ЗНАЕМ ЛИ КАКВО Е ЛЮБОВТА

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи

произлизащо или съпътствано и от физическо привличане. Най-общо това е

потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо

чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения.

В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто

биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на физика, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвкупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът „платонична любов“, характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от полово зрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на интимен контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Биологичните модели на интимността разглеждат любовта като бозайнически инстинкт, подобен на глада или жаждата. Хелън Фишър - водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите; романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а обвързването включва толериране на партньора.

Страстното желание е първоначалното интимно желание, което поощрява съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в кръвта на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените). Ефектът от тези хормони рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление. Привличането се развива от първичното физическо желание като обвързване към отделна личност. Скорошни изследвания в неврологията показват, че когато хората се влюбват, мозъкът последователно секретира определени вещества, включително феромони, допамин, норадреналин исеротонин, чието действие е подобно на амфетамините, стимулирайки центъра за удоволствие в главния мозък, което води до ускорено сърцебиене, загуба на апетит и сън и силно усещане на вълнение. Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от половин до три години.

След като етапите на страстното желание и привличането са временни, се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на брак или раждане на деца, а ако става въпрос за приятелство – на неща като общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата окситоцин и антидиуретичен хормон в сравнение с кратките връзки.Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че протеиновата молекула, позната като фактор за нервен растеж (ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една година.

Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта:”Изкуството да обичаш”). Той казва:

Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.

Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване.

Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.(Уикипедия).

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ВИ ОЧАКВА В ЛЮБОВТА И КОЛКО ДЪЛГО ЩЕ ТРАЕ

Това е бърз тест, който на пръв поглед изглежда твърде прост за да бъде точен, но много хора са се изненадали от точността му. Проверете и вие:

1. Тръгнали сте към къщата на своя партньор. Има две пътеки, които водят до нея, едната води право до крайната цел и е много по-близо, но е много обикновена и скучна. Другата е много дълга и сложна, но и много живописна, изпълнена с интересни детайли. Коя пътека ще изберете?Кратката или дългата?

2. По пътя до къщата виждате два храста с рози. Единият е с червени цветя, а другия с бели.Решавате да наберете 20 цветя. Колко бели и колко червени рози ще наберете?

3. Накрая ще стигнете до къщата, вратата ви отваря някой от неговото / нейното семейство. Ще поискате да го / я повикат или сами ще влезете?

4. Влизате в стаята, но там няма никой. Въпреки това се решавате да оставите букета, но къде? На леглото или до прозореца?

5. По-късно, идва време за сън. Спите в различни стаи. Сутринта, когато влизате в неговата / нейната стая искате да го / я заварите докато спи или да е буден / а?

6. След всичко трябва да се върнете у дома. Кой път ще изберете, по-краткия или по-дългия?

Ето и значението:

1. Пътят представлява период, който ви е необходим, за да се влюбите в някого. Ако сте избрали по-краткия път, бързо ще се влюбите, но такива романси не траят дълго. Ако сте избрали по-дългия път, ще се влюбите бавно.

2. Броят на червените рози показва колко давате от себе си и колко са искрени чувства в една връзка. Белите рози показват колко очаквате да получите.

3. Отговорът на този въпрос разкрива по какъв начин решавате проблемите във връзката. Ако сте избрали някой от семейството да го / я повика, това означава, че не умеете да решавате на проблемите и чакате те да се решат от самосебе си. Ако сте избрали сами да откриете партньора, това означава, че искате да се срещнете с проблемите и да изясните нещата.

4. Мястото, където оставяте цветята. показва колко искате партньора. Ако сте ги оставили на леглото означава, че искате половинката си много и не можете да си представите живота без него.Ако цветята бяха оставени до прозореца означава, че не ви притеснява, ако се виждате и само от време на време.

5. По този начин ще разберете какво можете да очаквате от връзката, в която се намирате. Ако искате да намерите партньора, докато спи, тогава го искате такъв, какъвто е. Ако искате да го намерите буден, тогава вие очаквате да се промени и да направи някой важен обрат в живота.

6. Последният избор е колко дълго ще останете с някой. Ако сте избрали по-краткия път, вашата любов ще свърши бързо, а ако сте избрали по-дългия път, ще имате дълга и романтична връзка.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

СЪЩЕСТВУВА ЛИ БРАКЪТ ПО ЛЮБОВ ИЛИ ВСИЧКО ТОВА Е САМО МИТ

Вярвате ли още в брака по любов или всичко вече е меркантилно и се гледа само изгодата?Съществува ли и днес онази романтика или е отдавна минало,познато само на нашите баби?А питали ли сте се какво е всъщност любовта.

Най-общо казано,любовта е чувство,което хората изпитват към семейство,приятели и близки.Чувството между мъжа и жената,които проявяват интерес един към друг може да породи истинска взаимна любов,даже тогава,когато интересът има нюанс на някаква изгода.Любовта е целебна,тя дава живот и свобода,тя е източник на енергия.За нея си струва да се бориш,заради нея си струва да живееш.Всеки човек е достоен за голяма и щастлива любов.

Обичащите се хора могат да изразяват емоциите си прямо и открито.Любовта предизвиква страст и силно физическо привързване.Тя има своите спадове и полети.Чувствата се сливат в поток на взаимно доверие и признателност.Да обичаш означава да проявяваш към съпруга или съпругата нежност,уважение,доверие и вярност.Човек,обичащ другия,му желае доброто.Той не си задава въпроса:Каква изгода ще имам от тази любов?В историята са известни факти,когато крале са се отричали от престола,за да се оженят за любимата жена,считайки,че любовта е най-голямата ценност в живота.

В брака любовта се проявява най-пълно и силно.Тя се концентрира върху определен човек,свързвайки в едно духовната същност на двама души.Близостта и интимността понякога възникват постепенно.Те са последвани от атмосфера на романтика,щастие и любов за двамата.

В различните периоди на съвместния живот в брака присъстват най-разнообразни взаимоотношения.Но нищо опасно няма за тези съпрузи,които знаят,че техният брак съществува заради любовта.Някои хора избягват силната любов.Те се боят да не изгубят своята индивидуалност,боят се,че могат да бъдат експлоатирани,лишени от свобода.Но този страх ги прави уязвими и ги оставя завинаги сами.

Дали ще се ожениш по любов или по сметка всеки сам решава.Както в повечето семейства се случва любовта и страстта преминават с годините,но важното е да останат обичта и уважението.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАЩО СЛЕД РАЗДЯЛА НЕ МОЖЕМ ДА ОСТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ

В повечето случаи след една раздяла,всички си обещаваме да останем приятели.Защо изричаме тези думи,след като сме убедени,че това е невъзможно или е възможно,но в много малък процент.А дали този процент е искрен и вярва в думите си за приятелство или е просто въпрос на тактичност от негова страна?

Всеки е преживявал любовна раздяла.Едни го понасят по-леко,други по-тежко.”Договорката” за приятелство се прилага поне в 80% от случаите,но практиката показва,че нищо подобно не се случва след края на връзката.

Може би повечето хора използват тази тактика от любезност или възпитание,за да не наранят другия.Все пак са имали дълготрайни отношения и не малко щастливи моменти.Но,за да се е стигнало до раздяла,все пак нещо е пропукало отношенията,а причините могат да бъдат хиляди.

Но тук не става въпрос за поводите за раздяла,а за това,до колко могат двама обичали се да останат приятели след това.

Както винаги,една връзка приключва,обикновено със скандал.Единият винаги излиза наранен,колкото и да се стреми другият да направи нещата “по-леки”.Друг е въпросът до колко ще съумеят да въздържат емоциите и гнева си и дали ще се разделят цивилизовано или с бурни обиди и скандали.

Повечето ще предпочетат да се скарат здраво,да излеят гнева си,да изрекат обиди,за които по-късно може да съжаляват.В един момент се питат,как толкова прекрасни отношения могат изведнъж да рухнат.Започват да търсят причините,задават си въпроси,но не винаги получават отговори.Остават неща недоизказани,а това още повече ги мъчи в бъдещето.

Хубаво е човек да излее гнева си от психологическа здравословна точка.Но това е облекчение само за единия.Другият остава наранен.Чудиш се,как до вчера този човек ти е говорил за любов,а днес се държи,като най-големият ти враг.Защо на практика не може да се разделите цивилизовано?Толкова ли е трудно да поговорите и да се разберете?Да,трудно е,защото когато си наранен е нормално да не разсъждаваш трезво и да не искаш да приемаш фактите,а съответната реакция е,реакция на защита.В този случай изобщо не може да се договаряш за приятелство.Единственото,което виждаш в другия в момента е враг.

В другият случай,когато нещата приключват по-спокойно,обикновено може да се говори за евентуално приятелство.Защо евентуално?Защото не мисля,че е възможно.Просто и двете страни са достатъчно разумни и не виждат смисъл да се излагат и нараняват.Нещата се приемат по-спокойно,но това е само видимата страна.Иначе,всеки преживява по свой си начин нещата.Външно изглежда,че приема решението на другия.Но това съвсем не означава,че е съгласен.Казваш си,какво да се прави,”насила хубост не става”.Щом е стигнал до това решение,аз съм длъжен да го приема и толкова.Както и при другия случай,въпросите,които си задаваш са същите,опитваш се да анализираш,защо се е случило това,каква е причината за решението му за раздяла,дори започваш да търсиш вината и у себе си,но не тръгваш да вдигаш скандали.

Даваш си ясна сметка,че това те наранява,но приемаш фактите и продължаваш напред.Съгласяваш се,че ще си останете приятели,дори и да не вярваш в това,но го правиш,за да запазиш “добрият” тон.Това,че не изразяваш външно чувствата си,не означава,че си съгласен със ситуацията.Но така правят разумните хора,което съвсем не означава,че излизат по-щастливи от “мирното” приключване на връзката.

След време,когато отново се срещнат на улицата,всеки осъзнава,че не може да бъде приятел с другия.Дори в повечето случаи се разминават умишлено,като непознати или казват едно задължително “здравей”.Усещат,че любовта се е притъпила с времето,но не е изчезнала,след като стомахът отново се присвива от вълнението,че го виждат.Но гордо вдигат глава и продължават,като се надяват времето да ги излекува,което в повечето случаи се оказва невъзможно.Щом са обичали истински,това остава за цял живот и една раздяла не може да “стопи” чувствата,но приемат решението на другия и продължават напред,като се надяват отново да срещнат голямата любов.Дали е възможно това или го използват за собственото си успокоение?

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ВЛЮБИХ СЕ В ОМЪЖЕНА ЖЕНА

Когато бях на 25 г. се влюбих в омъжена жена.Бях ерген, но си имах приятелка.Живеех с нея, но още не знаех дали отношенията ни са толкова сериозни, че чак да мисля за брак с нея.Чувствах се свободен, а щом се влюбих в друга, значи не е имало нещо задълбочено между нас.

С любимата работихме заедно.Тя беше 12 години по-голяма от мен, но това не ми попречи да я обикна.Беше мила и внимателна, интелигентна и стабилна жена.Може би ме привлече със своята искреност, чаровност, доброта.Харесвах нейната непринуденост и усмивка.Изглеждаше всеки ден така, все едно няма проблеми.Това ме зареждаше.Дори бях забравил, че вкъщи имам приятелка, която ме чака, даже и любовта с нея вече ми беше рутинна.Мислех само за любимата, тя изпълваше съзнанието ми.

За мое голямо нещастие, тя бе омъжена и то щастливо.Хвалеше се, че обича съпруга си и че за нея други мъже не съществуват.Това ме съсипваше.Не знаех как да постъпя.Исках я за себе си и то не само физически, исках да я имам завинаги и да създам с нея деца и семейство.Това, че беше семейна и с дете не ме спираше.Но тя не прояви интерес към мен.

Един ден, обладан от моите силни чувства, аз реших да й споделя любовта си, надявайки се и тя да отвърне.Но за съжаление получих отказ.Това естествено не ме спря.Обичта ми беше по-силна от всичко.Казах й че я обичам и че ще я приема с детето, а по-нататък ще си имаме и наше.Да, бях готов на това.Като човек обича силно, това няма кой знае какво значение.

Но тя ме отхвърли.Обясни ми, че аз за нея съм дете, макар тогава да бях на 25 и не гледа на мен, като на привлекателен субект.Тоест, тя беше мила с мен по детски.Това ме натъжи, но не ме обезкуражи . Исках да отида и да кажа на мъжа й че я обичам, но не го направих.Тя ме спря.Заяви ми, че не ме обича и че това няма да има смисъл, защото нищо няма да постигна.Така си минаваха дните.Аз влюбен, а тя виждаше в мен само приятел.

Напълно отчаян един ден,аз реших да направя нещо много романтично.На мястото, където работехме се бяхме събрали около 10 души.И тя беше там.Пред всички изкрещях, че я обичам.Хората се спогледаха изненадани.Така силно се надявах да дойде и да се хвърли на врата ми и да ми каже, че и тя има чувства, но уви.

Вместо това, ме извика на личен разговор.Излязохме навън.Каза ми, че това повече не може да продължава и че ще напусне работа.Тогава, аз като мъж, който беше забъркал кашата, написах молбата си за напускане и я подадох.Беше одобрена. След един месец бях освободен и така историята ми приключи.Вече повече от 6 години не съм я виждал, с изключение на един път на улицата.Беше скоро и си разменихме само едно здравей, тя дори не пожела да спре да поговорим.Усетих тръпката в стомаха и разбрах, че все още я обичам, но тя ме подмина без всякаква заинтересованост.Може би това е била голямата любов на живота ми, щом все още ме вълнува.Не зная със сигурност, но знам, че винаги ще я обичам.Автор:Г.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАГУБИХ ДЕТЕТО СИ,ЗАЩОТО СЕ ВЛЮБИХ

Ще разкажа една обикновена история от живота ми.Реших да я споделя, защото смятам, че има много жени, като мен, които са преживели подобно нещо.Просто не смеят да го “кажат” гласно.Ще се радвам да получа подкрепа от други хора за моето житейско решение, което никак не взех лесно, дори “загубих” детето си.Това беше цената, която се оказа твърде висока.

Историята започна едно лято преди 10 години.Бях щастливо омъжена и имах дете,което тогава бе на 17.Със съпруга ми бяхме много щастливи.Нищо не ни липсваше и много се уважавахме и обичахме.Но явно нещо не е било достатъчно.

Започнах работа сезонно.Понеже това беше в курорт, който е далеко от града, условието беше да се остава по цяла седмица там.Прибирах се само събота и неделя при семейството.

На работното място имаше доста привлекателни мъже и човек, като е далече от вкъщи, явно се поддава на изкушения.Така минаваха дните в работа.Не се случваше нищо интересно.Но един ден аз осъзнах, че един от колегите ме интересува по друг начин .Имаше някакво необяснимо привличане.Оказа се, че и той не е безразличен към мен.По цял ден се търсехме с погледи и искахме все по-често да сме заедно.Усещах, че започвам да се влюбвам.Това ме плашеше и исках всичко да “изтрия”, но не се получаваше.Мислите за него непрестанно ме връхлитаха.Казвах си, та аз съм омъжена и това, което се случва не е редно.Разумът ми казваше-не, а сърцето не слушаше.Успокоителното в случая бе единствено, че той беше ерген.Поне за това нямах угризения.

Един ден, след края на работното време, аз си тръгнах за хотелската стая.По едно време чух, че някой върви с ускорени крачки зад мен.Обърнах се и видях моят “любим” .Той ми каза да чакам и че иска да поговорим. Спрях се да го изслушам.Започна малко неловко да ми обяснява, че ме харесва и дори смята, че е влюбен в мен.Сподели, че се притеснява, че аз съм семейна, но повече не издържал да таи любовта си.Така решил да ми разкрие чувствата си, а да става каквото ще.

Не знаех дали да се радвам, че чувствата ми са споделени или да избягам и да забравя за всичко.Избрах първото, защото не можех повече да се преструвам, че няма нищо между нас.

След това обяснение, той ме покани в неговата стая и така се любихме за първи път.Беше върховно, защото дълго таените страсти избухнаха безконтролно.

Това се случи два, три, пет и стотици пъти.Ние не можехме да се наситим на нашата любов.

Но ….. след месец се случи нещо неочаквано.Оказа се, че съм бременна.Изпаднах в шок и не знаех какво да правя.Имах голямо дете, на път беше друго, обичах съпруга си, а бях влюбена в друг.Всичко в живота ми се срина за дни.Не знаех къде се намирам.

Новият ми приятел се зарадва от факта, че ще става баща и без да се замисли, веднага ми предложи брак и каза, че ще приеме и детето ми.За него всичко бе добре, но как аз щях да кажа на мъжа ми, че чакам дете от друг.След дълго обмисляне, аз реших все пак да бъда честна и да му кажа.Винаги сме се обичали и уважавали и не можех да го лъжа.Знаех, че ще е трудно, но не предполагах, че това ще ми отнеме детето.

Отидох и си признах всичко.Както и очаквах,мъжът ми не можа да го понесе.Той ме изслуша търпеливо, стана и излезе.Не каза нито дума.Това още повече ме изплаши.

На сутринта се върна.Явно беше обмислил и анализирал всичко.Единствените му думи бяха, че съм свободна и аз решавам как ще продължи животът ми, но заяви, че детето остава при него.Каза, че ще се видим в съда и замина завинаги.

Така и стана.Следващата ни среща беше в съдебната зала.Делото мина гладко.Нямаше скандали и излишни препирни.Доводите на мъжа ми бяха достатъчно силни, за да присъдят детето на него.Аз бях жената влюбила се и чакаща дете от друг.Не можех нищо да направя.А той беше порядъчният и грижовен баща и съпруг.Така присъдиха детето на него.

Това беше голям удар за мен, но понеже мъжът ми беше свестен, никога не съм имала проблеми с посещенията при детето.Отношенията ни бяха свободни и го вземах при мен винаги, когато пожелая.Никога не сме спазвали съдебни разпоредби за свиждания.Поне за това съм благодарна на бившият ми вече мъж.

Така завърши тази история.Детето скоро навърши 18 години и беше свободно да ходи при когото иска, но остана да живее в дома на баща си.Аз имам ново семейство с втория ми мъж и едно прекрасно дете, на което се радва и по-големият му брат.

Сега всички живеем мирно и щастливо в разбирателство и благодаря на първият ми съпруг, че излезе ЧОВЕК и запазихме нормалните си отношения.Е, липсва ми голямото ми дете, че не е постоянно с мен, но приех това “наказание” .Важното, че сме живи и здрави и живеем нормално, а двете ми деца имат обичта и на двамата си родители.Радвам се, че съумяваме да живеем спокойно и хармонично.Автор:А.В.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com