събота, 3 октомври 2015 г.

"ЗАБРАНЕНИ" ЛЮБОВНИ ТРЕПЕТИ МЕ ВРЪХЛЕТЯХА НА РАБОТНОТО МЯСТО


Това е една история за "забранената любов".Наричам я забранена,защото аз и субектът на моите трепети сме женени хора,а и нали е общоприето,че на работното място не бива да се случват такива неща.Но в крайна сметка сме хора и никой не е безгрешен.А аз не се чувствам грешна,защото смятам,че любовта е най-великото чувство,което ни кара да се усещаме живи.
Никога не съм планирала да се влюбвам,още повече на работното място,но се случи и за миг не съм съжалявала и не съм изпитвала вина за това.
Ето и самата история:
Всичко започна случайно.Работехме на едно и също място,но в различни отдели.Това не ни пречеше да се засичаме по стаите и коридорите.Той често идваше при мен по различни служебни въпроси и обсъждахме ежедневните процеси.На пръв поглед нищо особено,нормални работни дни.
Един ден забелязах,че той често идва при мен и търси поводи да ме заговори.Нежно ми се усмихваше и като че ли флиртуваше.Ставаше ми приятно,че изпитва симпатии към мен.
Така времето си минаваше,докато осъзнах,че го харесвам.Смятах,че и той не е безразличен към мен.Така си играехме на "котка и мишка",дебнехме се да си засечем погледите,търсехме поводи за разговор,само и само да можем по-дълго време да сме заедно.
В началото не знаех дали той ме харесва.Всъщност и до днес не знам.Никога никой нищо не каза през краткото време,в което работехме и бяхме заедно.
Когато осъзнах,че много го харесвам и май започнах и да се влюбвам,исках и той да сподели,че усеща същото.Предвид,че и двамата сме женени и държим на семействата си,всеки си траеше и не смееше нищо да каже.Не знам дали съм била права,но между нас прехвърчаха искри,имаше феромони.Връхлитаха ме силни любовни трепети,които ме караха да се чувствам жива.След близо 26-27 години брак бях забравила какво е любовта,какво е флирта и какво е усещането да мислиш,че някой те желае,да те търси и да има желание за близост,макар и на работно ниво (ама кой знае дали е било само това).
Така минаваха дните и месеците в любовни трепети и флиртове,докато един ден ми съобщиха,че договорът ми изтича,а с това приключва и работата ми.За мен беше доста неприятно,че тъкмо нещата бяха в някакво развитие и ще трябва да приключат,а те дори реално не са започвали.
Примирих се,че това е съдбата,така е било писано,а все пак сме и женени хора и така е трябвало.Останах вкъщи и тайно се надявах той да намери начин да ме потърси и да ми каже,че и той ме харесва,но това не се случи.
Един ден ме осени идеята,че мога да го потърся в социалните мрежи.Не беше никак трудно,веднага го открих и му изпратих покана за приятелство.Чаках няколко дни да ме приеме,но той не го правеше.Стомахът ми се свиваше и все още се надявах,че ще го направи,но когато не се случваше,започвах да съжалявам,че съм го направила.Притеснявах се,че по този начин съм се изложила,защото ние бяхме възпитавани,че мъжът е редно да прави първата крачка и се чувствах унизена.
Но........на другия ден се случи "чудото".Той потвърди приятелството ми и всички страхове веднага ме напуснаха.Бях щастлива,макар и нищо все още незначещо.
Така продължават нещата и до днес.Просто сме приятели в социалните мрежи,той ми изпраща покани за игри и това е нашето общуване засега.Силно се надявам нещата да не спрат само до тук и той също да ме харесва,както го харесвам и аз..Желая отношенията ни да се развият и да прераснат в бурна и пламенна любов,без естествено да нараняваме семействата си.Искам отново да бъда обичана!
Автор:анонимен

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар