ЗАЩО ИСТОРИИТЕ В ЖИВОТА НИ СЕ ПОВТАРЯТ

Замисляли ли сте, че историите в живота ни постоянно се повтарят? Привличаме един и същи тип връзки, отношения, хора, сходни ситуации. Начинанията, с които се захващаме приключват по идентичен начин.

Ако сме имали неуспешна връзка, често следващите поразително си приличат и отново предизвикват у нас познати чувства като чувство за отхвърленост, самота, негодувание, отчаяние, безизходица.

Ако околните са се отнасяли по определен начин към нас – примерно са били прекалено критични, не са ни приемали и са отправяли към нас обиди и подигравки, ако постоянно сме се забърквали в конфликти и т. н, дори и да се преместим на ново място, ни спохожда същото.

В други случаи постоянно оставаме без работа и винаги по пътя ни се изпречва нещо, което пречи на успеха ни. Тъкмо нещата започват да се оправят и пак тръгват надолу. Сякаш някаква зла сила се забавлява с това да ни даде мъничко от това, което искаме, за да може после да ни го издърпа от ръцете.

Какво става…? Започваме да си мислим: „Защо все на мен? Къде бъркам?“

Виним съдбата, хората около нас, внушаваме си, че нямаме късмет, че така ни е писано, че такава ни е кармата или просто сме неудачници.

Така постепенно в съзнанието ни се оформят твърди убеждения, които започват да привличат отново и отново ситуации и хора, окончателно затвърждаващи ги.

Получава се затворен кръг, от който сякаш няма излизане.

Както и да правим и да се опитваме да променим, събитията отново и отново следват познатия сценарий.

Това ни кара да си мислим, че явно нещо в нас не е наред. Има нещо в нас, което носим, където и да отидем.

Казват, че когато дадена история се повтаря, това е урок, който ще се повтаря дотогава, докато не го научим. Това обаче често предизвиква съпротива у нас – „Защо е необходимо да ми се дава урок като на непослушно дете, защо трябва да страдам, защо ме наказват, какво трябва да изкупвам?“

Всъщност тези истории не се повтарят заради лоша съдба или въздействието на зла сила, заради това, че сме неудачници и нямаме късмет или затова, че сме сгрешили някъде и сега ни наказват.

Тези истории не са някакво възмездие или кръста, който трябва да носим.

Истината е, че тези истории си ги поръчваме ние и ги получаваме точно такива, каквито сме си ги поръчали.

Знам, че това е нещо, което човек много трудно може да приеме.

Разбира се, ние правим това без да съзнаваме. По какъв начин става това?
Парадоксалното намерение

Без да знаем, ние си създаваме намерение, което действа срещу нас. Това е парадоксалното намерение. Писала съм за него в Закони на Вселената за благополучие.

Чрез това намерение ние отблъскваме нещата, към които отчаяно се стремим и привличаме това, което активно НЕ искаме.

Защо отблъсваме това, към което се стремим? Нали всъщност ние го искаме, а колкото по-силно е желанието, толкова по-сигурно е, че то ще се реализира..?

На първо място ние бъркаме желанието с нуждата.

Може да изглежда почти едно и също, но желанието те вдъхновява, изпълва те с радост и те води напред, без да те кара да се чувстваш принуден. Чистото желание не е свързано с мъчителни чувства, то е свободно и не изисква изпълнение на всяка цена. То е усещане, сякаш вече имаме това, което желаем и сега се наслаждаваме на всеки етап от осъществяването му.

Ние сме съсредоточени върху радостта и тръпката.

Така това желание се превръща в намерение, което има организираща сила и всичко се случва леко и приятно, без принуда.

Докато нуждата притиска, изпълва ни със страх, отчаяние, чувство за безизходица и неотложност. Тук вниманието ни е насочено именно към тези негативни чувства.

И се превръща в намерение, привличащо още повече ситуации, които ни карат да се чувстваме в безизходица.

Дадено намерение, подкрепено със силни емоции при всички случаи се реализира.

Затова твърдото ни желание да постигнем нещо, придружено с емоции като радост, вълнение, страст и любов, се реализира.

Но също така и желанието ни да НЕ се случва отново пак същата история, придружено със страх(а страхът е дори по-силна емоция и по-бързо задвижва процесите), се реализира.

Защото това, върху което насочваме вниманието си + силни емоции=реализиране.

При чистото желание вниманието ни е насочено към целта, сякаш вече е постигната, а при нуждата вниманието ни е насочена към липсата.

Излиза, че за да получиш нещо, не трябва да имаш нужда от него…?

Но ако нямаш нужда от него, тогава за какво ще ти е?

Тук идва най-тънкия момент, който е най-труден за разбиране и прилагане.

Можем ли да желаем нещо, без да имаме нужда от него и можем ли да се съсредоточим върху радостта, след като сме сковани от страх, отчаяние и това, което искаме, ни е жизнено необходимо?

Обикновено авторите съветват да сменим фокуса – от липсата – към това, което имаме и да сме благодарни за него.

В момента обаче всичко, което виждаме е липса. Почти е невъзможно да се пренасочим към друго, защото това е което ни вълнува. Няма как да се чувстваме радостни и щастливи, когато всъщност сме уплашени и отчаяни.

Какъв е изходът?

Изходът е отказът, колко и парадоксално да звучи.

От опит знам, че когато се откажеш от това, към което отчаяно се стремиш, то обикновено се реализира. Естествено не да се откажеш напълно от желанието си, а от маниакалното му преследване. Отказът те освобождава от вкопчването, от нуждата на всяка цена да имаш нещо, от нуждата да се бориш.

Тогава приемаш ситуацията такава, каквато е.

Не че се примиряваш, а приемаш. Това е много освобождаващо.

Тогава, освободен от нуждата да имаш това, към което се стремиш, ти спонтанно насочваш вниманието си към други неща и виждаш всъщност, че положението не е чак толкова зле. Че има много хубави неща около теб, които могат да ти носят радост, но отчаяният ти стремеж към другото ти е пречил да ги видиш. И тогава по естествен път можеш да започнеш да е радваш на това, което имаш.

Желанието ти вече е освободено от принудата. Освен това са се прибавили и необходимите положителни емоции. И изведнъж се появява възможност исканото да се реализира.

Защото енергията от желанието ти не се е загубила. Вселената не е „забравила“ твоята поръчка, просто сега вече ти си допуснал това да се случи.
Интерпретацията

Това, което предизвиква повторение на историите в живота ни, често е интерпретацията.

Ако сме преживели нещо в миналото, което е оставило много болка и негативни чувства у нас, често започваме да интерпретираме всичко случващо ни се според тези преживявания.

Примерно в миналото сме били изоставени заради друг и това е оставило дълбоки следи в подсъзнанието ни. Сега имаме нова връзка и случайно виждаме своя възлюбен да говори с друг/а. Ситуацията е съвсем безобидна, но ни кара да усетим отново същата болка. И си казваме – „ето, историята се повтаря, пак ще предпочете друг/а“. Това ни изпълва с ревност и гняв и реагираме неадекватно. Започваме да се караме, да следим, да упрекваме и виним партньора си, което в крайна сметка наистина може да доведе до повторение на историята и отново да бъдем изоставени. Ние сами предизвикваме нещата да се развият по подобен начин.

Какъв е изходът?

Дайте си сметка, че интерпретирате нещата. Помислете си – този човек ли ми причинява тази болка или просто е извикал спомена за нея?

Интерпретацията не ви позволява да виждате нещата, такива, каквито са. Тя изопачава истината.

Тази болка е във вас. Когато не сме изживели и освободили негативните чувства в миналото, те си остават в нас и се проектират в това, което ни се случва.

Затова е много важно да изживеем това, което ни се случва, да го приемем и освободим, за да не се пренася в настоящето.
Убежденията

Преживяванията в миналото ни оформя нашите убеждения. Според това, което ни се е случило, ние започваме да се възприемаме като успяващ човек или неудачник, като жертва или свободен, като късметлия или човек, на който не му върви. Тези наши убеждения ни карат да се държим по определен начин, да мислим по определен начин. Дори излъчваме енергия според тях и тя неизменно се улавя от другите.

Ние привличаме това, което излъчваме. Това, което приемем за вярно, става истина за нас. Нашите убеждения програмират всичко, което ни се случва.

За щастие тези убеждения могат да се променят. Най-достъпният вариант са утвържденията и визуализацията.

Напишете на един лист какви са вашите убеждения за връзките ви, за благосъстояние ви, за самия вас или в областта, където усещате проблем. Напишете всичко, което мислите и сами ще се изненадате от това с каква отрицателна нагласа сте.

А как може да постигнете успех, когато сте с нагласа за неуспех?

И как може да промените нещо, когато енергията, която излъчвате е същата?

Нищо не може да се промени, ако вие не направите промяна.

Сега напишете това, което бихте искали да стане истина за вас. Нека това бъдат вашите утвърждения, които да превърнете в новите си убеждения.

Знайте, че и най-малката промяна в мисленето ви, променя енергията, която излъчвате, а оттам и всичко, което привличате.Източник:https://sebepoznanie.com/

РАЗБИХА МИ СЪРЦЕТО

С моята голяма любов се запознах в ученическите си години.Тогава бяхме още деца.Срещнахме се на един купон.Тя беше приятелка на моята сестра.След време разбрах,че е имала чувства към мен.Тогава не знаех.А аз я обикнах от мига,в който я видях.Влюбих се от пръв поглед в това красиво момиче.Но никой така и не разкри чувствата си тогава.
Това се случи през една от летните ваканции.Дните се изнизаха бързо и тя се прибра в родното си място.
Започнах да усещам липсата й.Не преставах да мисля за нея.И така един ден реших да й отида на гости.Срещата мина добре.Бях щастлив,че съм до момичето,в което бях влюбен.Исках да й кажа за чувствата си,но не смеех.Незнайно защо,тогава се срамувах да й го споделя.Ами....детска работа!Така си тръгнах от тях с несподелени чувства.
Изминаха няколко седмици от първата ни среща.Съвсем случайно един ден,както си вървях,видях моето момиче в прегръдките на друг мъж,видимо по-голям от мен.След време тя се омъжи за него и така приключи моята голяма любов.
Аз също се ожених за друга жена,с която изградихме семейство.За съжаление не твърде успешно,което доведе и до развод.
Дори и женен,аз непрекъснато се сещах за моята ученическа любов.Никога не успях да я забравя.
Един ден,след 35 години,реших да я потърся във фейсбук.Съвсем случайно я видях в приятелите на мой приятел.Изпратих й покана и за мое щастие тя я прие.Не очаквах,че ще се сети за мен и че ще ме познае.Радвах се,че отново се намерихме и дълго си разказвахме за това,кой как му е протекъл живота.
Поканих я на кафе и тя,въпреки че беше омъжена я прие.На срещата дойде една жена,която бе различна от това,което познавах.Но все пак бяха минали доста години.Имаше вид на тормозена физически и психически жена.Оказа се,че мъжът й я е биел.Държал я е гладна и жадна.Цял живот са живеели по квартири,а той бил женкар и комарджия.
Стана ми много жал за нея.Не беше това момиче,което помнех и беше по детски щастливо.За първи път тогава,от 35 години насам,аз я прегърнах.Отново почувствах,че още я обичам и я желая.Но този път,вече бях зрял мъж и не се поколебах да разкрия чувствата си.Казах й колко много я обичам и че това никога не е преставало,въпреки че съм бил женен.Това предизвика усмивка на нейното лице.
Така прегърнати,помълчахме известно време и изведнъж тя ме попита,дали бих могъл да я направя щастлива.Отговорът ми беше-да и допълних,че имам голямо биволско сърце,изпълнено с много любов.Така завърши първата ни среща след толкова много години.
Мина седмица и аз отново я поканих на кафе.Исках да разбера повече подробности за нея.Притеснявах се,че живее с мъж,който я тормози.Исках да й помогна.
Тя ми разказа,че мъжът й работи в Германия,но не се грижи за нея и не изпраща пари.И аз на свой ред се оплаках от моята бивша съпруга.
Започнахме да се виждаме все по-често.Консумирахме и физически нашата любов.Този път пламна истинска и взаимна обич.Прекарвахме доста време заедно.Дори,когато беше и на работа,аз бях с нея по телефона.Не можехме един без друг.
Тя работеше към един старчески дом и не изкарваше много пари,за да се издържа.Колкото можех й помагах финансово,работех,като строител.Тя ме запозна с децата си и започнах да ходя по-често у тях.
Един ден решихме да избягаме в друга държава,за да живеем спокойно и далеч от мъжа й.Бяхме заедно почти три месеца.Но съпругът й,като разбра за това,започна да я търси по телефона.
Той я молеше да се прибере при него в Германия,но тя отказваше.Не искаше да преживява отново кошмара на побоища.Започнаха да я търсят нейните роднини и да я убеждават отново да се върне при мъжа си.Отвсякъде я притискаха и тя не знаеше какво да прави.Казваше,че с мен се чувства свободна и обичана,но явно това не беше достатъчно да остане с мен завинаги.Оставих я сама да реши с кого иска да живее.
Съпругът й не преставаше да я търси.Беше й намерил работа в Германия за доста добра заплата и така я принуди да се върне при него.
Замина и ме остави сам.Почувствах се излъган.След тази случка,аз се прибрах в България.Бях смазан.
Както си стоях,изведнъж звънна телефона.Беше тя.Уведоми ме,че на другия ден си идва в България и да я посрещна на летището.Така връзката ни продължи доста време.Бяхме щастливи и всичко вървеше гладко,докато един ден не ми каза,че ме обича,но аз никога няма да стана баща на нейните деца.
Наближиха празниците и тя се прибра при мъжа си.Бяха заедно два месеца.Пишехме и се чувахме по телефона.Тя каза,че вече животът й протичал нормално и коренно различно от преди.Аз нямаше как да знам,дали казва истината.Но в крайна сметка избра мъжа си,а аз останах излъган и сам с разбито сърце.
Не знам дали това е краят на моята любовна история.Надявам се да не е!Аз винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.Кой знае,дали отново ще бъдем заедно?Времето ще покаже!Това е моята обикновена история за голямата любов,завършила с разбито сърце.Автор: И. С.

ТЕСТ: УМЕЕТЕ ЛИ ДА ЗАБЛУДИТЕ ГАДЖЕТО СИ

1. Срещнали сте интересен мъж, с когото искате да излезете. Какво казвате на досегашния си партньор:
а) измисляте ангажимент, свързан с вашата професия
б) направо му казвате, че сте заета
в) обяснявате му, че ще се видите с нов познат по важен въпрос 

2. Харесват ви хора, които:а) умеят да лъжат
б) казват всичко, което им е на сърцето
в) не обичат да лъжат

3. Имате приятел, но изживявате мимолетен флирт с друг. Как ще постъпите спрямо вашия партньор:а) никога не бихте си признали
б) разказвате му всичко
в) споделяте само с близка приятелка

4. Вярвате, че дребните лъжи са:
а) необходими
б) излишни, защото рано или късно ще ви разкрият
в) не е страшно, ако човек от време на време послъгва

5. За вас ревността е:а) нормално човешко чувство
б) признак на ниско самочувствие
в) сигурен знак, че обичаш

РЕЗУЛТАТ:

Повече А: Вие сте човек, който може да лъже с лекота. Много често животът ви сервира ситуации, от които единствен изход е благородната лъжа, с която вие блестящо се справяте.

Повече Б: Не обичате лъжата. Понякога, когато ви се налага да излъжете, изпитвате угризения и ви е трудно да гледате в очите човека, когото лъжете.

Повече В: Имате двойствено отношение към лъжата. В някои моменти може да бъдете прекалено принципни и да не допускате лъжи, в други моменти може да излъжете сполучливо.

"ЗАБРАНЕНИ" ЛЮБОВНИ ТРЕПЕТИ МЕ ВРЪХЛЕТЯХА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Това е една история за "забранената любов".Наричам я забранена,защото аз и субектът на моите трепети сме женени хора,а и нали е общоприето,че на работното място не бива да се случват такива неща.Но в крайна сметка сме хора и никой не е безгрешен.А аз не се чувствам грешна,защото смятам,че любовта е най-великото чувство,което ни кара да се усещаме живи.
Никога не съм планирала да се влюбвам,още повече на работното място,но се случи и за миг не съм съжалявала и не съм изпитвала вина за това.
Ето и самата история:
Всичко започна случайно.Работехме на едно и също място,но в различни отдели.Това не ни пречеше да се засичаме по стаите и коридорите.Той често идваше при мен по различни служебни въпроси и обсъждахме ежедневните процеси.На пръв поглед нищо особено,нормални работни дни.
Един ден забелязах,че той често идва при мен и търси поводи да ме заговори.Нежно ми се усмихваше и като че ли флиртуваше.Ставаше ми приятно,че изпитва симпатии към мен.
Така времето си минаваше,докато осъзнах,че го харесвам.Смятах,че и той не е безразличен към мен.Така си играехме на "котка и мишка",дебнехме се да си засечем погледите,търсехме поводи за разговор,само и само да можем по-дълго време да сме заедно.
В началото не знаех дали той ме харесва.Всъщност и до днес не знам.Никога никой нищо не каза през краткото време,в което работехме и бяхме заедно.
Когато осъзнах,че много го харесвам и май започнах и да се влюбвам,исках и той да сподели,че усеща същото.Предвид,че и двамата сме женени и държим на семействата си,всеки си траеше и не смееше нищо да каже.Не знам дали съм била права,но между нас прехвърчаха искри,имаше феромони.Връхлитаха ме силни любовни трепети,които ме караха да се чувствам жива.След близо 26-27 години брак бях забравила какво е любовта,какво е флирта и какво е усещането да мислиш,че някой те желае,да те търси и да има желание за близост,макар и на работно ниво (ама кой знае дали е било само това).
Така минаваха дните и месеците в любовни трепети и флиртове,докато един ден ми съобщиха,че договорът ми изтича,а с това приключва и работата ми.За мен беше доста неприятно,че тъкмо нещата бяха в някакво развитие и ще трябва да приключат,а те дори реално не са започвали.
Примирих се,че това е съдбата,така е било писано,а все пак сме и женени хора и така е трябвало.Останах вкъщи и тайно се надявах той да намери начин да ме потърси и да ми каже,че и той ме харесва,но това не се случи.
Един ден ме осени идеята,че мога да го потърся в социалните мрежи.Не беше никак трудно,веднага го открих и му изпратих покана за приятелство.Чаках няколко дни да ме приеме,но той не го правеше.Стомахът ми се свиваше и все още се надявах,че ще го направи,но когато не се случваше,започвах да съжалявам,че съм го направила.Притеснявах се,че по този начин съм се изложила,защото ние бяхме възпитавани,че мъжът е редно да прави първата крачка и се чувствах унизена.
Но........на другия ден се случи "чудото".Той потвърди приятелството ми и всички страхове веднага ме напуснаха.Бях щастлива,макар и нищо все още незначещо.
Така продължават нещата и до днес.Просто сме приятели в социалните мрежи,той ми изпраща покани за игри и това е нашето общуване засега.Силно се надявам нещата да не спрат само до тук и той също да ме харесва,както го харесвам и аз..Желая отношенията ни да се развият и да прераснат в бурна и пламенна любов,без естествено да нараняваме семействата си.Искам отново да бъда обичана!
Автор:анонимен

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

НЯКОЛКО ЕФЕКТИВНИ НАЧИНА ДА ОТКРИЕМ ЛЮБОВТА

Как да откриете любовта?Това може би е най-сложното нещо в живота.Трябва ли да чакате тя сама да се “блъсне” във вас или се налага да направите нещо,за да я откриете.Понякога,колкото и да се стремите да срещнете любимия,невинаги се получава и все нещо не ви достига да кажете,че това е човекът.

Първо трябва да сте положително настроени към себе си и към околните,да излъчвате позитивизъм.Кой би се загледал в мъж или жена,които са строги и сърдити и имат някакъв отчаян вид.Защо ви е човек,който ще ви натоварва с негативни мисли и проблеми?Животът и без това е достатъчно сложен,за да си го утежнявате и с негативите на другите.Този,който търси любов,не може да привлече внимание с лошото си настроение и излъчване,та кой би го погледнал с желание за любов.По-скоро би предизвикал съчувствие и съжаление,отколкото да привлече към себе си любов.

Друг важен фактор,за да срещнете любовта е да разширите кръговете си с разнообразни контакти.Така ще срещнете повече хора и различни типажи,а това ще увеличи шансовете ви за успех.Няма как да стане да си стоите вкъщи и принцът да звънне на вратата.Повече общуване,повече възможности!Но важното в случая е да се наблегне на разнообразието от личности и характери,тъй като повечето хора са си изградили някакъв идеален образ,който несъзнателно си налагат при всеки избор.И после си казват,ами на мен не ми върви в любовта.Ами как ще ви върви,като избирате едни и същи типажи и не се оглеждате за нещо различно.Експериментът в общуването с различни личности,в случая е най-доброто решение.Има хора,които харесват например само руси или черни и по нищо друго не се заглеждат.Сами си поставят някаква преграда,вместо да вникнат в качествата на индивида,в които също могат да се влюбят.

Когато човек търси любовта,много важно е той да излъчва увереност.Хората с добро самочувствие привличат повече.Как ще се загледате в човек,който се е свил някъде и не вярва в себе си.Той сам не си вярва,а как очаква вие да повярвате.Резултатът ще е просто да го отминете.

Едно от най-ценните оръжия за привличане на любовта е усмивката.Кой би й устоял?Тя отваря много врати,дори и най-ледените сърца,но искрената усмивка,излъчваща позитивизъм,а не изкуствената “поза”,в изкривена и лицемерна гримаса.

Ако въпреки всички опити не срещнете любовта,това не трябва да ви отчайва.Може би не е дошъл моментът и не се е появил подходящият човек.Не трябва също така да приемате това на всяка цена.Понякога нещата просто се случват и без да ги търсите,когато освободите съзнанието си и свалите напрежението.Важното е да сте позитивни,уверени и усмихнати.Трябва да си отговорите на въпроса какво искате и кого търсите.Но това не означава да направите списък с качества и белези на външността.Любовта се усеща,тя сама идва.Всичко е въпрос на химия.

 jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ПО КАКВО ДА РАЗБЕРЕМ,ЧЕ ВРЪЗКАТА НИ Е СЕРИОЗНА

Излизате с момче или момиче, но не знаете дали той или тя искат сериозна връзка с вас.Как да разберете това?

Всеки си е задавал подобни въпроси и най-вече жените, защото е общоприето нежните половинки да не разкриват първи чувствата си и съответно ги гложди отвътре, че не знаят другата страна какво мисли.Тях вечно ги обладава мисълта дали са истински желани или са обект на моментно привличане.Може тези общоприети схващания да изглеждат на пръв поглед остарели, но са все още актуални, дори и днес при най-младите.

При мъжете е друго.Когато те имат чувства, почти винаги са готови да ги споделят и да ви кажат, че ви обичат.Е, винаги има “срамежливи” изключения.Но когато излизате с момче дълго време и се надявате на нещо повече от физически контакт , а мъжът мълчи по въпроса, се питате, дали ви обича, иска ли ви за нещо по-сериозно или просто се забавлява и задоволява телесните си страсти.

Тогава идва и въпросът-защо жените постоянно се съмняват, търсят отговори и вечно искат доказателства, че мъжът ги обича? А подобно питане се оказва, че изобщо не вълнува мъжете.При тях нещата са ясни, прости и директни.Или обичат или не и не е нужно постоянно да го изричат ​​и доказват.Ако имат да казват нещо, те го правят и дори най-стеснителният мъж ще намери начин да го каже или покаже.Но показването не винаги е признак на чувства, то може да е изблик на страст и желание за интимност.Така че, ако мъжът ви обича, той със сигурност ще го сподели с вас . Не се тормозете с излишни въпроси и не търсете доказателства, само ще влезете в заблуда и после ще страдате.

Как все пак да разграничите сериозните отношения от чисто физическите?

За разлика от жените, мъжете винаги започват една връзка на чисто физическо ниво.При тях на първо място е физиката и доколко външно ги привличате.Ако липсва това плътско желание, той никога няма да ви забележи, освен ако не сте му приятел, познат или колега.

Другото със задълбочените отношения идва на по-късен етап при мъжете.Ако не го грабнете с физиката си, друго изобщо няма да последва.Едва след време, той ще започне да забелязва истинските ви качества, характера и интелекта ви.Ако стигнете до този етап , това означава, че той се интересува от самата вас, а не само от тялото ви.Това е един от признаците, че иска сериозна връзка.А ако нещата останат на физическо ниво, рано или късно всичко приключва, защото мъжът ще е изконсумирал това , което го е привлякло и като няма какво друго да го задържи, той ще си тръгне и ще потърси друга, която ще му даде нещата комплексно.

Затова и мъжете могат да имат само физически контакт, за разлика от повечето жени, които са устроени да мислят повече за любовта, отколкото за плътското.За жената е важно да чувства, че е обичана, желана и закриляна, а не толкова актът на удоволствието.

Има и още признаци, по които можете да познаете, че той иска връзка с вас.Това е желанието му да ви запознае с приятелите и родителите си.Никой мъж няма да направи това, ако няма сериозни намерения.Или ако се случи без да ви обича, то по-скоро е станало в момент на непредвидени обстоятелста-засичане на улицата, у тях и други.Но ако мъжът избягва да излиза с вас на обществено място, то със сигурност ви иска само за удоволствие.Е, тук не става въпрос за женени, които разбираемо е нормално да се крият.Там нещата са други.Говорим само за свободните.

Друг белег за дълготрайна връзка е желанието на мъжа да иска почти винаги да си прекарва времето с вас.Ще иска да ви води навсякъде, ще ви предлага развлечения, според възможностите си, ще иска непрекъснато да е покрай вас и да ви обгрижва.Но, внимание! Мъжете не обичат и да ги обсебват.Ако жените им забраняват да имат техните лични моменти, мъжете започват да губят интерес. Няма по-досадно нещо от една жена да “виси” постоянно на врата на мъжа и да го задушава.Колкото и да я обича той, дълго няма да издържи.

Това според мен са едни от основните неща, които са белег на желание за по-трайно обвързване.Но все пак това са само примери и съвети.Няма стандартна рецепта за сериозна и вечна връзка.Най-важното е да бъдете себе си, а не да се нагаждате според това, какво другите искат да бъдете.Мъжете губят интерес, когато получават веднага това, което желаят.Те просто ще си го вземат и ще заминат.Жената разпалва мъжа със своята естественост и непринуденост.Не се правете на това, което не сте.Мъжете, колкото и да са безчувствени ще го усетят, ще ви изконсумират и ще избягат.Ако е писано да имате сериозна връзка с някой, нещата сами ще се получат, не е нужно да ги насилвате.Изчакайте своя момент, той определено ще дойде.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗНАЕМ ЛИ КАКВО Е ЛЮБОВТА

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи

произлизащо или съпътствано и от физическо привличане. Най-общо това е

потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо

чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения.

В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто

биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на физика, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвкупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът „платонична любов“, характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от полово зрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на интимен контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Биологичните модели на интимността разглеждат любовта като бозайнически инстинкт, подобен на глада или жаждата. Хелън Фишър - водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите; романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а обвързването включва толериране на партньора.

Страстното желание е първоначалното интимно желание, което поощрява съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в кръвта на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените). Ефектът от тези хормони рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление. Привличането се развива от първичното физическо желание като обвързване към отделна личност. Скорошни изследвания в неврологията показват, че когато хората се влюбват, мозъкът последователно секретира определени вещества, включително феромони, допамин, норадреналин исеротонин, чието действие е подобно на амфетамините, стимулирайки центъра за удоволствие в главния мозък, което води до ускорено сърцебиене, загуба на апетит и сън и силно усещане на вълнение. Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от половин до три години.

След като етапите на страстното желание и привличането са временни, се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на брак или раждане на деца, а ако става въпрос за приятелство – на неща като общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата окситоцин и антидиуретичен хормон в сравнение с кратките връзки.Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че протеиновата молекула, позната като фактор за нервен растеж (ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една година.

Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта:”Изкуството да обичаш”). Той казва:

Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.

Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване.

Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.(Уикипедия).

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ МЪЖЪТ ИМА ЧУВСТВА КЪМ ЖЕНАТА ПО ВИДА НА ЦЕЛУВКАТА

,

По начинът по който ни целува един мъж може да разберем какви чувства изпитва той към нас.

Тъй като мъжете не обичат да говорят за чувствата си,остава ние-жените да гадаем за тях.Има много сигнали,по които може да разчетем посланията на мъжа.Особено важно е мястото,по което ще ни целуне мъжът.Все пак зависи дали сме на първа,втора,трета среща или имаме дългогодишни отношения.Колкото и да са прикрити мъжете в такива моменти на интимност,те не могат да скрият това,което чувстват,независимо дали то е приятелство,любов,страст,физически контакт,привързаност,уважение и т.н.

Най-силната целувка се оказва тази по устните.Там може да целува само мъж,който изпитва чувства на любов и обич и означавате нещо повече за него,освен приятелка.Дори тази целувка да е само докосване по устните,това е признак на любов,а означава и още,че той е само ваш.Ако избягва целувката по устните,то това е сигурен признак,че се среща интимно и с други жени.

Целувката по бузата е по-скоро за двойки,които изпитват повече приятелски чувства,отколкото любовни.Партньорът иска да ни въздейства по-скоро психически,отколкото физически.Тази целувка означава обич,подкрепа,разбиране,съчувствие,но не и страст.Тя ни казва,че мъжът има истински чувства,а не само физическо привличане.

Ако един мъж иска да ви целуне по врата,това означава,че ви желае във физически аспект.Той е страстен любовник и може да очаквате буря.

Целувката по ухото означава израз на страст и желание за интимност сега,на момента.От него не могат да се очакват сериозни и обвързващи отношения.

По челото може да ви целуне мъж,който иска да ви дари със сигурност и е загрижен за вас.Но в същото време иска да е винаги водещ и да определя правилата.

И най-важната целувка за жените е може би тази по рамото.Ако искате връзка за цял живот,това е най-сигурният признак.По рамото целува само мъж,който ви казва,че иска да е с вас завинаги.

Когато се целуваме не бива да мислим как точно да го правим,коя целувка по вид да изберем или да спазваме някакви писани правила.Това трябва да идва отвътре,то е вътрешен порив,а не някакво режисирано действие.То е част и израз на нашата емоционалност.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ДА ОБИЧАШ Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЧУВСТВО,ТО Е РЕШЕНИЕ

Да обичаш,е нещо чудесно,то е повече от чувство,то е решение.Ние избираме да проявяваме обич към себе си и към другите.Избираме в този момент.Избираме в следващия.Винаги имаме избор.

Можем да се изгубим в нашите лоши навици и мрачни мисли,но със всеки момент идва нова възможност да изберем обичта.Отново и отново.

Обикновено този избор не е особено голям,не е предшестван от златни тромпети или от покани за кралския дворец.Какво избирате-радостта,която носи любовта или благото на лошите мисли?Наистина изборът не е голям.Как ще отговоря на тази информация?Върху какво да насоча вниманието си-върху положителното или върху отрицателното?Ако ям нещо,ще означава ли,че се грижа за себе си?Ако не правя физически упражнения,дали се обичам?

Зад едно решение за действие,изразяващо любов,може да не стои чувство,но самото действие е част от любовта.То често предизвиква обич.Когато действаме,водени от любов-независимо към себе си или към другите,ние обикновено започваме да обичаме.Ако чакаме проявата на чувството,преди да сме предприели действие,тогава сигурно ще можем да вършим нещо,подтиквано от любов,само два или три пъти седмично.

Кого трябва да обичате в живота си?Най-вече – себе си.Както се казва в една песен:“Да се научиш да обичаш себе си,е най-голямата любов на света.“ Вие сте единственият човек,с когото ще прекарате останалата част от живота си.Защо тогава тя да не бъде време на любов?

Изберете любовта към себе си.Отнасяйте се със загриженост към себе си.Нека действията спрямо вас самите изразяват нежност и привързаност.Простете си за всичко.

Бъдете снизходителни към себе си.Обичайте се безусловно.Когато се научите да обичате всичко у вас-брадавици,любовни техники,лоши мисли,болести и всичко останало-тогава ще можете да обичате и други хора или неща. Животът ви ще минава в обичане.

Нима казахме да обичате болестта?Ами да.Обичайте я толкова,че тя да не може да си представи,че би могла да ви навреди.Обичайте я така,че ако й кажете „Обичам те,но щях да те обичам повече,ако стоеше ей там“,тя да отиде там.Обичайте я така,че у вас да не остане никаква омраза към нищо.

Както споделя Дейл Евънс:“Така съм зает да обичам всичко,че просто нямам време да мразя нищо.“

Какъв е отговорът?Любов.Какъв е въпросът.Няма значение.Отговорът отново ще бъде любов.

Това е последната дума,която искаме да ви оставим,първата дума за лечение,противоотровата на стреса,ваксината срещу омразата,доброто действие,което можем да предприемем,когато се надигнат мрачните мисли,нещото,за което винаги ще бъдем благодарни,основното доказателство,че благословиите съществуват,същността на опрощаването е ЛЮБОВТА!

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИЕМЕМ ЛЮБОВТА НА НЯКОЙ,КОЙТО НЕ ОБИЧАМЕ

Трябва ли да приемем любовта на някой,в който ние не сме влюбени и не обичаме?В този “капан” сигурно са попадали много хора.В живота не винаги любовта е споделена.Как да постъпим-да приемем ли или да отхвърлим?Да се съгласим ли да получаваме любов,без да можем да даваме?Честно ли ще е спрямо партньора да го въвличаме в отношения,които няма да му дадат любовта,от която се нуждае?Как да постъпим?

Въпроси много и отговори много,но всеки трябва да постъпи така,както го чувства и усеща и да се довери на сърцето си,то никога не бърка,за разлика от мозъка.

За целта ще разкажа една истинска история за този вид отношения,а всеки да си вади сам поуките за себе си и може би ще си отговори по този начин на въпроси,с които той сам се е сблъсквал в живота.

Това ми се случи едва на 19 години,една твърде крехка възраст за голяма любов.Току-що бях започнала работа и едновременно с това се подготвях да кандидатсвам в Музикалната академия.Животът беше пред мен.Мислех единствено за учението и за реализацията си в живота.Не ме вълнуваха гаджета и сериозни връзки.Не,че не съм излиза с момчета,но това си беше по-скоро приятелство за кафета и дискотеки,но не влагах нищо конкретно,като чувства и отношение към някой специално.

Тогава работех,като касиер в супермаркет.Ежедневието ми не се различаваше от това на останалите младежи.Работата не беше никак лека и това още повече ме мотивираше да уча.

Един ден управителят на магазина ми каза,че ме търсят по телефона (тогава нямаше мобилни).Отидох,като мислех,че родителите ме търсят за нещо спешно,а то се оказа непознат мъж.Представи се набързо и каза,че иска да се запознаем.Не успях да реагирам адекватно.За първи път ми се случваше подобно нещо по телефона.Помня само,че му отхвърлих поканата за запознанство и му затворих,а той извика,че ще дойде лично.Стреснах се,прозвуча ми като закана и заплаха.

Върнах се на работното си място и наистина след две минути той се появи.Каза името си и че работи отсреща.Деляха ни няколко метра до неговото работно място.

Бях ядосана,че ме притеснява в магазина,а и на външен вид не ме впечатли.Беше с 9 години по-голям от мен,това още повече ме отблъсна.Не че годините имат някакво значение за любовта,но тогава разбиранията ми бяха такива.Все пак се чувствах дете на 19 години.

Срещнахме се един ден след работа.Заведе ме на кафе.И така се започна.Излизахме почти всеки ден,но аз го правех просто за компания.Той ме харесваше много и на по-късен етап се влюби,но аз си останах все така безчувствена.Всъщност,по това време и аз обичах,но…..друг мъж,който беше моята голяма любов.

Така прекарвахме времето си в срещи,приятели,забава.Беше хубаво,но само толкова.Нямахме интимни отношения и никога не сме имали през тази година и половина или две на отношенията ни.Не го наричам връзка,защото за мен нямаше такава.Може би не е било коректно от моя страна да се отнасям с пренебрежение към чувствата му,но не можех да заповядам на сърцето си да обича.

Той непрекъснато ми повтаряше,че ме обича и очакваше и аз да го обикна,но уви не се получаваше.Държа да отбележа,че винаги съм била откровена с него и никога не съм го заблуждавала.Казвах му директно да не си губи времето с мен,но той не ме чуваше и се стремеше да ме убеди,че с времето ще го обикна.Затова и продължаваше всичко.

Наистина имахме едни постоянни срещи,бяхме заедно винаги извън работа.Аз го приех,като приятел,но не и като любовник.Така продължи доста дълго време.Той ми предлагаше брак,но аз упорито отказвах.Обяснявах му,че моите планове за живота са други,че искам да уча,да имам добра професия и т.н.,но той си знаеше своето.Не исках на 20 г. да раждам деца.Приемах го,като край на свободата си и на нещо,като влизане в “затвор”.За мен това си беше опропастяване на бъдещето.Другото,което ме спираше,беше голямата ни разлика от 9 години.

Веднъж в многото си опити да ме задържи,ми скрои доста подъл номер.Покани ме у тях на гости,което беше нещо обичайно,тъй като и друг път бях ходила.За моя голяма изненада,когато се появих в уречения час,на вратата ме посрещна той и неговото семейство (родителите и семейството на брат му).Всички бяха официално облечени,за мен имаше огромен букет цветя и се състоя официална,пищна вечеря.

Почувствах се излъгана и подведена.Отидох неподготвена.Бях неподходящо облечена за случая с някакви дънки и тениска.Там бяха майка му и баща му,които за първи път аз виждах,а те нищо неподозиращите хора мислеха,че синът им представя бъдещата им снаха.На другия ден той ми разказа,че го е направил,като се е надявал така да ме склони да се омъжа за него.Но уви,това още повече ме отблъсна.За мен си беше измама,а лъжата не се прощава лесно.Бях отвратена от постъпката му,а още повече,че е заблудил и родителите си.

С това мислех да сложа край на всичко,но не беше лесно да се отърва от него.Той постоянно ме преследваше,идваше на работата ми да се извинява и да му простя,но аз не исках повече да имам нещо общо с него.

След като видя,че няма да отстъпя,той решил да се запознае с друга или по-скоро моя колежка го е запознала.Сега идва и най-подлата му постъпка,за човек,който се кълнеше,че много ме обича и държи на мен и ми предлага брак.Тъй като ние нямахме интимни отношения,той приел поканата на другата за среща.Тя дори не е подозирала,че аз съществувам в живота му.И най-интересното е,че ние с нея лично се познавахме.Тя ми беше началник на една лятна бригада (сега няма такива,това беше в онези комунистически времена,когато ни караха да работим на полето без заплащане).Той все пак не е знаел,че се познаваме.

Срещата им е била една единствена,на която те са имали физически интимен контакт.За щастие или не,тя забременява и иска той да си поеме отговорността и да се ожени за нея,а младежът изобщо не е впечатлен и се окайва за постъпката си.За него това е било огромна грешка,която тотално обърква живота му.

Един ден ми звъни по телефона и иска да се видим.Аз естествено отказвах,защото за мен всичко беше приключило.Но той каза,че идва у нас и ми затвори телефона.Приех го,за да каже какво се е случило.Всъщност тогава ми разказа за случката с бременната си позната.Стана ми противно,че ме е лъгал и за това,но така или иначе нямах чувства и ми беше все едно.Въпреки,че очакваше дете,той с най-голямата си наглост ме молеше да му простя и да се съглася да се оженим,а на нея щял да каже да направи аборт.Това ме потресе.Не разбирах как мъжете с лекота ги решават тези неща,сякаш е някоя настинка,от която де се излекуваш.Съчувствах на жената и я разбирах,тя не беше виновна.Подлостта беше негова.

Посъветвах го да си поеме отговорността и да забрави за мен.Не само,че аз не го исках,но и не можех да приема едно дете да расте без семейство.В крайна сметка той се съгласи и каза,че ще се ожени за нея,заради детето.Това беше най-разумното в случая и последната ни среща,с изключение на посещенията му в магазина.Той наистина се ожени за нея,имат две деца,но не знам как са се развили нещата в бъдещето и дали още са заедно,но аз поне се отървах от него,макар и на тази цена.

Тази случка ме научи,че човек не трябва да приема любов,която не е споделена и защото така му е удобно.Не е честно да не зачиташ чувствата на другия,но не е и редно да бъдеш с някой от съжаление или за да си запълваш времето.Хубаво е да бъдем глезени и обичани,но не за сметка на страданието на другия.Автор:С.С.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com