"ЗАБРАНЕНИ" ЛЮБОВНИ ТРЕПЕТИ МЕ ВРЪХЛЕТЯХА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Това е една история за "забранената любов".Наричам я забранена,защото аз и субектът на моите трепети сме женени хора,а и нали е общоприето,че на работното място не бива да се случват такива неща.Но в крайна сметка сме хора и никой не е безгрешен.А аз не се чувствам грешна,защото смятам,че любовта е най-великото чувство,което ни кара да се усещаме живи.
Никога не съм планирала да се влюбвам,още повече на работното място,но се случи и за миг не съм съжалявала и не съм изпитвала вина за това.
Ето и самата история:
Всичко започна случайно.Работехме на едно и също място,но в различни отдели.Това не ни пречеше да се засичаме по стаите и коридорите.Той често идваше при мен по различни служебни въпроси и обсъждахме ежедневните процеси.На пръв поглед нищо особено,нормални работни дни.
Един ден забелязах,че той често идва при мен и търси поводи да ме заговори.Нежно ми се усмихваше и като че ли флиртуваше.Ставаше ми приятно,че изпитва симпатии към мен.
Така времето си минаваше,докато осъзнах,че го харесвам.Смятах,че и той не е безразличен към мен.Така си играехме на "котка и мишка",дебнехме се да си засечем погледите,търсехме поводи за разговор,само и само да можем по-дълго време да сме заедно.
В началото не знаех дали той ме харесва.Всъщност и до днес не знам.Никога никой нищо не каза през краткото време,в което работехме и бяхме заедно.
Когато осъзнах,че много го харесвам и май започнах и да се влюбвам,исках и той да сподели,че усеща същото.Предвид,че и двамата сме женени и държим на семействата си,всеки си траеше и не смееше нищо да каже.Не знам дали съм била права,но между нас прехвърчаха искри,имаше феромони.Връхлитаха ме силни любовни трепети,които ме караха да се чувствам жива.След близо 26-27 години брак бях забравила какво е любовта,какво е флирта и какво е усещането да мислиш,че някой те желае,да те търси и да има желание за близост,макар и на работно ниво (ама кой знае дали е било само това).
Така минаваха дните и месеците в любовни трепети и флиртове,докато един ден ми съобщиха,че договорът ми изтича,а с това приключва и работата ми.За мен беше доста неприятно,че тъкмо нещата бяха в някакво развитие и ще трябва да приключат,а те дори реално не са започвали.
Примирих се,че това е съдбата,така е било писано,а все пак сме и женени хора и така е трябвало.Останах вкъщи и тайно се надявах той да намери начин да ме потърси и да ми каже,че и той ме харесва,но това не се случи.
Един ден ме осени идеята,че мога да го потърся в социалните мрежи.Не беше никак трудно,веднага го открих и му изпратих покана за приятелство.Чаках няколко дни да ме приеме,но той не го правеше.Стомахът ми се свиваше и все още се надявах,че ще го направи,но когато не се случваше,започвах да съжалявам,че съм го направила.Притеснявах се,че по този начин съм се изложила,защото ние бяхме възпитавани,че мъжът е редно да прави първата крачка и се чувствах унизена.
Но........на другия ден се случи "чудото".Той потвърди приятелството ми и всички страхове веднага ме напуснаха.Бях щастлива,макар и нищо все още незначещо.
Така продължават нещата и до днес.Просто сме приятели в социалните мрежи,той ми изпраща покани за игри и това е нашето общуване засега.Силно се надявам нещата да не спрат само до тук и той също да ме харесва,както го харесвам и аз..Желая отношенията ни да се развият и да прераснат в бурна и пламенна любов,без естествено да нараняваме семействата си.Искам отново да бъда обичана!
Автор:анонимен

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

ТЕСТ: УСЕЩАТЕ ЛИ ЛЮБОВТА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

1. Случвало ли ви се е току-що да сте се запознали с някой и вече да го гледате с влюбен поглед?а) все още никога
б) само когато всичко между нас е ясно
в) да

2. По време на купон срещате бивш/а съученик/чка и той/тя ви признава, че е бил/а влюбен/а във вас. Какво ще му/й отгвърнете?
а) че може и вие да се влюбите в него/нея
б) че вече е твърде късно
в) че още тогава сте разбрали

3. От две седмици едно момче/момиче флиртува с вас чрез писма. Но от два дни вече не сте получили нито едно. Какво ще предприемете?а) ще му/й
б) ще изчакате
в) нищо няма да направите

4. Влюбвали ли сте се от пръв поглед?а) все още не
б) веднъж да, но това съвсем не беше голямата любов
в) да, няколко пъти

РЕЗУЛТАТ:

Повече А: Горещи погледи, комплименти, "случайни" докосвания - който се е влюбил във вас, трябва добре да се "потруди", защото не реагирате на сигналите.

Повече Б: Още при първия поглед усещате дали ще се получи нещо между вас и другата личност. При това ви е ясно, че невинаги става въпрос за любов.

Повече В: Вие сте кълбо от чувства и можете сляпо да се доверите на инстинктите си. В първия момент на запознанството вече знаете дали от него ще излезе голямата любов, или ще си остане в рамките на флирта.

ПЕТ ПРИЧИНИ ЗАЩО КРАСИВИТЕ МЪЖЕ СИ ПАДАТ ПО ГРОЗНИ ЖЕНИ

Всички сме виждали по улицата такива двойки-красив мъж с грозна жена.Гледаме и не можем да се начудим- как е възможно този хубавец да е с такава не толкова привлекателна на външност жена (тук не става въпрос за духовната,за вътрешната красота).

Психолозите,посочват няколко причини,защо това е така.Красивият мъж предпочита грозната жена,защото първо тя няма да му е конкуренция.Тоест,като излязат навън пред обществото всички ще гледат него и ще му се възхищават,а той обича да бъде харесван и да е обект на женските погледи.Това го ласкае и му повдига егото.

Втората причина е,че жената ще е само негова.Няма да се налага да я ревнува и да я дели тайно с други,макар и мислено.Друг е въпроса,че ще буди съжаление.

Третата причина е,че грозната жена повече се старае от красивата.Тя полага повече усилия да привлече вниманието на мъжа с други качества и най-вече да изтъква вътрешната си красота.При красавицата всичко си идва от само себе си,тя не прави нищо,за да бъде забелязана,всеки мъж би обърнал поглед след нея.

Четвъртата причина е,че грозната жена е по-добра в леглото.Така казват мъжете.Тя е свикнала да дава,да търси по нестандартни начини да задоволи мъжа,нейната фантазия е по-развита и е готова на всичко да задържи интереса му.А красавицата е свикнала да получава.Тя чака по-скоро всичко да свърши мъжа.Смята,че красотата й е достатъчна да покорява и не полага никакви усилия за разнообразие.

И петата причина е,че грозните жени са по-добри домакини,съпруги и майки.Те са по-отговорни и не се разпиляват с часове да се “контят” излишно,за да привлекат нечие внимание.Предпочитат да свършат нещо за семейството,отколкото два часа да стоят пред огледалото.Такива жени се оказва,че са по-щастливи,обичани и уважавани от съпрузите си,защото те не им създават проблеми,а само дават нужната подкрепа и спокойствие.А какво друго му трябва на един мъж,който непрекъснато е боготворен от жена си?Ами….нищо,това му e напълно достатъчно.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

НЯКОЛКО ЕФЕКТИВНИ НАЧИНА ДА ОТКРИЕМ ЛЮБОВТА

Как да откриете любовта?Това може би е най-сложното нещо в живота.Трябва ли да чакате тя сама да се “блъсне” във вас или се налага да направите нещо,за да я откриете.Понякога,колкото и да се стремите да срещнете любимия,невинаги се получава и все нещо не ви достига да кажете,че това е човекът.

Първо трябва да сте положително настроени към себе си и към околните,да излъчвате позитивизъм.Кой би се загледал в мъж или жена,които са строги и сърдити и имат някакъв отчаян вид.Защо ви е човек,който ще ви натоварва с негативни мисли и проблеми?Животът и без това е достатъчно сложен,за да си го утежнявате и с негативите на другите.Този,който търси любов,не може да привлече внимание с лошото си настроение и излъчване,та кой би го погледнал с желание за любов.По-скоро би предизвикал съчувствие и съжаление,отколкото да привлече към себе си любов.

Друг важен фактор,за да срещнете любовта е да разширите кръговете си с разнообразни контакти.Така ще срещнете повече хора и различни типажи,а това ще увеличи шансовете ви за успех.Няма как да стане да си стоите вкъщи и принцът да звънне на вратата.Повече общуване,повече възможности!Но важното в случая е да се наблегне на разнообразието от личности и характери,тъй като повечето хора са си изградили някакъв идеален образ,който несъзнателно си налагат при всеки избор.И после си казват,ами на мен не ми върви в любовта.Ами как ще ви върви,като избирате едни и същи типажи и не се оглеждате за нещо различно.Експериментът в общуването с различни личности,в случая е най-доброто решение.Има хора,които харесват например само руси или черни и по нищо друго не се заглеждат.Сами си поставят някаква преграда,вместо да вникнат в качествата на индивида,в които също могат да се влюбят.

Когато човек търси любовта,много важно е той да излъчва увереност.Хората с добро самочувствие привличат повече.Как ще се загледате в човек,който се е свил някъде и не вярва в себе си.Той сам не си вярва,а как очаква вие да повярвате.Резултатът ще е просто да го отминете.

Едно от най-ценните оръжия за привличане на любовта е усмивката.Кой би й устоял?Тя отваря много врати,дори и най-ледените сърца,но искрената усмивка,излъчваща позитивизъм,а не изкуствената “поза”,в изкривена и лицемерна гримаса.

Ако въпреки всички опити не срещнете любовта,това не трябва да ви отчайва.Може би не е дошъл моментът и не се е появил подходящият човек.Не трябва също така да приемате това на всяка цена.Понякога нещата просто се случват и без да ги търсите,когато освободите съзнанието си и свалите напрежението.Важното е да сте позитивни,уверени и усмихнати.Трябва да си отговорите на въпроса какво искате и кого търсите.Но това не означава да направите списък с качества и белези на външността.Любовта се усеща,тя сама идва.Всичко е въпрос на химия.

 jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗНАЕМ ЛИ КАКВО Е ЛЮБОВТА

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи

произлизащо или съпътствано и от физическо привличане. Най-общо това е

потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо

чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения.

В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто

биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на физика, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвкупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът „платонична любов“, характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от полово зрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на интимен контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Биологичните модели на интимността разглеждат любовта като бозайнически инстинкт, подобен на глада или жаждата. Хелън Фишър - водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите; романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а обвързването включва толериране на партньора.

Страстното желание е първоначалното интимно желание, което поощрява съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в кръвта на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените). Ефектът от тези хормони рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление. Привличането се развива от първичното физическо желание като обвързване към отделна личност. Скорошни изследвания в неврологията показват, че когато хората се влюбват, мозъкът последователно секретира определени вещества, включително феромони, допамин, норадреналин исеротонин, чието действие е подобно на амфетамините, стимулирайки центъра за удоволствие в главния мозък, което води до ускорено сърцебиене, загуба на апетит и сън и силно усещане на вълнение. Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от половин до три години.

След като етапите на страстното желание и привличането са временни, се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на брак или раждане на деца, а ако става въпрос за приятелство – на неща като общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата окситоцин и антидиуретичен хормон в сравнение с кратките връзки.Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че протеиновата молекула, позната като фактор за нервен растеж (ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една година.

Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта:”Изкуството да обичаш”). Той казва:

Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.

Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване.

Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.(Уикипедия).

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ХОРАТА,КОИТО НЕ ИСКАТ ДА СЕ ОБВЪРЗВАТ И ИЗБЯГВАТ ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА

Да бягаш умишлено от любовта,означава сам да поставяш прегради и ограничения,за да избегнеш срещата със влюбването,истинската интимност и емоционалността.Любовта се приема,като задължение или тежест,а емоциите за крайно изтощителни.Така,избягващият любовта понижава интензитета на чувствата във връзката.Той търси предимно странични фактори,които да му създават удовлетворение,като работа,други връзки и нови интимни контакти.

Какви са симптомите на бягащия от любов? По какво да го познаем?

На първо място той поставя граница,чрез която пази своята автономност.Изгражда връзки,които не нарушават личната му неприкосновеност и зоната му на комфорт (дома,семейството).

Такъв човек трудно споделя чувствата си.По този начин той поддържа дистанция.

Има склонност да идеализира миналите си връзки или фантазира за “единствената”,не защото е бил много влюбен,а за да избегне обвързване с настоящия партньор.

Когато се стигне до интимност,той се отдръпва,въпреки че в началото е проявил внимание и загриженост.

Трудно създава емоционална връзка и предпочита интимните отношения.

Той не е способен да мисли за чувствата и интересите на партньора си,а гледа преди всичко собствените си.По този начин упражнява контрол върху нарастващата интимност и обвинява другия в безсмислена привързаност и зависимост.

От друга страна, когато е заедно с партньора си се държи дистанцирано,не показва емоции и по-скоро изглежда безразличен,а  когато го няма му липсва и иска отново да е с него.Тоест,избягващият любовта се чувства в капан и иска да избяга от връзката, но когато е далеч от партньора си, той изпитва привързаност и необходимост да е с него.

Характерно също така за него е използването на манипулация,чрез която си осигурява нужното внимание.а в същото време насажда усещането у другия,че трябва повече да го обича,за да получи отговор на чувствата си.

Неговите нужди са преди всичко,не е  важно какво иска партньорът му.Способен е да потиска самочувствието на другия и да го желае  само за себе си,а иначе държи на своята независимост и свободата да се впуска и в странични авантюри,които не са допустими за отсрещната страна.

Най-големият му страх е обвързването.Има проблеми с доверието и се усеща,като “впримчен”.В момента, в който партньорът му откаже да участва в такава връзка, той веднага намира нов партньор и напуска старата връзка без никакви чувства и угризения.

 jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ВИ ОЧАКВА В ЛЮБОВТА И КОЛКО ДЪЛГО ЩЕ ТРАЕ

Това е бърз тест, който на пръв поглед изглежда твърде прост за да бъде точен, но много хора са се изненадали от точността му. Проверете и вие:

1. Тръгнали сте към къщата на своя партньор. Има две пътеки, които водят до нея, едната води право до крайната цел и е много по-близо, но е много обикновена и скучна. Другата е много дълга и сложна, но и много живописна, изпълнена с интересни детайли. Коя пътека ще изберете?Кратката или дългата?

2. По пътя до къщата виждате два храста с рози. Единият е с червени цветя, а другия с бели.Решавате да наберете 20 цветя. Колко бели и колко червени рози ще наберете?

3. Накрая ще стигнете до къщата, вратата ви отваря някой от неговото / нейното семейство. Ще поискате да го / я повикат или сами ще влезете?

4. Влизате в стаята, но там няма никой. Въпреки това се решавате да оставите букета, но къде? На леглото или до прозореца?

5. По-късно, идва време за сън. Спите в различни стаи. Сутринта, когато влизате в неговата / нейната стая искате да го / я заварите докато спи или да е буден / а?

6. След всичко трябва да се върнете у дома. Кой път ще изберете, по-краткия или по-дългия?

Ето и значението:

1. Пътят представлява период, който ви е необходим, за да се влюбите в някого. Ако сте избрали по-краткия път, бързо ще се влюбите, но такива романси не траят дълго. Ако сте избрали по-дългия път, ще се влюбите бавно.

2. Броят на червените рози показва колко давате от себе си и колко са искрени чувства в една връзка. Белите рози показват колко очаквате да получите.

3. Отговорът на този въпрос разкрива по какъв начин решавате проблемите във връзката. Ако сте избрали някой от семейството да го / я повика, това означава, че не умеете да решавате на проблемите и чакате те да се решат от самосебе си. Ако сте избрали сами да откриете партньора, това означава, че искате да се срещнете с проблемите и да изясните нещата.

4. Мястото, където оставяте цветята. показва колко искате партньора. Ако сте ги оставили на леглото означава, че искате половинката си много и не можете да си представите живота без него.Ако цветята бяха оставени до прозореца означава, че не ви притеснява, ако се виждате и само от време на време.

5. По този начин ще разберете какво можете да очаквате от връзката, в която се намирате. Ако искате да намерите партньора, докато спи, тогава го искате такъв, какъвто е. Ако искате да го намерите буден, тогава вие очаквате да се промени и да направи някой важен обрат в живота.

6. Последният избор е колко дълго ще останете с някой. Ако сте избрали по-краткия път, вашата любов ще свърши бързо, а ако сте избрали по-дългия път, ще имате дълга и романтична връзка.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАКВО ИМ ЛИПСВА НА “ДОБРИТЕ” МОМЧЕТА,ЗА ДА БЪДАТ ХАРЕСВАНИ

Всеки търси нещо “добро” и постоянно избира. Като го срещне си казва: ето това е, което очаквах-умен,интелигентен,образован,възпитан,кавалер,чаровен,стилно облечен,изобщо всичко му е наред и изглежда превъзходно,но…. в последствие се оказва,че въпреки всичко,което ни очарова,нещо липсва.Какво ли е то?

Той е добър,стреми се да ни угажда за всичко,глези ни,а ние-жените все сме недоволни.Защо ли?

Причината за това е,че жените си падат по т.нар. типаж на “лошия”,защото “добрият” им идва твърде скучен.При него всичко е “подредено”,предначертано по план,излъскано и в крайна сметка не ни удовлетворява.А жените не харесват всичко да е ясно предварително,те очакват различното,изненадата,та дори и тя да не е толкова “шлифована”,важното е тръпката от неочакваното.Е и тук си има някакви граници,в зависимост от това,кой колко може да “понесе”.

“Лошият”,обикновено е по-смел във всяко едно нещо.Той обича да експериментира,не се страхува,че при него нещо няма да е идеално.Понякога изглежда твърде недодялан,но въпреки това е по-предпочитан.Жените харесват решителният и мъжа със самочувствие,който взема смело решения,а не този,който постоянно пита какво искате.Един вид,той прехвърля отговорността на жената и ако нещо се обърка,винаги тя е виновна,а той излиза “чист”.Малко подличко,нали?

Опитайте се да споделите вашите проблеми с “добрия” и ще останете изненадани.Той не само,че няма да се притече на помощ,но ще направи всичко възможно да ви игнорира,защото не обича да се натоварва с негативите на другите,а иначе ви убеждава,че е най-големият ви приятел.Той просто ще избяга или ще се “покрие”,докато си решите проблема и после ще се появи,все едно нищо не е било.На коя жена и трябва такъв мъж?Все пак тя очаква подкрепа и разбиране,а не бягство.А “лошият” винаги е готов да ви помогне,той ще се втурне да ви “спасява”,макар да не е сигурен дали ще се справи,но поне ще опита.А и да не успее,жената ще се възхити от желанието му да я защити.

Друг проблем при “добрият” е,че той винаги ще се съгласява с вас,не защото така мисли,а защото не обича да спори.Предпочита привидно да покаже,че е на ваша страна,отколкото да влиза в безсмислена по неговите думи разправия.Той дори ще ви удостои с мълчание,което за него е най-добрият изход от ситуацията или неговото “оръжие”,а за вас е поредното пренебрежение и незачитане на мнението ви.За него е все едно какво мислите,важното е да не го занимавате.Добра партия сте,ако винаги сте усмихнати,в добро настроение и излъчвате положително.

Ако си изберете такъв мъж,подгответе се да сте винаги на “втори план”.За “добрият” роднините са винаги на първо място,което не е лошо и така е редно,но проблемът идва от това,че той се ръководи непрекъснато от тяхното мнение за вас и ако те не ви харесват,съответно и той ще сметне,че това е правилно,което ще доведе да пренебрежение от негова страна и охлаждане на отношенията,а от там и до възможна раздяла.А “лошият” няма да се съобрази с мама.Той ще остане с вас ако ви обича и няма да робува на чуждото мнение,той ще се “бори” за вашата любов,независимо от това какво мислят другите.Но това не означава,че трябва да се пренебрегват родителите,все пак те имат повече опит.А и едва ли искате да живеете във вечна “война”,разкъсвани между жената и майката.

Ето,тези качества привличат една жена.А дали са добри или лоши,всеки сам решава и избира.Недостатъците в такъв тип връзка с “лошото” момче е,че той е непредсказуем,от него не могат да се очакват дълготрайни отношения,винаги възникват проблеми и като цяло всичко е на “обороти” и понякога е доста изморително.И необяснимо защо,жената предпочита точно това и дори при евентуална раздяла,тя продължава да мисли за него-”лошото” момче,независимо,че осъзнава,че невинаги е била щастлива с него.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ДА ОБИЧАШ Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЧУВСТВО,ТО Е РЕШЕНИЕ

Да обичаш,е нещо чудесно,то е повече от чувство,то е решение.Ние избираме да проявяваме обич към себе си и към другите.Избираме в този момент.Избираме в следващия.Винаги имаме избор.

Можем да се изгубим в нашите лоши навици и мрачни мисли,но със всеки момент идва нова възможност да изберем обичта.Отново и отново.

Обикновено този избор не е особено голям,не е предшестван от златни тромпети или от покани за кралския дворец.Какво избирате-радостта,която носи любовта или благото на лошите мисли?Наистина изборът не е голям.Как ще отговоря на тази информация?Върху какво да насоча вниманието си-върху положителното или върху отрицателното?Ако ям нещо,ще означава ли,че се грижа за себе си?Ако не правя физически упражнения,дали се обичам?

Зад едно решение за действие,изразяващо любов,може да не стои чувство,но самото действие е част от любовта.То често предизвиква обич.Когато действаме,водени от любов-независимо към себе си или към другите,ние обикновено започваме да обичаме.Ако чакаме проявата на чувството,преди да сме предприели действие,тогава сигурно ще можем да вършим нещо,подтиквано от любов,само два или три пъти седмично.

Кого трябва да обичате в живота си?Най-вече – себе си.Както се казва в една песен:“Да се научиш да обичаш себе си,е най-голямата любов на света.“ Вие сте единственият човек,с когото ще прекарате останалата част от живота си.Защо тогава тя да не бъде време на любов?

Изберете любовта към себе си.Отнасяйте се със загриженост към себе си.Нека действията спрямо вас самите изразяват нежност и привързаност.Простете си за всичко.

Бъдете снизходителни към себе си.Обичайте се безусловно.Когато се научите да обичате всичко у вас-брадавици,любовни техники,лоши мисли,болести и всичко останало-тогава ще можете да обичате и други хора или неща. Животът ви ще минава в обичане.

Нима казахме да обичате болестта?Ами да.Обичайте я толкова,че тя да не може да си представи,че би могла да ви навреди.Обичайте я така,че ако й кажете „Обичам те,но щях да те обичам повече,ако стоеше ей там“,тя да отиде там.Обичайте я така,че у вас да не остане никаква омраза към нищо.

Както споделя Дейл Евънс:“Така съм зает да обичам всичко,че просто нямам време да мразя нищо.“

Какъв е отговорът?Любов.Какъв е въпросът.Няма значение.Отговорът отново ще бъде любов.

Това е последната дума,която искаме да ви оставим,първата дума за лечение,противоотровата на стреса,ваксината срещу омразата,доброто действие,което можем да предприемем,когато се надигнат мрачните мисли,нещото,за което винаги ще бъдем благодарни,основното доказателство,че благословиите съществуват,същността на опрощаването е ЛЮБОВТА!

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА ГРЕШНАТА И ГРЕХОВНАТА НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

Искам да разкажа историята на една моя любов.Това не е първата и не е най-голямата, но е грешната и греховната.Грешна, защото бе несподелена и се случи в неподходящото време, а греховна, защото съм омъжена.Но какво да правя, просто се случи.Много хора, които не са го преживели няма да ме разберат.Само ще им кажа, че застраховани от влюбване няма, както и от болестите! А нали влюбването си е заболяване, както го доказаха учените.На сърцето не можеш да заповядваш кога и кого да обича.Аз не съжалявам, че съм се влюбила.Това ме направи отново жива, да усещам, че живея, но и ме измъчи, защото любовта ми бе отхвърлена.Не останах въодушевена и щастлива от цялата история, но не мога да я изтрия, тя е част от живота ми.Все още ме боли и се надявам някой ден да забравя всичко.Трудно е, но ще се справя! Имам семейство и дете, които ще ми дадат сили да преодолея злополучното си влюбване и отново да тръгна напред.

Ето я и самата случка!

Както казах вече, аз съм омъжена.Но след дълги години брак нещата започнаха да не вървят.Непрекъснато имаше скандали, които охладиха отношенията ни със съпруга.Интимностите се случваха все по-рядко.Аз се чувствах пренебрегната, липсваше ми нужното мъжко внимание и уважение . Това ми тежеше! Не разбирах защо се случва, тъй като съм хубава, умна и поддържана жена.Оженихме се по любов.Един ден, просто нещата незнайно защо се объркаха.Карахме се за битови неща, на пръв поглед незначителни, но успяха да охладят любовта ни.С течение на времето, дори стигнахме до безразличие.А от безразличието по-лошо няма.Тогава, след дълго обмисляне взех решение за развод.Не беше лесно, но скандалите бяха непоносими и травмираха детето.Исках да прекратя това наказание и да сложа край на всичко.Но така и не го направих! Предпочетох детето ми да има семейство и да не се срамува в училище, че родителите му са разведени.Това е травма, която според психолозите остава за цял живот и се отразява на развитието. Не знам дали съм постъпила правилно, но това бе моето решение.

Всичко с моята любовна история започна преди четири години.След решението ми за развод, аз се регистрирах в сайт за запознанства.Целта ми беше първо да намеря човека, в който да се влюбя и тогава да се разведа.Но нещата не се развиха по очаквания от мен начин.Оказа се, че там рядко някой иска сериозни отношения, а още повече да “вземе” жена с дете.Въпреки това вярвах, че има и свестни мъже, но нещата никога не бяха взаимни.Ако ме харесваха, аз не ги исках и обратното.Единственото съвпадение, което се получи, беше с ерген.Харесахме се и така започнахме да се виждаме за интимности.Дори се уговорихме, че срещите ще са само за това, тъй като той е свободен и се надява да срещне жената на живота си, а аз омъжена и неудовлетворена от брака си жена.Така се виждахме 3 години.Всеки си имаше своя живот и никой не нарушаваше свободата на другия, докато един ден аз се влюбих за нещастие.И най-лошото е, че това се случи след три години връзка, а не от първия ден, месец или година.

Самото влюбване стана една нощ, когато с мъжа ми се скарахме жестоко и аз отново взех решение за развод.Стоях си вкъщи, силно огорчена и исках да изляза, да разтоваря напрежението.Писах на “другият” и му разказах набързо.Помолих го да отида у тях, защото иначе трябваше да стоя на улицата.Бях решила твърдо да изляза, докато се оправя и не исках детето да ме вижда в този вид и плачеща.Любимият се съгласи, след дълго убеждаване.И така преспах една нощ у тях, а на сутринта се прибрах вкъщи.Никой не ме попита къде съм била, мъжът ми не се интересуваше как съм прекарала нощта.Това още веднъж потвърди, че бракът ми отдавна е минало и на никой не му пука за мен.

След няколко дни, разбрах, че съм влюбена.Това може би се активира от разбирането, което получих.Любимият ми даде подслон в труден момент, прегърна ме, за да ме успокои.Тогава аз усетих закрила в негово лице и топлина, която вкъщи отдавна не бях получавала.Случи се и най-върховният интимен момент за мен.Бях доволна, че има на кого да се опра в трудно за мен време, а това “отключи” влюбването ми.

Никога не си представях, че това може да ме сполети.Когато осъзнах, че съм влюбена, исках да изтрия всичко от съзнанието си.Знаех, че влюбването е моментен процес, който ще отшуми и всичко ще приключи, но не стана така.Непрекъснато си повтарях, че той е ерген, не е за мен и нямам право да искам каквото и да било от него.Той е свободен и не искам да му натрапвам себе си, а още повече детето си.Опитвах по всякакъв начин да го “изтрия” , но не се получаваше.Мозъкът ми знаеше кое е правилно и кое грешно и всячески си налагах да го игнорирам, но сърцето не ме слушаше.

Започнах да не се храня, да не спя нормално, не че го исках, но нямах желание за нищо.Това ме измъчваше.Борех се със себе си.Трябваше да съм силна и да се грижа за семейството си.Полагах огромни усилия да изглеждам външно добре, но душата ми вътре “плачеше” и се раздираше.Не знаех какво да правя! Питах се, дали да му кажа какво се случва в мен или да чакам любовта ми да отмине.Не исках да го информирам, защото знаех, че той не споделя чувствата ми, бях убедена, че за него е само моменти на удоволствие.

Дълго се лутах с мислите си.Но вместо да отшумяват нещата, те все повече се задълбочаваха.Ходех безцелно по улиците при -10 градуса температура навън.Имаше огромни преспи със сняг, но аз газех, без изобщо да ги забелязвам.Не усещах дори студа , който беше сковаващ.Но това ми действаше успокояващо.Движението ме възвръщаше към нормалния живот, но за кратко.Следваше поредното излизане и т.н.Усещах, че полудявам.Това не беше нормално.Вътрешното противоречие между разум и сърце започна да ме разболява . За първи път в живота си вдигах кръвно, сърцето ми биеше учестено.Изплаших се за здравето си, защото съм твърде млада, за да го пренебрегна.Не исках да направя някой инфаркт и така да свърша.Трябваше да спася себе си! “Взех “се в ръце и започнах да чета как да се справя с проблема.

Психолозите казваха, че най-правилното решение е проблемът да се сподели.Реших да послушам съвета.Осъзнавах, че няма да бъда разбрана и ще бъда отхвърлена.Но аз бях по-важна от всичко! “Плюх” на егото си и гордостта си и му писах, че трябва да поговорим.Той естествено ме отхвърли, както и очаквах.Обясних му по телефона в какво съм изпаднала, тъй като той отказваше да се видим на живо.Реакцията му беше, че искам да го обсебвам, да го излъжа и какво ли още не.Но това нямаше нищо общо с истината.Аз исках просто да го споделя и така да се “излекувам”, исках да спася себе си.Бракът ми беше нещо важно за мен в този момент, колкото да запазя семейството за детето и не планирах точно тогава да се развеждам.А дори и да стигнех до развод, това нямаше да има нищо общо с него.Не бих напуснала семейството, заради друг мъж, в който съм се влюбила.Но той отказваше категорично да ме разбере.Предложи ми дори да прекратим отношенията си, но аз го помолих да не го прави сега, защото това ще ме срине и той се съгласи.Така продължиха отношенията ни.

Но … всичко от този момент вече не беше същото.Той почти не пишеше, не общувахме, както преди.Търсеше ме в месеца веднъж за удоволствия и нищо повече.А аз се съгласявах, защото това бяха единствените ми моменти с него.Обичах го, въпреки всичките му недостатъци.Бях влюбена, но не като ученичка.Това беше осъзнато, знаех какво правя, виждах и слабите страни, не съм била заслепена, разсъждавах трезво, но не можех да се откажа.Любовта беше по-силна от мен .

Никога не съм искала от него да ме обича и постоянно му го повтарях, но той не ме слушаше.От този ден, на моето “обяснение” в любов започнаха и проблемите ни.Той все повече се отдръпваше, все по-рядко пишеше, не отговаряше, а мен това ме измъчваше.Исках само нормално да общуваме, като възрастни, а не да играем на котка и мишка.Все пак това са четири години, не можех лесно да ги пренебрегна.

След време нещата се успокоиха.Моето влюбване взе да отминава.Виждахме се от време на време.Но се случи нещо още по-лошо.Осъзнах, че го обичам.Казвам по-лошо, защото влюбването е моментно, а обичта може да е постоянна . Изплаших се от чувствата си, но поне бях благодарна, че я нямаше онази лудост и напрежение.

Един ден реших да си направя друг измислен профил във въпросния сайт, за да си общувам с хората, а не с някакви намерения за реални запознанства и връзки.И какво се случи? Моят така наречен любим ми писа, без да знае, че това съм аз.Реших да му отговоря, за да видя как подхожда към другите жени, как се отнася с тях и за какво изобщо си пишат.Направих го от любопитство.Успях в процеса на разговора да го заинтригувам и така тръгна едно писмено общуване.

За мен по-скоро беше вид игра, шега, не го приемах сериозно.Но явно за него не беше така.Признавам си, възползвах се от момента, за да го разпитам.Зададох му въпроси около нашата връзка, за да разбера какво мисли. Вътрешно бях убедена, че не е безразличен към мен.Все пак четири години не е малко време.Не очаквах да ме обича, но се надявах поне да е някакъв вид привързване.

Той започна да обяснява, че се среща с омъжена жена, после каза, че тя е свободна, имаше противоречия.Отношенията им стигали до няколко срещи в годината за удоволствия и че той не изпитвал нищо към нея, освен задоволяване на физическите си мъжки нужди. Точните му думи бяха, че той не проявява интерес към нея и ако е имало привличане, тя отдавна щяла да е у тях.Аз се обърках още повече от това.Хем имаше съвпадения за мен, хем думите му бяха за друга.Не знаех каква е истината и продължих да го разпитвам.Разказваше ми, че е от друг град, че не е омъжена и други неща, които не съвпадаха с мен.Явно през цялото време е говорил за друга.Така и не разбрах истината.Но поне открих, че се е срещал и с друга (ако изобщо е така). Това ме нарани, но нямах право да се сърдя, та той е свободен.

Тъй като той прояви интерес към мен, т.е. измислената, разговорът продължи и на другия ден.Писахме почти цял ден и накрая вечерта, той ми предложи да му отида на гости.Преди това му бях изпратила снимка на приятелка, която той не хареса, не го каза, но то беше ясно.Видях добра възможност да “сваля” картите и да се разкрия.Не можеше това да продължава вечно.Съгласих се да отида у тях.Така и направих.

Позвъних на вратата.Той ми отвори и ме покани.Аз го попитах дали е разочарован, че вижда мен, а той отговори, че е разбрал накрая, че съм аз.Явно беше силно засегнат от постъпката ми.През цялото време мълчеше.Правих опит да го заговоря! Отговаряше на въпросите ми, но личеше, че е от любезност.Стоеше на компютъра и дори не ме поглеждаше.Изведнъж ми каза да си ходя и че не е редно да се виждаме.

Опитах да му обясня, че всичко е било игра и го молех да ми прости.На тръгване ми каза, че не се сърди, но аз знаех, че го прави, за да се отърве от мен.Бях сгрешила, но вече беше късно. След този ден му писах няколко пъти, обяснявах му отново ситуацията и че всичко е било игра, но единствения отговор, който получих бе ”остави ме”.Това беше и последната ни среща засега,надявам се да не съм права!

Съжалих тогава за постъпката си, но стореното, сторено!Направих и още един опит, като му писах в деня за прошка, но отговор не получих.Разкайвам се за глупостта си и все още се надявам обидата да премине и да ми прости.Все пак сме хора и всички грешим!Надявам се да възвърнем поне човешките си отношения на общуване.Боли ме, че така могат да приключат 4 години, та макар и на невзаимно влюбване.

След 4 месеца,той все пак ми прости и днес отново продължаваме да се виждаме.Но вече не е същото.Няма ги моите чувства на любов.Може би наистина времето лекува.Почувствах се свободна.Разбрах,че може да ми е хубаво с него и без да съм влюбена.Сега се наслаждавам на момента на удоволствието,радвам се,че мога да бъда отново с него,макар и за малко,но това наистина ме прави щастлива и ме зарежда.Автор:С.С.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАК ПОСТЪПВА МЪЖЪТ, КОГАТО ХАРЕСВА ЖЕНАТА, НО НЕ Е ВЛЮБЕН

Снимката не се отнася към случая.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Какво се случва след 2-3 годишна връзка,в която жената е вярвала,че това е мъжът на живота й.Чувствала се е ценена и обичана и един ден,когато мисли за по-сериозни отношения,гаджето й казва,че я харесва,но никога не е бил влюбен и не е мислил за съвместен живот.Жестоко,нали!?

Все едно ни заливат с вряла вода.До този момент сме вярвали в другия човек,обичали сме го безрезервно,а какво става всъщност.Питаме се,защо тогава е бил с нас толкова години.Нима е възможно да е било само физическо привличане?

За жените може би това изглежда невъзможно,но за мъжете се оказва напълно естествено.Фактът,че един мъж харесва една жена,не означава,че чувствата му ще прераснат в любов.Най-честият отговор е:”Бях с нея,защото физическият контакт беше страхотен.”

Мъжете ако се почувстват притиснати,са готови на момента да сложат точка на отношенията.А ако жената се обясни в любов,те моментално бягат уплашени.Те не искат по този начин да наранят чувствата на жената.Все пак 2-3 години не можеш да останеш безразличен,но осъзнаваш,че не ти е време да се обвързваш.Знаеш,че ти пука за нея и че я нараняваш,но ако отстъпиш това ще я направи още по-нещастна,а тя заслужава да бъде обичана.Най-често следва бягство.

В крайна сметка всеки решава сам как да постъпи.Не е правилно и мъжът да решава съдбата на жената.Но нали любовта,за да е успешна трябва да е взаимна.Никой не избира в кого и кога да се влюби,но се случва.Там няма разум,всичко е въпрос на химия,която и учените не могат да обяснят.В такива моменти най-добрият лек е да срещнеш нова любов.Май това е най-доброто лекарство.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАБРАНЕНА ЛИ Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ ЗА СЕМЕЙНИТЕ

Да срещнеш голямата любов на 47 години,още повече,че имаш прекрасно семейство и брак,близо 25 години,съпруга,която обичаш и уважаваш и две деца,които вече са пораснали и се справят самостоятелно.Ето,това ми се случи!Грях ли е,че се влюбих?Трябва ли да се упреквам за това,да изпитвам вина и да живея двойнствен живот?

Може би,много хора няма да ме разберат и ще ме упрекнат.Ще си кажат,защо този човек не си гледа семейството,след като обича жена си.Не може ли да се контролира?

Не очаквам разбиране.Знам,че ще ме подкрепят хора,на които им се е случвало.А на тези,които ще ме “съдят”,ще им кажа,че “на чужд гръб и 100 тояги са малко”.Докато човек не изпадне в подобна ситуация,за каквото и да било,той няма как да повярва.

Искам да уточня,че към съпругата си изпитвам обич,която не бива да се бърка с бурната любов.Да,като бяхме млади преживяхме любовта,но сега,след толкова години,остава обичта,привързаността,отговорността към семейството и благодарността,че ме е дарила с две прекрасни деца.

Не искам да се оправдавам,а искам да разкажа своята реална история за “голямата” любов.Грешна или не,тя се случи.Чувствам се гузен понякога от това,но съм щастлив.Тази любов ми дава “криле”,прави ме “жив”,кара ме да се чувствам пълноценен човек,даряващ най-прекрасното чувство-любовта.

Казвам се Иван (това не е реалното ми име),но ще го използвам за историята,предвид,че съм женен,отговорен и обичащ семейството си човек,а жената ще назова Ана,тъй като и тя е омъжена,с дългогодишен брак.

Това се случи преди близо три години.”Срещнахме се”  в известен сайт за запознанства.Ще питате,какво прави женен мъж там.На това и аз нямам отговор или поне не помня мотива,който ме е накарал да се регистрирам,тъй като стана вече ясно,че съм щастливо женен и нищо не търся.Но явно нещата са били на подсъзнателно ниво и съм имал нужда от друг вид любов,която не съм осъзнавал,любовта на страстта,нещо,което да ме грабне и да ме “изгори”.

Нещата започнаха след кратко общуване в сайта.На другия ден решихме да се запознаем на живо.Уговорихме си среща.Аз не се чувствах въодушевен от това,но се съгласих да отида от любопитство.Това беше първата ми “любовна” среща с жена,извън брака (държа да уточня,че никога преди това не съм имал “забежки”).Появих се на уреченото място,дори в малко неглижиран вид,със спортно ежедневно облекло и повечето излязох да свърша моя лична работа и на връщане между другото “минах” да видя с кого все пак си пиша.Не отдадох никакво значение на това и нямах никакви очаквания.

Тя,за разлика от мен,дойде официално облечена и подготвена за среща.Изглеждаше прекрасно,а аз се почувствах неудобно от неподходящия си вид.Осъзнах,че съм сбъркал,че съм се появил така,но вече беше късно за поправка.

Първата ни среща премина на една пейка в парка.Разменихме си някои чисто информативни неща за живота,семействата и т.н.След това нещата продължиха в сайта.

Една седмица след запознанството ни,тя ме покани да отидем по работа до нейното село.Аз се съгласих да я придружа за компания.Там,тя започна да върши неща в градината,които не са присъщи за една жена.Бях шокиран,че се нагърбва с такива задачи,при условие,че има мъж и реших да й помогна.Взех да подрязвам дръвчетата,а тя ми се развика защо го правя.Разрази се огромен скандал,а аз стоях вкаменен,неразбиращ поведението й,при условие,че повечето жени биха били щастливи,че мъжът отива да им помага.Влязохме в безсмислени спорове,всеки каза неща,които се изричат само в афектирано и разгневено състояние.Дори исках да си тръгна с колата и почти го бях направил,но осъзнах,като един разумен човек,че това село се намира на километри извън града и няма автобуси,с които тя да се прибере.Върнах се от човешка гледна точка.Извиних се за поведението си,въпреки че не намирам повод за това,но го направих,защото тя е дама и реших,че не си струва за такива битовизми да влизаме в конфликт.Защо разказвам всичко това?Защото,този скандал се оказа началото на най-интересното,тоест нашата връзка.

След като изяснихме спора и разтоварихме негативните си емоции,нещо в нас се отключи и тогава консумирахме неудържимата си страст.И за двамата това се оказа нещо разтърсващо и необикновено.Почувствахме невъобразима страст,която никой преди това не беше преживявал.Получихме взаимно “дозата” нежност,прегръдки и целувки,които явно и на двамата скоро не бяха ни се случвали.Така завърши първата ни разходка,след което всеки се прибра при семейството си.

Няколко дни по-късно,след първия ни по-близък контакт,осъзнах,че започвам да мисля непрекъснато за този момент.Разкъсвах се между семейството и новата жена,която за един ден успя да обърка ума ми.След седмица разбрах,че съм влюбен.Казах си,не може на мен това да ми се случи,аз съм женен и отговорен човек и трябва да се владея.Не бива да го допускам.Заповядвах си да изхвърля тези мисли от главата си,намирах си работа,която да ме отвлича,но уви,беше неуспешно.Знаех,че не бива,но то ме връхлиташе и не можех да го контролирам,беше по-силно от мен.А учените са доказали,че влюбването не може да се владее,то е химия и необясним процес.Не,че се оправдавам с това,но фактите са си факти,а и който не го е изпитвал,той няма да ми повярва.

На по-късен етап,след дълги анализи защо съм се влюбил и в какво,стигнах до извода,че съм бил привлечен не от красивата външност на жената,а от нейната сила да се справя сама с трудностите в живота.Тя излъчваше мощна сила и енергия,които ме завладяха.Виждах в нейно лице характера на майка си-борбена и силна жена,която не се предава пред нищо.Това е нещото,което малко жени притежават.Явно мъжете,подсъзнателно търсим,точно този образ на майката (не външния).

В следващия момент осъзнавах,че обичам жена си и че не мога да й причиня това,но знаех,че я обичам,защото ме бе дарила с деца,а не онази бурна страст,която ми достави новата “любима”.И така,седмица след това,аз вече бях влюбен.Срещите продължиха-първа,втора….и така вече трета година.Сега и двамата силно се обичаме и се наслаждаваме на хубавите моменти.Не мога да кажа,че всичко е било идеално,имали сме и конфликти.Дори на няколко пъти се “разделяхме”,но всеки осъзнаваше,че не може без другия и нещата започваха с нова и още по-голяма сила.

Това е моята обикновена история за голямата любов.Дали е правилна или не,нека всеки сам преценява.А и не ми е това целта.Реших да споделя,защото съм сигурен,че има много,като мен,изпадали в подобна ситуация и люшкащи се в двойнствения живот между семейството и любимата.Понякога се чувствам виновен,но после осъзнавам,че това ме прави щастлив и съм благодарен на съдбата,че любовта отново ме направи “жив”.Никога не съм си и представял,че мога да се влюбя на 47 години.Мислех,че това е само за младите и че времето ми е минало за подобни “глупости”.Но съдбата ме опроверга и ме дари наистина с незабравими мигове.Както се казва в клише “за любовта възраст и граници няма”.Може да са само думи,не знам,но за мен се оказа истина.На този етап това е голямата ми любов.Но кой знае,може би “голямата” предстои….Автор:Б.В.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ПОМОГНЕТЕ!ВЛЮБИХ СЕ В КОЛЕГА,А НЕ ЗНАМ ДАЛИ Е СПОДЕЛЕНО

Аз съм една жена на 25 години и искам да разкажа моята житейска история.Със сигурност и други са имали моята съдба,но аз реших да я споделя,защото съм объркана и се нуждая от съвет и помощ.

Както много други жени,аз се омъжих и създадохме с мъжа ми семейство.От брака имаме дете,което сега е на 3 години.За съжаление това не трая дълго,защото се разделихме.

Един ден преди около година той ми поиска развод.Това за мен беше шок.Стана ми много тежко в началото.Всичко дойде много неочаквано.Той ни изостави,за да отиде да живее с друга,която имаше две деца.И така ни напусна,заради друга жена.Сега общуването ни се свежда дотолкова,доколкото да се уговорим кога ще взима детето.С понятието “нас” вече е свършено.В момента всеки си има своя живот поотделно.

С течение на времето болката от раздялата лека-полека отмина.Но ми се случи нещо друго.Не знам дали е хубаво или не.Чувствам се объркана.На работното си място,аз срещнах момче,в което се влюбих.Това го осъзнах преди близо 3 месеца.Не знам как се случи.С него сме колеги.Той е с 3 години по-малък от мен,но за любовта нали граници няма.По характер е много добър и състрадателен.Готов е на всеки да помогне.Той не е женен,но си имаше приятелка,с която скоро се разделиха,слез 3 годишна връзка.Искам да уточня,че той също е дете на разведени родители и има втори баща,с който са в прекрасни отношения.Така че се надявам да приеме нормално и моето дете.

В началото с момчето,в което се влюбих по-скоро бяхме приятели.С него можех да говоря за всичко и неусетно как,с времето станахме по-близки.И така,един ден,аз осъзнах,че той започва да ми липсва и тогава разбрах,че съм влюбена.Не знаех дали той има чувства към мен,а много исках да разбера какво мисли.Така реших да му разкрия,че го обичам.

Когато му казах всичко,очаквах и той да каже,че ме обича.Но вместо споделяне,получих разпит за бившия ми мъж,дали още го обичам и дали бих се върнала при него.Аз го уверих,че това няма как да стане и че всичко вече между нас е минало.Той не каза нищо все пак по въпроса за влюбването.Само спомена,че ще продължим разговора друг път.

Така аз пак не получих яснота за това,какво той мисли.Но усетих,че станахме още по-близки приятели след разговора,но аз не знам дали само това мен ме устройва.Сега,месец след разкриването на любовта ми,аз не знам какво да правя.Трябва ли да повдигна отново въпроса за моите чувства или да изчакам той да предприеме нещо.Това е моята история за моята любов.

Ако някой има същия или подобен проблем нека да го сподели.Автор:Г.А.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ВЛЮБИХ СЕ В ОМЪЖЕНА ЖЕНА

Когато бях на 25 г. се влюбих в омъжена жена.Бях ерген, но си имах приятелка.Живеех с нея, но още не знаех дали отношенията ни са толкова сериозни, че чак да мисля за брак с нея.Чувствах се свободен, а щом се влюбих в друга, значи не е имало нещо задълбочено между нас.

С любимата работихме заедно.Тя беше 12 години по-голяма от мен, но това не ми попречи да я обикна.Беше мила и внимателна, интелигентна и стабилна жена.Може би ме привлече със своята искреност, чаровност, доброта.Харесвах нейната непринуденост и усмивка.Изглеждаше всеки ден така, все едно няма проблеми.Това ме зареждаше.Дори бях забравил, че вкъщи имам приятелка, която ме чака, даже и любовта с нея вече ми беше рутинна.Мислех само за любимата, тя изпълваше съзнанието ми.

За мое голямо нещастие, тя бе омъжена и то щастливо.Хвалеше се, че обича съпруга си и че за нея други мъже не съществуват.Това ме съсипваше.Не знаех как да постъпя.Исках я за себе си и то не само физически, исках да я имам завинаги и да създам с нея деца и семейство.Това, че беше семейна и с дете не ме спираше.Но тя не прояви интерес към мен.

Един ден, обладан от моите силни чувства, аз реших да й споделя любовта си, надявайки се и тя да отвърне.Но за съжаление получих отказ.Това естествено не ме спря.Обичта ми беше по-силна от всичко.Казах й че я обичам и че ще я приема с детето, а по-нататък ще си имаме и наше.Да, бях готов на това.Като човек обича силно, това няма кой знае какво значение.

Но тя ме отхвърли.Обясни ми, че аз за нея съм дете, макар тогава да бях на 25 и не гледа на мен, като на привлекателен субект.Тоест, тя беше мила с мен по детски.Това ме натъжи, но не ме обезкуражи . Исках да отида и да кажа на мъжа й че я обичам, но не го направих.Тя ме спря.Заяви ми, че не ме обича и че това няма да има смисъл, защото нищо няма да постигна.Така си минаваха дните.Аз влюбен, а тя виждаше в мен само приятел.

Напълно отчаян един ден,аз реших да направя нещо много романтично.На мястото, където работехме се бяхме събрали около 10 души.И тя беше там.Пред всички изкрещях, че я обичам.Хората се спогледаха изненадани.Така силно се надявах да дойде и да се хвърли на врата ми и да ми каже, че и тя има чувства, но уви.

Вместо това, ме извика на личен разговор.Излязохме навън.Каза ми, че това повече не може да продължава и че ще напусне работа.Тогава, аз като мъж, който беше забъркал кашата, написах молбата си за напускане и я подадох.Беше одобрена. След един месец бях освободен и така историята ми приключи.Вече повече от 6 години не съм я виждал, с изключение на един път на улицата.Беше скоро и си разменихме само едно здравей, тя дори не пожела да спре да поговорим.Усетих тръпката в стомаха и разбрах, че все още я обичам, но тя ме подмина без всякаква заинтересованост.Може би това е била голямата любов на живота ми, щом все още ме вълнува.Не зная със сигурност, но знам, че винаги ще я обичам.Автор:Г.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com