ТЕСТ: УСЕЩАТЕ ЛИ ЛЮБОВТА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

1. Случвало ли ви се е току-що да сте се запознали с някой и вече да го гледате с влюбен поглед?а) все още никога
б) само когато всичко между нас е ясно
в) да

2. По време на купон срещате бивш/а съученик/чка и той/тя ви признава, че е бил/а влюбен/а във вас. Какво ще му/й отгвърнете?
а) че може и вие да се влюбите в него/нея
б) че вече е твърде късно
в) че още тогава сте разбрали

3. От две седмици едно момче/момиче флиртува с вас чрез писма. Но от два дни вече не сте получили нито едно. Какво ще предприемете?а) ще му/й
б) ще изчакате
в) нищо няма да направите

4. Влюбвали ли сте се от пръв поглед?а) все още не
б) веднъж да, но това съвсем не беше голямата любов
в) да, няколко пъти

РЕЗУЛТАТ:

Повече А: Горещи погледи, комплименти, "случайни" докосвания - който се е влюбил във вас, трябва добре да се "потруди", защото не реагирате на сигналите.

Повече Б: Още при първия поглед усещате дали ще се получи нещо между вас и другата личност. При това ви е ясно, че невинаги става въпрос за любов.

Повече В: Вие сте кълбо от чувства и можете сляпо да се доверите на инстинктите си. В първия момент на запознанството вече знаете дали от него ще излезе голямата любов, или ще си остане в рамките на флирта.

ТЕСТ: КАК ДА ИЗЧИСЛИТЕ СВОЯ ЛЮБОВЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

При отговор:

- много често отбележете си 0 точки
- често отбележете си 4 точки
- от време на време отбележете си 8 точки
- рядко или никога отбележете си 10 точки

1.Ако се обичаме достатъчно силно, нито един от нашите проблеми или разлики в характерите ни не може да бъде заплаха за успеха на връзката ни.
2.Ако най-накрая намеря човека, когото търся, никога повече няма да се увлека по друг мъж.
3.Ако става дума за истинска любов, ще я усетя още в момента, в който видя човека за първи път.
4.В здравата и добра връзка, всичко трябва да е интересно и вълнуващо.
5.Ако любовта ни е истинска, аз няма да се чувствам пълноценен и цялостен, ако не съм с партньора си.
6.Физическият контакт в една връзка не може да е фантастичен, ако не съществува истинска любов.
7.Моят идеален партньор трябва да ми дава всичко, от което имам потребност и да запълва всяка празнота в живота ми - аз просто няма да имам потребност от никой друг, освен от него.
8.Ако съм истински влюбен, ще усещам вълнуващо напрежение при всяка среща със своя партньор - мисълта, че ще бъда с него ще ме кара да настръхвам от удоволствие.
9.Ако съм с подходящ партньор, между нас двамата ще има толкова голяма хармония, че всеки от нас ще усеща и ще знае какво става в душата на другия.
10. Ако си подхождаме, всичко ще се развива естествено и хармонично и няма да ни се налага да полагаме много усилия за успеха на нашата връзка.

Резултати:

80-100 точки - Заслужавате поздравления. Имате висок ЛКИ (личен коефициент на интелигентност). Вие сте реалисти в представата си за любовните връзки и осъзнавате, че само любовта не е достатъчна, за да може една връзка да има успех - необходими са умения за взаимно общуване, съвместимост и много усилия. За да избегнете евентуални проблеми в бъдеще, поработете върху разбирането на онези твърдения, които са ви донесли по-малко точки.

60-79 точки - Вашият ЛКИ не е нисък, но би могъл да стане и по-висок. Все още позволявате на своите романтични идеали и фантазии да оказват влияние върху отношението ви към любовните връзки. Обърнете повече внимание на това как действително чувствате нещата, а не как бихте искали да изглежда една любовна връзка. Не се страхувайте чак толкова много от противоречията. Напомняйте си, че истинската любов не означава всичко да бъде идеално през цялото време.

40-59 точки - Внимание! Вашият ЛКИ е опасно нисък, но вие вече навярно осъзнавате това, защото сигурно сте изпитвали много болка в своите любовни взаимоотношения. Причината, поради която любовта продължава да ви носи разочарования е, че вие не сте достатъчно внимателни при избора си на партньор. Издигате партньорите си на пиедестал и сте повече влюбени в самата любов, отколкото в тях. Ако искате да сложите край на страданията си и да бъдете по-щастливи, ще трябва да направите някои основни промени в начина, по който си избирате партньори, както и в самото си поведение спрямо тях.

0-39 точки - Вашият ЛКИ е доста. Опитайте се да не обвинявате партньорите, които са ви изоставили и внимателно се вгледайте в начините, по които сами сте предопределяли неуспешна връзка още от самото й начало. 

ПРЕКАЛЕНАТА РЕВНОСТ ВОДИ ДО ФИЗИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Снимка:jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Какво е ревността?Това е чувство,което всеки е изпитвал в малки или големи дози,независимо дали е от любов между мъжа и жената или е насочено към деца,животни,предмети и т.н.

Тук ще се спра на ревността между мъжа и жената,но няма да обяснявам какво е ревността,а по-скоро ще я разгледам,като проблем,който ни пречи на нормалния живот и “злото”,с което трябва да се справим.

Ревността,когато се изпитва в нормални граници не е опасна.На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен – това е проява на внимание, грижа,любов или обич.Но ако в един момент границите се прехвърлят,тя става неконтролирума,обсебваща съзнанието,а понякога води и до агресия.Тази ревност е предизвиквана по-скоро от фантазиите на ревнивеца,отколкото да се базира на реална изневяра.А един ден може да се превърне и в заболяване,което да доведе до реални  физически болести.

Оказва се,че ревността трудно се контролира и не зависи от нивото на интелигентност и образование.Чували сме,че ревнува този,който сам изневерява.Ревността и изневярата вървят ръка за ръка.Самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява – като отмъщение. Както и подтиква ревнуваният от него към изневяра – така ревността процъфтява и се подхранва! Ревността директно разболява ако е силна и продължителна.Най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект, защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу любовта между двамата и любовта по принцип. Ревността сама по себе си е натрапчива невроза.Освен това, ревността може директно да “удари” сърцето или бъбреците, или черния дроб, или жлъчката… зависи къде е слабото място на ревнуващия или обекта му,ако той поеме удара енергийно!

Както при всяко друго нещо,така и при ревността въпросът е в дозата.Ако се надвиши количеството,това неминуемо ще доведе до разрушаване на връзка,брак,приятелство.А последствията са реална изневяра от страна на ревнувания,който бива тласнат подсъзнателно от ревнуващия към съответните действия.Това е един вид магия – изпращаща на ревнувания много мощна, подплътена с ревност мисъл! Представяш си как той/тя  изневеряват, виждаш го в съзнанието си! И съответно тази мисъл се стоварва върху адресанта си и го подтиква несъзнателно към внушаваното действие, излъчвано от съзнанието на ревнуващия!

Болезнената ревност е признак за така наречената в психологията “несигурна привързаност”. Такъв човек през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си.За да се справи с това “заболяване”,ревнуващият най-напред трябва да “поработи” върху себе си и да изгради вътрешната си самоувереност и спокойствие,защото другият подсъзнателно усеща неговата несигурност,която действа,като бумеранг.Ако не го постигне,колкото и да го обича човекът насреща, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!

jivko mihalev

realnilovehistori.blogsot.com

КАКВО ОЧАКВАТ МЪЖЕТЕ ОТ ЖЕНИТЕ

Мъжете винаги се стремят да угаждат на жените,но като че ли винаги мислят,че не са дали достатъчно.Това наистина ли е така или просто жените искат много или май изобщо не знаят какво искат.Какво всъщност очакват мъжете?

Те искат жената да изглежда винаги добре,да е перфектна в кухнята,да се справя с децата,да ходи на работа и да е страхотна в любовта.Вярно,че изискванията са много и освен всичко това,тя трябва да ги разбира,че цял ден са работили и са уморени.Мъжът очаква и съчувствие и иска преди всичко жената да му е другар,с който да споделя и съответно да получава нужното разбиране.

Друго,което искат мъжете е,да имат лично пространство и време за лично техни занимания.Например да гледат мач,да се видят с приятели или просто да се помотаят и мързелуват.Те мразят да бъде обсебвано цялото им свободно време и с основание се сърдят,защото жените намират време за себе си и за приятелките,а мъжете все трябва да са “вързани” за полите им.И като решат да излязат някъде,жената веднага влиза в схеми на ревност и защо мъжът предпочита приятелите си пред нея.Къде е равноправието в случая,жени?

Мъжете очакват жената да ги приеме такива каквито са.Те не искат да бъдат променяни.Та нали жените са се влюбили в точно този недодялан мъж.Защо в един момент искат да го “шлифоват” в свое подобие,да го карат да се облича по техния вкус,да харесва същите филми и да обича нейните ястия.Мъжът в това отношение е по-толерантен,той не иска да променя жената и вечно се стреми да й угажда на капризите.Защо и жената не прави същото,се питат мъжете.

Следващото и най-съществено нещо е доверието.Мъжете изискват до себе си вярна съпруга.Жената трябва да е само тяхна,защото приемат изневярата много лично.За тях това е лъжа,лицемерие и предателство и по принцип няма прошка.Мъжът приема изневярата за чисто интимно действие и е по-скоро за спорта,в което не влага чувства и емоции,което е трудно постижимо или невъзможно за жените.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ВИ ОЧАКВА В ЛЮБОВТА И КОЛКО ДЪЛГО ЩЕ ТРАЕ

Това е бърз тест, който на пръв поглед изглежда твърде прост за да бъде точен, но много хора са се изненадали от точността му. Проверете и вие:

1. Тръгнали сте към къщата на своя партньор. Има две пътеки, които водят до нея, едната води право до крайната цел и е много по-близо, но е много обикновена и скучна. Другата е много дълга и сложна, но и много живописна, изпълнена с интересни детайли. Коя пътека ще изберете?Кратката или дългата?

2. По пътя до къщата виждате два храста с рози. Единият е с червени цветя, а другия с бели.Решавате да наберете 20 цветя. Колко бели и колко червени рози ще наберете?

3. Накрая ще стигнете до къщата, вратата ви отваря някой от неговото / нейното семейство. Ще поискате да го / я повикат или сами ще влезете?

4. Влизате в стаята, но там няма никой. Въпреки това се решавате да оставите букета, но къде? На леглото или до прозореца?

5. По-късно, идва време за сън. Спите в различни стаи. Сутринта, когато влизате в неговата / нейната стая искате да го / я заварите докато спи или да е буден / а?

6. След всичко трябва да се върнете у дома. Кой път ще изберете, по-краткия или по-дългия?

Ето и значението:

1. Пътят представлява период, който ви е необходим, за да се влюбите в някого. Ако сте избрали по-краткия път, бързо ще се влюбите, но такива романси не траят дълго. Ако сте избрали по-дългия път, ще се влюбите бавно.

2. Броят на червените рози показва колко давате от себе си и колко са искрени чувства в една връзка. Белите рози показват колко очаквате да получите.

3. Отговорът на този въпрос разкрива по какъв начин решавате проблемите във връзката. Ако сте избрали някой от семейството да го / я повика, това означава, че не умеете да решавате на проблемите и чакате те да се решат от самосебе си. Ако сте избрали сами да откриете партньора, това означава, че искате да се срещнете с проблемите и да изясните нещата.

4. Мястото, където оставяте цветята. показва колко искате партньора. Ако сте ги оставили на леглото означава, че искате половинката си много и не можете да си представите живота без него.Ако цветята бяха оставени до прозореца означава, че не ви притеснява, ако се виждате и само от време на време.

5. По този начин ще разберете какво можете да очаквате от връзката, в която се намирате. Ако искате да намерите партньора, докато спи, тогава го искате такъв, какъвто е. Ако искате да го намерите буден, тогава вие очаквате да се промени и да направи някой важен обрат в живота.

6. Последният избор е колко дълго ще останете с някой. Ако сте избрали по-краткия път, вашата любов ще свърши бързо, а ако сте избрали по-дългия път, ще имате дълга и романтична връзка.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАКВО ИМ ЛИПСВА НА “ДОБРИТЕ” МОМЧЕТА,ЗА ДА БЪДАТ ХАРЕСВАНИ

Всеки търси нещо “добро” и постоянно избира. Като го срещне си казва: ето това е, което очаквах-умен,интелигентен,образован,възпитан,кавалер,чаровен,стилно облечен,изобщо всичко му е наред и изглежда превъзходно,но…. в последствие се оказва,че въпреки всичко,което ни очарова,нещо липсва.Какво ли е то?

Той е добър,стреми се да ни угажда за всичко,глези ни,а ние-жените все сме недоволни.Защо ли?

Причината за това е,че жените си падат по т.нар. типаж на “лошия”,защото “добрият” им идва твърде скучен.При него всичко е “подредено”,предначертано по план,излъскано и в крайна сметка не ни удовлетворява.А жените не харесват всичко да е ясно предварително,те очакват различното,изненадата,та дори и тя да не е толкова “шлифована”,важното е тръпката от неочакваното.Е и тук си има някакви граници,в зависимост от това,кой колко може да “понесе”.

“Лошият”,обикновено е по-смел във всяко едно нещо.Той обича да експериментира,не се страхува,че при него нещо няма да е идеално.Понякога изглежда твърде недодялан,но въпреки това е по-предпочитан.Жените харесват решителният и мъжа със самочувствие,който взема смело решения,а не този,който постоянно пита какво искате.Един вид,той прехвърля отговорността на жената и ако нещо се обърка,винаги тя е виновна,а той излиза “чист”.Малко подличко,нали?

Опитайте се да споделите вашите проблеми с “добрия” и ще останете изненадани.Той не само,че няма да се притече на помощ,но ще направи всичко възможно да ви игнорира,защото не обича да се натоварва с негативите на другите,а иначе ви убеждава,че е най-големият ви приятел.Той просто ще избяга или ще се “покрие”,докато си решите проблема и после ще се появи,все едно нищо не е било.На коя жена и трябва такъв мъж?Все пак тя очаква подкрепа и разбиране,а не бягство.А “лошият” винаги е готов да ви помогне,той ще се втурне да ви “спасява”,макар да не е сигурен дали ще се справи,но поне ще опита.А и да не успее,жената ще се възхити от желанието му да я защити.

Друг проблем при “добрият” е,че той винаги ще се съгласява с вас,не защото така мисли,а защото не обича да спори.Предпочита привидно да покаже,че е на ваша страна,отколкото да влиза в безсмислена по неговите думи разправия.Той дори ще ви удостои с мълчание,което за него е най-добрият изход от ситуацията или неговото “оръжие”,а за вас е поредното пренебрежение и незачитане на мнението ви.За него е все едно какво мислите,важното е да не го занимавате.Добра партия сте,ако винаги сте усмихнати,в добро настроение и излъчвате положително.

Ако си изберете такъв мъж,подгответе се да сте винаги на “втори план”.За “добрият” роднините са винаги на първо място,което не е лошо и така е редно,но проблемът идва от това,че той се ръководи непрекъснато от тяхното мнение за вас и ако те не ви харесват,съответно и той ще сметне,че това е правилно,което ще доведе да пренебрежение от негова страна и охлаждане на отношенията,а от там и до възможна раздяла.А “лошият” няма да се съобрази с мама.Той ще остане с вас ако ви обича и няма да робува на чуждото мнение,той ще се “бори” за вашата любов,независимо от това какво мислят другите.Но това не означава,че трябва да се пренебрегват родителите,все пак те имат повече опит.А и едва ли искате да живеете във вечна “война”,разкъсвани между жената и майката.

Ето,тези качества привличат една жена.А дали са добри или лоши,всеки сам решава и избира.Недостатъците в такъв тип връзка с “лошото” момче е,че той е непредсказуем,от него не могат да се очакват дълготрайни отношения,винаги възникват проблеми и като цяло всичко е на “обороти” и понякога е доста изморително.И необяснимо защо,жената предпочита точно това и дори при евентуална раздяла,тя продължава да мисли за него-”лошото” момче,независимо,че осъзнава,че невинаги е била щастлива с него.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ПО ЖЕСТОВЕТЕ ДАЛИ ТОЙ НИ ХАРЕСВА

Общоизвестно е, че мъжете не обичат да говорят за чувствата си.Затова и се налага често жените да гадаят за мислите и намеренията им.Те постоянно се питат дали мъжът ги харесва,дали ги желае,само физически акт ли търси и т.н.

Как може да разберете какво иска мъжът, ако е от мълчаливите и трудно говори за плътските и любовните си желания? Може ли жестовете да ви помогнат в случая?

Отговорът е-да, ако правилно прочете посланието.

Ако мъжът ви харесва, на първо място ще забележите, че неговият поглед се задържа върху вас.Това определено е вид привличане.Не говоря за мимолетния поглед, който минава и заминава, а за видимото втренчено взиране.Мъжете, ако проявят интерес няма да се притеснят дори да се спрат и да ви огледат или да се обърнат, след като вече са ви подминали.Вникнете в “дълбочината” на техните очи, това ще ви подскаже реалните им намерения.Внимавайте с “играчите”,защото те знаят как точно да ви погледнат,за да ви съблазнят.Това ще е тяхната “игра” и от вас зависи дали ще се “хванете”.

На второ място,мъжът би ви поканил на среща.Там,в диалога,може да прецените реално що за човек е и какво наистина търси.Трябва да вникнете в темите,които засяга.Ако се интересува от вас,ще иска да знае какъв е вашият интелект,какви качества притежавате,какво мислите,какви интереси имате и т.н.Ако ли не,ще чуете по-скоро хвалби за тялото си и колко сте привлекателна,но не и колко сте умна.Това е сигурен знак,че го вълнувате,само като физически субект.Някои мъже дори ще се опитат да ви докоснат,а по-смелите и да ви целунат.Това е гарантиран признак,че ви желаят неустоимо на момента и за момента.След това интересът към вас ще приключи.

Ако ви покани на втора среща,значи,че сте го заинтригували с нещо.Но и това не е гаранция!Може просто с първия опит да не е успял да ви съблазни и да иска реванш.Говорете,в диалога се решават нещата.Колкото повече научите за другия,толкова повече ще е реална преценката ви и възможността да “прочетете” правилно намеренията му.

Научете се да наблюдавате тялото му и жестовете,които прави.Ако е приведен към вас и ви гледа постоянно в лицето,със сигурност означава,че ви харесва.Но ако стои със скръстени ръце и крака,това “говори”,че или не е очарован и иска по-скоро да “избяга”,или все още не е сигурен дали е привлечен,а има и трети вариант-иска да се предпази от грешно увлечение.

Друго,което издава мъжа,че ви харесва е,че той започва да се притеснява.Оправя неволно дрехите и косата си,отпива по-често от водата или кафето,ако сте в заведение,сменя темата рязко и т.н.

Със сигурност има още множество жестове,по които да разберете дали един мъж ви харесва.Но за мен,най-важното си остава контакта с очите.Те никога не лъжат,стига да можеш правилно да ги “разчетеш”.Но все пак,няма по-надеждно от това,мъжът да ви каже директно дали го привличате.Всичко останало е догадки и не се знае доколко е реално или е плод на вашите фантазии и желания.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

СЪЩЕСТВУВА ЛИ БРАКЪТ ПО ЛЮБОВ ИЛИ ВСИЧКО ТОВА Е САМО МИТ

Вярвате ли още в брака по любов или всичко вече е меркантилно и се гледа само изгодата?Съществува ли и днес онази романтика или е отдавна минало,познато само на нашите баби?А питали ли сте се какво е всъщност любовта.

Най-общо казано,любовта е чувство,което хората изпитват към семейство,приятели и близки.Чувството между мъжа и жената,които проявяват интерес един към друг може да породи истинска взаимна любов,даже тогава,когато интересът има нюанс на някаква изгода.Любовта е целебна,тя дава живот и свобода,тя е източник на енергия.За нея си струва да се бориш,заради нея си струва да живееш.Всеки човек е достоен за голяма и щастлива любов.

Обичащите се хора могат да изразяват емоциите си прямо и открито.Любовта предизвиква страст и силно физическо привързване.Тя има своите спадове и полети.Чувствата се сливат в поток на взаимно доверие и признателност.Да обичаш означава да проявяваш към съпруга или съпругата нежност,уважение,доверие и вярност.Човек,обичащ другия,му желае доброто.Той не си задава въпроса:Каква изгода ще имам от тази любов?В историята са известни факти,когато крале са се отричали от престола,за да се оженят за любимата жена,считайки,че любовта е най-голямата ценност в живота.

В брака любовта се проявява най-пълно и силно.Тя се концентрира върху определен човек,свързвайки в едно духовната същност на двама души.Близостта и интимността понякога възникват постепенно.Те са последвани от атмосфера на романтика,щастие и любов за двамата.

В различните периоди на съвместния живот в брака присъстват най-разнообразни взаимоотношения.Но нищо опасно няма за тези съпрузи,които знаят,че техният брак съществува заради любовта.Някои хора избягват силната любов.Те се боят да не изгубят своята индивидуалност,боят се,че могат да бъдат експлоатирани,лишени от свобода.Но този страх ги прави уязвими и ги оставя завинаги сами.

Дали ще се ожениш по любов или по сметка всеки сам решава.Както в повечето семейства се случва любовта и страстта преминават с годините,но важното е да останат обичта и уважението.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАК ДА ПРИВЛЕЧЕМ ЛЮБОВТА С ПОМОЩТА НА ФЪН ШУЙ

Има моменти в живота,когато не ви върви в любовта.Тогава се питате- каква е причината,какво ви има?Всичко изглежда наред и с външност и с интелект,а любовта все не идва.Вие ли правите нещо не както трябва или наистина нещо не ви е наред?

Любовта наистина е сложно нещо и няма обяснение защо на едни се случва,а на други не.Всичко е въпрос на химия.Но трябва ли да се примирявате и да чакате тя сама да ви срещне или може да се постараете някак си да я привлечете?

Какво е необходимо все пак да направите,за да привлечете любовта?

За целта може да използвате техниките на Фън шуи.

Като начало изчистете всички стари,ненужни,полусчупени предмети и тези,които смятате,че ви носят лоша енергия.Това не означава да изхвърлите всичко,а само счупени предмети,стари накъсани дрехи и т.н.,един вид,всичко на което е нарушена целостта.Важно е да изхвърлите и снимките на старите гаджета,ако може да се разделите с тях.Все пак това са спомени,които няма после откъде да си набавите.Но помнете,че обвързаността със старите връзки ви пречи да привличате новите.Натоварени сте със стара негативна енергия,която трябва да пречистите.

Какво казва фън шуи в случая?Първо,след като всичко изхвърлите,подредете гардеробите така,че да има място още един човек да сложи дрехите си,да има свободни лавици за още книги,място за втора четка за зъби,за втори чифт обувки и така за каквото още се сетите.Важното е да има място за вещите на втори човек.Ако всичко е препълнено само с вашите неща,някак си се получава “задръстване”.Един вид казвате- има място за мен и просто няма място да втори човек.Така несъзнателно затваряте полето около себе си,поставяте преграда,която само вие може да премахнете.

На второ място е необходимо да поставите предмети-двойки.Например-гълъби,лебеди,делфини и други,които символизират любов и вярност.Могат да се поставят и картини на влюбени.

Друг трик,който може да използвате е, да палите от време на време две свещи,но задължително трябва да са червени.Ако го прилагате веднъж седмично,така ще изгоните отрицателната енергия и ще привлечете любовта.Внимавайте да не направите пожар!Да не се прилага от лица под 18 години,опасно е!

Какво друго може да се направи?Например,като боядисвате,може да оцветите югозападната стена на стаята,в която спите в червено.Този цвят привлича,като магнит.За целта могат да се използват картини,пердета или щори в същия цвят.Задължително спазвайте посоката!

Изключителен магнетизъм имат и картините с червени цветя.Могат да се използват и “живи”,но като увехнат,веднага трябва да ги изхвърлите.Вазата се поставя в началото на стаята при влизане.

Естествено е,че не винаги тези техники ще действат.Не трябва да очаквате чудеса!Това са само начини за привличане на любовта.Трябва силно да вярвате,ако искате да се получи.Ако все пак не стане,поне ще се отървете от старите неща,които е доказано,че носят негативна енергия.Този вид “очистване” ще ви направи по-позитивни и привлекателни за околните.Това е гарантирано!А положителните хора привличат повече любов.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАЩО СЛЕД РАЗДЯЛА НЕ МОЖЕМ ДА ОСТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ

В повечето случаи след една раздяла,всички си обещаваме да останем приятели.Защо изричаме тези думи,след като сме убедени,че това е невъзможно или е възможно,но в много малък процент.А дали този процент е искрен и вярва в думите си за приятелство или е просто въпрос на тактичност от негова страна?

Всеки е преживявал любовна раздяла.Едни го понасят по-леко,други по-тежко.”Договорката” за приятелство се прилага поне в 80% от случаите,но практиката показва,че нищо подобно не се случва след края на връзката.

Може би повечето хора използват тази тактика от любезност или възпитание,за да не наранят другия.Все пак са имали дълготрайни отношения и не малко щастливи моменти.Но,за да се е стигнало до раздяла,все пак нещо е пропукало отношенията,а причините могат да бъдат хиляди.

Но тук не става въпрос за поводите за раздяла,а за това,до колко могат двама обичали се да останат приятели след това.

Както винаги,една връзка приключва,обикновено със скандал.Единият винаги излиза наранен,колкото и да се стреми другият да направи нещата “по-леки”.Друг е въпросът до колко ще съумеят да въздържат емоциите и гнева си и дали ще се разделят цивилизовано или с бурни обиди и скандали.

Повечето ще предпочетат да се скарат здраво,да излеят гнева си,да изрекат обиди,за които по-късно може да съжаляват.В един момент се питат,как толкова прекрасни отношения могат изведнъж да рухнат.Започват да търсят причините,задават си въпроси,но не винаги получават отговори.Остават неща недоизказани,а това още повече ги мъчи в бъдещето.

Хубаво е човек да излее гнева си от психологическа здравословна точка.Но това е облекчение само за единия.Другият остава наранен.Чудиш се,как до вчера този човек ти е говорил за любов,а днес се държи,като най-големият ти враг.Защо на практика не може да се разделите цивилизовано?Толкова ли е трудно да поговорите и да се разберете?Да,трудно е,защото когато си наранен е нормално да не разсъждаваш трезво и да не искаш да приемаш фактите,а съответната реакция е,реакция на защита.В този случай изобщо не може да се договаряш за приятелство.Единственото,което виждаш в другия в момента е враг.

В другият случай,когато нещата приключват по-спокойно,обикновено може да се говори за евентуално приятелство.Защо евентуално?Защото не мисля,че е възможно.Просто и двете страни са достатъчно разумни и не виждат смисъл да се излагат и нараняват.Нещата се приемат по-спокойно,но това е само видимата страна.Иначе,всеки преживява по свой си начин нещата.Външно изглежда,че приема решението на другия.Но това съвсем не означава,че е съгласен.Казваш си,какво да се прави,”насила хубост не става”.Щом е стигнал до това решение,аз съм длъжен да го приема и толкова.Както и при другия случай,въпросите,които си задаваш са същите,опитваш се да анализираш,защо се е случило това,каква е причината за решението му за раздяла,дори започваш да търсиш вината и у себе си,но не тръгваш да вдигаш скандали.

Даваш си ясна сметка,че това те наранява,но приемаш фактите и продължаваш напред.Съгласяваш се,че ще си останете приятели,дори и да не вярваш в това,но го правиш,за да запазиш “добрият” тон.Това,че не изразяваш външно чувствата си,не означава,че си съгласен със ситуацията.Но така правят разумните хора,което съвсем не означава,че излизат по-щастливи от “мирното” приключване на връзката.

След време,когато отново се срещнат на улицата,всеки осъзнава,че не може да бъде приятел с другия.Дори в повечето случаи се разминават умишлено,като непознати или казват едно задължително “здравей”.Усещат,че любовта се е притъпила с времето,но не е изчезнала,след като стомахът отново се присвива от вълнението,че го виждат.Но гордо вдигат глава и продължават,като се надяват времето да ги излекува,което в повечето случаи се оказва невъзможно.Щом са обичали истински,това остава за цял живот и една раздяла не може да “стопи” чувствата,но приемат решението на другия и продължават напред,като се надяват отново да срещнат голямата любов.Дали е възможно това или го използват за собственото си успокоение?

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ ДА Е САМО ПЛАТОНИЧЕСКА

В днешно време едва ли има само платоническа любов.Тя,може би е останала в миналото,когато двама души са се възхищавали един на друг без да правят интимна любов.Това сигурно е непознато за днешните тийнейджъри.За тези,които не знаят значението на платоническата любов ще кажа,че това е любов на духовно ниво,в която липсва плътският елемент.Тя,пак се основава на привличане между телата на физическо ниво,но връзката си остава без консумиране на любовта.

По-старото поколение знаят какво е това.Тогава,хората са се събирали,защото са били привличани не само от физиката на другия (това е първоначалното привличане,без него не може),но и от същността на човека,т.е. неговия характер,качества,достойнства,обноски,възпитание и т.н.А физическиятият контакт,ако изобщо се е стигало до него,е бил някъде в неопределеното бъдеще.Водещ елемент в началото на една връзка си е оставал духовното общуване,а не телесното.За някои тя е приключвала на това ниво,а за други се е стигало и до интимности,но това се е случвало,едва когато младите са вземали решение да се обвържат с брак.Мъжете тогава са били кавалери,имали са изискано отношение към жената,съществувало е романтика,която в днешно време при младите липсва.

Това не е носталгия по миналото,а поглед “назад” и как нещата се развиват и променят.Но всяко време в крайна сметка си има своите предимства и недостатъци.

Дотук с теорията!Искам да ви разкажа моята реална история за голямата любов,която в крайна сметка не остана платоническа и беше консумирана,но това се случи на много по-късен етап,след 8 години от началото на запознанството ни.Лично аз,не вярвам,че любовта може да има само духовен характер или ако го има,то е само в началото.Ако двама души се обичат,техните отношения винаги прерастват в интимност,особено ако това е голямата любов на живота им.

Всичко започна през лятото на далечната 1987 г.Тази моя любов се случи,когато бях в последните класове на гимназията.Казвам моята,защото влюбена си останах само аз,така и чувствата ми не бяха споделени,въпреки че се срещахме,макар и рядко,в продължение на 8 години.

За първи път се видяхме на плажа в Албена.Аз бях с моя съученичка.Той дойде и се опита да ме заговори.Положих словесни усилия да го отблъсна,но той не ме чуваше.Беше упорит и доста нахален за моите разбирания.Наистина исках да се отърва от него,но той продължаваше да ми досажда,въпреки молбите ми да не ме притеснява.Не можех да му наредя да се маха,все пак плажът е обществено място.

Предлагаше ми на другия ден да се срещнем в града,в който живеех и ми искаше телефон.Тогава нямаше мобилни.И за да се отърва от него му дадох домашния си номер и така най-накрая той си тръгна.Единственото условие,което му поставих бе,да взема с мен приятелка,тъй като не го познавах,а да се срещаш с непознати и тогава си беше опасно.Той се съгласи и каза,че и той ще доведе приятел.Така на срещата бяхме четирима.

Аз отидох без всякакво въодушевление.Той беше 5 години по-голям от мен,което никак не ми харесваше,дори ми се виждаше твърде стар за моите представи.Не забелязвах тогава колко е хубав,защото наистина не ме интересуваше.Направи ми обаче силно впечатление,че беше добре възпитан,с добри маниери и обноски към дама.Да ти дърпат стола при сядане,да ти отварят вратата,къде сега го има това!За първи път тогава влязох в заведение за “големи”,т.е. кафе,без да броим дискотеките.Тогава беше така,кафетата бяха само за възрастните.Дори се почувствах неудобно,нямаше тогава други деца.

След това се разходихме в парка,където той ме целуна по бузата за първи път.Беше на една пейка,която още помня и като мина и днес покрай нея се сещам за първата целувка,макар и по детски,но беше вълнуваща.Аз се дърпах от скромност,защото тогава тези неща се считаха за нередни,още повече на обществено място,но признавам си,беше ми приятно. След няколко часа срещата приключи с размяна на пощенските адреси.Тогава нямаше електронна поща,пишехме си писма и се чувахме по телефона.

Той беше от друг град и тогава учеше във военен университет.Аз лично,не очаквах,че нещата между нас ще продължат.Но още на другия ден получих първото писмо от него.Разказваше ми за себе си,семейството и т.н.Бях впечатлена от интелекта на човека отсреща и начина му на писмено изразяване.Но,само толкова.Както казах по-рано,не влагах нищо в запознанството ни,освен поредното момче за излизане.

Кореспонденцията продължи много малко,получих общо 3 писма,които пазя и до днес,въпреки че съм омъжена повече от 18 години за друг.За мен писмата останаха ценен спомен,с който не мога да се разделя.Те имат голяма емоционална стойност,защото по-късно се влюбих,но за това по-нататък.А това,че писмата спряха,не означава,че връзката е приключила до тук.Ние се чувахме всеки ден по телефона и си говорихме с часове.

Той ме търсеше постоянно.Ходих му два пъти на гости в града,в който учеше,а през лятото идваше на море в моя град и се срещахме за няколко дни,които бяха много силни и вълнуващи,тъй като се случваха няколко пъти в годината,може би около 6-7.Разхождахме се в парка,ходехме на плаж,по заведения,просто се забавлявахме.Аз все така си оставах на ниво срещи с познат и не влагах нищо,тъй като не може от няколко срещи в годината човек да очаква сериозна връзка.Признавам,че през останалото време се срещах и с други мъже,но само като приятели по кафета и разходки.Имало е и хора,които са се влюбвали в мен и са ме обичали истински,имали сме и по-близки отношения,но без да се стига до интимности.Единият,дори ми предлагаше брак,но аз отказах,защото чаках него-любимия.Той беше специалният за мен,въпреки че тогава не го осъзнавах,но подсъзнателно не приемах и не исках друг и с нетърпение очаквах поредната ни среща.Появеше ли се,аз веднага забравях за другите,те никак не ме вълнуваха.

А кога се влюбих?Това стана едва след 3 години от запознанството ни.Веднъж в разговор с най-добрата ми приятелка го осъзнах.Един ден тя ме укори,защо се държа така и защо се срещам с други мъже,след като насреща си имам доста красив,умен и интелигентен човек.Тогава се замислих над думите й.Вярно,казах си аз,та той наистина е много хубав,как не съм го забелязвала досега!Така за първи път прозрях нещо,за което досега бях сляпа.Започнах да мисля прекалено много,да анализирам,да си спомням и така след известно време осъзнах,че се влюбвам.

Не знаех дали да се радвам или да се опитам да го “изтрия”.Мислех,как един разговор може да отключи любовта ми.Мозъкът ми не искаше да го приеме,защото осъзнаваше,че предвид разстоянието това е нереално,но сърцето казваше друго.Опасявах се,че това само ще ме нарани,а в същото време не знаех дали той ме обича.Никога не бяхме говорили за това.Жена да признае,че е влюбена,беше нещо неприемливо.Смятаха я за “лека”,неморална,неуравновесена.Възпитанието ни беше такова,а възрастните все ни повтаряха,че мъжете не обичат да говорят за чувствата си,те ги показват.По анализите,които си направих предположих,че и той ме обича,щом толкова години ме търси и се срещаме,не изглеждаше безразличен.Така си останахме в мълчание.Аз все повече осъзнавах,че го обичам,но нито го казвах,нито го показвах.Бях много горда и защо ли.Сега това е смешно,предвид времето,в което живеем.Но нещата не са се променили много.И днес ако само жената обича,а мъжът- не,нещата пак не се получават.Но ако е обратното,мъжът е готов да се бори до последно за любовта си,дори и да е отхвърлян.Справедливо ли е това?

Осъзнавайки ситуацията,в която бях попаднала,реших да не се измъчвам повече и да опитам да го забравя.Измъчвах се,защото постоянно се питах дали и той ме обича,а отговор не смеех да искам.Това мълчание ме тормозеше ежедневно и ме съсипваше,но гордостта да призная на мъж чувствата си беше по-силно от мен.

След известно време срещнах мъж,(по-скоро приятелка ме запозна с него),който се влюби в мен и имаше сериозни намерения за брак.Аз от своя страна не бях влюбена и никога не успях да се влюбя,но се оставих на течението.Казвах си,ето един мъж,който ме обича,иска ме за съпруга,уважава ме,какво повече мога да искам от това.Така или иначе нямам бъдеще с голямата любов,защо да не го приема и да се съглася да се оженим.Това си беше чиста сделка от моя страна и най-голямата грешка в живота ми-да се омъжа за някой,който не обичам,за да забравя друг.Отидох да живея на друго място,нов живот,нов мъж.Така прекъснах връзката с моя любим.По-късно ми смениха номера на домашния телефон и така всичко свърши.Не знам дали голямата любов е правил опит да ме намери,но това вече нямаше значение.Приех ролята си на омъжена и порядъчна жена,която прекъсва връзките от миналото завинаги.

Бях семейна 3 години с този човек.Чаках щастието ми да дойде,но така и не се получи.Имахме доста сериозни проблеми от неговата неоснователна ревност.Това ме съсипваше,защото нямаше друг мъж в живота ми,а психическият и физическият тормоз бяха почти ежедневие.Непрекъснато мъжът ми изпадаше в някакви измислени от него истории,които не почиваха на никаква истина.Стигаше се до бурни скандали,които завършваха с мисълта за раздяла.Поисках развод,с който той не беше съгласен,защото твърдеше,че ме обича и че ще се поправи,но това си останаха само думи.Всеки път се повтаряше едно и също.Дори мина дело за развод,което бе прекратено,поради неявяване от негова страна и липса на доказателства.Най-хубавото беше,че нямахме деца,които в последствие да страдат за грешката ми.

За мен,след случката,бракът ми беше приключил.Тогава започнах да мисля по какъв начин да се отърва от него.Споделих с приятелка случващото се,разказах и за чувствата си към голямата любов и че все още не мога да го забравя,въпреки че съм омъжена.Тя ме посъветва да го потърся и да му разкрия,че го обичам.Каза ми,че не живеем вече във времена,в които не е редно жената да говори първа за любовта си.Това вече бяха отживелици.Реших да я послушам.

Доста време не смеех да го направя.Ходех до телефона с намерението да се обадя,но не го правех.Набирах номера,затварях преди някой да вдигне отсреща.Пустата му гордост не ме напускаше.Лутах се дълго така и продължавах да живея със съпруга си.Но,до поредният скандал,който сложи край на търпението и унижението ми.Избрах да пренебрегна гордостта си,вместо да живея по този начин.

Събрах смелост и трепереща набрах номера на любимия.Притеснявах се,защото не знаех дали е женен,дали има деца,а не исках да се намесвам в чужди отношения,още повече да ги развалям.Отсреща се обади жена.Аз се стъписах,но все пак попитах за него.Оказа се,че това е сестра му,след което си отдъхнах облекчено.

След няколко дни реално се чух с него.Той не знаеше,че съм омъжена и ме покани да му отида на гости.Аз се съгласих,защото все още го обичах,а и нямаше какво да губя.Бях твърдо решила да си изясним отношенията.

Тъй като бракът ми беше приключил,аз споделих с мъжа ми,че го напускам и отивам на гости на голямата си любов.Уточнявам,че никого не съм лъгала и не съм постъпвала нечестно спрямо никой.Той не възрази,въпреки ревнивата си същност.Сутринта ме изпрати на гарата,тъй като любимият беше от друг град.Направи последен опит да ме накара да сляза и да се прибера у дома (живеехме в мое жилище),но аз бях твърдо решила да замина.Така и направих.

След няколко часа вече бях в нов и непознат за мен град.Вълнението беше голямо.Не се бяхме виждали 5 години.Притеснявах се дали ще се познаем,дали като се видим ще осъзная,че вече не го обичам,но приех предизвикателството.Оказа се,че все още си е същият красавец,с някоя друга бръчка,но беше мъжът,в който за първи път се влюбих и все още обичах.Осъзнах,че това е мъжът,който винаги съм търсила.

После той ме заведе у тях.Случи се и първият физически контакт между нас след 8 години от първата ни среща на плажа.В този момент приключи и платоническата ни връзка.След този акт на интимност осъзнах,че все повече го обичам.За мен преживяването беше върховно,защото за първи път в живота си правих любов,а не просто физически акт.Останалото време премина в разходки,заведения и още много любов.Но……хубавото до тук!

На втория ден той ме попита защо съм го потърсила,след като съм била омъжена.Помислил си е,че искам от него само удоволствие,защото може би вкъщи не съм го получавала.Нямах намерение да разкривам чувствата си,но и не исках да ме мислят за жена,търсеща само развлечевие.Затова реших да говоря за любовта си към него.Споделих,че го обичам.Той ме гледаше неразбираемо и ме упрекваше,защо толкова години не съм му го казала.За моя най-голяма неприятна изненада,отговорът беше,че ме харесва,но не ме обича и че съжалява,че ме е заблуждавал.Това ме попари,въпреки че не изключвах този вариант.Обясни ми още,че за сериозни отношения само харесване не е достатъчно.Замълчах и приех казаното,все пак той беше ерген и свободен човек,а аз омъжена пред развод.Не можех да му се сърдя и да искам да приеме разведена жена.Продължихме да се забавляваме и да излизаме,въпреки развитието на нещата.

На другия ден реших да си тръгна.Той дойде да ме изпрати на гарата.Силно се надявах в този момент да е размислил и да ме спре.Стояхме и мълчахме.Аз си мислех да го попитам,дали не иска да остана,но не го направих,страхувах се от отговора.Влакът дойде на перона.Трябваше да се кача.Тогава той ме хвана за ръката.Аз го стиснах силно,показвайки,че не искам да си тръгна,но останахме безмълвни.Едва когато направих първата крачка към вагона,той ми каза “остани,ще видим,може и да се получи”.Нямах време да мисля,влакът щеше да тръгне.Отскубнах ръката си от неговата със сила,защото той здраво ме дърпаше,но в крайна сметка успях и се качих на влака.Това беше и последната ни среща.След няколко минути съм заспала от силните емоции и изтощението.Събудих се едва в родния си град.

Като се прибрах у дома,мъжът ми си беше изнесъл багажа.Това беше най-щастливият ми ден,защото се сложи край на един труден и безсмислен брак.В един ден успях да приключа с брака си и да сложа край на голямата си и несподелена любов.От една страна бях щастлива,че най-после ще се разведа,а от друга ми предстоеше емоционална битка с мен,за да се справя с нещастната любов.Дълго време се “лекувах” и мисля,че успях да го преодолея.Болката премина,но така или иначе голямата любов никога не успях да забравя.С любимия се чухме още няколко пъти по телефона.Той не ме отблъсна,общувахме нормално,но аз един ден реших,че трябва да сложа край на всичко и да продължа напред.

Така и направих.Повече не го потърсих.След това се влюбих в сегашния ми съпруг,за щастие този път беше взаимно.Имаме и дете,на което се радваме.Но когато имаме проблеми,отново се сещам за голямата любов..Питам се-къде е,как живее,но от чисто любопитство.Реших веднъж да го потърся и намерих някакъв телефон.Обадих се на човек,който имаше същите 3 имена,но той отричаше,че се познаваме.Разбрах,че е женен и има и деца,тъй като на телефона се случи жена му.Аз бях убедена,че е той,но предвид,че е семеен,реших да прекратя всичко.Написах писмо,което и до ден днешен не знам дали той го е получил и кой го е прочел.Извиних му се,че съм навлязла в семейния му живот,но е било от любопитство и да разбера как живее.Разказах му за себе си и му оставих телефон ако желае да се чуем.След месеци някой ми звънеше и ми затваряше,не знаех дали е бил той,нямаше номер.След година установих,че домашният му телефон е закрит.От други източници разбрах,че живее вече в София и оттогава не съм правила други опити за контакт.

Така приключи моята  история за голямата любов.Макар и несподелена, си остава най-хубавото преживяване в моя живот.Не успях да я запазя платоническа,но не съжалявам!Макар,че интимностите в нашата връзка траяха само няколко дни,те успяха да ме покорят и да ме завладеят завинаги.А кой знае,може някой ден пак да го потърся или де се срещнем случайно,въпреки че не вярвам в случайностите.Ако е писано да се видим,то ще се случи!Винаги ще се надявам!Автор:В.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ДА ОБИЧАШ Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЧУВСТВО,ТО Е РЕШЕНИЕ

Да обичаш,е нещо чудесно,то е повече от чувство,то е решение.Ние избираме да проявяваме обич към себе си и към другите.Избираме в този момент.Избираме в следващия.Винаги имаме избор.

Можем да се изгубим в нашите лоши навици и мрачни мисли,но със всеки момент идва нова възможност да изберем обичта.Отново и отново.

Обикновено този избор не е особено голям,не е предшестван от златни тромпети или от покани за кралския дворец.Какво избирате-радостта,която носи любовта или благото на лошите мисли?Наистина изборът не е голям.Как ще отговоря на тази информация?Върху какво да насоча вниманието си-върху положителното или върху отрицателното?Ако ям нещо,ще означава ли,че се грижа за себе си?Ако не правя физически упражнения,дали се обичам?

Зад едно решение за действие,изразяващо любов,може да не стои чувство,но самото действие е част от любовта.То често предизвиква обич.Когато действаме,водени от любов-независимо към себе си или към другите,ние обикновено започваме да обичаме.Ако чакаме проявата на чувството,преди да сме предприели действие,тогава сигурно ще можем да вършим нещо,подтиквано от любов,само два или три пъти седмично.

Кого трябва да обичате в живота си?Най-вече – себе си.Както се казва в една песен:“Да се научиш да обичаш себе си,е най-голямата любов на света.“ Вие сте единственият човек,с когото ще прекарате останалата част от живота си.Защо тогава тя да не бъде време на любов?

Изберете любовта към себе си.Отнасяйте се със загриженост към себе си.Нека действията спрямо вас самите изразяват нежност и привързаност.Простете си за всичко.

Бъдете снизходителни към себе си.Обичайте се безусловно.Когато се научите да обичате всичко у вас-брадавици,любовни техники,лоши мисли,болести и всичко останало-тогава ще можете да обичате и други хора или неща. Животът ви ще минава в обичане.

Нима казахме да обичате болестта?Ами да.Обичайте я толкова,че тя да не може да си представи,че би могла да ви навреди.Обичайте я така,че ако й кажете „Обичам те,но щях да те обичам повече,ако стоеше ей там“,тя да отиде там.Обичайте я така,че у вас да не остане никаква омраза към нищо.

Както споделя Дейл Евънс:“Така съм зает да обичам всичко,че просто нямам време да мразя нищо.“

Какъв е отговорът?Любов.Какъв е въпросът.Няма значение.Отговорът отново ще бъде любов.

Това е последната дума,която искаме да ви оставим,първата дума за лечение,противоотровата на стреса,ваксината срещу омразата,доброто действие,което можем да предприемем,когато се надигнат мрачните мисли,нещото,за което винаги ще бъдем благодарни,основното доказателство,че благословиите съществуват,същността на опрощаването е ЛЮБОВТА!

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАК СТРАХЪТ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО МОЖЕ ДА ПРОГОНИ ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА НИ

Оказва се,че страхът играе важна роля в живота ни,като потиска защитните реакции на организма ни.Това казва д-р Саймънс,специалист по психосоматични заболявания.

В момента,в който страхът ни обземе,се оказва,че той не само ни действа и вреди на психиката ни,но в същото време ни причинява и телесни заболявания.Всеки си казва,страх ме е от обвързване,болести и какво ли още не.Но питали ли сте се някога,какво всъщност ни кара да се страхуваме?

Отговорът е много кратък и прост.Страхът произтича единствено от нашата фантазия.Всичко тръгва от там,че не гледаме на реалността,а си представяме разни сценарии за възможните последици на едно вероятно събитие,което може и да не се състои.Въображението ни започва да рисува някакво нещастие,което може да ни сполети.Колкото повече свобода даваме на фантазията си,толкова по-голям става страхът и толкова по-трайни са въздействията му върху нашето поведение.Тоест,ние се страхуваме от неизвестното,без изобщо да знаем дали това реално ще се случи.Изглежда абсурдно,нали?Тази вътрешна нагласа обикновено след време предизвиква тъкмо онова,от което отначало съвсем необосновано сме се страхували.

Ето един пример:

Една жена се омъжва за мъж по-млад от нея с 8 години.В началото всичко е било прекрасно.Внезапно обаче жената започва да се страхува,че мъжът ще я изостави,заради някоя по-млада.

Съпругата в случая,не е имала никакви основания да мисли така.Но дотолкова е била обладана от тази мисъл,че това започва да й пречи да върши дори и ежедневните си задължения.Тя става подозрителна и започва да следи всяка стъпка на партньора си.Появява се внезапно в работата му,на срещите с приятелите му и т.н.Това,естествено,не остава скрито за околните,които започват да го подиграват.У дома го очакват неприятности,кавги и психически тормоз.А очакваният край,може да бъде само развод?Кой би издържал на неоснователни ежедневни нападки?

И защо хората допускат това реално да им се случва,да обладава психиката им с фантазии и да води до болести на тялото и разводи?

Примерът с жената е показателен,че страхът може да провали живота ни.Изводите са,че колкото повече човек се вживява в представите на нещо несъществуващо,толкова по-интензивно започва да търси признаци,които да потвърждават опасенията му.А като се търсят признаци,те винаги се намират и се тълкуват както ни е удобно,в необходимата насока.

По този начин,страхът превзема чувствата ни,а на по-късен етап замъглява разумните ни разсъждения.Дори контрааргументите се преценяват,като доказателства.И в крайна сметка какво се случва?Страхът предизвиква реалността,от която се опасяваме.Ние сами привличаме нещастията,които ни се случват с нашите мисли,базирани на нереални събития,плод на фантазията ни в някакво неизвестно бъдеще.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

БИВШИЯТ ИСКА ДА СЕ ВЪРНЕТЕ ОТНОВО ПРИ НЕГО,ТРЯБВА ЛИ ДА ГО ПРИЕМЕТЕ

Бившият иска да се върнете отново при него и да подновите отношенията си.Трябва ли да го направите или да му обърнете гръб завинаги?Помислете,необходимо ли е да се връщате назад и да правите компромиси,най-вече със себе си?Изчислете “цената”,която ще се наложи да платите,струва ли си?Ако ви е наранявал,бихте ли искали да го преживеете отново?Множество въпроси,на които решението е трудно.

Практиката е доказала,че който веднъж “посегне” пак ще го направи.Опитайте се да анализирате подробно причините,довели до раздялата и преценете има ли смисъл връзката ви отново да се възроди.Ще ви направи ли това по-щастливи?Струва ли си,заради няколко хубави момента отново да рискувате да изживеете хиляди лоши.Доколко можете да се доверите на човека отсреща,че няма да злоупотреби с доверието ви повторно?Отговорете си на тези въпроси,преди да вземете каквото и да е решение.

Ако сте прекратили пътищата си по независещи от вас обстоятелства,както се казва “съдбата ви е разделила” и любовта никога не ви е напускала,може би е редно да заживеете отново заедно,но ако спомените ви не са “розови” и са ви причинили болка,едва ли е нормално да се връщате назад.

Но ако все пак решите да го направите,поразсъждавайте,защо се съгласявате да подновите отношенията си.

Много често се случва мъжът да ви оцени,едва,след като ви е загубил.Ако си намерите нов партньор той започва да ревнува и не може да допусне,че друг ще ви притежава и че ще бъдете щастливи с него.Започват всякакви опити от негова страна да ви спечели отново.Държи се мило и вие отново виждате “доброто” момче,което е покорило сърцето ви.Но уви,всичко е само временно,породено от неговата ревност.Заслепени от романтичното му поведение,вие рискувате отново да се “подхлъзнете”.

В друг случай,може да решите да се върнете,защото в момента сте сами или не намирате нищо по-добро от бившия.Да,самотата не е хубаво нещо,но лошото отношение към вас по-приемливо ли е?Не бива да се жертвате,заради страх от самотата,винаги има някой,който ви очаква,само трябва да го срещнете.

Трети случай,който е и най-разпространен е,да се върнете,заради децата.Мъжете най-често използват това,за да ви манипулират,разчитайки на майчиния ви инстинкт и ролята ви на пазителка на семейството.И в повечето случай успяват,тъй като няма жена,която да остане безразлична към щастието на децата си.

Как да постъпите,да се върнете или не при бившия?Всеки сам трябва да прецени.Едното решение е,да загърбите настоящето,да забравите миналото с този човек или по-скоро лошото,което сте преживели с него,да се опитате да поставите ново начало с надеждата за по-добро.Кой знае,може и да се получи!Но,за това се изисква много вътрешна сила,интелект и на двамата и желание да променят отношението си към другия,в името на една пълноценна и здрава връзка.Колко хора го постигат?

Другият отговор е,да загърбите миналото с този човек,осъзнавайки,че доста ви е наранил и да погледнете напред с мъж или без мъж,в името на собственото ви щастие.Не забравяйте,че вие сте най-важният за себе си и заслужавате най-доброто.Обичайте се и изживейте своя живот,а не робувайте на чуждия.По-добре е да вървите напред,защото не знаете там какво има,а назад е ясно,вече сте го преживели,а няма гаранция,че може да се повтори и да ви нанесе още по-големи “щети”.Изборът е Ваш,направете го разумно!

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАК ПОСТЪПВА МЪЖЪТ, КОГАТО ХАРЕСВА ЖЕНАТА, НО НЕ Е ВЛЮБЕН

Снимката не се отнася към случая.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Какво се случва след 2-3 годишна връзка,в която жената е вярвала,че това е мъжът на живота й.Чувствала се е ценена и обичана и един ден,когато мисли за по-сериозни отношения,гаджето й казва,че я харесва,но никога не е бил влюбен и не е мислил за съвместен живот.Жестоко,нали!?

Все едно ни заливат с вряла вода.До този момент сме вярвали в другия човек,обичали сме го безрезервно,а какво става всъщност.Питаме се,защо тогава е бил с нас толкова години.Нима е възможно да е било само физическо привличане?

За жените може би това изглежда невъзможно,но за мъжете се оказва напълно естествено.Фактът,че един мъж харесва една жена,не означава,че чувствата му ще прераснат в любов.Най-честият отговор е:”Бях с нея,защото физическият контакт беше страхотен.”

Мъжете ако се почувстват притиснати,са готови на момента да сложат точка на отношенията.А ако жената се обясни в любов,те моментално бягат уплашени.Те не искат по този начин да наранят чувствата на жената.Все пак 2-3 години не можеш да останеш безразличен,но осъзнаваш,че не ти е време да се обвързваш.Знаеш,че ти пука за нея и че я нараняваш,но ако отстъпиш това ще я направи още по-нещастна,а тя заслужава да бъде обичана.Най-често следва бягство.

В крайна сметка всеки решава сам как да постъпи.Не е правилно и мъжът да решава съдбата на жената.Но нали любовта,за да е успешна трябва да е взаимна.Никой не избира в кого и кога да се влюби,но се случва.Там няма разум,всичко е въпрос на химия,която и учените не могат да обяснят.В такива моменти най-добрият лек е да срещнеш нова любов.Май това е най-доброто лекарство.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ИМАМ ДЕТЕ ОТ ЛЮБОВНИКА СИ,ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ РАЗВЕДА ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В ЛЪЖА

Моята история започна преди повече от 10 години.Омъжих се на 21,а на 22 вече бях майка с първото си дете.В брака си нямам проблеми и се определям,като една щастливо омъжена жена.Е,както всички двойки и ние си имаме някакви незначителни разногласия,но не е нищо необичайно,което да не може да се разреши или да разруши връзката ни.Оженихме се по любов.

Така си минаваха годините на семейно щастие.Детето порасна,аз се върнах отново на работа и там се случи моят любовен роман.Не съм го търсила,нито съм го искала.Не съм имала нужда от допълнителни мъже или нещо подобно.То просто се случи.Влюбихме се взаимно.Дълго отричах и се борих с чувствата си,но те ежедневно ме връхлитаха.Това е “болест”,от която не можеш да се отървеш.Ако човек не го е изпитвал няма как да ме разбере,но аз и не очаквам това.Може би реших да го споделя,защото това ежедневно ме терзае,а именно,че забременях от мъжа,който не ми е съпруг.От връзката ни се роди едно прекрасно дете,което вече е голямо,но вината,че съпругът ми гледа “чуждо” дете не ме напуска.Той е добър баща и грижовен родител и аз по никакъв повод не искам да развалям семейството си.

Другият мъж,който е биологичният,знае,че детето е негово.Той също полага необходимите грижи,но “тайно”.Не бяга от своите отговорности и иска да признае бащинството си,защото е свободен,тоест няма друга жена и деца в живота си.Дори ме караше да се развеждам.Щял да приеме моето първо дете и да заживеем с него,като семейство.Но аз категорично отказах,тъй като нямам никаква основателна причина да напусна съпруга си,защото сме щастливи.А какво значение има кой човек е донор на нечие дете,нали най-важното е кой го е отгледал и възпитал.

Така дълго се люшках между двама мъже и детето,което нямаше никаква вина,че се е появило.Това ме съсипваше психически,но с течение на годините свикнах да го приемам и съм убедена,че съм взела правилното решение.Детето е добре гледано и възпитано,а най-важното е,че е щастливо и расте в нормално семейство.Реших да запазя тайната си,защото не исках първото ми дете да изживее драмата на разведени родители и да е отглеждано от “втория” си баща.Не знаех това как ще се приеме и дали няма да се отрази пагубно на развитието му.Не исках децата ми да бъдат делени на това е мое,а това е твое.Мисля,че взех правилното решение,като майка.Ако един ден съпругът ми научи,се надявам да ми прости,тъй като той е отгледал това дете.Не вярвам,че една биология би могла да прекъсне връзка,създавана с години,а още повече,че това дете е отглеждано с много любов.Избрах да живея с лъжата,защото не е важно как аз се чувствам и се терзая,а е важно детето да е щастливо.Затова сме майки,за да даваме най-доброто на децата си и да “жертваме” собствените си “чувства” за благополучието на отрочетата ни.Автор:Г.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ЗАБРАНЕНА ЛИ Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ ЗА СЕМЕЙНИТЕ

Да срещнеш голямата любов на 47 години,още повече,че имаш прекрасно семейство и брак,близо 25 години,съпруга,която обичаш и уважаваш и две деца,които вече са пораснали и се справят самостоятелно.Ето,това ми се случи!Грях ли е,че се влюбих?Трябва ли да се упреквам за това,да изпитвам вина и да живея двойнствен живот?

Може би,много хора няма да ме разберат и ще ме упрекнат.Ще си кажат,защо този човек не си гледа семейството,след като обича жена си.Не може ли да се контролира?

Не очаквам разбиране.Знам,че ще ме подкрепят хора,на които им се е случвало.А на тези,които ще ме “съдят”,ще им кажа,че “на чужд гръб и 100 тояги са малко”.Докато човек не изпадне в подобна ситуация,за каквото и да било,той няма как да повярва.

Искам да уточня,че към съпругата си изпитвам обич,която не бива да се бърка с бурната любов.Да,като бяхме млади преживяхме любовта,но сега,след толкова години,остава обичта,привързаността,отговорността към семейството и благодарността,че ме е дарила с две прекрасни деца.

Не искам да се оправдавам,а искам да разкажа своята реална история за “голямата” любов.Грешна или не,тя се случи.Чувствам се гузен понякога от това,но съм щастлив.Тази любов ми дава “криле”,прави ме “жив”,кара ме да се чувствам пълноценен човек,даряващ най-прекрасното чувство-любовта.

Казвам се Иван (това не е реалното ми име),но ще го използвам за историята,предвид,че съм женен,отговорен и обичащ семейството си човек,а жената ще назова Ана,тъй като и тя е омъжена,с дългогодишен брак.

Това се случи преди близо три години.”Срещнахме се”  в известен сайт за запознанства.Ще питате,какво прави женен мъж там.На това и аз нямам отговор или поне не помня мотива,който ме е накарал да се регистрирам,тъй като стана вече ясно,че съм щастливо женен и нищо не търся.Но явно нещата са били на подсъзнателно ниво и съм имал нужда от друг вид любов,която не съм осъзнавал,любовта на страстта,нещо,което да ме грабне и да ме “изгори”.

Нещата започнаха след кратко общуване в сайта.На другия ден решихме да се запознаем на живо.Уговорихме си среща.Аз не се чувствах въодушевен от това,но се съгласих да отида от любопитство.Това беше първата ми “любовна” среща с жена,извън брака (държа да уточня,че никога преди това не съм имал “забежки”).Появих се на уреченото място,дори в малко неглижиран вид,със спортно ежедневно облекло и повечето излязох да свърша моя лична работа и на връщане между другото “минах” да видя с кого все пак си пиша.Не отдадох никакво значение на това и нямах никакви очаквания.

Тя,за разлика от мен,дойде официално облечена и подготвена за среща.Изглеждаше прекрасно,а аз се почувствах неудобно от неподходящия си вид.Осъзнах,че съм сбъркал,че съм се появил така,но вече беше късно за поправка.

Първата ни среща премина на една пейка в парка.Разменихме си някои чисто информативни неща за живота,семействата и т.н.След това нещата продължиха в сайта.

Една седмица след запознанството ни,тя ме покани да отидем по работа до нейното село.Аз се съгласих да я придружа за компания.Там,тя започна да върши неща в градината,които не са присъщи за една жена.Бях шокиран,че се нагърбва с такива задачи,при условие,че има мъж и реших да й помогна.Взех да подрязвам дръвчетата,а тя ми се развика защо го правя.Разрази се огромен скандал,а аз стоях вкаменен,неразбиращ поведението й,при условие,че повечето жени биха били щастливи,че мъжът отива да им помага.Влязохме в безсмислени спорове,всеки каза неща,които се изричат само в афектирано и разгневено състояние.Дори исках да си тръгна с колата и почти го бях направил,но осъзнах,като един разумен човек,че това село се намира на километри извън града и няма автобуси,с които тя да се прибере.Върнах се от човешка гледна точка.Извиних се за поведението си,въпреки че не намирам повод за това,но го направих,защото тя е дама и реших,че не си струва за такива битовизми да влизаме в конфликт.Защо разказвам всичко това?Защото,този скандал се оказа началото на най-интересното,тоест нашата връзка.

След като изяснихме спора и разтоварихме негативните си емоции,нещо в нас се отключи и тогава консумирахме неудържимата си страст.И за двамата това се оказа нещо разтърсващо и необикновено.Почувствахме невъобразима страст,която никой преди това не беше преживявал.Получихме взаимно “дозата” нежност,прегръдки и целувки,които явно и на двамата скоро не бяха ни се случвали.Така завърши първата ни разходка,след което всеки се прибра при семейството си.

Няколко дни по-късно,след първия ни по-близък контакт,осъзнах,че започвам да мисля непрекъснато за този момент.Разкъсвах се между семейството и новата жена,която за един ден успя да обърка ума ми.След седмица разбрах,че съм влюбен.Казах си,не може на мен това да ми се случи,аз съм женен и отговорен човек и трябва да се владея.Не бива да го допускам.Заповядвах си да изхвърля тези мисли от главата си,намирах си работа,която да ме отвлича,но уви,беше неуспешно.Знаех,че не бива,но то ме връхлиташе и не можех да го контролирам,беше по-силно от мен.А учените са доказали,че влюбването не може да се владее,то е химия и необясним процес.Не,че се оправдавам с това,но фактите са си факти,а и който не го е изпитвал,той няма да ми повярва.

На по-късен етап,след дълги анализи защо съм се влюбил и в какво,стигнах до извода,че съм бил привлечен не от красивата външност на жената,а от нейната сила да се справя сама с трудностите в живота.Тя излъчваше мощна сила и енергия,които ме завладяха.Виждах в нейно лице характера на майка си-борбена и силна жена,която не се предава пред нищо.Това е нещото,което малко жени притежават.Явно мъжете,подсъзнателно търсим,точно този образ на майката (не външния).

В следващия момент осъзнавах,че обичам жена си и че не мога да й причиня това,но знаех,че я обичам,защото ме бе дарила с деца,а не онази бурна страст,която ми достави новата “любима”.И така,седмица след това,аз вече бях влюбен.Срещите продължиха-първа,втора….и така вече трета година.Сега и двамата силно се обичаме и се наслаждаваме на хубавите моменти.Не мога да кажа,че всичко е било идеално,имали сме и конфликти.Дори на няколко пъти се “разделяхме”,но всеки осъзнаваше,че не може без другия и нещата започваха с нова и още по-голяма сила.

Това е моята обикновена история за голямата любов.Дали е правилна или не,нека всеки сам преценява.А и не ми е това целта.Реших да споделя,защото съм сигурен,че има много,като мен,изпадали в подобна ситуация и люшкащи се в двойнствения живот между семейството и любимата.Понякога се чувствам виновен,но после осъзнавам,че това ме прави щастлив и съм благодарен на съдбата,че любовта отново ме направи “жив”.Никога не съм си и представял,че мога да се влюбя на 47 години.Мислех,че това е само за младите и че времето ми е минало за подобни “глупости”.Но съдбата ме опроверга и ме дари наистина с незабравими мигове.Както се казва в клише “за любовта възраст и граници няма”.Може да са само думи,не знам,но за мен се оказа истина.На този етап това е голямата ми любов.Но кой знае,може би “голямата” предстои….Автор:Б.В.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com