"ЗАБРАНЕНИ" ЛЮБОВНИ ТРЕПЕТИ МЕ ВРЪХЛЕТЯХА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Това е една история за "забранената любов".Наричам я забранена,защото аз и субектът на моите трепети сме женени хора,а и нали е общоприето,че на работното място не бива да се случват такива неща.Но в крайна сметка сме хора и никой не е безгрешен.А аз не се чувствам грешна,защото смятам,че любовта е най-великото чувство,което ни кара да се усещаме живи.
Никога не съм планирала да се влюбвам,още повече на работното място,но се случи и за миг не съм съжалявала и не съм изпитвала вина за това.
Ето и самата история:
Всичко започна случайно.Работехме на едно и също място,но в различни отдели.Това не ни пречеше да се засичаме по стаите и коридорите.Той често идваше при мен по различни служебни въпроси и обсъждахме ежедневните процеси.На пръв поглед нищо особено,нормални работни дни.
Един ден забелязах,че той често идва при мен и търси поводи да ме заговори.Нежно ми се усмихваше и като че ли флиртуваше.Ставаше ми приятно,че изпитва симпатии към мен.
Така времето си минаваше,докато осъзнах,че го харесвам.Смятах,че и той не е безразличен към мен.Така си играехме на "котка и мишка",дебнехме се да си засечем погледите,търсехме поводи за разговор,само и само да можем по-дълго време да сме заедно.
В началото не знаех дали той ме харесва.Всъщност и до днес не знам.Никога никой нищо не каза през краткото време,в което работехме и бяхме заедно.
Когато осъзнах,че много го харесвам и май започнах и да се влюбвам,исках и той да сподели,че усеща същото.Предвид,че и двамата сме женени и държим на семействата си,всеки си траеше и не смееше нищо да каже.Не знам дали съм била права,но между нас прехвърчаха искри,имаше феромони.Връхлитаха ме силни любовни трепети,които ме караха да се чувствам жива.След близо 26-27 години брак бях забравила какво е любовта,какво е флирта и какво е усещането да мислиш,че някой те желае,да те търси и да има желание за близост,макар и на работно ниво (ама кой знае дали е било само това).
Така минаваха дните и месеците в любовни трепети и флиртове,докато един ден ми съобщиха,че договорът ми изтича,а с това приключва и работата ми.За мен беше доста неприятно,че тъкмо нещата бяха в някакво развитие и ще трябва да приключат,а те дори реално не са започвали.
Примирих се,че това е съдбата,така е било писано,а все пак сме и женени хора и така е трябвало.Останах вкъщи и тайно се надявах той да намери начин да ме потърси и да ми каже,че и той ме харесва,но това не се случи.
Един ден ме осени идеята,че мога да го потърся в социалните мрежи.Не беше никак трудно,веднага го открих и му изпратих покана за приятелство.Чаках няколко дни да ме приеме,но той не го правеше.Стомахът ми се свиваше и все още се надявах,че ще го направи,но когато не се случваше,започвах да съжалявам,че съм го направила.Притеснявах се,че по този начин съм се изложила,защото ние бяхме възпитавани,че мъжът е редно да прави първата крачка и се чувствах унизена.
Но........на другия ден се случи "чудото".Той потвърди приятелството ми и всички страхове веднага ме напуснаха.Бях щастлива,макар и нищо все още незначещо.
Така продължават нещата и до днес.Просто сме приятели в социалните мрежи,той ми изпраща покани за игри и това е нашето общуване засега.Силно се надявам нещата да не спрат само до тук и той също да ме харесва,както го харесвам и аз..Желая отношенията ни да се развият и да прераснат в бурна и пламенна любов,без естествено да нараняваме семействата си.Искам отново да бъда обичана!
Автор:анонимен

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

ПОМОГНЕТЕ!ВЛЮБИХ СЕ В КОЛЕГА,А НЕ ЗНАМ ДАЛИ Е СПОДЕЛЕНО

Аз съм една жена на 25 години и искам да разкажа моята житейска история.Със сигурност и други са имали моята съдба,но аз реших да я споделя,защото съм объркана и се нуждая от съвет и помощ.

Както много други жени,аз се омъжих и създадохме с мъжа ми семейство.От брака имаме дете,което сега е на 3 години.За съжаление това не трая дълго,защото се разделихме.

Един ден преди около година той ми поиска развод.Това за мен беше шок.Стана ми много тежко в началото.Всичко дойде много неочаквано.Той ни изостави,за да отиде да живее с друга,която имаше две деца.И така ни напусна,заради друга жена.Сега общуването ни се свежда дотолкова,доколкото да се уговорим кога ще взима детето.С понятието “нас” вече е свършено.В момента всеки си има своя живот поотделно.

С течение на времето болката от раздялата лека-полека отмина.Но ми се случи нещо друго.Не знам дали е хубаво или не.Чувствам се объркана.На работното си място,аз срещнах момче,в което се влюбих.Това го осъзнах преди близо 3 месеца.Не знам как се случи.С него сме колеги.Той е с 3 години по-малък от мен,но за любовта нали граници няма.По характер е много добър и състрадателен.Готов е на всеки да помогне.Той не е женен,но си имаше приятелка,с която скоро се разделиха,слез 3 годишна връзка.Искам да уточня,че той също е дете на разведени родители и има втори баща,с който са в прекрасни отношения.Така че се надявам да приеме нормално и моето дете.

В началото с момчето,в което се влюбих по-скоро бяхме приятели.С него можех да говоря за всичко и неусетно как,с времето станахме по-близки.И така,един ден,аз осъзнах,че той започва да ми липсва и тогава разбрах,че съм влюбена.Не знаех дали той има чувства към мен,а много исках да разбера какво мисли.Така реших да му разкрия,че го обичам.

Когато му казах всичко,очаквах и той да каже,че ме обича.Но вместо споделяне,получих разпит за бившия ми мъж,дали още го обичам и дали бих се върнала при него.Аз го уверих,че това няма как да стане и че всичко вече между нас е минало.Той не каза нищо все пак по въпроса за влюбването.Само спомена,че ще продължим разговора друг път.

Така аз пак не получих яснота за това,какво той мисли.Но усетих,че станахме още по-близки приятели след разговора,но аз не знам дали само това мен ме устройва.Сега,месец след разкриването на любовта ми,аз не знам какво да правя.Трябва ли да повдигна отново въпроса за моите чувства или да изчакам той да предприеме нещо.Това е моята история за моята любов.

Ако някой има същия или подобен проблем нека да го сподели.Автор:Г.А.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com