ЗНАЕМ ЛИ КАКВО Е ЛЮБОВТА

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи

произлизащо или съпътствано и от физическо привличане. Най-общо това е

потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо

чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения.

В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто

биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на физика, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвкупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът „платонична любов“, характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от полово зрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на интимен контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Биологичните модели на интимността разглеждат любовта като бозайнически инстинкт, подобен на глада или жаждата. Хелън Фишър - водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите; романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а обвързването включва толериране на партньора.

Страстното желание е първоначалното интимно желание, което поощрява съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в кръвта на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените). Ефектът от тези хормони рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление. Привличането се развива от първичното физическо желание като обвързване към отделна личност. Скорошни изследвания в неврологията показват, че когато хората се влюбват, мозъкът последователно секретира определени вещества, включително феромони, допамин, норадреналин исеротонин, чието действие е подобно на амфетамините, стимулирайки центъра за удоволствие в главния мозък, което води до ускорено сърцебиене, загуба на апетит и сън и силно усещане на вълнение. Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от половин до три години.

След като етапите на страстното желание и привличането са временни, се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на брак или раждане на деца, а ако става въпрос за приятелство – на неща като общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата окситоцин и антидиуретичен хормон в сравнение с кратките връзки.Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че протеиновата молекула, позната като фактор за нервен растеж (ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една година.

Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта:”Изкуството да обичаш”). Той казва:

Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.

Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване.

Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.(Уикипедия).

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com