Възможно ли е
приятелство между мъж и жена или е неизбежно един ден то да прерасне в
любов,независимо дали тя е споделена или едностранчива?Какви са последствията
от такава връзка и до колко това може да ви нарани след време?
Всички са имали
подобни отношения на приятелство между двата пола.И всички започват с идеята,че
е просто приятелство и си казват: аз никога не мога да премина границата,защото
я/го чувствам като сестра/брат и е невъзможно да се влюбя.
Това са едни чисти
отношения,които се изграждат на база на откровението и доверието.И двамата са
напълно честни в разговорите,разкриват изцяло душата си,както се случва между
приятели.Може би, именно това доверие прави отношенията им толкова истински.Не
се налага да лъжат,за да се оправдават и т.н.Те споделят и най-съкровените си
тайни и тревоги и разчитат на подкрепата на другия в трудни моменти.Това
неминуемо води до привързаност,която един ден в повечето случаи прераства в
любов,но за съжаление не винаги е споделена и завършва с приключването на едно
силно приятелство,разочарование и болка.
За да не звучи
всичко това голословно,ще разкажа една истинска история,с реални герои,но без
имената им (по нейно желание).
Те се запознават в
Сапарева баня,където и двете семейства са на почивка.Тогава са деца на 13-14
години (жената,която разказва не помни точно).Обичайно се събират да играят
пред хотела,в който са се настанили.Чисто детски и невинни отношения.Оказва
се,че живеят в един и същи град.
Като свършва
почивката,си разменят телефоните и си обещават,че пак ще се виждат и ще
поддържат приятелството си.Така и става.Срещат се почти всеки ден.Играят и се
забавляват.Но един ден тези деца порастват.Минават години на невинно
приятелство.Завършват училище и всеки продължава живота си.Той отива да учи в
друг град,но това не прекъсва детските им отношения.Виждат се да си разкажат
кой как живее,с какво се занимава,ходят заедно на плаж,дискотеки и т.н.Всичко е
толкова хубаво и чисто.
Но…..какво се оказва
в един момент?Децата стават мъж и жена,вече на 18-19 години.Явно започват да
усещат някакво привличане (в случая само единия),което досега не им е било
познато.
Един ден той я кани
у тях,а тя приема,защото знае,че са просто приятели и отива на поредната среща
да се видят.Той току-що е излязъл във ваканция.Та какво толкова,познават се от
много години и заедно са израснали.Минава обичайната почерпка с кафе и
сладки,говорят си кой как му минават дните,такива непринудени неща.Играят на
карти и “Не се сърди човече” (то тогава такива бяха заниманията на
децата),нямаше компютри и други
неща,както сега.И както невинно си играят той застава до нея и я прегръща.Тя не
обръща особено внимание,приема го като знак на приятелство и си премълчава.Но
следва повторение и това вече променя всичко.Тя е втрещена и пита какво става,а
той изплашен от реакцията й се отдръпва,но….за малко.Следва трети опит,но тя
пак се дърпа и пита какво става,а той я целува по бузката.Тогава тя с остър тон
настоява за отговор,който така и не получава.Той просто мълчи.Тогава тя “взема”
нещата в свои ръце и започва монолог.Обяснява му,че те са само приятели и
това,което прави е недопустимо.Казва му,че за нея той не представлява субект на чувства и не вижда в него мъж,а приятел.Момчето така и нищо не споделя за
постъпката си.Остава неясно,дали той реално е имал чувства или е искал просто
някаква по-специална близост.А тя след тази случка си тръгва и това се оказва
последната им среща.
Така се е разрушило
едно истинско приятелство.Дали е било правилно или не,вече няма значение.Важни
са изводите и въпрос на личен избор кой как ще постъпи в подобна ситуация.Но
най-важно си остава приятелството,което в случая остава недооценено.
Днес,след толкова
много години никой не знае какво се е случило с другия.Знае се само развитието
при жената,тъй като тя разказва историята,но другата страна остава неясна.Тя
вече е омъжена,но в трудни моменти се сеща за него и иска да знае къде е и
какво се случва с него и как живее,но не знае къде да го потърси,а и не смее да
отиде там,където може още да живее.Не се знае дали изобщо е там,дали и той няма
семейство,дали още я помни.Това са детски неща,които отдавна са минали и не е
редно да се намесваш евентуално в чуждо семейство.Не знаеш другия как ще го
изтълкува.Тя иска среща само от любопитство,но дали е така щом още помни този
случай след повече от 20 години.Или приятелството наистина е било толкова
силно,че още й липсва.В днешно време знаем колко е трудно да имаш истински
приятели.Тя все още се надява да го види,а може и да са се срещали,а да не са
се познали.Тогава са били деца,а сега са възрастни хора.Кой знае?Съдба!
Вечно ще останат
въпросите: защо се е случило това,защо са допуснали да се разруши приятелството
им,защо никой не е посмял толкова години да потърси другия?Дали изобщо той е
жив?На този етап отговори няма.А знае ли човек,понякога се случват
чудеса!Животът може отново да ги срещне,а той да се разпознае тук и да направи
опит да я потърси.
Така завършва една
обикновена житейска история.А дали е възможно приятелство между мъж и жена,нека
всеки си отговори сам.Автор:М.М.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар