньор той започва да ревнува и не може да допусне,че друг ще ви притежава и че ще бъдете щастливи с него.Започват всякакви опити от негова страна да ви спечели отново.Държи се мило и вие отново виждате “доброто” момче,което е покорило сърцето ви.Но уви,всичко е само временно,породено от неговата ревност.Заслепени от романтичното му поведение,вие рискувате отново да се “подхлъзнете”.
В друг случай,може да решите да се върнете,защото в момента сте сами или не намирате нищо по-добро от бившия.Да,самотата не е хубаво нещо,но лошото отношение към вас по-приемливо ли е?Не бива да се жертвате,заради страх от самотата,винаги има някой,който ви очаква,само трябва да го срещнете.
Трети случай,който е и най-разпространен е,да се върнете,заради децата.Мъжете най-често използват това,за да ви манипулират,разчитайки на майчиния ви инстинкт и ролята ви на пазителка на семейството.И в повечето случай успяват,тъй като няма жена,която да остане безразлична към щастието на децата си.
Как да постъпите,да се върнете или не при бившия?Всеки сам трябва да прецени.Едното решение е,да загърбите настоящето,да забравите миналото с този човек или по-скоро лошото,което сте преживели с него,да се опитате да поставите ново начало с надеждата за по-добро.Кой знае,може и да се получи!Но,за това се изисква много вътрешна сила,интелект и на двамата и желание да променят отношението си към другия,в името на една пълноценна и здрава връзка.Колко хора го постигат?
Другият отговор е,да загърбите миналото с този човек,осъзнавайки,че доста ви е наранил и да погледнете напред с мъж или без мъж,в името на собственото ви щастие.Не забравяйте,че вие сте най-важният за себе си и заслужавате най-доброто.Обичайте се и изживейте своя живот,а не робувайте на чуждия.По-добре е да вървите напред,защото не знаете там какво има,а назад е ясно,вече сте го преживели,а няма гаранция,че може да се повтори и да ви нанесе още по-големи “щети”.Изборът е Ваш,направете го разумно!
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


сряда, 27 май 2015 г.

КАК ПОСТЪПВА МЪЖЪТ, КОГАТО ХАРЕСВА ЖЕНАТА, НО НЕ Е ВЛЮБЕН



Снимката не се отнася към случая.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Какво се случва след 2-3 годишна връзка,в която жената е вярвала,че това е мъжът на живота й.Чувствала се е ценена и обичана и един ден,когато мисли за по-сериозни отношения,гаджето й казва,че я харесва,но никога не е бил влюбен и не е мислил за съвместен живот.Жестоко,нали!?

Все едно ни заливат с вряла вода.До този момент сме вярвали в другия човек,обичали сме го безрезервно,а какво става всъщност.Питаме се,защо тогава е бил с нас толкова години.Нима е възможно да е било само физическо привличане?
За жените може би това изглежда невъзможно,но за мъжете се оказва напълно естествено.Фактът,че един мъж харесва една жена,не означава,че чувствата му ще прераснат в любов.Най-честият отговор е:”Бях с нея,защото физическият контакт беше страхотен.”
Мъжете ако се почувстват притиснати,са готови на момента да сложат точка на отношенията.А ако жената се обясни в любов,те моментално бягат уплашени.Те не искат по този начин да наранят чувствата на жената.Все пак 2-3 години не можеш да останеш безразличен,но осъзнаваш,че не ти е време да се обвързваш.Знаеш,че ти пука за нея и че я нараняваш,но ако отстъпиш това ще я направи още по-нещастна,а тя заслужава да бъде обичана.Най-често следва бягство.

В крайна сметка всеки решава сам как да постъпи.Не е правилно и мъжът да решава съдбата на жената.Но нали любовта,за да е успешна трябва да е взаимна.Никой не избира в кого и кога да се влюби,но се случва.Там няма разум,всичко е въпрос на химия,която и учените не могат да обяснят.В такива моменти най-добрият лек е да срещнеш нова любов.Май това е най-доброто лекарство.

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

СРЕЩНАХ МОЯТА ГОЛЯМА ЛЮБОВ НА 22


Аз съм мъж на 53 години и искам да разкажа историята на моята голяма любов.
Това се случи,когато бях на 22.Момичето също беше на толкова.Запознахме се на работното място.Работех,като шофьор на държавните таксита.Тогава през 1982 г. беше така.Може би младите не знаят,но частни фирми и превоз нямаше.
Работата ми се състоеше в това,да водя хората до работното им място,което беше на 10-ина км. от града до известен морски курорт и да ги прибирам.
Срещнахме се точно в този бус.Тя пътуваше зад мен,но никога не съм обръщал особено внимание.За мен беше един от всички пътници.Една красива и привлекателна жена,но нищо повече.
Един ден,както си стоеше зад мен,започна да ме закача и нежно да се усмихва.Тя флиртуваше с мен,а аз се чудех какво става.Знаех,че съм привлекателен мъж,но ми се струваше странно да ме свалят пред всички.Все пак не бяхме сами.Не отдадох значение на това,защото тя бе омъжена и с дете,докато аз бях свободен.
Тази случка започна ежедневно да се повтаря и така решихме да излизаме по кафета и разходки,а не след дълго време стигнахме и до физически контакт.Срещахме се тайно в моята квартира.
След месец може би,вече не помня точно,усетих,че тя се влюбва,всъщност не знам дали беше така,никога не съм я питал.Но със сигурност аз започнах да се влюбвам.Знаех,че не беше редно,защото е омъжена,но любовта беше по-силна от мен.Въпреки това,продължавах връзката,защото те със съпруга си нямаха прекрасни отношения.Имаха проблеми,за които не знам подробности.
Така си минаваха дните и годините.Съгласих се на този тип отношения,защото тя ми каза,че иска да се развежда.Постоянно говореше за това и аз напълно й вярвах,че ще го направи.Исках да сме заедно.Бях готов да приема и детето й.Но явно тя ме е заблуждавала,защото нещата не се развиха точно така.В крайна сметка аз останах излъган,тя семейна и естествено настъпи раздяла по нейно желание.Но за това по-късно.Следват любопитни подробности от нашата любов.
Връзката ни не се отличаваше с нищо от традиционните за обичащи се хора.Виждахме се всеки ден,правехме любов,беше хубаво.Но усещах,че нещо липсва.Обичах я,а се чувствах неудовлетворен.По-късно осъзнах,че физически тя не ме задоволява.Признавам,че не беше нещо кой знае какво в интимностите и имах забежки и с други жени.С другите си беше просто физически акт,за да попълня липсващото физическо удоволствие.Въпреки многократните ми изневери,аз силно я обичах.
Отношенията ни продължиха близо 5 години.Към края тя забременя.Това беше шок за нас,предвид семейното й положение.За съжаление,за това разбрахме твърде късно,за да може да се направи аборт.Аз не знаех от кого е детето.Тя твърдеше,че е на мъжа й,а в същото време казваше,че няма интимни отношения с него.Всичко беше много объркано.
Продължихме да се виждаме почти до раждането.Един ден,тя просто ми каза,че трябва да прекратим връзката си и че детето не е мое.Било на съпруга й и така щяло да си остане.Така си тръгна от живота ми завинаги.
Роди се момиченце,но аз така и никога не го видях,защото тя реши така.Понякога си спомням за моята любов и се питам,дали съм постъпил правилно,като съм я оставил да си тръгне.Но нещата си останаха такива,каквито тя ги пожела.
По-късно се ожених,сега имам дете,което вече е голямо,а в момента съм разведен.Въпреки времето,което е минало,осъзнавам,че това е била голямата ми любов,която никога не се повтори.Автор:М.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


вторник, 26 май 2015 г.

НИКОГА НЕ СЪМ ИЗНЕВЕРЯВАЛ,А СЪМ ЖЕНЕН ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ


Чета тук в сайта всякакви истории и виждам, че преобладават темите за любовта извън брака, изневерите, извънбрачните деца, лъжата между съпрузите и т.н.Реших да напиша това, защото смятам, че има и честни бракове и връзки, в които хората си имат доверие и липсва лъжата в техните отношения, въпреки че с течение на годините любовта си е отишла и е останало уважението и добрата грижа за децата и възпитанието им.Нека видим и положителните неща в живота.
Аз съм семеен мъж повече от 20 години и с 2 прекрасни деца и смея да твърдя, че съм щастлив.Не, че нямам проблеми, всеки ги има, но съм далеч от изневерите и лъжите.Чувствам се добре и съм свободен.Не се натоварвам от излишни мисли как да излъжа и да забегна.
Не твърдя, че съм влюбен в жена си, дори не знам дали я обичам след толкова години, но определено знам, че я уважавам и ценя, като съпруга и майка на децата ми.
Честно казано, не разбирам двойките, които живеят в лъжа, измама, изневери.Имам приятели, които го правят и никак не одобрявам постъпките им.А жените им са свестни майки и домакини.Виждам как непрекъснато измислят истории, за да оправдаят забежките си. Изобщо не изглеждат добре.Видът им е измъчен, от това непрекъснато да се “филмират” .Живеят в някакъв свят на сапунени сериали, които си мислим, че са само на лента, а всъщност са си жива реалност.Тяхната психика е обременена с лъжите , чувстват вина за постъпките си, терзаят се и се усещат, като хванати в капан.Техният дух е “заклещен”, но и нищо не предприемат да се освободят.
Аз не ги съдя и нямам право на това.Всеки решава сам, как е добре да живее.Чувствам се свободен и щастлив.
Знам, че много мъже няма да ме разберат, но това съм аз.Възпитаван съм, че семейството е най-важното нещо и то трябва да се цени.Смятам, че бракът трябва да се гради на взаимно доверие и уважение.Но в същото време съм и противник на семействата, които живеят заедно, заради децата, а в същото време съжителството им е ад с непрекъснати скандали, побоища и т.н.Ако живееш в тормоз е по-добре двама човека да се разделят и да търсят щастието си другаде и да престанат да се оправдават с децата си.Никое дете не е щастливо да вижда как се нараняват родителите му, независимо дали това е физически или психически.Това оставя трайна следа в психиката им.
Моето положение е друго.Просто имах късмета да попадна на свястна жена, за което безкрайно й благодаря! Не казвам, че аз не се заглеждам по хубаво изглеждащите жени по улицата, все пак съм мъж.Но само им се възхищавам и толкова, всичко приключва до там.Подтискам естествената си природа на “ловец”, като си давам сметка, че семейството е на първо място и не си струва да рискувам с нещо временно, поддавайки се на нагона.

Това е моята история.Може би е скучна, но е напълно реална.Надявам се, повечето семейства да са, като нашето.А на тези, които не са, им пожелавам да им се случи.Нека всички живеем в любов и разбирателство, без лъжи и манипулации! Това ще ни даде свобода на духа и пълноценност.Успех!Автор: Л.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

понеделник, 25 май 2015 г.

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИЕМЕМ ЛЮБОВТА НА НЯКОЙ,КОЙТО НЕ ОБИЧАМЕ

Трябва ли да приемем любовта на някой,в който ние не сме влюбени и не обичаме?В този “капан” сигурно са попадали много хора.В живота не винаги любовта е споделена.Как да постъпим-да приемем ли или да отхвърлим?Да се съгласим ли да получаваме любов,без да можем да даваме?Честно ли ще е спрямо партньора да го въвличаме в отношения,които няма да му дадат любовта,от която се нуждае?Как да постъпим?
Въпроси много и отговори много,но всеки трябва да постъпи така,както го чувства и усеща и да се довери на сърцето си,то никога не бърка,за разлика от мозъка.
За целта ще разкажа една истинска история за този вид отношения,а всеки да си вади сам поуките за себе си и може би ще си отговори по този начин на въпроси,с които той сам се е сблъсквал в живота.
Това ми се случи едва на 19 години,една твърде крехка възраст за голяма любов.Току-що бях започнала работа и едновременно с това се подготвях да кандидатсвам в Музикалната академия.Животът беше пред мен.Мислех единствено за учението и за реализацията си в живота.Не ме вълнуваха гаджета и сериозни връзки.Не,че не съм излиза с момчета,но това си беше по-скоро приятелство за кафета и дискотеки,но не влагах нищо конкретно,като чувства и отношение към някой специално.
Тогава работех,като касиер в супермаркет.Ежедневието ми не се различаваше от това на останалите младежи.Работата не беше никак лека и това още повече ме мотивираше да уча.
Един ден управителят на магазина ми каза,че ме търсят по телефона (тогава нямаше мобилни).Отидох,като мислех,че родителите ме търсят за нещо спешно,а то се оказа непознат мъж.Представи се набързо и каза,че иска да се запознаем.Не успях да реагирам адекватно.За първи път ми се случваше подобно нещо по телефона.Помня само,че му отхвърлих поканата за запознанство и му затворих,а той извика,че ще дойде лично.Стреснах се,прозвуча ми като закана и заплаха.
Върнах се на работното си място и наистина след две минути той се появи.Каза името си и че работи отсреща.Деляха ни няколко метра до неговото работно място.
Бях ядосана,че ме притеснява в магазина,а и на външен вид не ме впечатли.Беше с 9 години по-голям от мен,това още повече ме отблъсна.Не че годините имат някакво значение за любовта,но тогава разбиранията ми бяха такива.Все пак се чувствах дете на 19 години.
Срещнахме се един ден след работа.Заведе ме на кафе.И така се започна.Излизахме почти всеки ден,но аз го правех просто за компания.Той ме харесваше много и на по-късен етап се влюби,но аз си останах все така безчувствена.Всъщност,по това време и аз обичах,но…..друг мъж,който беше моята голяма любов.
Така прекарвахме времето си в срещи,приятели,забава.Беше хубаво,но само толкова.Нямахме интимни отношения и никога не сме имали през тази година и половина или две на отношенията ни.Не го наричам връзка,защото за мен нямаше такава.Може би не е било коректно от моя страна да се отнасям с пренебрежение към чувствата му,но не можех да заповядам на сърцето си да обича.
Той непрекъснато ми повтаряше,че ме обича и очакваше и аз да го обикна,но уви не се получаваше.Държа да отбележа,че винаги съм била откровена с него и никога не съм го заблуждавала.Казвах му директно да не си губи времето с мен,но той не ме чуваше и се стремеше да ме убеди,че с времето ще го обикна.Затова и продължаваше всичко.
Наистина имахме едни постоянни срещи,бяхме заедно винаги извън работа.Аз го приех,като приятел,но не и като любовник.Така продължи доста дълго време.Той ми предлагаше брак,но аз упорито отказвах.Обяснявах му,че моите планове за живота са други,че искам да уча,да имам добра професия и т.н.,но той си знаеше своето.Не исках на 20 г. да раждам деца.Приемах го,като край на свободата си и на нещо,като влизане в “затвор”.За мен това си беше опропастяване на бъдещето.Другото,което ме спираше,беше голямата ни разлика от 9 години.
Веднъж в многото си опити да ме задържи,ми скрои доста подъл номер.Покани ме у тях на гости,което беше нещо обичайно,тъй като и друг път бях ходила.За моя голяма изненада,когато се появих в уречения час,на вратата ме посрещна той и неговото семейство (родителите и семейството на брат му).Всички бяха официално облечени,за мен имаше огромен букет цветя и се състоя официална,пищна вечеря.
Почувствах се излъгана и подведена.Отидох неподготвена.Бях неподходящо облечена за случая с някакви дънки и тениска.Там бяха майка му и баща му,които за първи път аз виждах,а те нищо неподозиращите хора мислеха,че синът им представя бъдещата им снаха.На другия ден той ми разказа,че го е направил,като се е надявал така да ме склони да се омъжа за него.Но уви,това още повече ме отблъсна.За мен си беше измама,а лъжата не се прощава лесно.Бях отвратена от постъпката му,а още повече,че е заблудил и родителите си.
С това мислех да сложа край на всичко,но не беше лесно да се отърва от него.Той постоянно ме преследваше,идваше на работата ми да се извинява и да му простя,но аз не исках повече да имам нещо общо с него.
След като видя,че няма да отстъпя,той решил да се запознае с друга или по-скоро моя колежка го е запознала.Сега идва и най-подлата му постъпка,за човек,който се кълнеше,че много ме обича и държи на мен и ми предлага брак.Тъй като ние нямахме интимни отношения,той приел поканата на другата за среща.Тя дори не е подозирала,че аз съществувам в живота му.И най-интересното е,че ние с нея лично се познавахме.Тя ми беше началник на една лятна бригада (сега няма такива,това беше в онези комунистически времена,когато ни караха да работим на полето без заплащане).Той все пак не е знаел,че се познаваме.
Срещата им е била една единствена,на която те са имали физически интимен контакт.За щастие или не,тя забременява и иска той да си поеме отговорността и да се ожени за нея,а младежът изобщо не е впечатлен и се окайва за постъпката си.За него това е било огромна грешка,която тотално обърква живота му.
Един ден ми звъни по телефона и иска да се видим.Аз естествено отказвах,защото за мен всичко беше приключило.Но той каза,че идва у нас и ми затвори телефона.Приех го,за да каже какво се е случило.Всъщност тогава ми разказа за случката с бременната си позната.Стана ми противно,че ме е лъгал и за това,но така или иначе нямах чувства и ми беше все едно.Въпреки,че очакваше дете,той с най-голямата си наглост ме молеше да му простя и да се съглася да се оженим,а на нея щял да каже да направи аборт.Това ме потресе.Не разбирах как мъжете с лекота ги решават тези неща,сякаш е някоя настинка,от която де се излекуваш.Съчувствах на жената и я разбирах,тя не беше виновна.Подлостта беше негова.
Посъветвах го да си поеме отговорността и да забрави за мен.Не само,че аз не го исках,но и не можех да приема едно дете да расте без семейство.В крайна сметка той се съгласи и каза,че ще се ожени за нея,заради детето.Това беше най-разумното в случая и последната ни среща,с изключение на посещенията му в магазина.Той наистина се ожени за нея,имат две деца,но не знам как са се развили нещата в бъдещето и дали още са заедно,но аз поне се отървах от него,макар и на тази цена.

Тази случка ме научи,че човек не трябва да приема любов,която не е споделена и защото така му е удобно.Не е честно да не зачиташ чувствата на другия,но не е и редно да бъдеш с някой от съжаление или за да си запълваш времето.Хубаво е да бъдем глезени и обичани,но не за сметка на страданието на другия.Автор:С.С.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

неделя, 24 май 2015 г.

ИМАМ ДЕТЕ ОТ ЛЮБОВНИКА СИ,ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ РАЗВЕДА ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В ЛЪЖА


Моята история започна преди повече от 10 години.Омъжих се на 21,а на 22 вече бях майка с първото си дете.В брака си нямам проблеми и се определям,като една щастливо омъжена жена.Е,както всички двойки и ние си имаме някакви незначителни разногласия,но не е нищо необичайно,което да не може да се разреши или да разруши връзката ни.Оженихме се по любов.
Така си минаваха годините на семейно щастие.Детето порасна,аз се върнах отново на работа и там се случи моят любовен роман.Не съм го търсила,нито съм го искала.Не съм имала нужда от допълнителни мъже или нещо подобно.То просто се случи.Влюбихме се взаимно.Дълго отричах и се борих с чувствата си,но те ежедневно ме връхлитаха.Това е “болест”,от която не можеш да се отървеш.Ако човек не го е изпитвал няма как да ме разбере,но аз и не очаквам това.Може би реших да го споделя,защото това ежедневно ме терзае,а именно,че забременях от мъжа,който не ми е съпруг.От връзката ни се роди едно прекрасно дете,което вече е голямо,но вината,че съпругът ми гледа “чуждо” дете не ме напуска.Той е добър баща и грижовен родител и аз по никакъв повод не искам да развалям семейството си.
Другият мъж,който е биологичният,знае,че детето е негово.Той също полага необходимите грижи,но “тайно”.Не бяга от своите отговорности и иска да признае бащинството си,защото е свободен,тоест няма друга жена и деца в живота си.Дори ме караше да се развеждам.Щял да приеме моето първо дете и да заживеем с него,като семейство.Но аз категорично отказах,тъй като нямам никаква основателна причина да напусна съпруга си,защото сме щастливи.А какво значение има кой човек е донор на нечие дете,нали най-важното е кой го е отгледал и възпитал.
Така дълго се люшках между двама мъже и детето,което нямаше никаква вина,че се е появило.Това ме съсипваше психически,но с течение на годините свикнах да го приемам и съм убедена,че съм взела правилното решение.Детето е добре гледано и възпитано,а най-важното е,че е щастливо и расте в нормално семейство.Реших да запазя тайната си,защото не исках първото ми дете да изживее драмата на разведени родители и да е отглеждано от “втория” си баща.Не знаех това как ще се приеме и дали няма да се отрази пагубно на развитието му.Не исках децата ми да бъдат делени на това е мое,а това е твое.Мисля,че взех правилното решение,като майка.Ако един ден съпругът ми научи,се надявам да ми прости,тъй като той е отгледал това дете.Не вярвам,че една биология би могла да прекъсне връзка,създавана с години,а още повече,че това дете е отглеждано с много любов.Избрах да живея с лъжата,защото не е важно как аз се чувствам и се терзая,а е важно детето да е щастливо.Затова сме майки,за да даваме най-доброто на децата си и да “жертваме” собствените си “чувства” за благополучието на отрочетата ни.Автор:Г.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


петък, 22 май 2015 г.

ЗАБРАНЕНА ЛИ Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ ЗА СЕМЕЙНИТЕ


Да срещнеш голямата любов на 47 години,още повече,че имаш прекрасно семейство и брак,близо 25 години,съпруга,която обичаш и уважаваш и две деца,които вече са пораснали и се справят самостоятелно.Ето,това ми се случи!Грях ли е,че се влюбих?Трябва ли да се упреквам за това,да изпитвам вина и да живея двойнствен живот?
Може би,много хора няма да ме разберат и ще ме упрекнат.Ще си кажат,защо този човек не си гледа семейството,след като обича жена си.Не може ли да се контролира?
Не очаквам разбиране.Знам,че ще ме подкрепят хора,на които им се е случвало.А на тези,които ще ме “съдят”,ще им кажа,че “на чужд гръб и 100 тояги са малко”.Докато човек не изпадне в подобна ситуация,за каквото и да било,той няма как да повярва.
Искам да уточня,че към съпругата си изпитвам обич,която не бива да се бърка с бурната любов.Да,като бяхме млади преживяхме любовта,но сега,след толкова години,остава обичта,привързаността,отговорността към семейството и благодарността,че ме е дарила с две прекрасни деца.
Не искам да се оправдавам,а искам да разкажа своята реална история за “голямата” любов.Грешна или не,тя се случи.Чувствам се гузен понякога от това,но съм щастлив.Тази любов ми дава “криле”,прави ме “жив”,кара ме да се чувствам пълноценен човек,даряващ най-прекрасното чувство-любовта.
Казвам се Иван (това не е реалното ми име),но ще го използвам за историята,предвид,че съм женен,отговорен и обичащ семейството си човек,а жената ще назова Ана,тъй като и тя е омъжена,с дългогодишен брак.
Това се случи преди близо три години.”Срещнахме се”  в известен сайт за запознанства.Ще питате,какво прави женен мъж там.На това и аз нямам отговор или поне не помня мотива,който ме е накарал да се регистрирам,тъй като стана вече ясно,че съм щастливо женен и нищо не търся.Но явно нещата са били на подсъзнателно ниво и съм имал нужда от друг вид любов,която не съм осъзнавал,любовта на страстта,нещо,което да ме грабне и да ме “изгори”.
Нещата започнаха след кратко общуване в сайта.На другия ден решихме да се запознаем на живо.Уговорихме си среща.Аз не се чувствах въодушевен от това,но се съгласих да отида от любопитство.Това беше първата ми “любовна” среща с жена,извън брака (държа да уточня,че никога преди това не съм имал “забежки”).Появих се на уреченото място,дори в малко неглижиран вид,със спортно ежедневно облекло и повечето излязох да свърша моя лична работа и на връщане между другото “минах” да видя с кого все пак си пиша.Не отдадох никакво значение на това и нямах никакви очаквания.
Тя,за разлика от мен,дойде официално облечена и подготвена за среща.Изглеждаше прекрасно,а аз се почувствах неудобно от неподходящия си вид.Осъзнах,че съм сбъркал,че съм се появил така,но вече беше късно за поправка.
Първата ни среща премина на една пейка в парка.Разменихме си някои чисто информативни неща за живота,семействата и т.н.След това нещата продължиха в сайта.
Една седмица след запознанството ни,тя ме покани да отидем по работа до нейното село.Аз се съгласих да я придружа за компания.Там,тя започна да върши неща в градината,които не са присъщи за една жена.Бях шокиран,че се нагърбва с такива задачи,при условие,че има мъж и реших да й помогна.Взех да подрязвам дръвчетата,а тя ми се развика защо го правя.Разрази се огромен скандал,а аз стоях вкаменен,неразбиращ поведението й,при условие,че повечето жени биха били щастливи,че мъжът отива да им помага.Влязохме в безсмислени спорове,всеки каза неща,които се изричат само в афектирано и разгневено състояние.Дори исках да си тръгна с колата и почти го бях направил,но осъзнах,като един разумен човек,че това село се намира на километри извън града и няма автобуси,с които тя да се прибере.Върнах се от човешка гледна точка.Извиних се за поведението си,въпреки че не намирам повод за това,но го направих,защото тя е дама и реших,че не си струва за такива битовизми да влизаме в конфликт.Защо разказвам всичко това?Защото,този скандал се оказа началото на най-интересното,тоест нашата връзка.
След като изяснихме спора и разтоварихме негативните си емоции,нещо в нас се отключи и тогава консумирахме неудържимата си страст.И за двамата това се оказа нещо разтърсващо и необикновено.Почувствахме невъобразима страст,която никой преди това не беше преживявал.Получихме взаимно “дозата” нежност,прегръдки и целувки,които явно и на двамата скоро не бяха ни се случвали.Така завърши първата ни разходка,след което всеки се прибра при семейството си.
Няколко дни по-късно,след първия ни по-близък контакт,осъзнах,че започвам да мисля непрекъснато за този момент.Разкъсвах се между семейството и новата жена,която за един ден успя да обърка ума ми.След седмица разбрах,че съм влюбен.Казах си,не може на мен това да ми се случи,аз съм женен и отговорен човек и трябва да се владея.Не бива да го допускам.Заповядвах си да изхвърля тези мисли от главата си,намирах си работа,която да ме отвлича,но уви,беше неуспешно.Знаех,че не бива,но то ме връхлиташе и не можех да го контролирам,беше по-силно от мен.А учените са доказали,че влюбването не може да се владее,то е химия и необясним процес.Не,че се оправдавам с това,но фактите са си факти,а и който не го е изпитвал,той няма да ми повярва.
На по-късен етап,след дълги анализи защо съм се влюбил и в какво,стигнах до извода,че съм бил привлечен не от красивата външност на жената,а от нейната сила да се справя сама с трудностите в живота.Тя излъчваше мощна сила и енергия,които ме завладяха.Виждах в нейно лице характера на майка си-борбена и силна жена,която не се предава пред нищо.Това е нещото,което малко жени притежават.Явно мъжете,подсъзнателно търсим,точно този образ на майката (не външния).
В следващия момент осъзнавах,че обичам жена си и че не мога да й причиня това,но знаех,че я обичам,защото ме бе дарила с деца,а не онази бурна страст,която ми достави новата “любима”.И така,седмица след това,аз вече бях влюбен.Срещите продължиха-първа,втора….и така вече трета година.Сега и двамата силно се обичаме и се наслаждаваме на хубавите моменти.Не мога да кажа,че всичко е било идеално,имали сме и конфликти.Дори на няколко пъти се “разделяхме”,но всеки осъзнаваше,че не може без другия и нещата започваха с нова и още по-голяма сила.
Това е моята обикновена история за голямата любов.Дали е правилна или не,нека всеки сам преценява.А и не ми е това целта.Реших да споделя,защото съм сигурен,че има много,като мен,изпадали в подобна ситуация и люшкащи се в двойнствения живот между семейството и любимата.Понякога се чувствам виновен,но после осъзнавам,че това ме прави щастлив и съм благодарен на съдбата,че любовта отново ме направи “жив”.Никога не съм си и представял,че мога да се влюбя на 47 години.Мислех,че това е само за младите и че времето ми е минало за подобни “глупости”.Но съдбата ме опроверга и ме дари наистина с незабравими мигове.Както се казва в клише “за любовта възраст и граници няма”.Може да са само думи,не знам,но за мен се оказа истина.На този етап това е голямата ми любов.Но кой знае,може би “голямата” предстои….Автор:Б.В.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


ПОМОГНЕТЕ!ВЛЮБИХ СЕ В КОЛЕГА,А НЕ ЗНАМ ДАЛИ Е СПОДЕЛЕНО



Аз съм една жена на 25 години и искам да разкажа моята житейска история.Със сигурност и други са имали моята съдба,но аз реших да я споделя,защото съм объркана и се нуждая от съвет и помощ.
Както много други жени,аз се омъжих и създадохме с мъжа ми семейство.От брака имаме дете,което сега е на 3 години.За съжаление това не трая дълго,защото се разделихме.
Един ден преди около година той ми поиска развод.Това за мен беше шок.Стана ми много тежко в началото.Всичко дойде много неочаквано.Той ни изостави,за да отиде да живее с друга,която имаше две деца.И така ни напусна,заради друга жена.Сега общуването ни се свежда дотолкова,доколкото да се уговорим кога ще взима детето.С понятието “нас” вече е свършено.В момента всеки си има своя живот поотделно.
С течение на времето болката от раздялата лека-полека отмина.Но ми се случи нещо друго.Не знам дали е хубаво или не.Чувствам се объркана.На работното си място,аз срещнах момче,в което се влюбих.Това го осъзнах преди близо 3 месеца.Не знам как се случи.С него сме колеги.Той е с 3 години по-малък от мен,но за любовта нали граници няма.По характер е много добър и състрадателен.Готов е на всеки да помогне.Той не е женен,но си имаше приятелка,с която скоро се разделиха,слез 3 годишна връзка.Искам да уточня,че той също е дете на разведени родители и има втори баща,с който са в прекрасни отношения.Така че се надявам да приеме нормално и моето дете.
В началото с момчето,в което се влюбих по-скоро бяхме приятели.С него можех да говоря за всичко и неусетно как,с времето станахме по-близки.И така,един ден,аз осъзнах,че той започва да ми липсва и тогава разбрах,че съм влюбена.Не знаех дали той има чувства към мен,а много исках да разбера какво мисли.Така реших да му разкрия,че го обичам.
Когато му казах всичко,очаквах и той да каже,че ме обича.Но вместо споделяне,получих разпит за бившия ми мъж,дали още го обичам и дали бих се върнала при него.Аз го уверих,че това няма как да стане и че всичко вече между нас е минало.Той не каза нищо все пак по въпроса за влюбването.Само спомена,че ще продължим разговора друг път.
Така аз пак не получих яснота за това,какво той мисли.Но усетих,че станахме още по-близки приятели след разговора,но аз не знам дали само това мен ме устройва.Сега,месец след разкриването на любовта ми,аз не знам какво да правя.Трябва ли да повдигна отново въпроса за моите чувства или да изчакам той да предприеме нещо.Това е моята история за моята любов.
Ако някой има същия или подобен проблем нека да го сподели.Автор:Г.А.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


ВЛЮБИХ СЕ В ОМЪЖЕНА ЖЕНА



Когато бях на 25 г. се влюбих в омъжена жена.Бях ерген, но си имах приятелка.Живеех с нея, но още не знаех дали отношенията ни са толкова сериозни, че чак да мисля за брак с нея.Чувствах се свободен, а щом се влюбих в друга, значи не е имало нещо задълбочено между нас.
С любимата работихме заедно.Тя беше 12 години по-голяма от мен, но това не ми попречи да я обикна.Беше мила и внимателна, интелигентна и стабилна жена.Може би ме привлече със своята искреност, чаровност, доброта.Харесвах нейната непринуденост и усмивка.Изглеждаше всеки ден така, все едно няма проблеми.Това ме зареждаше.Дори бях забравил, че вкъщи имам приятелка, която ме чака, даже и любовта с нея вече ми беше рутинна.Мислех само за любимата, тя изпълваше съзнанието ми.
За мое голямо нещастие, тя бе омъжена и то щастливо.Хвалеше се, че обича съпруга си и че за нея други мъже не съществуват.Това ме съсипваше.Не знаех как да постъпя.Исках я за себе си и то не само физически, исках да я имам завинаги и да създам с нея деца и семейство.Това, че беше семейна и с дете не ме спираше.Но тя не прояви интерес към мен.
Един ден, обладан от моите силни чувства, аз реших да й споделя любовта си, надявайки се и тя да отвърне.Но за съжаление получих отказ.Това естествено не ме спря.Обичта ми беше по-силна от всичко.Казах й че я обичам и че ще я приема с детето, а по-нататък ще си имаме и наше.Да, бях готов на това.Като човек обича силно, това няма кой знае какво значение.
Но тя ме отхвърли.Обясни ми, че аз за нея съм дете, макар тогава да бях на 25 и не гледа на мен, като на привлекателен субект.Тоест, тя беше мила с мен по детски.Това ме натъжи, но не ме обезкуражи . Исках да отида и да кажа на мъжа й че я обичам, но не го направих.Тя ме спря.Заяви ми, че не ме обича и че това няма да има смисъл, защото нищо няма да постигна.Така си минаваха дните.Аз влюбен, а тя виждаше в мен само приятел.
Напълно отчаян един ден,аз реших да направя нещо много романтично.На мястото, където работехме се бяхме събрали около 10 души.И тя беше там.Пред всички изкрещях, че я обичам.Хората се спогледаха изненадани.Така силно се надявах да дойде и да се хвърли на врата ми и да ми каже, че и тя има чувства, но уви.
Вместо това, ме извика на личен разговор.Излязохме навън.Каза ми, че това повече не може да продължава и че ще напусне работа.Тогава, аз като мъж, който беше забъркал кашата, написах молбата си за напускане и я подадох.Беше одобрена. След един месец бях освободен и така историята ми приключи.Вече повече от 6 години не съм я виждал, с изключение на един път на улицата.Беше скоро и си разменихме само едно здравей, тя дори не пожела да спре да поговорим.Усетих тръпката в стомаха и разбрах, че все още я обичам, но тя ме подмина без всякаква заинтересованост.Може би това е била голямата любов на живота ми, щом все още ме вълнува.Не зная със сигурност, но знам, че винаги ще я обичам.Автор:Г.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


четвъртък, 21 май 2015 г.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ МЪЖ И ЖЕНА-ЕДНА ИСТИНСКА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ


Възможно ли е приятелство между мъж и жена или е неизбежно един ден то да прерасне в любов,независимо дали тя е споделена или едностранчива?Какви са последствията от такава връзка и до колко това може да ви нарани след време?
Всички са имали подобни отношения на приятелство между двата пола.И всички започват с идеята,че е просто приятелство и си казват: аз никога не мога да премина границата,защото я/го чувствам като сестра/брат и е невъзможно да се влюбя.
Това са едни чисти отношения,които се изграждат на база на откровението и доверието.И двамата са напълно честни в разговорите,разкриват изцяло душата си,както се случва между приятели.Може би, именно това доверие прави отношенията им толкова истински.Не се налага да лъжат,за да се оправдават и т.н.Те споделят и най-съкровените си тайни и тревоги и разчитат на подкрепата на другия в трудни моменти.Това неминуемо води до привързаност,която един ден в повечето случаи прераства в любов,но за съжаление не винаги е споделена и завършва с приключването на едно силно приятелство,разочарование и болка.
За да не звучи всичко това голословно,ще разкажа една истинска история,с реални герои,но без имената им (по нейно желание).
Те се запознават в Сапарева баня,където и двете семейства са на почивка.Тогава са деца на 13-14 години (жената,която разказва не помни точно).Обичайно се събират да играят пред хотела,в който са се настанили.Чисто детски и невинни отношения.Оказва се,че живеят в един и същи град.
Като свършва почивката,си разменят телефоните и си обещават,че пак ще се виждат и ще поддържат приятелството си.Така и става.Срещат се почти всеки ден.Играят и се забавляват.Но един ден тези деца порастват.Минават години на невинно приятелство.Завършват училище и всеки продължава живота си.Той отива да учи в друг град,но това не прекъсва детските им отношения.Виждат се да си разкажат кой как живее,с какво се занимава,ходят заедно на плаж,дискотеки и т.н.Всичко е толкова хубаво и чисто.
Но…..какво се оказва в един момент?Децата стават мъж и жена,вече на 18-19 години.Явно започват да усещат някакво привличане (в случая само единия),което досега не им е било познато.
Един ден той я кани у тях,а тя приема,защото знае,че са просто приятели и отива на поредната среща да се видят.Той току-що е излязъл във ваканция.Та какво толкова,познават се от много години и заедно са израснали.Минава обичайната почерпка с кафе и сладки,говорят си кой как му минават дните,такива непринудени неща.Играят на карти и “Не се сърди човече” (то тогава такива бяха заниманията на децата),нямаше компютри  и други неща,както сега.И както невинно си играят той застава до нея и я прегръща.Тя не обръща особено внимание,приема го като знак на приятелство и си премълчава.Но следва повторение и това вече променя всичко.Тя е втрещена и пита какво става,а той изплашен от реакцията й се отдръпва,но….за малко.Следва трети опит,но тя пак се дърпа и пита какво става,а той я целува по бузката.Тогава тя с остър тон настоява за отговор,който така и не получава.Той просто мълчи.Тогава тя “взема” нещата в свои ръце и започва монолог.Обяснява му,че те са само приятели и това,което прави е недопустимо.Казва му,че за нея той не представлява субект на чувства и не вижда в него мъж,а приятел.Момчето така и нищо не споделя за постъпката си.Остава неясно,дали той реално е имал чувства или е искал просто някаква по-специална близост.А тя след тази случка си тръгва и това се оказва последната им среща.
Така се е разрушило едно истинско приятелство.Дали е било правилно или не,вече няма значение.Важни са изводите и въпрос на личен избор кой как ще постъпи в подобна ситуация.Но най-важно си остава приятелството,което в случая остава недооценено.
Днес,след толкова много години никой не знае какво се е случило с другия.Знае се само развитието при жената,тъй като тя разказва историята,но другата страна остава неясна.Тя вече е омъжена,но в трудни моменти се сеща за него и иска да знае къде е и какво се случва с него и как живее,но не знае къде да го потърси,а и не смее да отиде там,където може още да живее.Не се знае дали изобщо е там,дали и той няма семейство,дали още я помни.Това са детски неща,които отдавна са минали и не е редно да се намесваш евентуално в чуждо семейство.Не знаеш другия как ще го изтълкува.Тя иска среща само от любопитство,но дали е така щом още помни този случай след повече от 20 години.Или приятелството наистина е било толкова силно,че още й липсва.В днешно време знаем колко е трудно да имаш истински приятели.Тя все още се надява да го види,а може и да са се срещали,а да не са се познали.Тогава са били деца,а сега са възрастни хора.Кой знае?Съдба!
Вечно ще останат въпросите: защо се е случило това,защо са допуснали да се разруши приятелството им,защо никой не е посмял толкова години да потърси другия?Дали изобщо той е жив?На този етап отговори няма.А знае ли човек,понякога се случват чудеса!Животът може отново да ги срещне,а той да се разпознае тук и да направи опит да я потърси.
Така завършва една обикновена житейска история.А дали е възможно приятелство между мъж и жена,нека всеки си отговори сам.Автор:М.М.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com