 |
| Снимката не се отнася към случая и това не са реалните герои. Субектите са случайно попаднали в кадър и снимани по друг повод. Снимка:jivko mihalev realnilovehistori.blogspot.com |
Това беше жената,която исках да стане жена на децата ми,да си имаме дом,семейство и всичко онова,което аз нямах .Нямах приятели,израснах с майка ми и брат ми.Те ми бяха единственото семейство,докато не се наложи и тях да ги оставя и да замина в друг град да уча. Самотата беше жестока.Пишех си с нея по социалните мрежи.Падаше си по мен.Мислеше ме за свободолюбив човек.И тя самата беше такава.
Една нощ реших да й кажа,че имам нужда от нея и някой до мен.Тя не ме отблъсна.И така започна една любов,която щеше много да ме боли... Връзката ни беше от разстояние,но въпреки това се разбирахме.Виждахме се през седмица.Техните лека- полека ме приеха за нормален човек,дори ме заобичаха... мили хора са.Минаха дни,седмици,месеци...Аз се привързах към нея,обичахме се,като луди,а и тя ми беше първата истинска любов.За първи път с нея усетих страстта.Беше,като еуфория.Исках я все повече и повече.
Дойде лятото,минаха абитуриентските балове,тя завърши и сега й предстоеше да кандидатства. Искаше в София.Странно,аз учих в Пловдив,но тя искаше там.Това беше още много години далечна връзка.Как да й кажа-недей,ела при мен,докато тя самата не пожелае.Тогава започнах да разбирам,че всъщност тя е повече кариеристка,отколкото да мисли за семейство и живот с мен.И това мина...Замина за София.Тогава започна ревността в мен.Не знаех защо,но я ревнувах много.Не, че нямах вяра в нея...Ревнувах я от това,че обръщаше внимание на приятелите си,вместо на мен...,а тя си беше такава.Щом мен ме нямаше там,то нейното семейство бяха приятелите и приятелките.
Мина време и някак връзката ни претърпя няколко удара.Но аз бях упорит,не се отказах от нея- нали това е смисълът на живота ...дори и в трудни моменти да сте заедно,защото с хора се живее... Последният скандал стана от това,че не бяхме се виждали повече от 2 седмици.Умирах да я виждам и да я прегърна,но тя вместо да дойде при мен,реши да пътува със съквартирантките си за Варна за седмица.Това ме обиди.
После разбрах,че са използвали забранени неща...Не ми пукаше за това.Засегна ме,че го прави пред тях за първи път и ако стане нещо да е пред приятелките й,а не пред мен.
Мина година и половина.Толкова ли се срамува от мен...Това ме беше обидило,скарахме се и от тогава тя се държи студено.Извиних й се,приех си грешката,макар и да не беше само моя,но не се промени държанието й към мен.Това ме съсипваше...вече ме мразеше... а аз?Какво толкова направих,исках семейство и човек,който да ме обича... на 18.05.2015 си писахме във Фейсбук. Държеше се студено,вече не ме обичаше.Говорихме си по телефона и тя каза- късаме...Бях съсипан...едвам си сдържах сълзите.Аз-голям мъж ... разревах се...Причината за раздялата ли?Че аз искам твърде много от нея и не била зряла за мен.Това и бяха думите.Вече не знам какво да правя... Всички чувства умират в мен.Искам да се скрия някъде и никога да не излизам от там.Ставам безчувствен...Наранен съм!Имах мечти и планове,а сега са само пепел от спомени....
Автор:анонимен (по негово желание)
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар