ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВ,ИЗНЕВЯРА И... ОЩЕ НЕЩО

 

Тази история започна,както много други в сайт за запознанства.Аз,условно ще се нарека Георги, на 39 години тогава.В този момент вече бях разведен мъж с две деца.Тръгнах да си търся жена,с която да имаме интимна дълготрайна връзка,а ако се получеше и нещо повече щях да го приема за нормално.В крайна сметка бях и сега съм свободен,така че имах право да срещна любовта.Така се запознах с една дама на 48 години,която се оказа омъжена за щастие или нещастие.Беше женена за чужденец,който не живееше в България,а тя си беше тук в страната.

Разликата в годините ни не беше малка,но това не ме притесняваше.Все пак годините са една цифра,а и какво значение има това,ако между двама души възникне любовта. 

 Всичко заочна със срещи за плътски удоволствия.Виждахме се тайно,предвид обстоятелствата.Съпругът й идваше понякога в България във връзка с работата си,но повечето време го нямаше и ние бяхме свободни.Връзката ни от самото начало беше бурна и страстна.Желанието да се виждаме беше голямо и неустоимо.И докато се усетим любовта пламна.

Срещите ни преминаваха все така бурно и страстно.Наслаждавахме се един на друг и това ни правеше щастливи.И двамата знаехме,че тази връзка е грешна,но чувствата бяха по-силни от всичко.Така изминаха неусетно две години. Започнахме със срещи по кафета и разходки.Желаехме се страстно.Веднага усетихме силното привличане помежду ни.Грабна ме самото държание и подход на жената към мен.Имахме за какво да си говорим,а това не е никак маловажно.И така се започна!Искахме да бъдем заедно.Правехме любов почти навсякъде.Дори първият път се случи в колата.Но какво значение има мястото,когато човек се влюби.В това състояние се чувстваш щастлив и окрилен и вършиш най-безумните щуротии.Но.....е хубаво и приятно,емоцията те завладява и усещаш как всичко около теб "цъфти и ухае". 

 С течение на времето нещата се задълбочиха.Все повече време прекарвахме заедно.Не искахме да се разделяме.Стигна се до там,че тя искаше да се развежда,за да заживеем заедно.Всичко беше толкова истинско и силно.Любовта все повече ни завладяваше. 

 Един ден,както си стояхме,изведнъж тя ми каза,че ще се връща при мъжа си в чужбина.Това силно ме разстрои,а не по-малко и нея.Така било правилно ми каза!Както бяхме щастливи и всичко изведнъж рухна.Опитах се да я разбера и да приема факта,че ще се разделим.Все пак континенти щяха да ни делят. Тръгна си!Но комуникацията все пак продължи,макар и трудна.В началото си говорехме често,но всичко със времето се промени.Разговорите ставаха все по-трудно осъществими.Започнахме да се измъчваме взаимно.И така един ден решихме да прекратим връзката си окончателно.

Дните минаваха,а тя все повече ми липсваше.Но за нейно добро се примирих и се опитах да приема факта,че е омъжена и не бива да й преча.Все пак,там беше нейното семейство,а аз си останах двугодишния й флирт.

В крайна сметка и до ден днешен се чуваме по различни поводи и празници,но само до там.Говорим си предимно кой как му протича живота,какво прави,ето такива обикновени неща. Времето,както се казва всичко лекува.Раните от раздялата заздравяват,но любовта си остава.Сега,жената която обичах и май все още обичам идва на лятна почивка в България,но само се чуваме.Няма как да се виждаме,тъй като мъжът й непрекъснато е с нея.Но кой знае,може би всичко е за добро.Така е трябвало да стане. 

 Благодаря на Георги,че сподели своята лична история!

Имената на участниците са измислени,но фактите са реални!

 Автор: ДИДИ СТАНЧЕВА

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН КРАЛ,УСПЯЛ ДА РАЗКРИЕ КАКВО ИСКАТ ЖЕНИТЕ

Живял някога един крал. Веднъж попаднал в плен на своите най-големи врагове, които му поставили интересно условие, за да се спаси:

- Има само един начин да избегнеш смъртта. Трябва да намериш правилния отговор на един въпрос. Но тъй като той е изключително труден, ще ти дадем една година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, но ако не се справиш със задачата, ще бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?

Върнал се кралят в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:

- Иди в старата гора и потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но те предупреждавам, че ще ти поиска много висока отплата.

Отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.

Погледнал кралят вещицата – стара, грозна, гърбава, мръсна, дрипава... и си помислил: „Не, по-добре да умра!"
Но след като размислил и се посъветвал със своите рицари, кралят решил, че е по-добре да направи тази жертва, за да спаси живота си и кралството си.

Върнал се отново при вещицата, а тя като чула решението му да се ожени за нея, му открила отговора:

- Жените, - казала тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.

Това бил верният отговор и кралят спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена.

Вдигнали сватба и редом до краля застанала ужасната вещица. Но той, като истински рицар нито веднъж не показал своята неприязън и отвращение към бъдещата си жена.

Дошла първата брачна нощ, но когато кралят влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.

- Какво става тук? - попитал той, а девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?

Замислил се кралят. Какво да избере? Да го виждат през деня заедно с красивата девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? Но след като мислил дълго, изведнъж казал:

- Оставям на теб да избереш кога каква да бъдеш.

Усмихнала се девойката и рекла:
- Затова, че зачете волята ми и ми даде свободата да избера каква да бъда, ще ти дам още една награда. Оттук нататък винаги ще бъда тази девойка, която сега стои пред теб.

И живяли щастливо до дълбоки старини.

РАЗБИХА МИ СЪРЦЕТО

С моята голяма любов се запознах в ученическите си години.Тогава бяхме още деца.Срещнахме се на един купон.Тя беше приятелка на моята сестра.След време разбрах,че е имала чувства към мен.Тогава не знаех.А аз я обикнах от мига,в който я видях.Влюбих се от пръв поглед в това красиво момиче.Но никой така и не разкри чувствата си тогава.
Това се случи през една от летните ваканции.Дните се изнизаха бързо и тя се прибра в родното си място.
Започнах да усещам липсата й.Не преставах да мисля за нея.И така един ден реших да й отида на гости.Срещата мина добре.Бях щастлив,че съм до момичето,в което бях влюбен.Исках да й кажа за чувствата си,но не смеех.Незнайно защо,тогава се срамувах да й го споделя.Ами....детска работа!Така си тръгнах от тях с несподелени чувства.
Изминаха няколко седмици от първата ни среща.Съвсем случайно един ден,както си вървях,видях моето момиче в прегръдките на друг мъж,видимо по-голям от мен.След време тя се омъжи за него и така приключи моята голяма любов.
Аз също се ожених за друга жена,с която изградихме семейство.За съжаление не твърде успешно,което доведе и до развод.
Дори и женен,аз непрекъснато се сещах за моята ученическа любов.Никога не успях да я забравя.
Един ден,след 35 години,реших да я потърся във фейсбук.Съвсем случайно я видях в приятелите на мой приятел.Изпратих й покана и за мое щастие тя я прие.Не очаквах,че ще се сети за мен и че ще ме познае.Радвах се,че отново се намерихме и дълго си разказвахме за това,кой как му е протекъл живота.
Поканих я на кафе и тя,въпреки че беше омъжена я прие.На срещата дойде една жена,която бе различна от това,което познавах.Но все пак бяха минали доста години.Имаше вид на тормозена физически и психически жена.Оказа се,че мъжът й я е биел.Държал я е гладна и жадна.Цял живот са живеели по квартири,а той бил женкар и комарджия.
Стана ми много жал за нея.Не беше това момиче,което помнех и беше по детски щастливо.За първи път тогава,от 35 години насам,аз я прегърнах.Отново почувствах,че още я обичам и я желая.Но този път,вече бях зрял мъж и не се поколебах да разкрия чувствата си.Казах й колко много я обичам и че това никога не е преставало,въпреки че съм бил женен.Това предизвика усмивка на нейното лице.
Така прегърнати,помълчахме известно време и изведнъж тя ме попита,дали бих могъл да я направя щастлива.Отговорът ми беше-да и допълних,че имам голямо биволско сърце,изпълнено с много любов.Така завърши първата ни среща след толкова много години.
Мина седмица и аз отново я поканих на кафе.Исках да разбера повече подробности за нея.Притеснявах се,че живее с мъж,който я тормози.Исках да й помогна.
Тя ми разказа,че мъжът й работи в Германия,но не се грижи за нея и не изпраща пари.И аз на свой ред се оплаках от моята бивша съпруга.
Започнахме да се виждаме все по-често.Консумирахме и физически нашата любов.Този път пламна истинска и взаимна обич.Прекарвахме доста време заедно.Дори,когато беше и на работа,аз бях с нея по телефона.Не можехме един без друг.
Тя работеше към един старчески дом и не изкарваше много пари,за да се издържа.Колкото можех й помагах финансово,работех,като строител.Тя ме запозна с децата си и започнах да ходя по-често у тях.
Един ден решихме да избягаме в друга държава,за да живеем спокойно и далеч от мъжа й.Бяхме заедно почти три месеца.Но съпругът й,като разбра за това,започна да я търси по телефона.
Той я молеше да се прибере при него в Германия,но тя отказваше.Не искаше да преживява отново кошмара на побоища.Започнаха да я търсят нейните роднини и да я убеждават отново да се върне при мъжа си.Отвсякъде я притискаха и тя не знаеше какво да прави.Казваше,че с мен се чувства свободна и обичана,но явно това не беше достатъчно да остане с мен завинаги.Оставих я сама да реши с кого иска да живее.
Съпругът й не преставаше да я търси.Беше й намерил работа в Германия за доста добра заплата и така я принуди да се върне при него.
Замина и ме остави сам.Почувствах се излъган.След тази случка,аз се прибрах в България.Бях смазан.
Както си стоях,изведнъж звънна телефона.Беше тя.Уведоми ме,че на другия ден си идва в България и да я посрещна на летището.Така връзката ни продължи доста време.Бяхме щастливи и всичко вървеше гладко,докато един ден не ми каза,че ме обича,но аз никога няма да стана баща на нейните деца.
Наближиха празниците и тя се прибра при мъжа си.Бяха заедно два месеца.Пишехме и се чувахме по телефона.Тя каза,че вече животът й протичал нормално и коренно различно от преди.Аз нямаше как да знам,дали казва истината.Но в крайна сметка избра мъжа си,а аз останах излъган и сам с разбито сърце.
Не знам дали това е краят на моята любовна история.Надявам се да не е!Аз винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.Кой знае,дали отново ще бъдем заедно?Времето ще покаже!Това е моята обикновена история за голямата любов,завършила с разбито сърце.Автор: И. С.

КАКВО ИМ ЛИПСВА НА “ДОБРИТЕ” МОМЧЕТА,ЗА ДА БЪДАТ ХАРЕСВАНИ

Всеки търси нещо “добро” и постоянно избира. Като го срещне си казва: ето това е, което очаквах-умен,интелигентен,образован,възпитан,кавалер,чаровен,стилно облечен,изобщо всичко му е наред и изглежда превъзходно,но…. в последствие се оказва,че въпреки всичко,което ни очарова,нещо липсва.Какво ли е то?

Той е добър,стреми се да ни угажда за всичко,глези ни,а ние-жените все сме недоволни.Защо ли?

Причината за това е,че жените си падат по т.нар. типаж на “лошия”,защото “добрият” им идва твърде скучен.При него всичко е “подредено”,предначертано по план,излъскано и в крайна сметка не ни удовлетворява.А жените не харесват всичко да е ясно предварително,те очакват различното,изненадата,та дори и тя да не е толкова “шлифована”,важното е тръпката от неочакваното.Е и тук си има някакви граници,в зависимост от това,кой колко може да “понесе”.

“Лошият”,обикновено е по-смел във всяко едно нещо.Той обича да експериментира,не се страхува,че при него нещо няма да е идеално.Понякога изглежда твърде недодялан,но въпреки това е по-предпочитан.Жените харесват решителният и мъжа със самочувствие,който взема смело решения,а не този,който постоянно пита какво искате.Един вид,той прехвърля отговорността на жената и ако нещо се обърка,винаги тя е виновна,а той излиза “чист”.Малко подличко,нали?

Опитайте се да споделите вашите проблеми с “добрия” и ще останете изненадани.Той не само,че няма да се притече на помощ,но ще направи всичко възможно да ви игнорира,защото не обича да се натоварва с негативите на другите,а иначе ви убеждава,че е най-големият ви приятел.Той просто ще избяга или ще се “покрие”,докато си решите проблема и после ще се появи,все едно нищо не е било.На коя жена и трябва такъв мъж?Все пак тя очаква подкрепа и разбиране,а не бягство.А “лошият” винаги е готов да ви помогне,той ще се втурне да ви “спасява”,макар да не е сигурен дали ще се справи,но поне ще опита.А и да не успее,жената ще се възхити от желанието му да я защити.

Друг проблем при “добрият” е,че той винаги ще се съгласява с вас,не защото така мисли,а защото не обича да спори.Предпочита привидно да покаже,че е на ваша страна,отколкото да влиза в безсмислена по неговите думи разправия.Той дори ще ви удостои с мълчание,което за него е най-добрият изход от ситуацията или неговото “оръжие”,а за вас е поредното пренебрежение и незачитане на мнението ви.За него е все едно какво мислите,важното е да не го занимавате.Добра партия сте,ако винаги сте усмихнати,в добро настроение и излъчвате положително.

Ако си изберете такъв мъж,подгответе се да сте винаги на “втори план”.За “добрият” роднините са винаги на първо място,което не е лошо и така е редно,но проблемът идва от това,че той се ръководи непрекъснато от тяхното мнение за вас и ако те не ви харесват,съответно и той ще сметне,че това е правилно,което ще доведе да пренебрежение от негова страна и охлаждане на отношенията,а от там и до възможна раздяла.А “лошият” няма да се съобрази с мама.Той ще остане с вас ако ви обича и няма да робува на чуждото мнение,той ще се “бори” за вашата любов,независимо от това какво мислят другите.Но това не означава,че трябва да се пренебрегват родителите,все пак те имат повече опит.А и едва ли искате да живеете във вечна “война”,разкъсвани между жената и майката.

Ето,тези качества привличат една жена.А дали са добри или лоши,всеки сам решава и избира.Недостатъците в такъв тип връзка с “лошото” момче е,че той е непредсказуем,от него не могат да се очакват дълготрайни отношения,винаги възникват проблеми и като цяло всичко е на “обороти” и понякога е доста изморително.И необяснимо защо,жената предпочита точно това и дори при евентуална раздяла,тя продължава да мисли за него-”лошото” момче,независимо,че осъзнава,че невинаги е била щастлива с него.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com