Трябва ли да приемем
любовта на някой,в който ние не сме влюбени и не обичаме?В този “капан” сигурно
са попадали много хора.В живота не винаги любовта е споделена.Как да
постъпим-да приемем ли или да отхвърлим?Да се съгласим ли да получаваме
любов,без да можем да даваме?Честно ли ще е спрямо партньора да го въвличаме в
отношения,които няма да му дадат любовта,от която се нуждае?Как да постъпим?
Въпроси много и
отговори много,но всеки трябва да постъпи така,както го чувства и усеща и да се
довери на сърцето си,то никога не бърка,за разлика от мозъка.
За целта ще разкажа
една истинска история за този вид отношения,а всеки да си вади сам поуките за
себе си и може би ще си отговори по този начин на въпроси,с които той сам се е
сблъсквал в живота.
Това ми се случи
едва на 19 години,една твърде крехка възраст за голяма любов.Току-що бях
започнала работа и едновременно с това се подготвях да кандидатсвам в
Музикалната академия.Животът беше пред мен.Мислех единствено за учението и за
реализацията си в живота.Не ме вълнуваха гаджета и сериозни връзки.Не,че не съм
излиза с момчета,но това си беше по-скоро приятелство за кафета и дискотеки,но
не влагах нищо конкретно,като чувства и отношение към някой специално.
Тогава работех,като
касиер в супермаркет.Ежедневието ми не се различаваше от това на останалите
младежи.Работата не беше никак лека и това още повече ме мотивираше да уча.
Един ден управителят
на магазина ми каза,че ме търсят по телефона (тогава нямаше
мобилни).Отидох,като мислех,че родителите ме търсят за нещо спешно,а то се
оказа непознат мъж.Представи се набързо и каза,че иска да се запознаем.Не успях
да реагирам адекватно.За първи път ми се случваше подобно нещо по
телефона.Помня само,че му отхвърлих поканата за запознанство и му затворих,а
той извика,че ще дойде лично.Стреснах се,прозвуча ми като закана и заплаха.
Върнах се на
работното си място и наистина след две минути той се появи.Каза името си и че
работи отсреща.Деляха ни няколко метра до неговото работно място.
Бях ядосана,че ме
притеснява в магазина,а и на външен вид не ме впечатли.Беше с 9 години по-голям
от мен,това още повече ме отблъсна.Не че годините имат някакво значение за
любовта,но тогава разбиранията ми бяха такива.Все пак се чувствах дете на 19
години.
Срещнахме се един
ден след работа.Заведе ме на кафе.И така се започна.Излизахме почти всеки
ден,но аз го правех просто за компания.Той ме харесваше много и на по-късен
етап се влюби,но аз си останах все така безчувствена.Всъщност,по това време и
аз обичах,но…..друг мъж,който беше моята голяма любов.
Така прекарвахме
времето си в срещи,приятели,забава.Беше хубаво,но само толкова.Нямахме интимни
отношения и никога не сме имали през тази година и половина или две на
отношенията ни.Не го наричам връзка,защото за мен нямаше такава.Може би не е
било коректно от моя страна да се отнасям с пренебрежение към чувствата му,но
не можех да заповядам на сърцето си да обича.
Той непрекъснато ми
повтаряше,че ме обича и очакваше и аз да го обикна,но уви не се
получаваше.Държа да отбележа,че винаги съм била откровена с него и никога не
съм го заблуждавала.Казвах му директно да не си губи времето с мен,но той не ме
чуваше и се стремеше да ме убеди,че с времето ще го обикна.Затова и
продължаваше всичко.
Наистина имахме едни
постоянни срещи,бяхме заедно винаги извън работа.Аз го приех,като приятел,но не
и като любовник.Така продължи доста дълго време.Той ми предлагаше брак,но аз
упорито отказвах.Обяснявах му,че моите планове за живота са други,че искам да
уча,да имам добра професия и т.н.,но той си знаеше своето.Не исках на 20 г. да
раждам деца.Приемах го,като край на свободата си и на нещо,като влизане в
“затвор”.За мен това си беше опропастяване на бъдещето.Другото,което ме
спираше,беше голямата ни разлика от 9 години.
Веднъж в многото си
опити да ме задържи,ми скрои доста подъл номер.Покани ме у тях на гости,което
беше нещо обичайно,тъй като и друг път бях ходила.За моя голяма изненада,когато
се появих в уречения час,на вратата ме посрещна той и неговото семейство
(родителите и семейството на брат му).Всички бяха официално облечени,за мен
имаше огромен букет цветя и се състоя официална,пищна вечеря.
Почувствах се
излъгана и подведена.Отидох неподготвена.Бях неподходящо облечена за случая с
някакви дънки и тениска.Там бяха майка му и баща му,които за първи път аз
виждах,а те нищо неподозиращите хора мислеха,че синът им представя бъдещата им
снаха.На другия ден той ми разказа,че го е направил,като се е надявал така да
ме склони да се омъжа за него.Но уви,това още повече ме отблъсна.За мен си беше
измама,а лъжата не се прощава лесно.Бях отвратена от постъпката му,а още
повече,че е заблудил и родителите си.
С това мислех да
сложа край на всичко,но не беше лесно да се отърва от него.Той постоянно ме
преследваше,идваше на работата ми да се извинява и да му простя,но аз не исках повече
да имам нещо общо с него.
След като видя,че
няма да отстъпя,той решил да се запознае с друга или по-скоро моя колежка го е
запознала.Сега идва и най-подлата му постъпка,за човек,който се кълнеше,че
много ме обича и държи на мен и ми предлага брак.Тъй като ние нямахме интимни
отношения,той приел поканата на другата за среща.Тя дори не е подозирала,че аз
съществувам в живота му.И най-интересното е,че ние с нея лично се познавахме.Тя
ми беше началник на една лятна бригада (сега няма такива,това беше в онези
комунистически времена,когато ни караха да работим на полето без заплащане).Той
все пак не е знаел,че се познаваме.
Срещата им е била
една единствена,на която те са имали физически интимен контакт.За щастие или не,тя забременява и
иска той да си поеме отговорността и да се ожени за нея,а младежът изобщо не е
впечатлен и се окайва за постъпката си.За него това е било огромна грешка,която
тотално обърква живота му.
Един ден ми звъни по
телефона и иска да се видим.Аз естествено отказвах,защото за мен всичко беше
приключило.Но той каза,че идва у нас и ми затвори телефона.Приех го,за да каже
какво се е случило.Всъщност тогава ми разказа за случката с бременната си
позната.Стана ми противно,че ме е лъгал и за това,но така или иначе нямах
чувства и ми беше все едно.Въпреки,че очакваше дете,той с най-голямата си
наглост ме молеше да му простя и да се съглася да се оженим,а на нея щял да
каже да направи аборт.Това ме потресе.Не разбирах как мъжете с лекота ги
решават тези неща,сякаш е някоя настинка,от която де се излекуваш.Съчувствах на
жената и я разбирах,тя не беше виновна.Подлостта беше негова.
Посъветвах го да си
поеме отговорността и да забрави за мен.Не само,че аз не го исках,но и не можех
да приема едно дете да расте без семейство.В крайна сметка той се съгласи и
каза,че ще се ожени за нея,заради детето.Това беше най-разумното в случая и
последната ни среща,с изключение на посещенията му в магазина.Той наистина се
ожени за нея,имат две деца,но не знам как са се развили нещата в бъдещето и
дали още са заедно,но аз поне се отървах от него,макар и на тази цена.
Тази случка ме
научи,че човек не трябва да приема любов,която не е споделена и защото така му
е удобно.Не е честно да не зачиташ чувствата на другия,но не е и редно да бъдеш
с някой от съжаление или за да си запълваш времето.Хубаво е да бъдем глезени и
обичани,но не за сметка на страданието на другия.Автор:С.С.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар