Да срещнеш голямата
любов на 47 години,още повече,че имаш прекрасно семейство и брак,близо 25
години,съпруга,която обичаш и уважаваш и две деца,които вече са пораснали и се
справят самостоятелно.Ето,това ми се случи!Грях ли е,че се влюбих?Трябва ли да
се упреквам за това,да изпитвам вина и да живея двойнствен живот?
Може би,много хора
няма да ме разберат и ще ме упрекнат.Ще си кажат,защо този човек не си гледа
семейството,след като обича жена си.Не може ли да се контролира?
Не очаквам
разбиране.Знам,че ще ме подкрепят хора,на които им се е случвало.А на
тези,които ще ме “съдят”,ще им кажа,че “на чужд гръб и 100 тояги са
малко”.Докато човек не изпадне в подобна ситуация,за каквото и да било,той няма
как да повярва.
Искам да уточня,че
към съпругата си изпитвам обич,която не бива да се бърка с бурната
любов.Да,като бяхме млади преживяхме любовта,но сега,след толкова години,остава
обичта,привързаността,отговорността към семейството и благодарността,че ме е
дарила с две прекрасни деца.
Не искам да се
оправдавам,а искам да разкажа своята реална история за “голямата” любов.Грешна
или не,тя се случи.Чувствам се гузен понякога от това,но съм щастлив.Тази любов
ми дава “криле”,прави ме “жив”,кара ме да се чувствам пълноценен човек,даряващ
най-прекрасното чувство-любовта.
Казвам се Иван (това
не е реалното ми име),но ще го използвам за историята,предвид,че съм
женен,отговорен и обичащ семейството си човек,а жената ще назова Ана,тъй като и
тя е омъжена,с дългогодишен брак.
Това се случи преди
близо три години.”Срещнахме се” в
известен сайт за запознанства.Ще питате,какво прави женен мъж там.На това и аз
нямам отговор или поне не помня мотива,който ме е накарал да се регистрирам,тъй
като стана вече ясно,че съм щастливо женен и нищо не търся.Но явно нещата са
били на подсъзнателно ниво и съм имал нужда от друг вид любов,която не съм
осъзнавал,любовта на страстта,нещо,което да ме грабне и да ме “изгори”.
Нещата започнаха
след кратко общуване в сайта.На другия ден решихме да се запознаем на
живо.Уговорихме си среща.Аз не се чувствах въодушевен от това,но се съгласих да
отида от любопитство.Това беше първата ми “любовна” среща с жена,извън брака
(държа да уточня,че никога преди това не съм имал “забежки”).Появих се на
уреченото място,дори в малко неглижиран вид,със спортно ежедневно облекло и
повечето излязох да свърша моя лична работа и на връщане между другото “минах”
да видя с кого все пак си пиша.Не отдадох никакво значение на това и нямах
никакви очаквания.
Тя,за разлика от
мен,дойде официално облечена и подготвена за среща.Изглеждаше прекрасно,а аз се
почувствах неудобно от неподходящия си вид.Осъзнах,че съм сбъркал,че съм се
появил така,но вече беше късно за поправка.
Първата ни среща
премина на една пейка в парка.Разменихме си някои чисто информативни неща за
живота,семействата и т.н.След това нещата продължиха в сайта.
Една седмица след
запознанството ни,тя ме покани да отидем по работа до нейното село.Аз се
съгласих да я придружа за компания.Там,тя започна да върши неща в
градината,които не са присъщи за една жена.Бях шокиран,че се нагърбва с такива
задачи,при условие,че има мъж и реших да й помогна.Взех да подрязвам
дръвчетата,а тя ми се развика защо го правя.Разрази се огромен скандал,а аз
стоях вкаменен,неразбиращ поведението й,при условие,че повечето жени биха били
щастливи,че мъжът отива да им помага.Влязохме в безсмислени спорове,всеки каза
неща,които се изричат само в афектирано и разгневено състояние.Дори исках да си
тръгна с колата и почти го бях направил,но осъзнах,като един разумен човек,че
това село се намира на километри извън града и няма автобуси,с които тя да се
прибере.Върнах се от човешка гледна точка.Извиних се за поведението си,въпреки
че не намирам повод за това,но го направих,защото тя е дама и реших,че не си
струва за такива битовизми да влизаме в конфликт.Защо разказвам всичко
това?Защото,този скандал се оказа началото на най-интересното,тоест нашата
връзка.
След като изяснихме
спора и разтоварихме негативните си емоции,нещо в нас се отключи и тогава консумирахме неудържимата си страст.И за двамата това се оказа нещо разтърсващо и
необикновено.Почувствахме невъобразима страст,която никой преди това не беше
преживявал.Получихме взаимно “дозата” нежност,прегръдки и целувки,които явно и
на двамата скоро не бяха ни се случвали.Така завърши първата ни разходка,след
което всеки се прибра при семейството си.
Няколко дни
по-късно,след първия ни по-близък контакт,осъзнах,че започвам да мисля
непрекъснато за този момент.Разкъсвах се между семейството и новата жена,която
за един ден успя да обърка ума ми.След седмица разбрах,че съм влюбен.Казах
си,не може на мен това да ми се случи,аз съм женен и отговорен човек и трябва
да се владея.Не бива да го допускам.Заповядвах си да изхвърля тези мисли от
главата си,намирах си работа,която да ме отвлича,но уви,беше неуспешно.Знаех,че
не бива,но то ме връхлиташе и не можех да го контролирам,беше по-силно от мен.А
учените са доказали,че влюбването не може да се владее,то е химия и необясним
процес.Не,че се оправдавам с това,но фактите са си факти,а и който не го е
изпитвал,той няма да ми повярва.
На по-късен
етап,след дълги анализи защо съм се влюбил и в какво,стигнах до извода,че съм
бил привлечен не от красивата външност на жената,а от нейната сила да се справя
сама с трудностите в живота.Тя излъчваше мощна сила и енергия,които ме
завладяха.Виждах в нейно лице характера на майка си-борбена и силна жена,която
не се предава пред нищо.Това е нещото,което малко жени притежават.Явно
мъжете,подсъзнателно търсим,точно този образ на майката (не външния).
В следващия момент
осъзнавах,че обичам жена си и че не мога да й причиня това,но знаех,че я
обичам,защото ме бе дарила с деца,а не онази бурна страст,която ми достави
новата “любима”.И така,седмица след това,аз вече бях влюбен.Срещите
продължиха-първа,втора….и така вече трета година.Сега и двамата силно се
обичаме и се наслаждаваме на хубавите моменти.Не мога да кажа,че всичко е било
идеално,имали сме и конфликти.Дори на няколко пъти се “разделяхме”,но всеки
осъзнаваше,че не може без другия и нещата започваха с нова и още по-голяма
сила.
Това е моята обикновена
история за голямата любов.Дали е правилна или не,нека всеки сам преценява.А и
не ми е това целта.Реших да споделя,защото съм сигурен,че има много,като
мен,изпадали в подобна ситуация и люшкащи се в двойнствения живот между
семейството и любимата.Понякога се чувствам виновен,но после осъзнавам,че това
ме прави щастлив и съм благодарен на съдбата,че любовта отново ме направи
“жив”.Никога не съм си и представял,че мога да се влюбя на 47 години.Мислех,че
това е само за младите и че времето ми е минало за подобни “глупости”.Но
съдбата ме опроверга и ме дари наистина с незабравими мигове.Както се казва в
клише “за любовта възраст и граници няма”.Може да са само думи,не знам,но за
мен се оказа истина.На този етап това е голямата ми любов.Но кой знае,може би “голямата”
предстои….Автор:Б.В.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар