Оказва се,че страхът
играе важна роля в живота ни,като потиска защитните реакции на организма
ни.Това казва д-р Саймънс,специалист по психосоматични заболявания.
В момента,в който
страхът ни обземе,се оказва,че той не само ни действа и вреди на психиката ни,но
в същото време ни причинява и телесни заболявания.Всеки си казва,страх ме е от
обвързване,болести и какво ли още не.Но питали ли сте се някога,какво всъщност
ни кара да се страхуваме?
Отговорът е много
кратък и прост.Страхът произтича единствено от нашата фантазия.Всичко тръгва от
там,че не гледаме на реалността,а си представяме разни сценарии за възможните
последици на едно вероятно събитие,което може и да не се състои.Въображението
ни започва да рисува някакво нещастие,което може да ни сполети.Колкото повече
свобода даваме на фантазията си,толкова по-голям става страхът и толкова
по-трайни са въздействията му върху нашето поведение.Тоест,ние се страхуваме от
неизвестното,без изобщо да знаем дали това реално ще се случи.Изглежда
абсурдно,нали?Тази вътрешна нагласа обикновено след време предизвиква тъкмо
онова,от което отначало съвсем необосновано сме се страхували.
Ето един пример:
Една жена се омъжва
за мъж по-млад от нея с 8 години.В началото всичко е било прекрасно.Внезапно
обаче жената започва да се страхува,че мъжът ще я изостави,заради някоя
по-млада.
Съпругата в
случая,не е имала никакви основания да мисли така.Но дотолкова е била обладана
от тази мисъл,че това започва да й пречи да върши дори и ежедневните си
задължения.Тя става подозрителна и започва да следи всяка стъпка на партньора
си.Появява се внезапно в работата му,на срещите с приятелите му и
т.н.Това,естествено,не остава скрито за околните,които започват да го
подиграват.У дома го очакват неприятности,кавги и психически тормоз.А очакваният
край,може да бъде само развод?Кой би издържал на неоснователни ежедневни
нападки?
И защо хората
допускат това реално да им се случва,да обладава психиката им с фантазии и да
води до болести на тялото и разводи?
Примерът с жената е
показателен,че страхът може да провали живота ни.Изводите са,че колкото повече
човек се вживява в представите на нещо несъществуващо,толкова по-интензивно
започва да търси признаци,които да потвърждават опасенията му.А като се търсят
признаци,те винаги се намират и се тълкуват както ни е удобно,в необходимата
насока.
По този
начин,страхът превзема чувствата ни,а на по-късен етап замъглява разумните ни
разсъждения.Дори контрааргументите се преценяват,като доказателства.И в крайна
сметка какво се случва?Страхът предизвиква реалността,от която се опасяваме.Ние
сами привличаме нещастията,които ни се случват с нашите мисли,базирани на
нереални събития,плод на фантазията ни в някакво неизвестно бъдеще.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар