понеделник, 11 февруари 2019 г.

ЗАЩО ИСТОРИИТЕ В ЖИВОТА НИ СЕ ПОВТАРЯТ

Резултат с изображение за ЗАЩО ИСТОРИИТЕ В ЖИВОТА НИ СЕ ПОВТАРЯТ
Замисляли ли сте, че историите в живота ни постоянно се повтарят? Привличаме един и същи тип връзки, отношения, хора, сходни ситуации. Начинанията, с които се захващаме приключват по идентичен начин.

Ако сме имали неуспешна връзка, често следващите поразително си приличат и отново предизвикват у нас познати чувства като чувство за отхвърленост, самота, негодувание, отчаяние, безизходица.

Ако околните са се отнасяли по определен начин към нас – примерно са били прекалено критични, не са ни приемали и са отправяли към нас обиди и подигравки, ако постоянно сме се забърквали в конфликти и т. н, дори и да се преместим на ново място, ни спохожда същото.

В други случаи постоянно оставаме без работа и винаги по пътя ни се изпречва нещо, което пречи на успеха ни. Тъкмо нещата започват да се оправят и пак тръгват надолу. Сякаш някаква зла сила се забавлява с това да ни даде мъничко от това, което искаме, за да може после да ни го издърпа от ръцете.

Какво става…? Започваме да си мислим: „Защо все на мен? Къде бъркам?“

Виним съдбата, хората около нас, внушаваме си, че нямаме късмет, че така ни е писано, че такава ни е кармата или просто сме неудачници.

Така постепенно в съзнанието ни се оформят твърди убеждения, които започват да привличат отново и отново ситуации и хора, окончателно затвърждаващи ги.

Получава се затворен кръг, от който сякаш няма излизане.

Както и да правим и да се опитваме да променим, събитията отново и отново следват познатия сценарий.

Това ни кара да си мислим, че явно нещо в нас не е наред. Има нещо в нас, което носим, където и да отидем.

Казват, че когато дадена история се повтаря, това е урок, който ще се повтаря дотогава, докато не го научим. Това обаче често предизвиква съпротива у нас – „Защо е необходимо да ми се дава урок като на непослушно дете, защо трябва да страдам, защо ме наказват, какво трябва да изкупвам?“

Всъщност тези истории не се повтарят заради лоша съдба или въздействието на зла сила, заради това, че сме неудачници и нямаме късмет или затова, че сме сгрешили някъде и сега ни наказват.

Тези истории не са някакво възмездие или кръста, който трябва да носим.

Истината е, че тези истории си ги поръчваме ние и ги получаваме точно такива, каквито сме си ги поръчали.

Знам, че това е нещо, което човек много трудно може да приеме.

Разбира се, ние правим това без да съзнаваме. По какъв начин става това?
Парадоксалното намерение

Без да знаем, ние си създаваме намерение, което действа срещу нас. Това е парадоксалното намерение. Писала съм за него в Закони на Вселената за благополучие.

Чрез това намерение ние отблъскваме нещата, към които отчаяно се стремим и привличаме това, което активно НЕ искаме.

Защо отблъсваме това, към което се стремим? Нали всъщност ние го искаме, а колкото по-силно е желанието, толкова по-сигурно е, че то ще се реализира..?

На първо място ние бъркаме желанието с нуждата.

Може да изглежда почти едно и също, но желанието те вдъхновява, изпълва те с радост и те води напред, без да те кара да се чувстваш принуден. Чистото желание не е свързано с мъчителни чувства, то е свободно и не изисква изпълнение на всяка цена. То е усещане, сякаш вече имаме това, което желаем и сега се наслаждаваме на всеки етап от осъществяването му.

Ние сме съсредоточени върху радостта и тръпката.

Така това желание се превръща в намерение, което има организираща сила и всичко се случва леко и приятно, без принуда.

Докато нуждата притиска, изпълва ни със страх, отчаяние, чувство за безизходица и неотложност. Тук вниманието ни е насочено именно към тези негативни чувства.

И се превръща в намерение, привличащо още повече ситуации, които ни карат да се чувстваме в безизходица.

Дадено намерение, подкрепено със силни емоции при всички случаи се реализира.

Затова твърдото ни желание да постигнем нещо, придружено с емоции като радост, вълнение, страст и любов, се реализира.

Но също така и желанието ни да НЕ се случва отново пак същата история, придружено със страх(а страхът е дори по-силна емоция и по-бързо задвижва процесите), се реализира.

Защото това, върху което насочваме вниманието си + силни емоции=реализиране.

При чистото желание вниманието ни е насочено към целта, сякаш вече е постигната, а при нуждата вниманието ни е насочена към липсата.

Излиза, че за да получиш нещо, не трябва да имаш нужда от него…?

Но ако нямаш нужда от него, тогава за какво ще ти е?

Тук идва най-тънкия момент, който е най-труден за разбиране и прилагане.

Можем ли да желаем нещо, без да имаме нужда от него и можем ли да се съсредоточим върху радостта, след като сме сковани от страх, отчаяние и това, което искаме, ни е жизнено необходимо?

Обикновено авторите съветват да сменим фокуса – от липсата – към това, което имаме и да сме благодарни за него.

В момента обаче всичко, което виждаме е липса. Почти е невъзможно да се пренасочим към друго, защото това е което ни вълнува. Няма как да се чувстваме радостни и щастливи, когато всъщност сме уплашени и отчаяни.

Какъв е изходът?

Изходът е отказът, колко и парадоксално да звучи.

От опит знам, че когато се откажеш от това, към което отчаяно се стремиш, то обикновено се реализира. Естествено не да се откажеш напълно от желанието си, а от маниакалното му преследване. Отказът те освобождава от вкопчването, от нуждата на всяка цена да имаш нещо, от нуждата да се бориш.

Тогава приемаш ситуацията такава, каквато е.

Не че се примиряваш, а приемаш. Това е много освобождаващо.

Тогава, освободен от нуждата да имаш това, към което се стремиш, ти спонтанно насочваш вниманието си към други неща и виждаш всъщност, че положението не е чак толкова зле. Че има много хубави неща около теб, които могат да ти носят радост, но отчаяният ти стремеж към другото ти е пречил да ги видиш. И тогава по естествен път можеш да започнеш да е радваш на това, което имаш.

Желанието ти вече е освободено от принудата. Освен това са се прибавили и необходимите положителни емоции. И изведнъж се появява възможност исканото да се реализира.

Защото енергията от желанието ти не се е загубила. Вселената не е „забравила“ твоята поръчка, просто сега вече ти си допуснал това да се случи.
Интерпретацията

Това, което предизвиква повторение на историите в живота ни, често е интерпретацията.

Ако сме преживели нещо в миналото, което е оставило много болка и негативни чувства у нас, често започваме да интерпретираме всичко случващо ни се според тези преживявания.

Примерно в миналото сме били изоставени заради друг и това е оставило дълбоки следи в подсъзнанието ни. Сега имаме нова връзка и случайно виждаме своя възлюбен да говори с друг/а. Ситуацията е съвсем безобидна, но ни кара да усетим отново същата болка. И си казваме – „ето, историята се повтаря, пак ще предпочете друг/а“. Това ни изпълва с ревност и гняв и реагираме неадекватно. Започваме да се караме, да следим, да упрекваме и виним партньора си, което в крайна сметка наистина може да доведе до повторение на историята и отново да бъдем изоставени. Ние сами предизвикваме нещата да се развият по подобен начин.

Какъв е изходът?

Дайте си сметка, че интерпретирате нещата. Помислете си – този човек ли ми причинява тази болка или просто е извикал спомена за нея?

Интерпретацията не ви позволява да виждате нещата, такива, каквито са. Тя изопачава истината.

Тази болка е във вас. Когато не сме изживели и освободили негативните чувства в миналото, те си остават в нас и се проектират в това, което ни се случва.

Затова е много важно да изживеем това, което ни се случва, да го приемем и освободим, за да не се пренася в настоящето.
Убежденията

Преживяванията в миналото ни оформя нашите убеждения. Според това, което ни се е случило, ние започваме да се възприемаме като успяващ човек или неудачник, като жертва или свободен, като късметлия или човек, на който не му върви. Тези наши убеждения ни карат да се държим по определен начин, да мислим по определен начин. Дори излъчваме енергия според тях и тя неизменно се улавя от другите.

Ние привличаме това, което излъчваме. Това, което приемем за вярно, става истина за нас. Нашите убеждения програмират всичко, което ни се случва.

За щастие тези убеждения могат да се променят. Най-достъпният вариант са утвържденията и визуализацията.

Напишете на един лист какви са вашите убеждения за връзките ви, за благосъстояние ви, за самия вас или в областта, където усещате проблем. Напишете всичко, което мислите и сами ще се изненадате от това с каква отрицателна нагласа сте.

А как може да постигнете успех, когато сте с нагласа за неуспех?

И как може да промените нещо, когато енергията, която излъчвате е същата?

Нищо не може да се промени, ако вие не направите промяна.

Сега напишете това, което бихте искали да стане истина за вас. Нека това бъдат вашите утвърждения, които да превърнете в новите си убеждения.

Знайте, че и най-малката промяна в мисленето ви, променя енергията, която излъчвате, а оттам и всичко, което привличате.Източник:https://sebepoznanie.com/