СРЕЩНАХ МОЯТА ГОЛЯМА ЛЮБОВ НА 22

Аз съм мъж на 53 години и искам да разкажа историята на моята голяма любов.

Това се случи,когато бях на 22.Момичето също беше на толкова.Запознахме се на работното място.Работех,като шофьор на държавните таксита.Тогава през 1982 г. беше така.Може би младите не знаят,но частни фирми и превоз нямаше.

Работата ми се състоеше в това,да водя хората до работното им място,което беше на 10-ина км. от града до известен морски курорт и да ги прибирам.

Срещнахме се точно в този бус.Тя пътуваше зад мен,но никога не съм обръщал особено внимание.За мен беше един от всички пътници.Една красива и привлекателна жена,но нищо повече.

Един ден,както си стоеше зад мен,започна да ме закача и нежно да се усмихва.Тя флиртуваше с мен,а аз се чудех какво става.Знаех,че съм привлекателен мъж,но ми се струваше странно да ме свалят пред всички.Все пак не бяхме сами.Не отдадох значение на това,защото тя бе омъжена и с дете,докато аз бях свободен.

Тази случка започна ежедневно да се повтаря и така решихме да излизаме по кафета и разходки,а не след дълго време стигнахме и до физически контакт.Срещахме се тайно в моята квартира.

След месец може би,вече не помня точно,усетих,че тя се влюбва,всъщност не знам дали беше така,никога не съм я питал.Но със сигурност аз започнах да се влюбвам.Знаех,че не беше редно,защото е омъжена,но любовта беше по-силна от мен.Въпреки това,продължавах връзката,защото те със съпруга си нямаха прекрасни отношения.Имаха проблеми,за които не знам подробности.

Така си минаваха дните и годините.Съгласих се на този тип отношения,защото тя ми каза,че иска да се развежда.Постоянно говореше за това и аз напълно й вярвах,че ще го направи.Исках да сме заедно.Бях готов да приема и детето й.Но явно тя ме е заблуждавала,защото нещата не се развиха точно така.В крайна сметка аз останах излъган,тя семейна и естествено настъпи раздяла по нейно желание.Но за това по-късно.Следват любопитни подробности от нашата любов.

Връзката ни не се отличаваше с нищо от традиционните за обичащи се хора.Виждахме се всеки ден,правехме любов,беше хубаво.Но усещах,че нещо липсва.Обичах я,а се чувствах неудовлетворен.По-късно осъзнах,че физически тя не ме задоволява.Признавам,че не беше нещо кой знае какво в интимностите и имах забежки и с други жени.С другите си беше просто физически акт,за да попълня липсващото физическо удоволствие.Въпреки многократните ми изневери,аз силно я обичах.

Отношенията ни продължиха близо 5 години.Към края тя забременя.Това беше шок за нас,предвид семейното й положение.За съжаление,за това разбрахме твърде късно,за да може да се направи аборт.Аз не знаех от кого е детето.Тя твърдеше,че е на мъжа й,а в същото време казваше,че няма интимни отношения с него.Всичко беше много объркано.

Продължихме да се виждаме почти до раждането.Един ден,тя просто ми каза,че трябва да прекратим връзката си и че детето не е мое.Било на съпруга й и така щяло да си остане.Така си тръгна от живота ми завинаги.

Роди се момиченце,но аз така и никога не го видях,защото тя реши така.Понякога си спомням за моята любов и се питам,дали съм постъпил правилно,като съм я оставил да си тръгне.Но нещата си останаха такива,каквито тя ги пожела.

По-късно се ожених,сега имам дете,което вече е голямо,а в момента съм разведен.Въпреки времето,което е минало,осъзнавам,че това е била голямата ми любов,която никога не се повтори.Автор:М.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ВЛЮБИХ СЕ В ОМЪЖЕНА ЖЕНА

Когато бях на 25 г. се влюбих в омъжена жена.Бях ерген, но си имах приятелка.Живеех с нея, но още не знаех дали отношенията ни са толкова сериозни, че чак да мисля за брак с нея.Чувствах се свободен, а щом се влюбих в друга, значи не е имало нещо задълбочено между нас.

С любимата работихме заедно.Тя беше 12 години по-голяма от мен, но това не ми попречи да я обикна.Беше мила и внимателна, интелигентна и стабилна жена.Може би ме привлече със своята искреност, чаровност, доброта.Харесвах нейната непринуденост и усмивка.Изглеждаше всеки ден така, все едно няма проблеми.Това ме зареждаше.Дори бях забравил, че вкъщи имам приятелка, която ме чака, даже и любовта с нея вече ми беше рутинна.Мислех само за любимата, тя изпълваше съзнанието ми.

За мое голямо нещастие, тя бе омъжена и то щастливо.Хвалеше се, че обича съпруга си и че за нея други мъже не съществуват.Това ме съсипваше.Не знаех как да постъпя.Исках я за себе си и то не само физически, исках да я имам завинаги и да създам с нея деца и семейство.Това, че беше семейна и с дете не ме спираше.Но тя не прояви интерес към мен.

Един ден, обладан от моите силни чувства, аз реших да й споделя любовта си, надявайки се и тя да отвърне.Но за съжаление получих отказ.Това естествено не ме спря.Обичта ми беше по-силна от всичко.Казах й че я обичам и че ще я приема с детето, а по-нататък ще си имаме и наше.Да, бях готов на това.Като човек обича силно, това няма кой знае какво значение.

Но тя ме отхвърли.Обясни ми, че аз за нея съм дете, макар тогава да бях на 25 и не гледа на мен, като на привлекателен субект.Тоест, тя беше мила с мен по детски.Това ме натъжи, но не ме обезкуражи . Исках да отида и да кажа на мъжа й че я обичам, но не го направих.Тя ме спря.Заяви ми, че не ме обича и че това няма да има смисъл, защото нищо няма да постигна.Така си минаваха дните.Аз влюбен, а тя виждаше в мен само приятел.

Напълно отчаян един ден,аз реших да направя нещо много романтично.На мястото, където работехме се бяхме събрали около 10 души.И тя беше там.Пред всички изкрещях, че я обичам.Хората се спогледаха изненадани.Така силно се надявах да дойде и да се хвърли на врата ми и да ми каже, че и тя има чувства, но уви.

Вместо това, ме извика на личен разговор.Излязохме навън.Каза ми, че това повече не може да продължава и че ще напусне работа.Тогава, аз като мъж, който беше забъркал кашата, написах молбата си за напускане и я подадох.Беше одобрена. След един месец бях освободен и така историята ми приключи.Вече повече от 6 години не съм я виждал, с изключение на един път на улицата.Беше скоро и си разменихме само едно здравей, тя дори не пожела да спре да поговорим.Усетих тръпката в стомаха и разбрах, че все още я обичам, но тя ме подмина без всякаква заинтересованост.Може би това е била голямата любов на живота ми, щом все още ме вълнува.Не зная със сигурност, но знам, че винаги ще я обичам.Автор:Г.Д.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com