МОЯТА ГОЛЯМА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

Тя си беше,като неоткъснато цвете.Искаща любов,любов,която трябваше да й дам.Видях онова мъничко нещо в нея,усетих го.Наричаше се.....любов... 

Тя беше жената,която исках да стане майка на децата ми,да си имаме дом,семейство и всичко онова,което аз нямах.Нямах приятели.Израснах с майка ми и брат ми.Те ми бяха единственото семейство,докато не се наложи и тях да ги оставя и да замина за друг град да уча.Самотата беше жестока .Пишех си с нея по социалните мрежи.Падаше си по мен.Мислеше ме за свободолюбив човек,а и тя самата беше такава.

 Една нощ реших да й кажа,че имам нужда от нея и някой до мене,а тя не ме отблъсна.И така започна една любов,от която щеше много да ме боли... Връзката ни беше от разстояние,но въпреки това се разбирахме.Виждахме се през седмица.Техните лека полека ме приеха за нормален човек,дори ме заобичаха... мили хора бяха.Минаха дни ,седмици, месеци... аз се привързах към нея,обичахме се,като луди,а и тя ми беше първата истинска любов.За първи път с нея усетих страстта.Исках я все повече и повече ... Дойде лятото.Минаха абитуриентските балове и всичко завърши и сега и предстоеше да кандидатства,искаше във София.Странно,аз учех в Пловдив,но тя искаше там... Това беше още много години далечна връзка... Как да й кажа недей,ела при мен, докато тя самата не пожела... Тогава започнах да разбирам,че всъщност тя е повече кариеристка, отколкото да мисли за семейство и живот с мен.И това мина... Замина за София.Тогава започна ревността.Не знаех защо,но я ревнувах много,не че нямах вяра в нея,ревнувах я от това,че обръщаше внимание на приятелите си вместо на мен...,а тя си беше такава.Щом аз не бях там,то нейното семейство бяха приятели/ки.И мина време.Някак си връзката ни претърпя няколко удара, но аз бях упорит,не се отказах от нея,нали това е смисъла на живота ... дори и в трудни моменти да сте заедно,защото с хора се живее... Последният скандал стана от това,че не бяхме се виждали повече от 2 седмици,а аз умирах да я виждам и да я прегърна,но тя вместо да дойде при мене реши да пътува със съквартирантките си за Варна за седмица.Това ме обиди... После разбрах,че са пушили и нередни неща... Не ми пукаше за това,че са пушили или не,засегна ме това,че тя пуши пред тях за първи път и ако стане нещо да е пред тях,а не пред мен...Мина година и половина. Толкова ли се срамува от мен... Това ме беше обидило.Скарахме се и от тогава тя се държеше студено.Извиних й се,приех си грешката,макар и да не беше само моя,но не се промени държанието й към мен.Това ме съсипваше... Вече ме мразеше... а аз? Какво толкова направих, исках семейство и човек който ме обича... На 18.05.2015 си писахме във фейсбук.Държеше се студено.Вече не ме обичаше.Говорихме си по телефона и тя каза..... късаме... Бях съсипан... едвам си сдържах сълзите.Аз,голям мъж ... разревах се... Причината за раздялата ли... че аз искам твърде много от нея и не била зряла за мен.Това и бяха думите.Вече не знам какво да правя... Всички чувства умират в мен.Искам да се скрия някъде и никога да не излизам от там.Ставам безчувствен... Наранен съм.Имах мечти и планове,а сега са само пепел от спомени....

Автор: М.Х.

ТЕСТ: КАК ДА ИЗЧИСЛИМ КОЕФИЦИЕНТА СИ НА СЪВМЕСТИМОСТ С ПАРТНЬОРА

За да намерите коефициента си на съвместимост (КС), трябва да изчислите своя код на датата на раждането си и аналогичния на партньора си...

Да кажем, че сте родени на 15-о число. Като съберете 1+5, получавате 6. Това е вашият код. С датата на раждане на партньора си правите същото. Ако например вашият е 6, а неговият или нейният 8, като ги съберете, получавате 14. Той като коефициентът на съвместимост трябва да бъде представен с еднозначно число, съберете 1+4, за да получите 5. А сега намерете нужните обяснения за това, какво бъдеще ви “заплашва”, ако останете заедно. 1. Не сте лоша двойка, но желанията ви често не съвпадат. Стремежът ви е към самоутвърждаване и той е заложен и у двама ви, а желанието ви е никога да не “предавате позициите си без бой”. Но ако сте търпеливи и се отнасяте към фантазиите на другия с уважение, в семейството ви може да цари пълна хармония. 2. При вас е налице типичното романтично влечение един към друг и пълно съвпадение на чувствеността. По-добре е да останете вечни любовници, за да не се разбие семейният кораб в някоя подводна скала. Ако се погрижите за жилището и материалната си база, преди да тръгнете към олтара, и след 20 години бракът ви ще може да бъде номиниран за званието “идеална двойка”. 3. Вие сте завладени от страстта. Сексуалната страна на отношенията ви явно измества останалите. При това вие толкова сте се поддали на обаянието на еротичните си желания, че във всички останали сфери имате твърде повърхностна представа. Опознайте се отначало, “попълнете формуляра” с въпросите, които ви тревожат, за да не се ожените слепешката. Защото иначе много бързо ще се разбягате на различни страни. Страстното привързване е един от симптомите на щастливото съпружество. 4. Вие по-скоро сте добри приятели, но едва ли се обичате силно. Вероятно за да си станете близки и интересни един на друг, не е задължително да се ожените. Ако на всяка цена искате да оформите отношенията си в брак, бъдете готови главното достижение във вашето семейство да бъде взаимното разбирателство, а ярките емоции и сексуални впечатления да получавате навън. По тази причина трябва предварително да помислите готови ли сте цял живот да играете двойна игра. 5. Всеки от вас е във възторг от себе си, а в постъпките на другия иска да види повече здравомислие и по-малко ексцентричност. Вие през цялото време направлявате топката “в различни врати”, което прави вашия съюз едновременно привлекателен и нестабилен. Необходими са ви повече съзидателност в характерите и намеренията и при това положение бихте могли да преживеете съвместно няколко десетки години. 6. Вие сте се разтворили един в друг окончателно и не смятате да излизате от това състояние. Отстрани за такива двойка казват, че са “от друг свят”, но в действителност на вашето разбирателство може само да се завиди. Работата е там, че сте си построили свой собствен свят за двама, в който си живеете щастливо. И докато повечето хора се опитват да съвместят два съвършено различни свята, тъй като интересите им обикновено си противоре чат, вие по принцип сте се избавили от тези сътресения. 7. Вие прекалено много се отблъсквате, за да бъдете сполучлива, уверена в бъдещето си двойка. Постарайте се да направите така, че всеки да повярва преди всичко в себе си и тогава отношенията му с другия ще престанат да бъдат толкова крехки. И още нещо – отнасяйте се грижовно един към друг и към вече постигнатото взаимнооразбиране, не го подлагайте на изпитание. Постарайте се да не допускате глупави обиди или нещо неизяснено да развали отношенията ви завинаги. 8. Двамата сте страшна сила и с лекота ще отблъсквате нападките на външните врагове. Но вътре в двойката има вечно противопоставяне. Азът на всеки от вас е твърде силен и вие отчаяно се борите за господстващо положение, въпреки че това едва ли може да застраши сериозно съюза ви. Точно това ви държи един за друг – неунищожимото желание на всеки да бъде лидер. И докато в честна борба се опитвате да достигнете това положение, ще бъде невъзможно да ви разделят. Но ако някой от вас все пак достигне заветната цел, разривът става почти неизбежен. 9. Ако не е добрият секс и чувственото влечение помежду ви, едва ли бихте били заедно. За романа, наречен “интимен”, това е напълно достатъчно, но за брак не стига. Не бързайте да създавате семейство и продължавайте да се наслаждавате на сексуалната страна на отношенията си. Когато тази “тема” бъде изчерпана, вие ще се разделите по взаимно съгласие и ще оставите в паметта си много добри спомени един за друг. Не се разстройвате предварително, ако вашият коефициент на съвместимост не е дал исканите резултати. Все пак математиката в любовта не може да отчете всички нюанси и е най-добре да проверявате съвместимостта си не като пресмятате коефициентите и разшифровате датите, а чрез съвместния си живот. Опитайте се да поживеете известно време заедно, и почти веднага ще се уверите дали проблемът с вашата съвместимост е изплувал на повърхността на битието ви, или изобщо не стои на дневен ред. Ако всичко върви добре, вие сте създадени един за друг.

НЯКОЛКО ЕФИКАСНИ СТЪПКИ КАК ДА ИЗБЕГНЕМ СКАНДАЛ

Няма значение с кого общуваме – семейство, приятели, деца, колеги, винаги идва момента на кавгата. Изнервящ ден, проблеми, какво ли не може да ни подтикне да се скараме със или на някого. И колкото и понякога караниците да са дори здравословни, желателно е да ги избягваме, за да пощадим нервните си клетки, пък и тези на другите около нас. Като за начало е повече от желателно да искаме да избегнем скандала. След това спазваме няколко прости стъпки.

Слушай. И чувай. Другият има нещо да каже. Нека го чуем какво. Игнорирайки другия участник в кавгата само ще го накараме да се вбеси още повече. А и не са малко скандалите, започващи именно с това – „защо никога не ме слушаш?“, „ти въобще чуваш ли какво ти се говори?“, „аз на стената ли говоря?“ и т.н. Затова нека се изслушваме внимателно, и тогава да преценим кой е прав и кой – крив.

Можем да използваме правилото 60/40 = 60% от времето слушаме и говорим едва 40%. Според тази тибетска мъдрост, така винаги ще научаваме по нещо ново.

Не винаги ние сме прави. Важно е да разберем това, безгрешни хора няма. Така както другият е виновен, така може да се окаже, че правият е всъщност той. Никога не приемайте правотата си за даденост. И ако изслушаме внимателно другия, може не само да се окаже, че грешим, ами дори и чуем решение на проблема.

Да разберем другия. Да се опитаме да надникнем в мислите и чувствата му, да разберем какво го провокира да се държи така, защо е в лошо настроение, как е минал денят му и на колко стрес е подложен, от какво се страхува… Може би тогава ще се изяснят много неща, като например защо крещи от вратата, вместо добър ден, защо е все намусен, защо не иска да ходи еди-къде си, какво го „пали“, какво го успокоява… Разбирайки другите е важно за пълноценно комуникиране без скандали.

Къде си мислиш, че се намираш? Колкото смешен, толкова и важен въпрос, който е хубаво да се сетим да се попитаме, ако кавгата вече е във вихъра си, че и преди това. Огледайте се около себе си и вероятността да охладите страстите е доста голяма. Първо, деца наоколо, попивайки всяка ваша дума с неприкрит интерес. А може би сте на публично място и всички минаващи ви гледат. Дали пък не направихте черните си ризи достояние на целия квартал? Или току-що превърнахте уютния си дом в полесражение? Ами значи стига толкова, вече се изложихте достатъчно, няма смисъл да продължавате.

Позитивизъм. Ако подхождаме към хората с отрицателно отношение, не само ще се изпокараме с всички, ами и ние самите ще сме тези, предизвикващи това да се случи. Никой не обича намръщени и вечно критикуващи хора. Така че мислете позитивно и посрещайте и скандалджията с усмивка, която да го обезоръжи. И така, както не харесвате отношението на някого към нещо, така и вие имате черти, които дразнят другите. Всички сме хора и се налага да се приемаме едни други.

Спокойствие. Да запазим самообладание понякога е повече от невъзможно, но пък наложително. Спокойно, дишай дълбоко, всичко е наред. Изпуснем ли му края, скандала нараства лавинообразно, всичко излиза от контрол и връщане назад няма. Запазете спокойствие на всяка цена, както и здравия си разсъдък. Побеснели хора няма как да разсъждават трезво и да се разберат.

И пак да уточним, няма значение кой кого предизвиква, няма значение кой на кого какъв е, кой е по-млад, кой по-стар, кой по-висш и т.н., може да се скараме със всеки и на всеки, но от скандал нищо добро не е излязло. И ако така изпускаме парата, може би не е зле да започнем да тренираме вместо това. А ако назрява караница, трябва да я спрем. Спокойно. С усмивка. И любовта си към скандалджията! Да надвием с усмивка! Ето това е истински контрол!Източник:fresh-science.com.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ БРАКЪТ ПО ЛЮБОВ ИЛИ ВСИЧКО ТОВА Е САМО МИТ

Вярвате ли още в брака по любов или всичко вече е меркантилно и се гледа само изгодата?Съществува ли и днес онази романтика или е отдавна минало,познато само на нашите баби?А питали ли сте се какво е всъщност любовта.

Най-общо казано,любовта е чувство,което хората изпитват към семейство,приятели и близки.Чувството между мъжа и жената,които проявяват интерес един към друг може да породи истинска взаимна любов,даже тогава,когато интересът има нюанс на някаква изгода.Любовта е целебна,тя дава живот и свобода,тя е източник на енергия.За нея си струва да се бориш,заради нея си струва да живееш.Всеки човек е достоен за голяма и щастлива любов.

Обичащите се хора могат да изразяват емоциите си прямо и открито.Любовта предизвиква страст и силно физическо привързване.Тя има своите спадове и полети.Чувствата се сливат в поток на взаимно доверие и признателност.Да обичаш означава да проявяваш към съпруга или съпругата нежност,уважение,доверие и вярност.Човек,обичащ другия,му желае доброто.Той не си задава въпроса:Каква изгода ще имам от тази любов?В историята са известни факти,когато крале са се отричали от престола,за да се оженят за любимата жена,считайки,че любовта е най-голямата ценност в живота.

В брака любовта се проявява най-пълно и силно.Тя се концентрира върху определен човек,свързвайки в едно духовната същност на двама души.Близостта и интимността понякога възникват постепенно.Те са последвани от атмосфера на романтика,щастие и любов за двамата.

В различните периоди на съвместния живот в брака присъстват най-разнообразни взаимоотношения.Но нищо опасно няма за тези съпрузи,които знаят,че техният брак съществува заради любовта.Някои хора избягват силната любов.Те се боят да не изгубят своята индивидуалност,боят се,че могат да бъдат експлоатирани,лишени от свобода.Но този страх ги прави уязвими и ги оставя завинаги сами.

Дали ще се ожениш по любов или по сметка всеки сам решава.Както в повечето семейства се случва любовта и страстта преминават с годините,но важното е да останат обичта и уважението.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАЩО ВЕЧНО ТЪРСИМ ЛЮБОВТА

Всички идваме на този свят с любов.Родителите ни се радват и боготворят.Дават ни цялата си любов,според тях,но усещането у нас не винаги е същото.

Въпреки това растем и се развиваме,ставаме възрастни,създаваме семейство и искаме да не повтаряме грешките на родителите,но неволно или не, моделът се повтаря.Всеки иска най-доброто за детето си,но успяваме ли на практика.

Като пораснем искаме да бъдем обичани и ценени.Всеки нормален човек се стреми към това.Но в живота не винаги се получава.В началото тръгваме с идеята в една връзка между мъжа и жената за нещо добро.Искаме да създадем семейство и цял живот да сме щастливи.Но идват проблемите,които един ден водят до отдалечаване и разрушаване на отношенията.Питаш се къде отиде любовта?В какво сгрешихме?

Едни хора търсят отговорите,анализират отношенията си и в крайна сметка успяват да върнат любовта,но други не могат да го постигнат.И накрая се стига до раздяла и разпадане на връзката.

В другите страни,като че ли,когато едни отношения не вървят,хората се разделят,а българите имат една “приказка”,че трябва да търпят,заради децата.Правилно ли е това?

Всеки сам преценява как да живее и какво е нужно да търпи.Вярно,че го правим,заради децата,за да имат семейство,но това дали не вреди повече.

Еднозначен отговор няма.

Човешките отношения са сложни.Няма рецепта за любов.Всички я искаме и търсим,независимо от възраст и пол.Може би така сме устроени!Това е вечният стремеж на човека да бъде обичан.

Като погледнеш влюбен човек,виждаш,че той е различен.Изглежда сияещ,изпълнен с енергия,която може планина да “повдигне”.Очите му изглеждат “живи”,винаги е усмихнат и добронамерен.Колко хубаво звучи,нали?Защо не можем винаги да сме такива?

“Любовта е живот-ако ви липсва любов,липсва ви живот”.- Лео Брускаля

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА ГРЕШНАТА И ГРЕХОВНАТА НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

Искам да разкажа историята на една моя любов.Това не е първата и не е най-голямата, но е грешната и греховната.Грешна, защото бе несподелена и се случи в неподходящото време, а греховна, защото съм омъжена.Но какво да правя, просто се случи.Много хора, които не са го преживели няма да ме разберат.Само ще им кажа, че застраховани от влюбване няма, както и от болестите! А нали влюбването си е заболяване, както го доказаха учените.На сърцето не можеш да заповядваш кога и кого да обича.Аз не съжалявам, че съм се влюбила.Това ме направи отново жива, да усещам, че живея, но и ме измъчи, защото любовта ми бе отхвърлена.Не останах въодушевена и щастлива от цялата история, но не мога да я изтрия, тя е част от живота ми.Все още ме боли и се надявам някой ден да забравя всичко.Трудно е, но ще се справя! Имам семейство и дете, които ще ми дадат сили да преодолея злополучното си влюбване и отново да тръгна напред.

Ето я и самата случка!

Както казах вече, аз съм омъжена.Но след дълги години брак нещата започнаха да не вървят.Непрекъснато имаше скандали, които охладиха отношенията ни със съпруга.Интимностите се случваха все по-рядко.Аз се чувствах пренебрегната, липсваше ми нужното мъжко внимание и уважение . Това ми тежеше! Не разбирах защо се случва, тъй като съм хубава, умна и поддържана жена.Оженихме се по любов.Един ден, просто нещата незнайно защо се объркаха.Карахме се за битови неща, на пръв поглед незначителни, но успяха да охладят любовта ни.С течение на времето, дори стигнахме до безразличие.А от безразличието по-лошо няма.Тогава, след дълго обмисляне взех решение за развод.Не беше лесно, но скандалите бяха непоносими и травмираха детето.Исках да прекратя това наказание и да сложа край на всичко.Но така и не го направих! Предпочетох детето ми да има семейство и да не се срамува в училище, че родителите му са разведени.Това е травма, която според психолозите остава за цял живот и се отразява на развитието. Не знам дали съм постъпила правилно, но това бе моето решение.

Всичко с моята любовна история започна преди четири години.След решението ми за развод, аз се регистрирах в сайт за запознанства.Целта ми беше първо да намеря човека, в който да се влюбя и тогава да се разведа.Но нещата не се развиха по очаквания от мен начин.Оказа се, че там рядко някой иска сериозни отношения, а още повече да “вземе” жена с дете.Въпреки това вярвах, че има и свестни мъже, но нещата никога не бяха взаимни.Ако ме харесваха, аз не ги исках и обратното.Единственото съвпадение, което се получи, беше с ерген.Харесахме се и така започнахме да се виждаме за интимности.Дори се уговорихме, че срещите ще са само за това, тъй като той е свободен и се надява да срещне жената на живота си, а аз омъжена и неудовлетворена от брака си жена.Така се виждахме 3 години.Всеки си имаше своя живот и никой не нарушаваше свободата на другия, докато един ден аз се влюбих за нещастие.И най-лошото е, че това се случи след три години връзка, а не от първия ден, месец или година.

Самото влюбване стана една нощ, когато с мъжа ми се скарахме жестоко и аз отново взех решение за развод.Стоях си вкъщи, силно огорчена и исках да изляза, да разтоваря напрежението.Писах на “другият” и му разказах набързо.Помолих го да отида у тях, защото иначе трябваше да стоя на улицата.Бях решила твърдо да изляза, докато се оправя и не исках детето да ме вижда в този вид и плачеща.Любимият се съгласи, след дълго убеждаване.И така преспах една нощ у тях, а на сутринта се прибрах вкъщи.Никой не ме попита къде съм била, мъжът ми не се интересуваше как съм прекарала нощта.Това още веднъж потвърди, че бракът ми отдавна е минало и на никой не му пука за мен.

След няколко дни, разбрах, че съм влюбена.Това може би се активира от разбирането, което получих.Любимият ми даде подслон в труден момент, прегърна ме, за да ме успокои.Тогава аз усетих закрила в негово лице и топлина, която вкъщи отдавна не бях получавала.Случи се и най-върховният интимен момент за мен.Бях доволна, че има на кого да се опра в трудно за мен време, а това “отключи” влюбването ми.

Никога не си представях, че това може да ме сполети.Когато осъзнах, че съм влюбена, исках да изтрия всичко от съзнанието си.Знаех, че влюбването е моментен процес, който ще отшуми и всичко ще приключи, но не стана така.Непрекъснато си повтарях, че той е ерген, не е за мен и нямам право да искам каквото и да било от него.Той е свободен и не искам да му натрапвам себе си, а още повече детето си.Опитвах по всякакъв начин да го “изтрия” , но не се получаваше.Мозъкът ми знаеше кое е правилно и кое грешно и всячески си налагах да го игнорирам, но сърцето не ме слушаше.

Започнах да не се храня, да не спя нормално, не че го исках, но нямах желание за нищо.Това ме измъчваше.Борех се със себе си.Трябваше да съм силна и да се грижа за семейството си.Полагах огромни усилия да изглеждам външно добре, но душата ми вътре “плачеше” и се раздираше.Не знаех какво да правя! Питах се, дали да му кажа какво се случва в мен или да чакам любовта ми да отмине.Не исках да го информирам, защото знаех, че той не споделя чувствата ми, бях убедена, че за него е само моменти на удоволствие.

Дълго се лутах с мислите си.Но вместо да отшумяват нещата, те все повече се задълбочаваха.Ходех безцелно по улиците при -10 градуса температура навън.Имаше огромни преспи със сняг, но аз газех, без изобщо да ги забелязвам.Не усещах дори студа , който беше сковаващ.Но това ми действаше успокояващо.Движението ме възвръщаше към нормалния живот, но за кратко.Следваше поредното излизане и т.н.Усещах, че полудявам.Това не беше нормално.Вътрешното противоречие между разум и сърце започна да ме разболява . За първи път в живота си вдигах кръвно, сърцето ми биеше учестено.Изплаших се за здравето си, защото съм твърде млада, за да го пренебрегна.Не исках да направя някой инфаркт и така да свърша.Трябваше да спася себе си! “Взех “се в ръце и започнах да чета как да се справя с проблема.

Психолозите казваха, че най-правилното решение е проблемът да се сподели.Реших да послушам съвета.Осъзнавах, че няма да бъда разбрана и ще бъда отхвърлена.Но аз бях по-важна от всичко! “Плюх” на егото си и гордостта си и му писах, че трябва да поговорим.Той естествено ме отхвърли, както и очаквах.Обясних му по телефона в какво съм изпаднала, тъй като той отказваше да се видим на живо.Реакцията му беше, че искам да го обсебвам, да го излъжа и какво ли още не.Но това нямаше нищо общо с истината.Аз исках просто да го споделя и така да се “излекувам”, исках да спася себе си.Бракът ми беше нещо важно за мен в този момент, колкото да запазя семейството за детето и не планирах точно тогава да се развеждам.А дори и да стигнех до развод, това нямаше да има нищо общо с него.Не бих напуснала семейството, заради друг мъж, в който съм се влюбила.Но той отказваше категорично да ме разбере.Предложи ми дори да прекратим отношенията си, но аз го помолих да не го прави сега, защото това ще ме срине и той се съгласи.Така продължиха отношенията ни.

Но … всичко от този момент вече не беше същото.Той почти не пишеше, не общувахме, както преди.Търсеше ме в месеца веднъж за удоволствия и нищо повече.А аз се съгласявах, защото това бяха единствените ми моменти с него.Обичах го, въпреки всичките му недостатъци.Бях влюбена, но не като ученичка.Това беше осъзнато, знаех какво правя, виждах и слабите страни, не съм била заслепена, разсъждавах трезво, но не можех да се откажа.Любовта беше по-силна от мен .

Никога не съм искала от него да ме обича и постоянно му го повтарях, но той не ме слушаше.От този ден, на моето “обяснение” в любов започнаха и проблемите ни.Той все повече се отдръпваше, все по-рядко пишеше, не отговаряше, а мен това ме измъчваше.Исках само нормално да общуваме, като възрастни, а не да играем на котка и мишка.Все пак това са четири години, не можех лесно да ги пренебрегна.

След време нещата се успокоиха.Моето влюбване взе да отминава.Виждахме се от време на време.Но се случи нещо още по-лошо.Осъзнах, че го обичам.Казвам по-лошо, защото влюбването е моментно, а обичта може да е постоянна . Изплаших се от чувствата си, но поне бях благодарна, че я нямаше онази лудост и напрежение.

Един ден реших да си направя друг измислен профил във въпросния сайт, за да си общувам с хората, а не с някакви намерения за реални запознанства и връзки.И какво се случи? Моят така наречен любим ми писа, без да знае, че това съм аз.Реших да му отговоря, за да видя как подхожда към другите жени, как се отнася с тях и за какво изобщо си пишат.Направих го от любопитство.Успях в процеса на разговора да го заинтригувам и така тръгна едно писмено общуване.

За мен по-скоро беше вид игра, шега, не го приемах сериозно.Но явно за него не беше така.Признавам си, възползвах се от момента, за да го разпитам.Зададох му въпроси около нашата връзка, за да разбера какво мисли. Вътрешно бях убедена, че не е безразличен към мен.Все пак четири години не е малко време.Не очаквах да ме обича, но се надявах поне да е някакъв вид привързване.

Той започна да обяснява, че се среща с омъжена жена, после каза, че тя е свободна, имаше противоречия.Отношенията им стигали до няколко срещи в годината за удоволствия и че той не изпитвал нищо към нея, освен задоволяване на физическите си мъжки нужди. Точните му думи бяха, че той не проявява интерес към нея и ако е имало привличане, тя отдавна щяла да е у тях.Аз се обърках още повече от това.Хем имаше съвпадения за мен, хем думите му бяха за друга.Не знаех каква е истината и продължих да го разпитвам.Разказваше ми, че е от друг град, че не е омъжена и други неща, които не съвпадаха с мен.Явно през цялото време е говорил за друга.Така и не разбрах истината.Но поне открих, че се е срещал и с друга (ако изобщо е така). Това ме нарани, но нямах право да се сърдя, та той е свободен.

Тъй като той прояви интерес към мен, т.е. измислената, разговорът продължи и на другия ден.Писахме почти цял ден и накрая вечерта, той ми предложи да му отида на гости.Преди това му бях изпратила снимка на приятелка, която той не хареса, не го каза, но то беше ясно.Видях добра възможност да “сваля” картите и да се разкрия.Не можеше това да продължава вечно.Съгласих се да отида у тях.Така и направих.

Позвъних на вратата.Той ми отвори и ме покани.Аз го попитах дали е разочарован, че вижда мен, а той отговори, че е разбрал накрая, че съм аз.Явно беше силно засегнат от постъпката ми.През цялото време мълчеше.Правих опит да го заговоря! Отговаряше на въпросите ми, но личеше, че е от любезност.Стоеше на компютъра и дори не ме поглеждаше.Изведнъж ми каза да си ходя и че не е редно да се виждаме.

Опитах да му обясня, че всичко е било игра и го молех да ми прости.На тръгване ми каза, че не се сърди, но аз знаех, че го прави, за да се отърве от мен.Бях сгрешила, но вече беше късно. След този ден му писах няколко пъти, обяснявах му отново ситуацията и че всичко е било игра, но единствения отговор, който получих бе ”остави ме”.Това беше и последната ни среща засега,надявам се да не съм права!

Съжалих тогава за постъпката си, но стореното, сторено!Направих и още един опит, като му писах в деня за прошка, но отговор не получих.Разкайвам се за глупостта си и все още се надявам обидата да премине и да ми прости.Все пак сме хора и всички грешим!Надявам се да възвърнем поне човешките си отношения на общуване.Боли ме, че така могат да приключат 4 години, та макар и на невзаимно влюбване.

След 4 месеца,той все пак ми прости и днес отново продължаваме да се виждаме.Но вече не е същото.Няма ги моите чувства на любов.Може би наистина времето лекува.Почувствах се свободна.Разбрах,че може да ми е хубаво с него и без да съм влюбена.Сега се наслаждавам на момента на удоволствието,радвам се,че мога да бъда отново с него,макар и за малко,но това наистина ме прави щастлива и ме зарежда.Автор:С.С.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

НИКОГА НЕ СЪМ ИЗНЕВЕРЯВАЛ,А СЪМ ЖЕНЕН ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ

Чета тук в сайта всякакви истории и виждам, че преобладават темите за любовта извън брака, изневерите, извънбрачните деца, лъжата между съпрузите и т.н.Реших да напиша това, защото смятам, че има и честни бракове и връзки, в които хората си имат доверие и липсва лъжата в техните отношения, въпреки че с течение на годините любовта си е отишла и е останало уважението и добрата грижа за децата и възпитанието им.Нека видим и положителните неща в живота.

Аз съм семеен мъж повече от 20 години и с 2 прекрасни деца и смея да твърдя, че съм щастлив.Не, че нямам проблеми, всеки ги има, но съм далеч от изневерите и лъжите.Чувствам се добре и съм свободен.Не се натоварвам от излишни мисли как да излъжа и да забегна.

Не твърдя, че съм влюбен в жена си, дори не знам дали я обичам след толкова години, но определено знам, че я уважавам и ценя, като съпруга и майка на децата ми.

Честно казано, не разбирам двойките, които живеят в лъжа, измама, изневери.Имам приятели, които го правят и никак не одобрявам постъпките им.А жените им са свестни майки и домакини.Виждам как непрекъснато измислят истории, за да оправдаят забежките си. Изобщо не изглеждат добре.Видът им е измъчен, от това непрекъснато да се “филмират” .Живеят в някакъв свят на сапунени сериали, които си мислим, че са само на лента, а всъщност са си жива реалност.Тяхната психика е обременена с лъжите , чувстват вина за постъпките си, терзаят се и се усещат, като хванати в капан.Техният дух е “заклещен”, но и нищо не предприемат да се освободят.

Аз не ги съдя и нямам право на това.Всеки решава сам, как е добре да живее.Чувствам се свободен и щастлив.

Знам, че много мъже няма да ме разберат, но това съм аз.Възпитаван съм, че семейството е най-важното нещо и то трябва да се цени.Смятам, че бракът трябва да се гради на взаимно доверие и уважение.Но в същото време съм и противник на семействата, които живеят заедно, заради децата, а в същото време съжителството им е ад с непрекъснати скандали, побоища и т.н.Ако живееш в тормоз е по-добре двама човека да се разделят и да търсят щастието си другаде и да престанат да се оправдават с децата си.Никое дете не е щастливо да вижда как се нараняват родителите му, независимо дали това е физически или психически.Това оставя трайна следа в психиката им.

Моето положение е друго.Просто имах късмета да попадна на свястна жена, за което безкрайно й благодаря! Не казвам, че аз не се заглеждам по хубаво изглеждащите жени по улицата, все пак съм мъж.Но само им се възхищавам и толкова, всичко приключва до там.Подтискам естествената си природа на “ловец”, като си давам сметка, че семейството е на първо място и не си струва да рискувам с нещо временно, поддавайки се на нагона.

Това е моята история.Може би е скучна, но е напълно реална.Надявам се, повечето семейства да са, като нашето.А на тези, които не са, им пожелавам да им се случи.Нека всички живеем в любов и разбирателство, без лъжи и манипулации! Това ще ни даде свобода на духа и пълноценност.Успех!Автор: Л.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ИМАМ ДЕТЕ ОТ ЛЮБОВНИКА СИ,ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ РАЗВЕДА ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В ЛЪЖА

Моята история започна преди повече от 10 години.Омъжих се на 21,а на 22 вече бях майка с първото си дете.В брака си нямам проблеми и се определям,като една щастливо омъжена жена.Е,както всички двойки и ние си имаме някакви незначителни разногласия,но не е нищо необичайно,което да не може да се разреши или да разруши връзката ни.Оженихме се по любов.

Така си минаваха годините на семейно щастие.Детето порасна,аз се върнах отново на работа и там се случи моят любовен роман.Не съм го търсила,нито съм го искала.Не съм имала нужда от допълнителни мъже или нещо подобно.То просто се случи.Влюбихме се взаимно.Дълго отричах и се борих с чувствата си,но те ежедневно ме връхлитаха.Това е “болест”,от която не можеш да се отървеш.Ако човек не го е изпитвал няма как да ме разбере,но аз и не очаквам това.Може би реших да го споделя,защото това ежедневно ме терзае,а именно,че забременях от мъжа,който не ми е съпруг.От връзката ни се роди едно прекрасно дете,което вече е голямо,но вината,че съпругът ми гледа “чуждо” дете не ме напуска.Той е добър баща и грижовен родител и аз по никакъв повод не искам да развалям семейството си.

Другият мъж,който е биологичният,знае,че детето е негово.Той също полага необходимите грижи,но “тайно”.Не бяга от своите отговорности и иска да признае бащинството си,защото е свободен,тоест няма друга жена и деца в живота си.Дори ме караше да се развеждам.Щял да приеме моето първо дете и да заживеем с него,като семейство.Но аз категорично отказах,тъй като нямам никаква основателна причина да напусна съпруга си,защото сме щастливи.А какво значение има кой човек е донор на нечие дете,нали най-важното е кой го е отгледал и възпитал.

Така дълго се люшках между двама мъже и детето,което нямаше никаква вина,че се е появило.Това ме съсипваше психически,но с течение на годините свикнах да го приемам и съм убедена,че съм взела правилното решение.Детето е добре гледано и възпитано,а най-важното е,че е щастливо и расте в нормално семейство.Реших да запазя тайната си,защото не исках първото ми дете да изживее драмата на разведени родители и да е отглеждано от “втория” си баща.Не знаех това как ще се приеме и дали няма да се отрази пагубно на развитието му.Не исках децата ми да бъдат делени на това е мое,а това е твое.Мисля,че взех правилното решение,като майка.Ако един ден съпругът ми научи,се надявам да ми прости,тъй като той е отгледал това дете.Не вярвам,че една биология би могла да прекъсне връзка,създавана с години,а още повече,че това дете е отглеждано с много любов.Избрах да живея с лъжата,защото не е важно как аз се чувствам и се терзая,а е важно детето да е щастливо.Затова сме майки,за да даваме най-доброто на децата си и да “жертваме” собствените си “чувства” за благополучието на отрочетата ни.Автор:Г.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАБРАНЕНА ЛИ Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ ЗА СЕМЕЙНИТЕ

Да срещнеш голямата любов на 47 години,още повече,че имаш прекрасно семейство и брак,близо 25 години,съпруга,която обичаш и уважаваш и две деца,които вече са пораснали и се справят самостоятелно.Ето,това ми се случи!Грях ли е,че се влюбих?Трябва ли да се упреквам за това,да изпитвам вина и да живея двойнствен живот?

Може би,много хора няма да ме разберат и ще ме упрекнат.Ще си кажат,защо този човек не си гледа семейството,след като обича жена си.Не може ли да се контролира?

Не очаквам разбиране.Знам,че ще ме подкрепят хора,на които им се е случвало.А на тези,които ще ме “съдят”,ще им кажа,че “на чужд гръб и 100 тояги са малко”.Докато човек не изпадне в подобна ситуация,за каквото и да било,той няма как да повярва.

Искам да уточня,че към съпругата си изпитвам обич,която не бива да се бърка с бурната любов.Да,като бяхме млади преживяхме любовта,но сега,след толкова години,остава обичта,привързаността,отговорността към семейството и благодарността,че ме е дарила с две прекрасни деца.

Не искам да се оправдавам,а искам да разкажа своята реална история за “голямата” любов.Грешна или не,тя се случи.Чувствам се гузен понякога от това,но съм щастлив.Тази любов ми дава “криле”,прави ме “жив”,кара ме да се чувствам пълноценен човек,даряващ най-прекрасното чувство-любовта.

Казвам се Иван (това не е реалното ми име),но ще го използвам за историята,предвид,че съм женен,отговорен и обичащ семейството си човек,а жената ще назова Ана,тъй като и тя е омъжена,с дългогодишен брак.

Това се случи преди близо три години.”Срещнахме се”  в известен сайт за запознанства.Ще питате,какво прави женен мъж там.На това и аз нямам отговор или поне не помня мотива,който ме е накарал да се регистрирам,тъй като стана вече ясно,че съм щастливо женен и нищо не търся.Но явно нещата са били на подсъзнателно ниво и съм имал нужда от друг вид любов,която не съм осъзнавал,любовта на страстта,нещо,което да ме грабне и да ме “изгори”.

Нещата започнаха след кратко общуване в сайта.На другия ден решихме да се запознаем на живо.Уговорихме си среща.Аз не се чувствах въодушевен от това,но се съгласих да отида от любопитство.Това беше първата ми “любовна” среща с жена,извън брака (държа да уточня,че никога преди това не съм имал “забежки”).Появих се на уреченото място,дори в малко неглижиран вид,със спортно ежедневно облекло и повечето излязох да свърша моя лична работа и на връщане между другото “минах” да видя с кого все пак си пиша.Не отдадох никакво значение на това и нямах никакви очаквания.

Тя,за разлика от мен,дойде официално облечена и подготвена за среща.Изглеждаше прекрасно,а аз се почувствах неудобно от неподходящия си вид.Осъзнах,че съм сбъркал,че съм се появил така,но вече беше късно за поправка.

Първата ни среща премина на една пейка в парка.Разменихме си някои чисто информативни неща за живота,семействата и т.н.След това нещата продължиха в сайта.

Една седмица след запознанството ни,тя ме покани да отидем по работа до нейното село.Аз се съгласих да я придружа за компания.Там,тя започна да върши неща в градината,които не са присъщи за една жена.Бях шокиран,че се нагърбва с такива задачи,при условие,че има мъж и реших да й помогна.Взех да подрязвам дръвчетата,а тя ми се развика защо го правя.Разрази се огромен скандал,а аз стоях вкаменен,неразбиращ поведението й,при условие,че повечето жени биха били щастливи,че мъжът отива да им помага.Влязохме в безсмислени спорове,всеки каза неща,които се изричат само в афектирано и разгневено състояние.Дори исках да си тръгна с колата и почти го бях направил,но осъзнах,като един разумен човек,че това село се намира на километри извън града и няма автобуси,с които тя да се прибере.Върнах се от човешка гледна точка.Извиних се за поведението си,въпреки че не намирам повод за това,но го направих,защото тя е дама и реших,че не си струва за такива битовизми да влизаме в конфликт.Защо разказвам всичко това?Защото,този скандал се оказа началото на най-интересното,тоест нашата връзка.

След като изяснихме спора и разтоварихме негативните си емоции,нещо в нас се отключи и тогава консумирахме неудържимата си страст.И за двамата това се оказа нещо разтърсващо и необикновено.Почувствахме невъобразима страст,която никой преди това не беше преживявал.Получихме взаимно “дозата” нежност,прегръдки и целувки,които явно и на двамата скоро не бяха ни се случвали.Така завърши първата ни разходка,след което всеки се прибра при семейството си.

Няколко дни по-късно,след първия ни по-близък контакт,осъзнах,че започвам да мисля непрекъснато за този момент.Разкъсвах се между семейството и новата жена,която за един ден успя да обърка ума ми.След седмица разбрах,че съм влюбен.Казах си,не може на мен това да ми се случи,аз съм женен и отговорен човек и трябва да се владея.Не бива да го допускам.Заповядвах си да изхвърля тези мисли от главата си,намирах си работа,която да ме отвлича,но уви,беше неуспешно.Знаех,че не бива,но то ме връхлиташе и не можех да го контролирам,беше по-силно от мен.А учените са доказали,че влюбването не може да се владее,то е химия и необясним процес.Не,че се оправдавам с това,но фактите са си факти,а и който не го е изпитвал,той няма да ми повярва.

На по-късен етап,след дълги анализи защо съм се влюбил и в какво,стигнах до извода,че съм бил привлечен не от красивата външност на жената,а от нейната сила да се справя сама с трудностите в живота.Тя излъчваше мощна сила и енергия,които ме завладяха.Виждах в нейно лице характера на майка си-борбена и силна жена,която не се предава пред нищо.Това е нещото,което малко жени притежават.Явно мъжете,подсъзнателно търсим,точно този образ на майката (не външния).

В следващия момент осъзнавах,че обичам жена си и че не мога да й причиня това,но знаех,че я обичам,защото ме бе дарила с деца,а не онази бурна страст,която ми достави новата “любима”.И така,седмица след това,аз вече бях влюбен.Срещите продължиха-първа,втора….и така вече трета година.Сега и двамата силно се обичаме и се наслаждаваме на хубавите моменти.Не мога да кажа,че всичко е било идеално,имали сме и конфликти.Дори на няколко пъти се “разделяхме”,но всеки осъзнаваше,че не може без другия и нещата започваха с нова и още по-голяма сила.

Това е моята обикновена история за голямата любов.Дали е правилна или не,нека всеки сам преценява.А и не ми е това целта.Реших да споделя,защото съм сигурен,че има много,като мен,изпадали в подобна ситуация и люшкащи се в двойнствения живот между семейството и любимата.Понякога се чувствам виновен,но после осъзнавам,че това ме прави щастлив и съм благодарен на съдбата,че любовта отново ме направи “жив”.Никога не съм си и представял,че мога да се влюбя на 47 години.Мислех,че това е само за младите и че времето ми е минало за подобни “глупости”.Но съдбата ме опроверга и ме дари наистина с незабравими мигове.Както се казва в клише “за любовта възраст и граници няма”.Може да са само думи,не знам,но за мен се оказа истина.На този етап това е голямата ми любов.Но кой знае,може би “голямата” предстои….Автор:Б.В.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ПОМОГНЕТЕ!ВЛЮБИХ СЕ В КОЛЕГА,А НЕ ЗНАМ ДАЛИ Е СПОДЕЛЕНО

Аз съм една жена на 25 години и искам да разкажа моята житейска история.Със сигурност и други са имали моята съдба,но аз реших да я споделя,защото съм объркана и се нуждая от съвет и помощ.

Както много други жени,аз се омъжих и създадохме с мъжа ми семейство.От брака имаме дете,което сега е на 3 години.За съжаление това не трая дълго,защото се разделихме.

Един ден преди около година той ми поиска развод.Това за мен беше шок.Стана ми много тежко в началото.Всичко дойде много неочаквано.Той ни изостави,за да отиде да живее с друга,която имаше две деца.И така ни напусна,заради друга жена.Сега общуването ни се свежда дотолкова,доколкото да се уговорим кога ще взима детето.С понятието “нас” вече е свършено.В момента всеки си има своя живот поотделно.

С течение на времето болката от раздялата лека-полека отмина.Но ми се случи нещо друго.Не знам дали е хубаво или не.Чувствам се объркана.На работното си място,аз срещнах момче,в което се влюбих.Това го осъзнах преди близо 3 месеца.Не знам как се случи.С него сме колеги.Той е с 3 години по-малък от мен,но за любовта нали граници няма.По характер е много добър и състрадателен.Готов е на всеки да помогне.Той не е женен,но си имаше приятелка,с която скоро се разделиха,слез 3 годишна връзка.Искам да уточня,че той също е дете на разведени родители и има втори баща,с който са в прекрасни отношения.Така че се надявам да приеме нормално и моето дете.

В началото с момчето,в което се влюбих по-скоро бяхме приятели.С него можех да говоря за всичко и неусетно как,с времето станахме по-близки.И така,един ден,аз осъзнах,че той започва да ми липсва и тогава разбрах,че съм влюбена.Не знаех дали той има чувства към мен,а много исках да разбера какво мисли.Така реших да му разкрия,че го обичам.

Когато му казах всичко,очаквах и той да каже,че ме обича.Но вместо споделяне,получих разпит за бившия ми мъж,дали още го обичам и дали бих се върнала при него.Аз го уверих,че това няма как да стане и че всичко вече между нас е минало.Той не каза нищо все пак по въпроса за влюбването.Само спомена,че ще продължим разговора друг път.

Така аз пак не получих яснота за това,какво той мисли.Но усетих,че станахме още по-близки приятели след разговора,но аз не знам дали само това мен ме устройва.Сега,месец след разкриването на любовта ми,аз не знам какво да правя.Трябва ли да повдигна отново въпроса за моите чувства или да изчакам той да предприеме нещо.Това е моята история за моята любов.

Ако някой има същия или подобен проблем нека да го сподели.Автор:Г.А.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

МОЯТА ИСТОРИЯ ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Снимката не се отнася към случая и това не са реалните
герои.
Субектите са случайно попаднали в кадър и снимани по
друг повод.
Снимка:jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Тя си беше,като неоткъснато цвете,искаща любов.Любов,която трябваше да й дам.Видях онова мъничко нещо в нея , усетих го,наричаше се любов... 

Това беше жената,която исках да стане жена на децата ми,да си имаме дом,семейство и всичко онова,което аз нямах .Нямах приятели,израснах с майка ми и брат ми.Те ми бяха единственото семейство,докато не се наложи и тях да ги оставя и да замина в друг град да уча. Самотата беше жестока.Пишех си с нея по социалните мрежи.Падаше си по мен.Мислеше ме за свободолюбив човек.И тя самата беше такава.

Една нощ реших да й кажа,че имам нужда от нея и някой до мен.Тя не ме отблъсна.И така започна една любов,която щеше много да ме боли... Връзката ни беше от разстояние,но въпреки това се разбирахме.Виждахме се през седмица.Техните лека- полека ме приеха за нормален човек,дори ме заобичаха... мили хора са.Минаха дни,седмици,месеци...Аз се привързах към нея,обичахме се,като луди,а и тя ми беше първата истинска любов.За първи път с нея усетих страстта.Беше,като еуфория.Исках я все повече и повече.

Дойде лятото,минаха абитуриентските балове,тя завърши и сега й предстоеше да кандидатства. Искаше в София.Странно,аз учих в Пловдив,но тя искаше там.Това беше още много години далечна връзка.Как да й кажа-недей,ела при мен,докато тя самата не пожелае.Тогава започнах да разбирам,че всъщност тя е повече кариеристка,отколкото да мисли за семейство и живот с мен.И това мина...Замина за София.Тогава започна ревността в мен.Не знаех защо,но я ревнувах много.Не, че нямах вяра в нея...Ревнувах я от това,че обръщаше внимание на приятелите си,вместо на мен...,а тя си беше такава.Щом мен ме нямаше там,то нейното семейство бяха приятелите и приятелките.

Мина време и някак връзката ни претърпя няколко удара.Но аз бях упорит,не се отказах от нея- нали това е смисълът на живота ...дори и в трудни моменти да сте заедно,защото с хора се живее... Последният скандал стана от това,че не бяхме се виждали повече от 2 седмици.Умирах да я виждам и да я прегърна,но тя вместо да дойде при мен,реши да пътува със съквартирантките си за Варна за седмица.Това ме обиди.

После разбрах,че са използвали забранени неща...Не ми пукаше за това.Засегна ме,че го прави пред тях за първи път и ако стане нещо да е пред приятелките й,а не пред мен.

Мина година и половина.Толкова ли се срамува от мен...Това ме беше обидило,скарахме се и от тогава тя се държи студено.Извиних й се,приех си грешката,макар и да не беше само моя,но не се промени държанието й към мен.Това ме съсипваше...вече ме мразеше... а аз?Какво толкова направих,исках семейство и човек,който да ме обича... на 18.05.2015 си писахме във Фейсбук. Държеше се студено,вече не ме обичаше.Говорихме си по телефона и тя каза- късаме...Бях съсипан...едвам си сдържах сълзите.Аз-голям мъж ... разревах се...Причината за раздялата ли?Че аз искам твърде много от нея и не била зряла за мен.Това и бяха думите.Вече не знам какво да правя... Всички чувства умират в мен.Искам да се скрия някъде и никога да не излизам от там.Ставам безчувствен...Наранен съм!Имах мечти и планове,а сега са само пепел от спомени....

Автор:анонимен (по негово желание)

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАГУБИХ ДЕТЕТО СИ,ЗАЩОТО СЕ ВЛЮБИХ

Ще разкажа една обикновена история от живота ми.Реших да я споделя, защото смятам, че има много жени, като мен, които са преживели подобно нещо.Просто не смеят да го “кажат” гласно.Ще се радвам да получа подкрепа от други хора за моето житейско решение, което никак не взех лесно, дори “загубих” детето си.Това беше цената, която се оказа твърде висока.

Историята започна едно лято преди 10 години.Бях щастливо омъжена и имах дете,което тогава бе на 17.Със съпруга ми бяхме много щастливи.Нищо не ни липсваше и много се уважавахме и обичахме.Но явно нещо не е било достатъчно.

Започнах работа сезонно.Понеже това беше в курорт, който е далеко от града, условието беше да се остава по цяла седмица там.Прибирах се само събота и неделя при семейството.

На работното място имаше доста привлекателни мъже и човек, като е далече от вкъщи, явно се поддава на изкушения.Така минаваха дните в работа.Не се случваше нищо интересно.Но един ден аз осъзнах, че един от колегите ме интересува по друг начин .Имаше някакво необяснимо привличане.Оказа се, че и той не е безразличен към мен.По цял ден се търсехме с погледи и искахме все по-често да сме заедно.Усещах, че започвам да се влюбвам.Това ме плашеше и исках всичко да “изтрия”, но не се получаваше.Мислите за него непрестанно ме връхлитаха.Казвах си, та аз съм омъжена и това, което се случва не е редно.Разумът ми казваше-не, а сърцето не слушаше.Успокоителното в случая бе единствено, че той беше ерген.Поне за това нямах угризения.

Един ден, след края на работното време, аз си тръгнах за хотелската стая.По едно време чух, че някой върви с ускорени крачки зад мен.Обърнах се и видях моят “любим” .Той ми каза да чакам и че иска да поговорим. Спрях се да го изслушам.Започна малко неловко да ми обяснява, че ме харесва и дори смята, че е влюбен в мен.Сподели, че се притеснява, че аз съм семейна, но повече не издържал да таи любовта си.Така решил да ми разкрие чувствата си, а да става каквото ще.

Не знаех дали да се радвам, че чувствата ми са споделени или да избягам и да забравя за всичко.Избрах първото, защото не можех повече да се преструвам, че няма нищо между нас.

След това обяснение, той ме покани в неговата стая и така се любихме за първи път.Беше върховно, защото дълго таените страсти избухнаха безконтролно.

Това се случи два, три, пет и стотици пъти.Ние не можехме да се наситим на нашата любов.

Но ….. след месец се случи нещо неочаквано.Оказа се, че съм бременна.Изпаднах в шок и не знаех какво да правя.Имах голямо дете, на път беше друго, обичах съпруга си, а бях влюбена в друг.Всичко в живота ми се срина за дни.Не знаех къде се намирам.

Новият ми приятел се зарадва от факта, че ще става баща и без да се замисли, веднага ми предложи брак и каза, че ще приеме и детето ми.За него всичко бе добре, но как аз щях да кажа на мъжа ми, че чакам дете от друг.След дълго обмисляне, аз реших все пак да бъда честна и да му кажа.Винаги сме се обичали и уважавали и не можех да го лъжа.Знаех, че ще е трудно, но не предполагах, че това ще ми отнеме детето.

Отидох и си признах всичко.Както и очаквах,мъжът ми не можа да го понесе.Той ме изслуша търпеливо, стана и излезе.Не каза нито дума.Това още повече ме изплаши.

На сутринта се върна.Явно беше обмислил и анализирал всичко.Единствените му думи бяха, че съм свободна и аз решавам как ще продължи животът ми, но заяви, че детето остава при него.Каза, че ще се видим в съда и замина завинаги.

Така и стана.Следващата ни среща беше в съдебната зала.Делото мина гладко.Нямаше скандали и излишни препирни.Доводите на мъжа ми бяха достатъчно силни, за да присъдят детето на него.Аз бях жената влюбила се и чакаща дете от друг.Не можех нищо да направя.А той беше порядъчният и грижовен баща и съпруг.Така присъдиха детето на него.

Това беше голям удар за мен, но понеже мъжът ми беше свестен, никога не съм имала проблеми с посещенията при детето.Отношенията ни бяха свободни и го вземах при мен винаги, когато пожелая.Никога не сме спазвали съдебни разпоредби за свиждания.Поне за това съм благодарна на бившият ми вече мъж.

Така завърши тази история.Детето скоро навърши 18 години и беше свободно да ходи при когото иска, но остана да живее в дома на баща си.Аз имам ново семейство с втория ми мъж и едно прекрасно дете, на което се радва и по-големият му брат.

Сега всички живеем мирно и щастливо в разбирателство и благодаря на първият ми съпруг, че излезе ЧОВЕК и запазихме нормалните си отношения.Е, липсва ми голямото ми дете, че не е постоянно с мен, но приех това “наказание” .Важното, че сме живи и здрави и живеем нормално, а двете ми деца имат обичта и на двамата си родители.Радвам се, че съумяваме да живеем спокойно и хармонично.Автор:А.В.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com