ВЛЮБИХ СЕ В ОМЪЖЕНА ЖЕНА

Когато бях на 25 г. се влюбих в омъжена жена.Бях ерген, но си имах приятелка.Живеех с нея, но още не знаех дали отношенията ни са толкова сериозни, че чак да мисля за брак с нея.Чувствах се свободен, а щом се влюбих в друга, значи не е имало нещо задълбочено между нас.

С любимата работихме заедно.Тя беше 12 години по-голяма от мен, но това не ми попречи да я обикна.Беше мила и внимателна, интелигентна и стабилна жена.Може би ме привлече със своята искреност, чаровност, доброта.Харесвах нейната непринуденост и усмивка.Изглеждаше всеки ден така, все едно няма проблеми.Това ме зареждаше.Дори бях забравил, че вкъщи имам приятелка, която ме чака, даже и любовта с нея вече ми беше рутинна.Мислех само за любимата, тя изпълваше съзнанието ми.

За мое голямо нещастие, тя бе омъжена и то щастливо.Хвалеше се, че обича съпруга си и че за нея други мъже не съществуват.Това ме съсипваше.Не знаех как да постъпя.Исках я за себе си и то не само физически, исках да я имам завинаги и да създам с нея деца и семейство.Това, че беше семейна и с дете не ме спираше.Но тя не прояви интерес към мен.

Един ден, обладан от моите силни чувства, аз реших да й споделя любовта си, надявайки се и тя да отвърне.Но за съжаление получих отказ.Това естествено не ме спря.Обичта ми беше по-силна от всичко.Казах й че я обичам и че ще я приема с детето, а по-нататък ще си имаме и наше.Да, бях готов на това.Като човек обича силно, това няма кой знае какво значение.

Но тя ме отхвърли.Обясни ми, че аз за нея съм дете, макар тогава да бях на 25 и не гледа на мен, като на привлекателен субект.Тоест, тя беше мила с мен по детски.Това ме натъжи, но не ме обезкуражи . Исках да отида и да кажа на мъжа й че я обичам, но не го направих.Тя ме спря.Заяви ми, че не ме обича и че това няма да има смисъл, защото нищо няма да постигна.Така си минаваха дните.Аз влюбен, а тя виждаше в мен само приятел.

Напълно отчаян един ден,аз реших да направя нещо много романтично.На мястото, където работехме се бяхме събрали около 10 души.И тя беше там.Пред всички изкрещях, че я обичам.Хората се спогледаха изненадани.Така силно се надявах да дойде и да се хвърли на врата ми и да ми каже, че и тя има чувства, но уви.

Вместо това, ме извика на личен разговор.Излязохме навън.Каза ми, че това повече не може да продължава и че ще напусне работа.Тогава, аз като мъж, който беше забъркал кашата, написах молбата си за напускане и я подадох.Беше одобрена. След един месец бях освободен и така историята ми приключи.Вече повече от 6 години не съм я виждал, с изключение на един път на улицата.Беше скоро и си разменихме само едно здравей, тя дори не пожела да спре да поговорим.Усетих тръпката в стомаха и разбрах, че все още я обичам, но тя ме подмина без всякаква заинтересованост.Може би това е била голямата любов на живота ми, щом все още ме вълнува.Не зная със сигурност, но знам, че винаги ще я обичам.Автор:Г.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com