неделя, 24 май 2015 г.

ИМАМ ДЕТЕ ОТ ЛЮБОВНИКА СИ,ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ РАЗВЕДА ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В ЛЪЖА


Моята история започна преди повече от 10 години.Омъжих се на 21,а на 22 вече бях майка с първото си дете.В брака си нямам проблеми и се определям,като една щастливо омъжена жена.Е,както всички двойки и ние си имаме някакви незначителни разногласия,но не е нищо необичайно,което да не може да се разреши или да разруши връзката ни.Оженихме се по любов.
Така си минаваха годините на семейно щастие.Детето порасна,аз се върнах отново на работа и там се случи моят любовен роман.Не съм го търсила,нито съм го искала.Не съм имала нужда от допълнителни мъже или нещо подобно.То просто се случи.Влюбихме се взаимно.Дълго отричах и се борих с чувствата си,но те ежедневно ме връхлитаха.Това е “болест”,от която не можеш да се отървеш.Ако човек не го е изпитвал няма как да ме разбере,но аз и не очаквам това.Може би реших да го споделя,защото това ежедневно ме терзае,а именно,че забременях от мъжа,който не ми е съпруг.От връзката ни се роди едно прекрасно дете,което вече е голямо,но вината,че съпругът ми гледа “чуждо” дете не ме напуска.Той е добър баща и грижовен родител и аз по никакъв повод не искам да развалям семейството си.
Другият мъж,който е биологичният,знае,че детето е негово.Той също полага необходимите грижи,но “тайно”.Не бяга от своите отговорности и иска да признае бащинството си,защото е свободен,тоест няма друга жена и деца в живота си.Дори ме караше да се развеждам.Щял да приеме моето първо дете и да заживеем с него,като семейство.Но аз категорично отказах,тъй като нямам никаква основателна причина да напусна съпруга си,защото сме щастливи.А какво значение има кой човек е донор на нечие дете,нали най-важното е кой го е отгледал и възпитал.
Така дълго се люшках между двама мъже и детето,което нямаше никаква вина,че се е появило.Това ме съсипваше психически,но с течение на годините свикнах да го приемам и съм убедена,че съм взела правилното решение.Детето е добре гледано и възпитано,а най-важното е,че е щастливо и расте в нормално семейство.Реших да запазя тайната си,защото не исках първото ми дете да изживее драмата на разведени родители и да е отглеждано от “втория” си баща.Не знаех това как ще се приеме и дали няма да се отрази пагубно на развитието му.Не исках децата ми да бъдат делени на това е мое,а това е твое.Мисля,че взех правилното решение,като майка.Ако един ден съпругът ми научи,се надявам да ми прости,тъй като той е отгледал това дете.Не вярвам,че една биология би могла да прекъсне връзка,създавана с години,а още повече,че това дете е отглеждано с много любов.Избрах да живея с лъжата,защото не е важно как аз се чувствам и се терзая,а е важно детето да е щастливо.Затова сме майки,за да даваме най-доброто на децата си и да “жертваме” собствените си “чувства” за благополучието на отрочетата ни.Автор:Г.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


1 коментар: