вторник, 26 май 2015 г.

НИКОГА НЕ СЪМ ИЗНЕВЕРЯВАЛ,А СЪМ ЖЕНЕН ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ


Чета тук в сайта всякакви истории и виждам, че преобладават темите за любовта извън брака, изневерите, извънбрачните деца, лъжата между съпрузите и т.н.Реших да напиша това, защото смятам, че има и честни бракове и връзки, в които хората си имат доверие и липсва лъжата в техните отношения, въпреки че с течение на годините любовта си е отишла и е останало уважението и добрата грижа за децата и възпитанието им.Нека видим и положителните неща в живота.
Аз съм семеен мъж повече от 20 години и с 2 прекрасни деца и смея да твърдя, че съм щастлив.Не, че нямам проблеми, всеки ги има, но съм далеч от изневерите и лъжите.Чувствам се добре и съм свободен.Не се натоварвам от излишни мисли как да излъжа и да забегна.
Не твърдя, че съм влюбен в жена си, дори не знам дали я обичам след толкова години, но определено знам, че я уважавам и ценя, като съпруга и майка на децата ми.
Честно казано, не разбирам двойките, които живеят в лъжа, измама, изневери.Имам приятели, които го правят и никак не одобрявам постъпките им.А жените им са свестни майки и домакини.Виждам как непрекъснато измислят истории, за да оправдаят забежките си. Изобщо не изглеждат добре.Видът им е измъчен, от това непрекъснато да се “филмират” .Живеят в някакъв свят на сапунени сериали, които си мислим, че са само на лента, а всъщност са си жива реалност.Тяхната психика е обременена с лъжите , чувстват вина за постъпките си, терзаят се и се усещат, като хванати в капан.Техният дух е “заклещен”, но и нищо не предприемат да се освободят.
Аз не ги съдя и нямам право на това.Всеки решава сам, как е добре да живее.Чувствам се свободен и щастлив.
Знам, че много мъже няма да ме разберат, но това съм аз.Възпитаван съм, че семейството е най-важното нещо и то трябва да се цени.Смятам, че бракът трябва да се гради на взаимно доверие и уважение.Но в същото време съм и противник на семействата, които живеят заедно, заради децата, а в същото време съжителството им е ад с непрекъснати скандали, побоища и т.н.Ако живееш в тормоз е по-добре двама човека да се разделят и да търсят щастието си другаде и да престанат да се оправдават с децата си.Никое дете не е щастливо да вижда как се нараняват родителите му, независимо дали това е физически или психически.Това оставя трайна следа в психиката им.
Моето положение е друго.Просто имах късмета да попадна на свястна жена, за което безкрайно й благодаря! Не казвам, че аз не се заглеждам по хубаво изглеждащите жени по улицата, все пак съм мъж.Но само им се възхищавам и толкова, всичко приключва до там.Подтискам естествената си природа на “ловец”, като си давам сметка, че семейството е на първо място и не си струва да рискувам с нещо временно, поддавайки се на нагона.

Това е моята история.Може би е скучна, но е напълно реална.Надявам се, повечето семейства да са, като нашето.А на тези, които не са, им пожелавам да им се случи.Нека всички живеем в любов и разбирателство, без лъжи и манипулации! Това ще ни даде свобода на духа и пълноценност.Успех!Автор: Л.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар