КАКВО ОЧАКВАТ МЪЖЕТЕ ОТ ЖЕНИТЕ

Мъжете винаги се стремят да угаждат на жените,но като че ли винаги мислят,че не са дали достатъчно.Това наистина ли е така или просто жените искат много или май изобщо не знаят какво искат.Какво всъщност очакват мъжете?

Те искат жената да изглежда винаги добре,да е перфектна в кухнята,да се справя с децата,да ходи на работа и да е страхотна в любовта.Вярно,че изискванията са много и освен всичко това,тя трябва да ги разбира,че цял ден са работили и са уморени.Мъжът очаква и съчувствие и иска преди всичко жената да му е другар,с който да споделя и съответно да получава нужното разбиране.

Друго,което искат мъжете е,да имат лично пространство и време за лично техни занимания.Например да гледат мач,да се видят с приятели или просто да се помотаят и мързелуват.Те мразят да бъде обсебвано цялото им свободно време и с основание се сърдят,защото жените намират време за себе си и за приятелките,а мъжете все трябва да са “вързани” за полите им.И като решат да излязат някъде,жената веднага влиза в схеми на ревност и защо мъжът предпочита приятелите си пред нея.Къде е равноправието в случая,жени?

Мъжете очакват жената да ги приеме такива каквито са.Те не искат да бъдат променяни.Та нали жените са се влюбили в точно този недодялан мъж.Защо в един момент искат да го “шлифоват” в свое подобие,да го карат да се облича по техния вкус,да харесва същите филми и да обича нейните ястия.Мъжът в това отношение е по-толерантен,той не иска да променя жената и вечно се стреми да й угажда на капризите.Защо и жената не прави същото,се питат мъжете.

Следващото и най-съществено нещо е доверието.Мъжете изискват до себе си вярна съпруга.Жената трябва да е само тяхна,защото приемат изневярата много лично.За тях това е лъжа,лицемерие и предателство и по принцип няма прошка.Мъжът приема изневярата за чисто интимно действие и е по-скоро за спорта,в което не влага чувства и емоции,което е трудно постижимо или невъзможно за жените.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ МЪЖ И ЖЕНА-ЕДНА ИСТИНСКА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ

Възможно ли е приятелство между мъж и жена или е неизбежно един ден то да прерасне в любов,независимо дали тя е споделена или едностранчива?Какви са последствията от такава връзка и до колко това може да ви нарани след време?

Всички са имали подобни отношения на приятелство между двата пола.И всички започват с идеята,че е просто приятелство и си казват: аз никога не мога да премина границата,защото я/го чувствам като сестра/брат и е невъзможно да се влюбя.

Това са едни чисти отношения,които се изграждат на база на откровението и доверието.И двамата са напълно честни в разговорите,разкриват изцяло душата си,както се случва между приятели.Може би, именно това доверие прави отношенията им толкова истински.Не се налага да лъжат,за да се оправдават и т.н.Те споделят и най-съкровените си тайни и тревоги и разчитат на подкрепата на другия в трудни моменти.Това неминуемо води до привързаност,която един ден в повечето случаи прераства в любов,но за съжаление не винаги е споделена и завършва с приключването на едно силно приятелство,разочарование и болка.

За да не звучи всичко това голословно,ще разкажа една истинска история,с реални герои,но без имената им (по нейно желание).

Те се запознават в Сапарева баня,където и двете семейства са на почивка.Тогава са деца на 13-14 години (жената,която разказва не помни точно).Обичайно се събират да играят пред хотела,в който са се настанили.Чисто детски и невинни отношения.Оказва се,че живеят в един и същи град.

Като свършва почивката,си разменят телефоните и си обещават,че пак ще се виждат и ще поддържат приятелството си.Така и става.Срещат се почти всеки ден.Играят и се забавляват.Но един ден тези деца порастват.Минават години на невинно приятелство.Завършват училище и всеки продължава живота си.Той отива да учи в друг град,но това не прекъсва детските им отношения.Виждат се да си разкажат кой как живее,с какво се занимава,ходят заедно на плаж,дискотеки и т.н.Всичко е толкова хубаво и чисто.

Но…..какво се оказва в един момент?Децата стават мъж и жена,вече на 18-19 години.Явно започват да усещат някакво привличане (в случая само единия),което досега не им е било познато.

Един ден той я кани у тях,а тя приема,защото знае,че са просто приятели и отива на поредната среща да се видят.Той току-що е излязъл във ваканция.Та какво толкова,познават се от много години и заедно са израснали.Минава обичайната почерпка с кафе и сладки,говорят си кой как му минават дните,такива непринудени неща.Играят на карти и “Не се сърди човече” (то тогава такива бяха заниманията на децата),нямаше компютри  и други неща,както сега.И както невинно си играят той застава до нея и я прегръща.Тя не обръща особено внимание,приема го като знак на приятелство и си премълчава.Но следва повторение и това вече променя всичко.Тя е втрещена и пита какво става,а той изплашен от реакцията й се отдръпва,но….за малко.Следва трети опит,но тя пак се дърпа и пита какво става,а той я целува по бузката.Тогава тя с остър тон настоява за отговор,който така и не получава.Той просто мълчи.Тогава тя “взема” нещата в свои ръце и започва монолог.Обяснява му,че те са само приятели и това,което прави е недопустимо.Казва му,че за нея той не представлява субект на чувства и не вижда в него мъж,а приятел.Момчето така и нищо не споделя за постъпката си.Остава неясно,дали той реално е имал чувства или е искал просто някаква по-специална близост.А тя след тази случка си тръгва и това се оказва последната им среща.

Така се е разрушило едно истинско приятелство.Дали е било правилно или не,вече няма значение.Важни са изводите и въпрос на личен избор кой как ще постъпи в подобна ситуация.Но най-важно си остава приятелството,което в случая остава недооценено.

Днес,след толкова много години никой не знае какво се е случило с другия.Знае се само развитието при жената,тъй като тя разказва историята,но другата страна остава неясна.Тя вече е омъжена,но в трудни моменти се сеща за него и иска да знае къде е и какво се случва с него и как живее,но не знае къде да го потърси,а и не смее да отиде там,където може още да живее.Не се знае дали изобщо е там,дали и той няма семейство,дали още я помни.Това са детски неща,които отдавна са минали и не е редно да се намесваш евентуално в чуждо семейство.Не знаеш другия как ще го изтълкува.Тя иска среща само от любопитство,но дали е така щом още помни този случай след повече от 20 години.Или приятелството наистина е било толкова силно,че още й липсва.В днешно време знаем колко е трудно да имаш истински приятели.Тя все още се надява да го види,а може и да са се срещали,а да не са се познали.Тогава са били деца,а сега са възрастни хора.Кой знае?Съдба!

Вечно ще останат въпросите: защо се е случило това,защо са допуснали да се разруши приятелството им,защо никой не е посмял толкова години да потърси другия?Дали изобщо той е жив?На този етап отговори няма.А знае ли човек,понякога се случват чудеса!Животът може отново да ги срещне,а той да се разпознае тук и да направи опит да я потърси.

Така завършва една обикновена житейска история.А дали е възможно приятелство между мъж и жена,нека всеки си отговори сам.Автор:М.М.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com