четвъртък, 21 януари 2016 г.

РАЗБИХА МИ СЪРЦЕТО




С моята голяма любов се запознах в ученическите си години.Тогава бяхме още деца.Срещнахме се на един купон.Тя беше приятелка на моята сестра.След време разбрах,че е имала чувства към мен.Тогава не знаех.А аз я обикнах от мига,в който я видях.Влюбих се от пръв поглед в това красиво момиче.Но никой така и не разкри чувствата си тогава.
Това се случи през една от летните ваканции.Дните се изнизаха бързо и тя се прибра в родното си място.
Започнах да усещам липсата й.Не преставах да мисля за нея.И така един ден реших да й отида на гости.Срещата мина добре.Бях щастлив,че съм до момичето,в което бях влюбен.Исках да й кажа за чувствата си,но не смеех.Незнайно защо,тогава се срамувах да й го споделя.Ами....детска работа!Така си тръгнах от тях с несподелени чувства.
Изминаха няколко седмици от първата ни среща.Съвсем случайно един ден,както си вървях,видях моето момиче в прегръдките на друг мъж,видимо по-голям от мен.След време тя се омъжи за него и така приключи моята голяма любов.
Аз също се ожених за друга жена,с която изградихме семейство.За съжаление не твърде успешно,което доведе и до развод.
Дори и женен,аз непрекъснато се сещах за моята ученическа любов.Никога не успях да я забравя.
Един ден,след 35 години,реших да я потърся във фейсбук.Съвсем случайно я видях в приятелите на мой приятел.Изпратих й покана и за мое щастие тя я прие.Не очаквах,че ще се сети за мен и че ще ме познае.Радвах се,че отново се намерихме и дълго си разказвахме за това,кой как му е протекъл живота.
Поканих я на кафе и тя,въпреки че беше омъжена я прие.На срещата дойде една жена,която бе различна от това,което познавах.Но все пак бяха минали доста години.Имаше вид на тормозена физически и психически жена.Оказа се,че мъжът й я е биел.Държал я е гладна и жадна.Цял живот са живеели по квартири,а той бил женкар и комарджия.
Стана ми много жал за нея.Не беше това момиче,което помнех и беше по детски щастливо.За първи път тогава,от 35 години насам,аз я прегърнах.Отново почувствах,че още я обичам и я желая.Но този път,вече бях зрял мъж и не се поколебах да разкрия чувствата си.Казах й колко много я обичам и че това никога не е преставало,въпреки че съм бил женен.Това предизвика усмивка на нейното лице.
Така прегърнати,помълчахме известно време и изведнъж тя ме попита,дали бих могъл да я направя щастлива.Отговорът ми беше-да и допълних,че имам голямо биволско сърце,изпълнено с много любов.Така завърши първата ни среща след толкова много години.
Мина седмица и аз отново я поканих на кафе.Исках да разбера повече подробности за нея.Притеснявах се,че живее с мъж,който я тормози.Исках да й помогна.
Тя ми разказа,че мъжът й работи в Германия,но не се грижи за нея и не изпраща пари.И аз на свой ред се оплаках от моята бивша съпруга.
Започнахме да се виждаме все по-често.Консумирахме и физически нашата любов.Този път пламна истинска и взаимна обич.Прекарвахме доста време заедно.Дори,когато беше и на работа,аз бях с нея по телефона.Не можехме един без друг.
Тя работеше към един старчески дом и не изкарваше много пари,за да се издържа.Колкото можех й помагах финансово,работех,като строител.Тя ме запозна с децата си и започнах да ходя по-често у тях.
Един ден решихме да избягаме в друга държава,за да живеем спокойно и далеч от мъжа й.Бяхме заедно почти три месеца.Но съпругът й,като разбра за това,започна да я търси по телефона.
Той я молеше да се прибере при него в Германия,но тя отказваше.Не искаше да преживява отново кошмара на побоища.Започнаха да я търсят нейните роднини и да я убеждават отново да се върне при мъжа си.Отвсякъде я притискаха и тя не знаеше какво да прави.Казваше,че с мен се чувства свободна и обичана,но явно това не беше достатъчно да остане с мен завинаги.Оставих я сама да реши с кого иска да живее.
Съпругът й не преставаше да я търси.Беше й намерил работа в Германия за доста добра заплата и така я принуди да се върне при него.
Замина и ме остави сам.Почувствах се излъган.След тази случка,аз се прибрах в България.Бях смазан.
Както си стоях,изведнъж звънна телефона.Беше тя.Уведоми ме,че на другия ден си идва в България и да я посрещна на летището.Така връзката ни продължи доста време.Бяхме щастливи и всичко вървеше гладко,докато един ден не ми каза,че ме обича,но аз никога няма да стана баща на нейните деца.
Наближиха празниците и тя се прибра при мъжа си.Бяха заедно два месеца.Пишехме и се чувахме по телефона.Тя каза,че вече животът й протичал нормално и коренно различно от преди.Аз нямаше как да знам,дали казва истината.Но в крайна сметка избра мъжа си,а аз останах излъган и сам с разбито сърце.
Не знам дали това е краят на моята любовна история.Надявам се да не е!Аз винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.Кой знае,дали отново ще бъдем заедно?Времето ще покаже!Това е моята обикновена история за голямата любов,завършила с разбито сърце.Автор: И. С.

понеделник, 11 януари 2016 г.

ИСКАТЕ ЛИ ПРЕКАЛЕНО МНОГО ОТ ПАРТНЬОРА СИ




1. Когато сте на вечеря в ресторант, очакваш:а) да се държи като кавалер от филмите
б) да прекарате вечерта в романтични разговори
в) да не покани и някой свой приятел за компания
2. На среща с твои приятелки искаш от него:
а) задължително да дойде и да разговаря с тях
б) да дойде само ако сметне, че ще си прекара добре
в) да излезе другаде, а по-късно да се видите
3. Какви са очакванията ти за свободното време?а) да накараш любимия да бъде неотлъчно до теб
б) да се видите, ако той също е свободен
в) да оставиш времето сам
4. За наближаващия празник мислиш, че ще ти подари:
а) нещо скъпо и луксозно
б) нещо, с което свързваш любовта ви
в) нещо практично
РЕЗУЛТАТ:
Повече А: Ти си глезла, свикнала да получава всичко, което си науми. Внимавай да не отблъснеш партньора с вечните си изисквания към него.
Повече Б: Романтична и мила, ти умееш да изискваш толкова, колкото и даваш във връзката си. Лоялността ти ще бъде оценена - бъди сигурна.
Повече В: Пасивността на исканията ти могат да накарат любимия да мисли, че лесно ще ти се качи на главата. Покажи му, че трябва да уважава мнението ти.

НЯКОЛКО ЕФИКАСНИ СТЪПКИ КАК ДА ИЗБЕГНЕМ СКАНДАЛ



Няма значение с кого общуваме – семейство, приятели, деца, колеги, винаги идва момента на кавгата. Изнервящ ден, проблеми, какво ли не може да ни подтикне да се скараме със или на някого. И колкото и понякога караниците да са дори здравословни, желателно е да ги избягваме, за да пощадим нервните си клетки, пък и тези на другите около нас. Като за начало е повече от желателно да искаме да избегнем скандала. След това спазваме няколко прости стъпки.
Слушай. И чувай. Другият има нещо да каже. Нека го чуем какво. Игнорирайки другия участник в кавгата само ще го накараме да се вбеси още повече. А и не са малко скандалите, започващи именно с това – „защо никога не ме слушаш?“, „ти въобще чуваш ли какво ти се говори?“, „аз на стената ли говоря?“ и т.н. Затова нека се изслушваме внимателно, и тогава да преценим кой е прав и кой – крив.
Можем да използваме правилото 60/40 = 60% от времето слушаме и говорим едва 40%. Според тази тибетска мъдрост, така винаги ще научаваме по нещо ново.
Не винаги ние сме прави. Важно е да разберем това, безгрешни хора няма. Така както другият е виновен, така може да се окаже, че правият е всъщност той. Никога не приемайте правотата си за даденост. И ако изслушаме внимателно другия, може не само да се окаже, че грешим, ами дори и чуем решение на проблема.
Да разберем другия. Да се опитаме да надникнем в мислите и чувствата му, да разберем какво го провокира да се държи така, защо е в лошо настроение, как е минал денят му и на колко стрес е подложен, от какво се страхува… Може би тогава ще се изяснят много неща, като например защо крещи от вратата, вместо добър ден, защо е все намусен, защо не иска да ходи еди-къде си, какво го „пали“, какво го успокоява… Разбирайки другите е важно за пълноценно комуникиране без скандали.
Къде си мислиш, че се намираш? Колкото смешен, толкова и важен въпрос, който е хубаво да се сетим да се попитаме, ако кавгата вече е във вихъра си, че и преди това. Огледайте се около себе си и вероятността да охладите страстите е доста голяма. Първо, деца наоколо, попивайки всяка ваша дума с неприкрит интерес. А може би сте на публично място и всички минаващи ви гледат. Дали пък не направихте черните си ризи достояние на целия квартал? Или току-що превърнахте уютния си дом в полесражение? Ами значи стига толкова, вече се изложихте достатъчно, няма смисъл да продължавате.
Позитивизъм. Ако подхождаме към хората с отрицателно отношение, не само ще се изпокараме с всички, ами и ние самите ще сме тези, предизвикващи това да се случи. Никой не обича намръщени и вечно критикуващи хора. Така че мислете позитивно и посрещайте и скандалджията с усмивка, която да го обезоръжи. И така, както не харесвате отношението на някого към нещо, така и вие имате черти, които дразнят другите. Всички сме хора и се налага да се приемаме едни други.
Спокойствие. Да запазим самообладание понякога е повече от невъзможно, но пък наложително. Спокойно, дишай дълбоко, всичко е наред. Изпуснем ли му края, скандала нараства лавинообразно, всичко излиза от контрол и връщане назад няма. Запазете спокойствие на всяка цена, както и здравия си разсъдък. Побеснели хора няма как да разсъждават трезво и да се разберат.
И пак да уточним, няма значение кой кого предизвиква, няма значение кой на кого какъв е, кой е по-млад, кой по-стар, кой по-висш и т.н., може да се скараме със всеки и на всеки, но от скандал нищо добро не е излязло. И ако така изпускаме парата, може би не е зле да започнем да тренираме вместо това. А ако назрява караница, трябва да я спрем. Спокойно. С усмивка. И любовта си към скандалджията! Да надвием с усмивка! Ето това е истински контрол!Източник:fresh-science.com.