четвъртък, 21 май 2015 г.

ИСТОРИЯТА НА МОЯТА ПЪРВА ЦЕЛУВКА-ЕДИН ВЕЧЕН И НЕЗАБРАВИМ СПОМЕН



Помните ли първата си целувка,първият трепет на сърцето от това,първото вълнение и “пеперудите” в стомаха?Може би не за всеки това е вълнуващ момент,но определено се помни завинаги.Зависи на каква възраст се е случило и с кого,дали целувката е била чисто приятелска или е възникнала в момент на чувства.

Ето и моята лична история за първата ми целувка.
Това ми се случи,когато бях дете на 9-10 години.Беше нещо много невинно и по детски,но после с течение на времето осъзнах,че това е бил най-вълнуващият момент тогава в живота ми,а щом го помня още,въпреки че вече съм на повече от 40 и с добри чувства,може би е било нещо повече от целувка.
Всичко започна една лятна ваканция при баба и дядо на село.Аз не обичах да ме водят там,защото ми беше скучно и нямаше много деца,с които да си играя.Исках да съм си у нас при приятелите в града,но родителите ми работеха и се налагаше да прекарвам три месеца на село.Събирахме се на улицата с една моя братовчедка и други нейни приятелки,но на мен не ми беше интересно,защото те бяха по-големи и ме възприемаха,като дете,което им пречи на “големите” занимания.Говореха си за гаджета,а мен това изобщо не ме вълнуваше.Само от време на време ме вземаха със себе си от съжаление,че съм оставала сама.
Но един ден в селото дойде момче на гости на баба си.Запознахме се с него и често се събирахме,но и той,като момичетата предпочиташе да си играе с големите,а не с мен.
Една сутрин се видяхме както обикновено на поляната.Бяхме моята братовчедка,аз и той.Основните ни занимания бяха игрите с карти.Караха ме да играем на някаква игра,в която,който загуби изпълнява желанията на другите.Аз,като най-малка често губех,защото и нищо не разбирах.В началото желанията бяха прости-да отида до определено място бягайки,скачайки,да занеса на някой вода и други такива глупави неща.Но в един момент при поредната ми загуба,братовчедка ми ме накара да целуна момчето.Ужасих се от това,защото никога не бях се докосвала до момче по този начин.Станах и исках да си тръгна,но тя ме спря и каза,че ако не го изпълня,повече няма да играят с бебета,като мен.Разликата ни не беше много голяма,но при децата и една година в развитието си е от значение.Тя беше с 3 години по-голяма от мен,а момчето с 2.Това ме накара да се върна и да опитам да го направя.
Дълго време се колебаех,но накрая се престраших и целунах младежа по бузата.Не усетих нищо особено,освен срам и вътрешно негодувание,че съм се оставила да ме уговорят.Беше доста неловко за мен.Цялата треперех и гледах момчето в очите.Той разбра,че се притеснявам и за да ме успокои може би,се усмихна и ме хвана за ръката,а после ме прегърна.Каза,че му е харесало и че всичко е наред.Беше много мил и внимателен,с нищо не ме засегна и не ме нарани,дори ме накара да се почувствам,като принцеса,целунала принца,за да го събуди.За него едва ли тази целувка беше първа.Изглеждаше,че има опит.
Тогава аз,за първи път видях,че той беше доста красив.Имаше хубава черна коса и кафяви и топли очи.Беше строен и по-висок от мен и с доста правилни пропорции на тялото.Засрамих се от мислите си,никога не бях разглеждала до този момент момче по този начин.Явно и аз пораствах,но все още не го осъзнавах.
Така си минаваха дните.Вече не ми беше скучно.”Големите” ми обръщаха повече внимание.Братовчедка ми,той и аз всеки ден играехме на карти и всеки ден победения трябваше да целува другия.Разликата беше само в това,че целувката не беше само по бузката,а и по устните-една невинна детска целувка на докосващи се устни,а не както се целуват възрастните.
С течение на времето започнах все повече да мисля за момчето.Сутрин,когато се събуждах и вечер,когато си лягах,той беше постоянно в ума ми.Дори усещах,че ми липсва,когато не сме заедно.За добро или за зло,така си минаваха дните,а лятото свърши и всички се прибрахме по домовете си.
Училището започна,а аз не преставах да мисля за него и трепета от първата целувка.Чаках с нетърпение следващата ваканция и да отида на село и отново да го видя.Зимната ваканция той не се появи,пролетната също,а аз все продължавах да се надявам.Дойде и лятната,но него го нямаше.Бях много тъжна и разочарована.Следващото лято отново не дойде,по-следващото също,но аз наивно го очаквах.
Един ден реших да попитам баба му защо не идва,а тя ми отговори,че повече нямало да ходи на село,онова лято било изключение.Надеждите ми се сринаха за миг,но това не ме отказа да го търся.
Попитах за адреса му в града и ми го дадоха.Минавах хиляди пъти по улицата,на която е къщата,в която живее с надеждата да го срещна,но така и не се случи.Явно не е било писано.
Така изминаха много години,станахме големи хора,но аз не успях да го забравя.Дори и сега,когато минавам по същата улица в града,се надявам да го видя по-скоро от любопитство,какво е станало с него,как живее,как се е устроил и какво работи,но това и до ден днешен не се случи.А може и да сме се срещали,кой знае,но няма как да се познаем вече,минаха повече от 30 години.За съжаление не помня много ясно и лицето му,всичко се размива с времето.
Сега,когато анализирам това,разбирам,че май съм била влюбена,но предвид крехката си възраст,тогава не съм го осъзнавала.Вече съм омъжена и със семейство,но споменът за първата целувка си остава вечен.Докато съм жива ще се надявам отново да го срещна,макар и само за миг да мога да го зърна. Автор:В.М.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар