събота, 22 август 2020 г.

ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВ,ИЗНЕВЯРА И... ОЩЕ НЕЩО

 
Кой ще каже какво е любов? Георги Джагаров :: е - Здраве и култура

Тази история започна,както много други в сайт за запознанства.Аз,условно ще се нарека Георги, на 39 години тогава.В този момент вече бях разведен мъж с две деца.Тръгнах да си търся жена,с която да имаме интимна дълготрайна връзка,а ако се получеше и нещо повече щях да го приема за нормално.В крайна сметка бях и сега съм свободен,така че имах право да срещна любовта.Така се запознах с една дама на 48 години,която се оказа омъжена за щастие или нещастие.Беше женена за чужденец,който не живееше в България,а тя си беше тук в страната.

Разликата в годините ни не беше малка,но това не ме притесняваше.Все пак годините са една цифра,а и какво значение има това,ако между двама души възникне любовта. 

 Всичко заочна със срещи за плътски удоволствия.Виждахме се тайно,предвид обстоятелствата.Съпругът й идваше понякога в България във връзка с работата си,но повечето време го нямаше и ние бяхме свободни.Връзката ни от самото начало беше бурна и страстна.Желанието да се виждаме беше голямо и неустоимо.И докато се усетим любовта пламна.

Срещите ни преминаваха все така бурно и страстно.Наслаждавахме се един на друг и това ни правеше щастливи.И двамата знаехме,че тази връзка е грешна,но чувствата бяха по-силни от всичко.Така изминаха неусетно две години. Започнахме със срещи по кафета и разходки.Желаехме се страстно.Веднага усетихме силното привличане помежду ни.Грабна ме самото държание и подход на жената към мен.Имахме за какво да си говорим,а това не е никак маловажно.И така се започна!Искахме да бъдем заедно.Правехме любов почти навсякъде.Дори първият път се случи в колата.Но какво значение има мястото,когато човек се влюби.В това състояние се чувстваш щастлив и окрилен и вършиш най-безумните щуротии.Но.....е хубаво и приятно,емоцията те завладява и усещаш как всичко около теб "цъфти и ухае". 

 С течение на времето нещата се задълбочиха.Все повече време прекарвахме заедно.Не искахме да се разделяме.Стигна се до там,че тя искаше да се развежда,за да заживеем заедно.Всичко беше толкова истинско и силно.Любовта все повече ни завладяваше. 

 Един ден,както си стояхме,изведнъж тя ми каза,че ще се връща при мъжа си в чужбина.Това силно ме разстрои,а не по-малко и нея.Така било правилно ми каза!Както бяхме щастливи и всичко изведнъж рухна.Опитах се да я разбера и да приема факта,че ще се разделим.Все пак континенти щяха да ни делят. Тръгна си!Но комуникацията все пак продължи,макар и трудна.В началото си говорехме често,но всичко със времето се промени.Разговорите ставаха все по-трудно осъществими.Започнахме да се измъчваме взаимно.И така един ден решихме да прекратим връзката си окончателно.

Дните минаваха,а тя все повече ми липсваше.Но за нейно добро се примирих и се опитах да приема факта,че е омъжена и не бива да й преча.Все пак,там беше нейното семейство,а аз си останах двугодишния й флирт.

В крайна сметка и до ден днешен се чуваме по различни поводи и празници,но само до там.Говорим си предимно кой как му протича живота,какво прави,ето такива обикновени неща. Времето,както се казва всичко лекува.Раните от раздялата заздравяват,но любовта си остава.Сега,жената която обичах и май все още обичам идва на лятна почивка в България,но само се чуваме.Няма как да се виждаме,тъй като мъжът й непрекъснато е с нея.Но кой знае,може би всичко е за добро.Така е трябвало да стане. 

 Благодаря на Георги,че сподели своята лична история!
Имената на участниците са измислени,но фактите са реални!

 Автор: ДИДИ СТАНЧЕВА

петък, 15 ноември 2019 г.

ПРИТЧА ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СТРАСТТА,ЛЮБОВТА И ОБИЧТА


Резултат с изображение за „притча за разликата между страстта любовта и обичта“"
Млад мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разкажа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта...

Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.

- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъснеш очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.

Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...

- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.

Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.

- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.

Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е Любовта.

- А какво тогава е Обичта, Учителю?

- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.

Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.