В днешно време едва
ли има само платоническа любов.Тя,може би е останала в миналото,когато двама
души са се възхищавали един на друг без да правят интимна любов.Това сигурно е непознато
за днешните тийнейджъри.За тези,които не знаят значението на платоническата любов
ще кажа,че това е любов на духовно ниво,в която липсва плътският елемент.Тя,пак
се основава на привличане между телата на физическо ниво,но връзката си остава
без консумиране на любовта.
По-старото поколение
знаят какво е това.Тогава,хората са се събирали,защото са били привличани не
само от физиката на другия (това е първоначалното привличане,без него не
може),но и от същността на човека,т.е. неговия
характер,качества,достойнства,обноски,възпитание и т.н.А физическиятият
контакт,ако изобщо се е стигало до него,е бил някъде в неопределеното
бъдеще.Водещ елемент в началото на една връзка си е оставал духовното
общуване,а не телесното.За някои тя е приключвала на това ниво,а за други се
е стигало и до интимности,но това се е случвало,едва когато младите са вземали
решение да се обвържат с брак.Мъжете тогава са били кавалери,имали са изискано
отношение към жената,съществувало е романтика,която в днешно време при младите
липсва.
Това не е носталгия
по миналото,а поглед “назад” и как нещата се развиват и променят.Но всяко време
в крайна сметка си има своите предимства и недостатъци.
Дотук с
теорията!Искам да ви разкажа моята реална история за голямата любов,която в
крайна сметка не остана платоническа и беше консумирана,но това се случи на
много по-късен етап,след 8 години от началото на запознанството ни.Лично аз,не
вярвам,че любовта може да има само духовен характер или ако го има,то е само в
началото.Ако двама души се обичат,техните отношения винаги прерастват в
интимност,особено ако това е голямата любов на живота им.
Всичко започна през
лятото на далечната 1987 г.Тази моя любов се случи,когато бях в последните
класове на гимназията.Казвам моята,защото влюбена си останах само аз,така и
чувствата ми не бяха споделени,въпреки че се срещахме,макар и рядко,в
продължение на 8 години.
За първи път се
видяхме на плажа в Албена.Аз бях с моя съученичка.Той дойде и се опита да ме
заговори.Положих словесни усилия да го отблъсна,но той не ме чуваше.Беше упорит
и доста нахален за моите разбирания.Наистина исках да се отърва от него,но той
продължаваше да ми досажда,въпреки молбите ми да не ме притеснява.Не можех да
му наредя да се маха,все пак плажът е обществено място.
Предлагаше ми на
другия ден да се срещнем в града,в който живеех и ми искаше телефон.Тогава
нямаше мобилни.И за да се отърва от него му дадох домашния си номер и така
най-накрая той си тръгна.Единственото условие,което му поставих бе,да взема с
мен приятелка,тъй като не го познавах,а да се срещаш с непознати и тогава си
беше опасно.Той се съгласи и каза,че и той ще доведе приятел.Така на срещата
бяхме четирима.
Аз отидох без
всякакво въодушевление.Той беше 5 години по-голям от мен,което никак не ми
харесваше,дори ми се виждаше твърде стар за моите представи.Не забелязвах
тогава колко е хубав,защото наистина не ме интересуваше.Направи ми обаче силно
впечатление,че беше добре възпитан,с добри маниери и обноски към дама.Да ти
дърпат стола при сядане,да ти отварят вратата,къде сега го има това!За първи
път тогава влязох в заведение за “големи”,т.е. кафе,без да броим дискотеките.Тогава
беше така,кафетата бяха само за възрастните.Дори се почувствах неудобно,нямаше
тогава други деца.
След това се
разходихме в парка,където той ме целуна по бузата за първи път.Беше на една
пейка,която още помня и като мина и днес покрай нея се сещам за първата
целувка,макар и по детски,но беше вълнуваща.Аз се дърпах от скромност,защото
тогава тези неща се считаха за нередни,още повече на обществено място,но
признавам си,беше ми приятно. След няколко часа срещата приключи с размяна на
пощенските адреси.Тогава нямаше електронна поща,пишехме си писма и се чувахме
по телефона.
Той беше от друг
град и тогава учеше във военен университет.Аз лично,не очаквах,че нещата между
нас ще продължат.Но още на другия ден получих първото писмо от него.Разказваше
ми за себе си,семейството и т.н.Бях впечатлена от интелекта на човека отсреща и
начина му на писмено изразяване.Но,само толкова.Както казах по-рано,не влагах
нищо в запознанството ни,освен поредното момче за излизане.
Кореспонденцията
продължи много малко,получих общо 3 писма,които пазя и до днес,въпреки че съм
омъжена повече от 18 години за друг.За мен писмата останаха ценен спомен,с
който не мога да се разделя.Те имат голяма емоционална стойност,защото по-късно
се влюбих,но за това по-нататък.А това,че писмата спряха,не означава,че
връзката е приключила до тук.Ние се чувахме всеки ден по телефона и си
говорихме с часове.
Той ме търсеше
постоянно.Ходих му два пъти на гости в града,в който учеше,а през лятото идваше
на море в моя град и се срещахме за няколко дни,които бяха много силни и
вълнуващи,тъй като се случваха няколко пъти в годината,може би около
6-7.Разхождахме се в парка,ходехме на плаж,по заведения,просто се
забавлявахме.Аз все така си оставах на ниво срещи с познат и не влагах нищо,тъй
като не може от няколко срещи в годината човек да очаква сериозна
връзка.Признавам,че през останалото време се срещах и с други мъже,но само като
приятели по кафета и разходки.Имало е и хора,които са се влюбвали в мен и са ме
обичали истински,имали сме и по-близки отношения,но без да се стига до интимности.Единият,дори ми предлагаше брак,но аз отказах,защото чаках
него-любимия.Той беше специалният за мен,въпреки че тогава не го осъзнавах,но
подсъзнателно не приемах и не исках друг и с нетърпение очаквах поредната ни
среща.Появеше ли се,аз веднага забравях за другите,те никак не ме вълнуваха.
А кога се
влюбих?Това стана едва след 3 години от запознанството ни.Веднъж в разговор с
най-добрата ми приятелка го осъзнах.Един ден тя ме укори,защо се държа така и
защо се срещам с други мъже,след като насреща си имам доста красив,умен и
интелигентен човек.Тогава се замислих над думите й.Вярно,казах си аз,та той
наистина е много хубав,как не съм го забелязвала досега!Така за първи път
прозрях нещо,за което досега бях сляпа.Започнах да мисля прекалено много,да
анализирам,да си спомням и така след известно време осъзнах,че се влюбвам.
Не знаех дали да се
радвам или да се опитам да го “изтрия”.Мислех,как един разговор може да отключи
любовта ми.Мозъкът ми не искаше да го приеме,защото осъзнаваше,че предвид
разстоянието това е нереално,но сърцето казваше друго.Опасявах се,че това само
ще ме нарани,а в същото време не знаех дали той ме обича.Никога не бяхме
говорили за това.Жена да признае,че е влюбена,беше нещо неприемливо.Смятаха я
за “лека”,неморална,неуравновесена.Възпитанието ни беше такова,а възрастните
все ни повтаряха,че мъжете не обичат да говорят за чувствата си,те ги
показват.По анализите,които си направих предположих,че и той ме обича,щом
толкова години ме търси и се срещаме,не изглеждаше безразличен.Така си
останахме в мълчание.Аз все повече осъзнавах,че го обичам,но нито го
казвах,нито го показвах.Бях много горда и защо ли.Сега това е смешно,предвид
времето,в което живеем.Но нещата не са се променили много.И днес ако само
жената обича,а мъжът- не,нещата пак не се получават.Но ако е обратното,мъжът е
готов да се бори до последно за любовта си,дори и да е отхвърлян.Справедливо ли
е това?
Осъзнавайки
ситуацията,в която бях попаднала,реших да не се измъчвам повече и да опитам да
го забравя.Измъчвах се,защото постоянно се питах дали и той ме обича,а отговор
не смеех да искам.Това мълчание ме тормозеше ежедневно и ме съсипваше,но
гордостта да призная на мъж чувствата си беше по-силно от мен.
След известно време
срещнах мъж,(по-скоро приятелка ме запозна с него),който се влюби в мен и имаше
сериозни намерения за брак.Аз от своя страна не бях влюбена и никога не успях
да се влюбя,но се оставих на течението.Казвах си,ето един мъж,който ме
обича,иска ме за съпруга,уважава ме,какво повече мога да искам от това.Така или
иначе нямам бъдеще с голямата любов,защо да не го приема и да се съглася да се
оженим.Това си беше чиста сделка от моя страна и най-голямата грешка в живота
ми-да се омъжа за някой,който не обичам,за да забравя друг.Отидох да живея на
друго място,нов живот,нов мъж.Така прекъснах връзката с моя любим.По-късно ми
смениха номера на домашния телефон и така всичко свърши.Не знам дали голямата
любов е правил опит да ме намери,но това вече нямаше значение.Приех ролята си
на омъжена и порядъчна жена,която прекъсва връзките от миналото завинаги.
Бях семейна 3 години
с този човек.Чаках щастието ми да дойде,но така и не се получи.Имахме доста
сериозни проблеми от неговата неоснователна ревност.Това ме съсипваше,защото
нямаше друг мъж в живота ми,а психическият и физическият тормоз бяха почти
ежедневие.Непрекъснато мъжът ми изпадаше в някакви измислени от него
истории,които не почиваха на никаква истина.Стигаше се до бурни скандали,които
завършваха с мисълта за раздяла.Поисках развод,с който той не беше
съгласен,защото твърдеше,че ме обича и че ще се поправи,но това си останаха
само думи.Всеки път се повтаряше едно и също.Дори мина дело за развод,което бе
прекратено,поради неявяване от негова страна и липса на
доказателства.Най-хубавото беше,че нямахме деца,които в последствие да страдат
за грешката ми.
За мен,след
случката,бракът ми беше приключил.Тогава започнах да мисля по какъв начин да се
отърва от него.Споделих с приятелка случващото се,разказах и за чувствата си
към голямата любов и че все още не мога да го забравя,въпреки че съм омъжена.Тя
ме посъветва да го потърся и да му разкрия,че го обичам.Каза ми,че не живеем
вече във времена,в които не е редно жената да говори първа за любовта си.Това
вече бяха отживелици.Реших да я послушам.
Доста време не смеех
да го направя.Ходех до телефона с намерението да се обадя,но не го
правех.Набирах номера,затварях преди някой да вдигне отсреща.Пустата му гордост
не ме напускаше.Лутах се дълго така и продължавах да живея със съпруга си.Но,до
поредният скандал,който сложи край на търпението и унижението ми.Избрах да
пренебрегна гордостта си,вместо да живея по този начин.
Събрах смелост и
трепереща набрах номера на любимия.Притеснявах се,защото не знаех дали е
женен,дали има деца,а не исках да се намесвам в чужди отношения,още повече да
ги развалям.Отсреща се обади жена.Аз се стъписах,но все пак попитах за
него.Оказа се,че това е сестра му,след което си отдъхнах облекчено.
След няколко дни
реално се чух с него.Той не знаеше,че съм омъжена и ме покани да му отида на
гости.Аз се съгласих,защото все още го обичах,а и нямаше какво да губя.Бях
твърдо решила да си изясним отношенията.
Тъй като бракът ми
беше приключил,аз споделих с мъжа ми,че го напускам и отивам на гости на
голямата си любов.Уточнявам,че никого не съм лъгала и не съм постъпвала
нечестно спрямо никой.Той не възрази,въпреки ревнивата си същност.Сутринта ме
изпрати на гарата,тъй като любимият беше от друг град.Направи последен опит да
ме накара да сляза и да се прибера у дома (живеехме в мое жилище),но аз бях
твърдо решила да замина.Така и направих.
След няколко часа
вече бях в нов и непознат за мен град.Вълнението беше голямо.Не се бяхме
виждали 5 години.Притеснявах се дали ще се познаем,дали като се видим ще
осъзная,че вече не го обичам,но приех предизвикателството.Оказа се,че все още
си е същият красавец,с някоя друга бръчка,но беше мъжът,в който за първи път се
влюбих и все още обичах.Осъзнах,че това е мъжът,който винаги съм търсила.
После той ме заведе
у тях.Случи се и първият физически контакт между нас след 8 години от първата ни среща на
плажа.В този момент приключи и платоническата ни връзка.След този акт на
интимност осъзнах,че все повече го обичам.За мен преживяването беше
върховно,защото за първи път в живота си правих любов,а не просто физически акт.Останалото време премина в разходки,заведения и още много
любов.Но……хубавото до тук!
На втория ден той ме
попита защо съм го потърсила,след като съм била омъжена.Помислил си е,че искам
от него само удоволствие,защото може би вкъщи не съм го получавала.Нямах намерение да
разкривам чувствата си,но и не исках да ме мислят за жена,търсеща само развлечевие.Затова реших да говоря за любовта си към него.Споделих,че го
обичам.Той ме гледаше неразбираемо и ме упрекваше,защо толкова години не съм му
го казала.За моя най-голяма неприятна изненада,отговорът беше,че ме харесва,но
не ме обича и че съжалява,че ме е заблуждавал.Това ме попари,въпреки че не
изключвах този вариант.Обясни ми още,че за сериозни отношения само харесване не
е достатъчно.Замълчах и приех казаното,все пак той беше ерген и свободен
човек,а аз омъжена пред развод.Не можех да му се сърдя и да искам да приеме
разведена жена.Продължихме да се забавляваме и да излизаме,въпреки развитието
на нещата.
На другия ден реших
да си тръгна.Той дойде да ме изпрати на гарата.Силно се надявах в този момент
да е размислил и да ме спре.Стояхме и мълчахме.Аз си мислех да го попитам,дали
не иска да остана,но не го направих,страхувах се от отговора.Влакът дойде на
перона.Трябваше да се кача.Тогава той ме хвана за ръката.Аз го стиснах
силно,показвайки,че не искам да си тръгна,но останахме безмълвни.Едва когато
направих първата крачка към вагона,той ми каза “остани,ще видим,може и да се
получи”.Нямах време да мисля,влакът щеше да тръгне.Отскубнах ръката си от
неговата със сила,защото той здраво ме дърпаше,но в крайна сметка успях и се
качих на влака.Това беше и последната ни среща.След няколко минути съм заспала
от силните емоции и изтощението.Събудих се едва в родния си град.
Като се прибрах у
дома,мъжът ми си беше изнесъл багажа.Това беше най-щастливият ми ден,защото се
сложи край на един труден и безсмислен брак.В един ден успях да приключа с
брака си и да сложа край на голямата си и несподелена любов.От една страна бях
щастлива,че най-после ще се разведа,а от друга ми предстоеше емоционална битка
с мен,за да се справя с нещастната любов.Дълго време се “лекувах” и мисля,че
успях да го преодолея.Болката премина,но така или иначе голямата любов никога
не успях да забравя.С любимия се чухме още няколко пъти по телефона.Той не ме
отблъсна,общувахме нормално,но аз един ден реших,че трябва да сложа край на
всичко и да продължа напред.
Така и
направих.Повече не го потърсих.След това се влюбих в сегашния ми съпруг,за
щастие този път беше взаимно.Имаме и дете,на което се радваме.Но когато имаме
проблеми,отново се сещам за голямата любов..Питам се-къде е,как живее,но от
чисто любопитство.Реших веднъж да го потърся и намерих някакъв телефон.Обадих
се на човек,който имаше същите 3 имена,но той отричаше,че се
познаваме.Разбрах,че е женен и има и деца,тъй като на телефона се случи жена
му.Аз бях убедена,че е той,но предвид,че е семеен,реших да прекратя
всичко.Написах писмо,което и до ден днешен не знам дали той го е получил и кой
го е прочел.Извиних му се,че съм навлязла в семейния му живот,но е било от
любопитство и да разбера как живее.Разказах му за себе си и му оставих телефон
ако желае да се чуем.След месеци някой ми звънеше и ми затваряше,не знаех дали
е бил той,нямаше номер.След година установих,че домашният му телефон е
закрит.От други източници разбрах,че живее вече в София и оттогава не съм
правила други опити за контакт.
Така приключи
моята история за голямата любов.Макар и
несподелена, си остава най-хубавото преживяване в моя живот.Не успях да я
запазя платоническа,но не съжалявам!Макар,че интимностите в нашата връзка
траяха само няколко дни,те успяха да ме покорят и да ме завладеят завинаги.А
кой знае,може някой ден пак да го потърся или де се срещнем случайно,въпреки че
не вярвам в случайностите.Ако е писано да се видим,то ще се случи!Винаги ще се
надявам!Автор:В.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
