сряда, 17 юни 2015 г.

ЗАЩО ВЕЧНО ТЪРСИМ ЛЮБОВТА



Всички идваме на този свят с любов.Родителите ни се радват и боготворят.Дават ни цялата си любов,според тях,но усещането у нас не винаги е същото.
Въпреки това растем и се развиваме,ставаме възрастни,създаваме семейство и искаме да не повтаряме грешките на родителите,но неволно или не, моделът се повтаря.Всеки иска най-доброто за детето си,но успяваме ли на практика.
Като пораснем искаме да бъдем обичани и ценени.Всеки нормален човек се стреми към това.Но в живота не винаги се получава.В началото тръгваме с идеята в една връзка между мъжа и жената за нещо добро.Искаме да създадем семейство и цял живот да сме щастливи.Но идват проблемите,които един ден водят до отдалечаване и разрушаване на отношенията.Питаш се къде отиде любовта?В какво сгрешихме?
Едни хора търсят отговорите,анализират отношенията си и в крайна сметка успяват да върнат любовта,но други не могат да го постигнат.И накрая се стига до раздяла и разпадане на връзката.
В другите страни,като че ли,когато едни отношения не вървят,хората се разделят,а българите имат една “приказка”,че трябва да търпят,заради децата.Правилно ли е това?
Всеки сам преценява как да живее и какво е нужно да търпи.Вярно,че го правим,заради децата,за да имат семейство,но това дали не вреди повече.
Еднозначен отговор няма.
Човешките отношения са сложни.Няма рецепта за любов.Всички я искаме и търсим,независимо от възраст и пол.Може би така сме устроени!Това е вечният стремеж на човека да бъде обичан.
Като погледнеш влюбен човек,виждаш,че той е различен.Изглежда сияещ,изпълнен с енергия,която може планина да “повдигне”.Очите му изглеждат “живи”,винаги е усмихнат и добронамерен.Колко хубаво звучи,нали?Защо не можем винаги да сме такива?
“Любовта е живот-ако ви липсва любов,липсва ви живот”.- Лео Брускаля
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


Няма коментари:

Публикуване на коментар