В повечето случаи
след една раздяла,всички си обещаваме да останем приятели.Защо изричаме тези
думи,след като сме убедени,че това е невъзможно или е възможно,но в много малък
процент.А дали този процент е искрен и вярва в думите си за приятелство или е просто
въпрос на тактичност от негова страна?
Всеки е преживявал
любовна раздяла.Едни го понасят по-леко,други по-тежко.”Договорката” за
приятелство се прилага поне в 80% от случаите,но практиката показва,че нищо
подобно не се случва след края на връзката.
Може би повечето
хора използват тази тактика от любезност или възпитание,за да не наранят
другия.Все пак са имали дълготрайни отношения и не малко щастливи моменти.Но,за
да се е стигнало до раздяла,все пак нещо е пропукало отношенията,а причините
могат да бъдат хиляди.
Но тук не става
въпрос за поводите за раздяла,а за това,до колко могат двама обичали се да
останат приятели след това.
Както винаги,една
връзка приключва,обикновено със скандал.Единият винаги излиза наранен,колкото и
да се стреми другият да направи нещата “по-леки”.Друг е въпросът до колко ще
съумеят да въздържат емоциите и гнева си и дали ще се разделят цивилизовано или
с бурни обиди и скандали.
Повечето ще
предпочетат да се скарат здраво,да излеят гнева си,да изрекат обиди,за които
по-късно може да съжаляват.В един момент се питат,как толкова прекрасни
отношения могат изведнъж да рухнат.Започват да търсят причините,задават си
въпроси,но не винаги получават отговори.Остават неща недоизказани,а това още
повече ги мъчи в бъдещето.
Хубаво е човек да
излее гнева си от психологическа здравословна точка.Но това е облекчение само
за единия.Другият остава наранен.Чудиш се,как до вчера този човек ти е говорил
за любов,а днес се държи,като най-големият ти враг.Защо на практика не може да
се разделите цивилизовано?Толкова ли е трудно да поговорите и да се
разберете?Да,трудно е,защото когато си наранен е нормално да не разсъждаваш
трезво и да не искаш да приемаш фактите,а съответната реакция е,реакция на
защита.В този случай изобщо не може да се договаряш за приятелство.Единственото,което
виждаш в другия в момента е враг.
В другият
случай,когато нещата приключват по-спокойно,обикновено може да се говори за
евентуално приятелство.Защо евентуално?Защото не мисля,че е възможно.Просто и
двете страни са достатъчно разумни и не виждат смисъл да се излагат и
нараняват.Нещата се приемат по-спокойно,но това е само видимата
страна.Иначе,всеки преживява по свой си начин нещата.Външно изглежда,че приема
решението на другия.Но това съвсем не означава,че е съгласен.Казваш си,какво да
се прави,”насила хубост не става”.Щом е стигнал до това решение,аз съм длъжен
да го приема и толкова.Както и при другия случай,въпросите,които си задаваш са
същите,опитваш се да анализираш,защо се е случило това,каква е причината за
решението му за раздяла,дори започваш да търсиш вината и у себе си,но не
тръгваш да вдигаш скандали.
Даваш си ясна
сметка,че това те наранява,но приемаш фактите и продължаваш напред.Съгласяваш
се,че ще си останете приятели,дори и да не вярваш в това,но го правиш,за да запазиш
“добрият” тон.Това,че не изразяваш външно чувствата си,не означава,че си
съгласен със ситуацията.Но така правят разумните хора,което съвсем не
означава,че излизат по-щастливи от “мирното” приключване на връзката.
След време,когато
отново се срещнат на улицата,всеки осъзнава,че не може да бъде приятел с
другия.Дори в повечето случаи се разминават умишлено,като непознати или казват
едно задължително “здравей”.Усещат,че любовта се е притъпила с времето,но не е
изчезнала,след като стомахът отново се присвива от вълнението,че го виждат.Но
гордо вдигат глава и продължават,като се надяват времето да ги излекува,което в
повечето случаи се оказва невъзможно.Щом са обичали истински,това остава за цял
живот и една раздяла не може да “стопи” чувствата,но приемат решението на
другия и продължават напред,като се надяват отново да срещнат голямата
любов.Дали е възможно това или го използват за собственото си успокоение?
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар