НЯКОЛКО ЕФИКАСНИ СТЪПКИ КАК ДА ИЗБЕГНЕМ СКАНДАЛ

Няма значение с кого общуваме – семейство, приятели, деца, колеги, винаги идва момента на кавгата. Изнервящ ден, проблеми, какво ли не може да ни подтикне да се скараме със или на някого. И колкото и понякога караниците да са дори здравословни, желателно е да ги избягваме, за да пощадим нервните си клетки, пък и тези на другите около нас. Като за начало е повече от желателно да искаме да избегнем скандала. След това спазваме няколко прости стъпки.

Слушай. И чувай. Другият има нещо да каже. Нека го чуем какво. Игнорирайки другия участник в кавгата само ще го накараме да се вбеси още повече. А и не са малко скандалите, започващи именно с това – „защо никога не ме слушаш?“, „ти въобще чуваш ли какво ти се говори?“, „аз на стената ли говоря?“ и т.н. Затова нека се изслушваме внимателно, и тогава да преценим кой е прав и кой – крив.

Можем да използваме правилото 60/40 = 60% от времето слушаме и говорим едва 40%. Според тази тибетска мъдрост, така винаги ще научаваме по нещо ново.

Не винаги ние сме прави. Важно е да разберем това, безгрешни хора няма. Така както другият е виновен, така може да се окаже, че правият е всъщност той. Никога не приемайте правотата си за даденост. И ако изслушаме внимателно другия, може не само да се окаже, че грешим, ами дори и чуем решение на проблема.

Да разберем другия. Да се опитаме да надникнем в мислите и чувствата му, да разберем какво го провокира да се държи така, защо е в лошо настроение, как е минал денят му и на колко стрес е подложен, от какво се страхува… Може би тогава ще се изяснят много неща, като например защо крещи от вратата, вместо добър ден, защо е все намусен, защо не иска да ходи еди-къде си, какво го „пали“, какво го успокоява… Разбирайки другите е важно за пълноценно комуникиране без скандали.

Къде си мислиш, че се намираш? Колкото смешен, толкова и важен въпрос, който е хубаво да се сетим да се попитаме, ако кавгата вече е във вихъра си, че и преди това. Огледайте се около себе си и вероятността да охладите страстите е доста голяма. Първо, деца наоколо, попивайки всяка ваша дума с неприкрит интерес. А може би сте на публично място и всички минаващи ви гледат. Дали пък не направихте черните си ризи достояние на целия квартал? Или току-що превърнахте уютния си дом в полесражение? Ами значи стига толкова, вече се изложихте достатъчно, няма смисъл да продължавате.

Позитивизъм. Ако подхождаме към хората с отрицателно отношение, не само ще се изпокараме с всички, ами и ние самите ще сме тези, предизвикващи това да се случи. Никой не обича намръщени и вечно критикуващи хора. Така че мислете позитивно и посрещайте и скандалджията с усмивка, която да го обезоръжи. И така, както не харесвате отношението на някого към нещо, така и вие имате черти, които дразнят другите. Всички сме хора и се налага да се приемаме едни други.

Спокойствие. Да запазим самообладание понякога е повече от невъзможно, но пък наложително. Спокойно, дишай дълбоко, всичко е наред. Изпуснем ли му края, скандала нараства лавинообразно, всичко излиза от контрол и връщане назад няма. Запазете спокойствие на всяка цена, както и здравия си разсъдък. Побеснели хора няма как да разсъждават трезво и да се разберат.

И пак да уточним, няма значение кой кого предизвиква, няма значение кой на кого какъв е, кой е по-млад, кой по-стар, кой по-висш и т.н., може да се скараме със всеки и на всеки, но от скандал нищо добро не е излязло. И ако така изпускаме парата, може би не е зле да започнем да тренираме вместо това. А ако назрява караница, трябва да я спрем. Спокойно. С усмивка. И любовта си към скандалджията! Да надвием с усмивка! Ето това е истински контрол!Източник:fresh-science.com.

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО СЕ КАРАТ СЪПРУЗИТЕ

Съществуват хиляди причини,които да доведат до поредния скандал или спречкване вкъщи.Колкото и двама души да се стремят да се разбират,все някога възниква повод да се скарат.Обикновено това става за “глупости” и за незначителни на пръв поглед неща,които водят до големи конфликти,а понякога и до раздели.

Не е възможно винаги партньорите да се разбират,защото хората имат различни характери,мислят различно,имат различни нужди,интереси и т.н.Но това може би е добре.Иначе биха се обезличили,като личности.Представете си съпругът да ви казва постоянно какво да правите и вие да изпълнявате безропотно,независимо от това дали искате,дали ви харесва или какво мислите.На никой не би му било приятно да го командват.И съответно,всяко правене на нещо против желанието ни,води до вътрешен конфликт,напрежение,гняв и накрая “избухване”,като “бомба” в най-неочаквания момент.

Това може би се дължи на схващането,че като премълчаваме и се съгласяваме привидно,просто ще избегнем конфликта,но в действителност се оказва друго.Истината е,че всичко се натрупва и в един момент излиза с огромна сила и води до грандиозни скандали.Основната причина е,че хората не искат или не умеят да общуват.Всеки държи на своето,смята себе си за прав и не отстъпва.А кому е нужно това?

За най-честата причина за кавга се смятат битовите неща-кой къде си хвърлил дрехите, кой не измил чиниите,кой не напазарил или забравил нещо важно и т.н.Причини много.Да,на пръв поглед са маловажни,но водят до сериозни скандали.А после,като “бурята” премине се питаш струвало ли си е всичко това и как може да стигнеш до подобни спречквания за “глупости”.В крайна сметка,всеки остава наранен от ситуацията.Стига се дори и до обиди,които могат само да отдалечат съпрузите,а не рядко това води и до омраза.Какво пречи интелигентни и възрастни хора да седнат и да си поговорят за това- кой какво иска и какво харесва и да си разпределят домашните задължения.Като има ясни правила винаги е по-лесно.Така всеки има отговорности и няма да се чувства “прецакан”.

Другата съществена причина за неразбирателство,е темата за интимността.Единият иска повече,другият рядко или изобщо,а повечето дори го приемат и като задължение в брака.Не е приятно нещо,което е дадено за удоволствие да го правиш,за да угодиш на партньора.Това се усеща и в повечето случаи не само,че се прави без желание,което си е “наказание”,но така тласкаш и съпруга да търси удоволствие навън и да изневерява.Причината отново е в липсата на комуникация.А като не общуваш,няма как да знаеш какво другият иска и харесва.Правиш си “своето”,а не мислиш,че партньорът ти се чувства употребен и наранен,не защото те е “изтърпял” за удоволствието,а защото не зачиташ неговото желание за близост и никога не си го питал какво иска.

Не по-малка причина за конфликт в семейството е ревността.Това може би е най-тежкото обстоятелство,което разрушава отношенията,особено ако е без причина и е по-скоро болестно състояние.Не малко случаи,дори завършват трагично.Тук,каквото и да се говори,ако партньорите си нямат доверие,нищо не може да се направи.Ревнуващият винаги би намерил причина,дори и такава да липсва.Това замъглява съзнанието му и го кара да влиза дори в измислени от него самия ситуации.Единственото лечение е от специалисти.Обикновено винаги прекалената ревност води до раздяла.

Едно от най-важните неща в едно семейство-децата,са другата причина за неразбирателство.Най-често съпрузите се карат,заради различията в подходите си за възпитанието,въпреки че е нормално всеки да вижда и разбира нещата по свой начин.Обикновено,родителите уж спорят за детето,а не виждат,че всъщност се карат за своето надмощие,кой ще излезе по-прав в случая.И на практика какво се получава?Детето остава “встрани” от цялата ситуация,а неговият проблем-нерешен.Те не мислят кое ще е най-добро.Или всъщност казват,че за това мислят и за това спорят,но в крайна сметка резултатът е отрицателен за детето.

И какви са изводите?В едно семейство винаги е имало и винаги ще има конфликти,но въпросът е кой как ще ги приеме и разреши и доколко ще запази достойнството на другия.Най-важното от всичко си остава комуникацията,интелекта и толерантността между двамата.Ако умеем да общуваме,всичко би било много по-лесно за разрешаване.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com