ЗАГУБИХ ДЕТЕТО СИ,ЗАЩОТО СЕ ВЛЮБИХ

Ще разкажа една обикновена история от живота ми.Реших да я споделя, защото смятам, че има много жени, като мен, които са преживели подобно нещо.Просто не смеят да го “кажат” гласно.Ще се радвам да получа подкрепа от други хора за моето житейско решение, което никак не взех лесно, дори “загубих” детето си.Това беше цената, която се оказа твърде висока.

Историята започна едно лято преди 10 години.Бях щастливо омъжена и имах дете,което тогава бе на 17.Със съпруга ми бяхме много щастливи.Нищо не ни липсваше и много се уважавахме и обичахме.Но явно нещо не е било достатъчно.

Започнах работа сезонно.Понеже това беше в курорт, който е далеко от града, условието беше да се остава по цяла седмица там.Прибирах се само събота и неделя при семейството.

На работното място имаше доста привлекателни мъже и човек, като е далече от вкъщи, явно се поддава на изкушения.Така минаваха дните в работа.Не се случваше нищо интересно.Но един ден аз осъзнах, че един от колегите ме интересува по друг начин .Имаше някакво необяснимо привличане.Оказа се, че и той не е безразличен към мен.По цял ден се търсехме с погледи и искахме все по-често да сме заедно.Усещах, че започвам да се влюбвам.Това ме плашеше и исках всичко да “изтрия”, но не се получаваше.Мислите за него непрестанно ме връхлитаха.Казвах си, та аз съм омъжена и това, което се случва не е редно.Разумът ми казваше-не, а сърцето не слушаше.Успокоителното в случая бе единствено, че той беше ерген.Поне за това нямах угризения.

Един ден, след края на работното време, аз си тръгнах за хотелската стая.По едно време чух, че някой върви с ускорени крачки зад мен.Обърнах се и видях моят “любим” .Той ми каза да чакам и че иска да поговорим. Спрях се да го изслушам.Започна малко неловко да ми обяснява, че ме харесва и дори смята, че е влюбен в мен.Сподели, че се притеснява, че аз съм семейна, но повече не издържал да таи любовта си.Така решил да ми разкрие чувствата си, а да става каквото ще.

Не знаех дали да се радвам, че чувствата ми са споделени или да избягам и да забравя за всичко.Избрах първото, защото не можех повече да се преструвам, че няма нищо между нас.

След това обяснение, той ме покани в неговата стая и така се любихме за първи път.Беше върховно, защото дълго таените страсти избухнаха безконтролно.

Това се случи два, три, пет и стотици пъти.Ние не можехме да се наситим на нашата любов.

Но ….. след месец се случи нещо неочаквано.Оказа се, че съм бременна.Изпаднах в шок и не знаех какво да правя.Имах голямо дете, на път беше друго, обичах съпруга си, а бях влюбена в друг.Всичко в живота ми се срина за дни.Не знаех къде се намирам.

Новият ми приятел се зарадва от факта, че ще става баща и без да се замисли, веднага ми предложи брак и каза, че ще приеме и детето ми.За него всичко бе добре, но как аз щях да кажа на мъжа ми, че чакам дете от друг.След дълго обмисляне, аз реших все пак да бъда честна и да му кажа.Винаги сме се обичали и уважавали и не можех да го лъжа.Знаех, че ще е трудно, но не предполагах, че това ще ми отнеме детето.

Отидох и си признах всичко.Както и очаквах,мъжът ми не можа да го понесе.Той ме изслуша търпеливо, стана и излезе.Не каза нито дума.Това още повече ме изплаши.

На сутринта се върна.Явно беше обмислил и анализирал всичко.Единствените му думи бяха, че съм свободна и аз решавам как ще продължи животът ми, но заяви, че детето остава при него.Каза, че ще се видим в съда и замина завинаги.

Така и стана.Следващата ни среща беше в съдебната зала.Делото мина гладко.Нямаше скандали и излишни препирни.Доводите на мъжа ми бяха достатъчно силни, за да присъдят детето на него.Аз бях жената влюбила се и чакаща дете от друг.Не можех нищо да направя.А той беше порядъчният и грижовен баща и съпруг.Така присъдиха детето на него.

Това беше голям удар за мен, но понеже мъжът ми беше свестен, никога не съм имала проблеми с посещенията при детето.Отношенията ни бяха свободни и го вземах при мен винаги, когато пожелая.Никога не сме спазвали съдебни разпоредби за свиждания.Поне за това съм благодарна на бившият ми вече мъж.

Така завърши тази история.Детето скоро навърши 18 години и беше свободно да ходи при когото иска, но остана да живее в дома на баща си.Аз имам ново семейство с втория ми мъж и едно прекрасно дете, на което се радва и по-големият му брат.

Сега всички живеем мирно и щастливо в разбирателство и благодаря на първият ми съпруг, че излезе ЧОВЕК и запазихме нормалните си отношения.Е, липсва ми голямото ми дете, че не е постоянно с мен, но приех това “наказание” .Важното, че сме живи и здрави и живеем нормално, а двете ми деца имат обичта и на двамата си родители.Радвам се, че съумяваме да живеем спокойно и хармонично.Автор:А.В.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com