Чета тук в сайта
всякакви истории и виждам, че преобладават темите за любовта извън брака,
изневерите, извънбрачните деца, лъжата между съпрузите и т.н.Реших да напиша
това, защото смятам, че има и честни бракове и връзки, в които хората си имат
доверие и липсва лъжата в техните отношения, въпреки че с течение на годините
любовта си е отишла и е останало уважението и добрата грижа за децата и
възпитанието им.Нека видим и положителните неща в живота.
Аз съм семеен мъж
повече от 20 години и с 2 прекрасни деца и смея да твърдя, че съм щастлив.Не,
че нямам проблеми, всеки ги има, но съм далеч от изневерите и лъжите.Чувствам
се добре и съм свободен.Не се натоварвам от излишни мисли как да излъжа и да
забегна.
Не твърдя, че съм
влюбен в жена си, дори не знам дали я обичам след толкова години, но определено
знам, че я уважавам и ценя, като съпруга и майка на децата ми.
Честно казано, не
разбирам двойките, които живеят в лъжа, измама, изневери.Имам приятели, които
го правят и никак не одобрявам постъпките им.А жените им са свестни майки и
домакини.Виждам как непрекъснато измислят истории, за да оправдаят забежките
си. Изобщо не изглеждат добре.Видът им е измъчен, от това непрекъснато да се
“филмират” .Живеят в някакъв свят на сапунени сериали, които си мислим, че са само
на лента, а всъщност са си жива реалност.Тяхната психика е обременена с лъжите
, чувстват вина за постъпките си, терзаят се и се усещат, като хванати в
капан.Техният дух е “заклещен”, но и нищо не предприемат да се освободят.
Аз не ги съдя и
нямам право на това.Всеки решава сам, как е добре да живее.Чувствам се свободен
и щастлив.
Знам, че много мъже
няма да ме разберат, но това съм аз.Възпитаван съм, че семейството е
най-важното нещо и то трябва да се цени.Смятам, че бракът трябва да се гради на
взаимно доверие и уважение.Но в същото време съм и противник на семействата,
които живеят заедно, заради децата, а в същото време съжителството им е ад с
непрекъснати скандали, побоища и т.н.Ако живееш в тормоз е по-добре двама
човека да се разделят и да търсят щастието си другаде и да престанат да се
оправдават с децата си.Никое дете не е щастливо да вижда как се нараняват
родителите му, независимо дали това е физически или психически.Това оставя
трайна следа в психиката им.
Моето положение е
друго.Просто имах късмета да попадна на свястна жена, за което безкрайно й
благодаря! Не казвам, че аз не се заглеждам по хубаво изглеждащите жени по
улицата, все пак съм мъж.Но само им се възхищавам и толкова, всичко приключва
до там.Подтискам естествената си природа на “ловец”, като си давам сметка, че
семейството е на първо място и не си струва да рискувам с нещо временно,
поддавайки се на нагона.
Това е моята
история.Може би е скучна, но е напълно реална.Надявам се, повечето семейства да
са, като нашето.А на тези, които не са, им пожелавам да им се случи.Нека всички
живеем в любов и разбирателство, без лъжи и манипулации! Това ще ни даде
свобода на духа и пълноценност.Успех!Автор: Л.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар