КАКВО КАРА ЩАСТЛИВО ЖЕНЕНИТЕ МЪЖЕ ДА ТЪРСЯТ РАЗНООБРАЗИЕ ИЗВЪН БРАКА

Защо женените мъже търсят разнообразие извън брака,въпреки твърденията им,че са щастливи с половинките си?На какво се дължи това?На тестостерона,който ги прави по-активни и имат нужда от по-голямо количество удоволствия,които жените им не могат да удовлетворят напълно или просто го правят за разнообразие или да се доказват,като мъже с колко “бройки” жени могат да бъдат. Най-странното в случая е,че този тип мъже твърдят,че имат прекрасно семейство и са щастливи и въпреки това се нуждаят от “забежки”.

 Може би на първо място мъжът определя за “виновник”  тестостерона.Колкото е по-голямо нивото на този хормон,толкова активноста на мъжа е по-висока.Това го кара да търси допълнителен контакт,за да може да го изразходва.Ако се задържа в организма,това може да доведе до агресия и различни видове болести,като рак на простатата.

Дотук с медицинските оправдания! Да не забравяме,че мъжът по природа е “ловец”.Някои имат нужда просто от доказване на мъжествеността си,като тичат след всяка фуста.Те нямат толкова голямо желание за физически удоволствия,а по-скоро искат да покажат пред приятели колко са търсени и желани от жените,като трупат някакви “бройки” за престиж. Повечето мъже,като ги попитат защо изневеряват,най-стандартният отговор,който ще чуете е: “за разнообразие”.И ще започнат да ви обясняват колко много обичат съпругата си и семейството си,а в същото време ходят да се забавляват с други.На всичкото отгоре,те не изпитват никаква вина за изневерите си и дори споделят,че това ги прави по-добри любовници със законните им половинки,а и отношението им към тях се променяло уж към по-добро. Дали това не са само оправдания,с които успокояват съвестта си или наистина си вярват на твърденията? Други мъже казват,че обичат съпругата си,защото е майка на децата им,независимо от разнообразните си контакти.

Трябва ли да се съгласим с това твърдение и да приемем да живеем с такъв човек до себе си?Разбира се,това е въпрос на индивидуален избор. Още една и много съществена причина мъжете да търсят разнообразие извън брака е,че с другите жени те не се обвързват,нямат задължения към тях и липсват битовизмите.Връзката е изцяло отдадена на удоволствията,което дава на мъжа възможност  да избяга от тежкото ежедневие,макар и за няколко часа.А може би и още един момент е важен,че той не получава онзи върховен екстаз,който е в мечтите му и само навън може да го “вземе” при жена,която не е мислено ограничена.

 Чисто физическата страна също може да предизвика мъжа да “забегне”.Една красива и добре изглеждаща жена е много по-привлекателна от съпругата,която не само,че вижда всеки ден,но и не изглежда винаги привлекателна,а по-скоро изморена от ежедневните си задължения.

Порив на страст може да предизвика,дори движението на тялото и позата на стоене.Експериментите с “чуждата” жена са осъществими,а съпругата едва ли е готова да изпълни всички прищевки и налудничави идеи на мъжа си.

 Ето,тези всички причини карат дори и най-щастливо жененият мъж да “забегне” от вкъщи и да търси разнообразие навън,та колкото и добра майка и къщовница да е съпругата му.Все пак,мъжът се нуждае от повечко удоволствие и то качествено и това ще го кара вечно да търси жената,която да реализира фантазиите му и да го освобождава от тежкото ежедневие.”Другата” винаги ще е по-желана,защото му осигурява спокойствие,кара го да се чувства желан и с повдигнато самочувствие.”Тя” не го занимава със задължения и не му мрънка за разхвърляните дрехи.Това прави голяма част от мъжете да се чувстват щастливи и пълноценни,колкото и това да си остава необяснимо за представите на жените.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАК СТРАХЪТ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО МОЖЕ ДА ПРОГОНИ ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА НИ

Оказва се,че страхът играе важна роля в живота ни,като потиска защитните реакции на организма ни.Това казва д-р Саймънс,специалист по психосоматични заболявания.

В момента,в който страхът ни обземе,се оказва,че той не само ни действа и вреди на психиката ни,но в същото време ни причинява и телесни заболявания.Всеки си казва,страх ме е от обвързване,болести и какво ли още не.Но питали ли сте се някога,какво всъщност ни кара да се страхуваме?

Отговорът е много кратък и прост.Страхът произтича единствено от нашата фантазия.Всичко тръгва от там,че не гледаме на реалността,а си представяме разни сценарии за възможните последици на едно вероятно събитие,което може и да не се състои.Въображението ни започва да рисува някакво нещастие,което може да ни сполети.Колкото повече свобода даваме на фантазията си,толкова по-голям става страхът и толкова по-трайни са въздействията му върху нашето поведение.Тоест,ние се страхуваме от неизвестното,без изобщо да знаем дали това реално ще се случи.Изглежда абсурдно,нали?Тази вътрешна нагласа обикновено след време предизвиква тъкмо онова,от което отначало съвсем необосновано сме се страхували.

Ето един пример:

Една жена се омъжва за мъж по-млад от нея с 8 години.В началото всичко е било прекрасно.Внезапно обаче жената започва да се страхува,че мъжът ще я изостави,заради някоя по-млада.

Съпругата в случая,не е имала никакви основания да мисли така.Но дотолкова е била обладана от тази мисъл,че това започва да й пречи да върши дори и ежедневните си задължения.Тя става подозрителна и започва да следи всяка стъпка на партньора си.Появява се внезапно в работата му,на срещите с приятелите му и т.н.Това,естествено,не остава скрито за околните,които започват да го подиграват.У дома го очакват неприятности,кавги и психически тормоз.А очакваният край,може да бъде само развод?Кой би издържал на неоснователни ежедневни нападки?

И защо хората допускат това реално да им се случва,да обладава психиката им с фантазии и да води до болести на тялото и разводи?

Примерът с жената е показателен,че страхът може да провали живота ни.Изводите са,че колкото повече човек се вживява в представите на нещо несъществуващо,толкова по-интензивно започва да търси признаци,които да потвърждават опасенията му.А като се търсят признаци,те винаги се намират и се тълкуват както ни е удобно,в необходимата насока.

По този начин,страхът превзема чувствата ни,а на по-късен етап замъглява разумните ни разсъждения.Дори контрааргументите се преценяват,като доказателства.И в крайна сметка какво се случва?Страхът предизвиква реалността,от която се опасяваме.Ние сами привличаме нещастията,които ни се случват с нашите мисли,базирани на нереални събития,плод на фантазията ни в някакво неизвестно бъдеще.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com