четвъртък, 21 януари 2016 г.

РАЗБИХА МИ СЪРЦЕТО




С моята голяма любов се запознах в ученическите си години.Тогава бяхме още деца.Срещнахме се на един купон.Тя беше приятелка на моята сестра.След време разбрах,че е имала чувства към мен.Тогава не знаех.А аз я обикнах от мига,в който я видях.Влюбих се от пръв поглед в това красиво момиче.Но никой така и не разкри чувствата си тогава.
Това се случи през една от летните ваканции.Дните се изнизаха бързо и тя се прибра в родното си място.
Започнах да усещам липсата й.Не преставах да мисля за нея.И така един ден реших да й отида на гости.Срещата мина добре.Бях щастлив,че съм до момичето,в което бях влюбен.Исках да й кажа за чувствата си,но не смеех.Незнайно защо,тогава се срамувах да й го споделя.Ами....детска работа!Така си тръгнах от тях с несподелени чувства.
Изминаха няколко седмици от първата ни среща.Съвсем случайно един ден,както си вървях,видях моето момиче в прегръдките на друг мъж,видимо по-голям от мен.След време тя се омъжи за него и така приключи моята голяма любов.
Аз също се ожених за друга жена,с която изградихме семейство.За съжаление не твърде успешно,което доведе и до развод.
Дори и женен,аз непрекъснато се сещах за моята ученическа любов.Никога не успях да я забравя.
Един ден,след 35 години,реших да я потърся във фейсбук.Съвсем случайно я видях в приятелите на мой приятел.Изпратих й покана и за мое щастие тя я прие.Не очаквах,че ще се сети за мен и че ще ме познае.Радвах се,че отново се намерихме и дълго си разказвахме за това,кой как му е протекъл живота.
Поканих я на кафе и тя,въпреки че беше омъжена я прие.На срещата дойде една жена,която бе различна от това,което познавах.Но все пак бяха минали доста години.Имаше вид на тормозена физически и психически жена.Оказа се,че мъжът й я е биел.Държал я е гладна и жадна.Цял живот са живеели по квартири,а той бил женкар и комарджия.
Стана ми много жал за нея.Не беше това момиче,което помнех и беше по детски щастливо.За първи път тогава,от 35 години насам,аз я прегърнах.Отново почувствах,че още я обичам и я желая.Но този път,вече бях зрял мъж и не се поколебах да разкрия чувствата си.Казах й колко много я обичам и че това никога не е преставало,въпреки че съм бил женен.Това предизвика усмивка на нейното лице.
Така прегърнати,помълчахме известно време и изведнъж тя ме попита,дали бих могъл да я направя щастлива.Отговорът ми беше-да и допълних,че имам голямо биволско сърце,изпълнено с много любов.Така завърши първата ни среща след толкова много години.
Мина седмица и аз отново я поканих на кафе.Исках да разбера повече подробности за нея.Притеснявах се,че живее с мъж,който я тормози.Исках да й помогна.
Тя ми разказа,че мъжът й работи в Германия,но не се грижи за нея и не изпраща пари.И аз на свой ред се оплаках от моята бивша съпруга.
Започнахме да се виждаме все по-често.Консумирахме и физически нашата любов.Този път пламна истинска и взаимна обич.Прекарвахме доста време заедно.Дори,когато беше и на работа,аз бях с нея по телефона.Не можехме един без друг.
Тя работеше към един старчески дом и не изкарваше много пари,за да се издържа.Колкото можех й помагах финансово,работех,като строител.Тя ме запозна с децата си и започнах да ходя по-често у тях.
Един ден решихме да избягаме в друга държава,за да живеем спокойно и далеч от мъжа й.Бяхме заедно почти три месеца.Но съпругът й,като разбра за това,започна да я търси по телефона.
Той я молеше да се прибере при него в Германия,но тя отказваше.Не искаше да преживява отново кошмара на побоища.Започнаха да я търсят нейните роднини и да я убеждават отново да се върне при мъжа си.Отвсякъде я притискаха и тя не знаеше какво да прави.Казваше,че с мен се чувства свободна и обичана,но явно това не беше достатъчно да остане с мен завинаги.Оставих я сама да реши с кого иска да живее.
Съпругът й не преставаше да я търси.Беше й намерил работа в Германия за доста добра заплата и така я принуди да се върне при него.
Замина и ме остави сам.Почувствах се излъган.След тази случка,аз се прибрах в България.Бях смазан.
Както си стоях,изведнъж звънна телефона.Беше тя.Уведоми ме,че на другия ден си идва в България и да я посрещна на летището.Така връзката ни продължи доста време.Бяхме щастливи и всичко вървеше гладко,докато един ден не ми каза,че ме обича,но аз никога няма да стана баща на нейните деца.
Наближиха празниците и тя се прибра при мъжа си.Бяха заедно два месеца.Пишехме и се чувахме по телефона.Тя каза,че вече животът й протичал нормално и коренно различно от преди.Аз нямаше как да знам,дали казва истината.Но в крайна сметка избра мъжа си,а аз останах излъган и сам с разбито сърце.
Не знам дали това е краят на моята любовна история.Надявам се да не е!Аз винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.Кой знае,дали отново ще бъдем заедно?Времето ще покаже!Това е моята обикновена история за голямата любов,завършила с разбито сърце.Автор: И. С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар