ИСКАТЕ ЛИ ПРЕКАЛЕНО МНОГО ОТ ПАРТНЬОРА СИ

1. Когато сте на вечеря в ресторант, очакваш:а) да се държи като кавалер от филмите
б) да прекарате вечерта в романтични разговори
в) да не покани и някой свой приятел за компания

2. На среща с твои приятелки искаш от него:
а) задължително да дойде и да разговаря с тях
б) да дойде само ако сметне, че ще си прекара добре
в) да излезе другаде, а по-късно да се видите

3. Какви са очакванията ти за свободното време?а) да накараш любимия да бъде неотлъчно до теб
б) да се видите, ако той също е свободен
в) да оставиш времето сам

4. За наближаващия празник мислиш, че ще ти подари:
а) нещо скъпо и луксозно
б) нещо, с което свързваш любовта ви
в) нещо практично

РЕЗУЛТАТ:

Повече А: Ти си глезла, свикнала да получава всичко, което си науми. Внимавай да не отблъснеш партньора с вечните си изисквания към него.

Повече Б: Романтична и мила, ти умееш да изискваш толкова, колкото и даваш във връзката си. Лоялността ти ще бъде оценена - бъди сигурна.

Повече В: Пасивността на исканията ти могат да накарат любимия да мисли, че лесно ще ти се качи на главата. Покажи му, че трябва да уважава мнението ти.

ПО КАКВО ДА РАЗБЕРЕМ,ЧЕ ВРЪЗКАТА НИ Е СЕРИОЗНА

Излизате с момче или момиче, но не знаете дали той или тя искат сериозна връзка с вас.Как да разберете това?

Всеки си е задавал подобни въпроси и най-вече жените, защото е общоприето нежните половинки да не разкриват първи чувствата си и съответно ги гложди отвътре, че не знаят другата страна какво мисли.Тях вечно ги обладава мисълта дали са истински желани или са обект на моментно привличане.Може тези общоприети схващания да изглеждат на пръв поглед остарели, но са все още актуални, дори и днес при най-младите.

При мъжете е друго.Когато те имат чувства, почти винаги са готови да ги споделят и да ви кажат, че ви обичат.Е, винаги има “срамежливи” изключения.Но когато излизате с момче дълго време и се надявате на нещо повече от физически контакт , а мъжът мълчи по въпроса, се питате, дали ви обича, иска ли ви за нещо по-сериозно или просто се забавлява и задоволява телесните си страсти.

Тогава идва и въпросът-защо жените постоянно се съмняват, търсят отговори и вечно искат доказателства, че мъжът ги обича? А подобно питане се оказва, че изобщо не вълнува мъжете.При тях нещата са ясни, прости и директни.Или обичат или не и не е нужно постоянно да го изричат ​​и доказват.Ако имат да казват нещо, те го правят и дори най-стеснителният мъж ще намери начин да го каже или покаже.Но показването не винаги е признак на чувства, то може да е изблик на страст и желание за интимност.Така че, ако мъжът ви обича, той със сигурност ще го сподели с вас . Не се тормозете с излишни въпроси и не търсете доказателства, само ще влезете в заблуда и после ще страдате.

Как все пак да разграничите сериозните отношения от чисто физическите?

За разлика от жените, мъжете винаги започват една връзка на чисто физическо ниво.При тях на първо място е физиката и доколко външно ги привличате.Ако липсва това плътско желание, той никога няма да ви забележи, освен ако не сте му приятел, познат или колега.

Другото със задълбочените отношения идва на по-късен етап при мъжете.Ако не го грабнете с физиката си, друго изобщо няма да последва.Едва след време, той ще започне да забелязва истинските ви качества, характера и интелекта ви.Ако стигнете до този етап , това означава, че той се интересува от самата вас, а не само от тялото ви.Това е един от признаците, че иска сериозна връзка.А ако нещата останат на физическо ниво, рано или късно всичко приключва, защото мъжът ще е изконсумирал това , което го е привлякло и като няма какво друго да го задържи, той ще си тръгне и ще потърси друга, която ще му даде нещата комплексно.

Затова и мъжете могат да имат само физически контакт, за разлика от повечето жени, които са устроени да мислят повече за любовта, отколкото за плътското.За жената е важно да чувства, че е обичана, желана и закриляна, а не толкова актът на удоволствието.

Има и още признаци, по които можете да познаете, че той иска връзка с вас.Това е желанието му да ви запознае с приятелите и родителите си.Никой мъж няма да направи това, ако няма сериозни намерения.Или ако се случи без да ви обича, то по-скоро е станало в момент на непредвидени обстоятелста-засичане на улицата, у тях и други.Но ако мъжът избягва да излиза с вас на обществено място, то със сигурност ви иска само за удоволствие.Е, тук не става въпрос за женени, които разбираемо е нормално да се крият.Там нещата са други.Говорим само за свободните.

Друг белег за дълготрайна връзка е желанието на мъжа да иска почти винаги да си прекарва времето с вас.Ще иска да ви води навсякъде, ще ви предлага развлечения, според възможностите си, ще иска непрекъснато да е покрай вас и да ви обгрижва.Но, внимание! Мъжете не обичат и да ги обсебват.Ако жените им забраняват да имат техните лични моменти, мъжете започват да губят интерес. Няма по-досадно нещо от една жена да “виси” постоянно на врата на мъжа и да го задушава.Колкото и да я обича той, дълго няма да издържи.

Това според мен са едни от основните неща, които са белег на желание за по-трайно обвързване.Но все пак това са само примери и съвети.Няма стандартна рецепта за сериозна и вечна връзка.Най-важното е да бъдете себе си, а не да се нагаждате според това, какво другите искат да бъдете.Мъжете губят интерес, когато получават веднага това, което желаят.Те просто ще си го вземат и ще заминат.Жената разпалва мъжа със своята естественост и непринуденост.Не се правете на това, което не сте.Мъжете, колкото и да са безчувствени ще го усетят, ще ви изконсумират и ще избягат.Ако е писано да имате сериозна връзка с някой, нещата сами ще се получат, не е нужно да ги насилвате.Изчакайте своя момент, той определено ще дойде.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ХОРАТА,КОИТО НЕ ИСКАТ ДА СЕ ОБВЪРЗВАТ И ИЗБЯГВАТ ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА

Да бягаш умишлено от любовта,означава сам да поставяш прегради и ограничения,за да избегнеш срещата със влюбването,истинската интимност и емоционалността.Любовта се приема,като задължение или тежест,а емоциите за крайно изтощителни.Така,избягващият любовта понижава интензитета на чувствата във връзката.Той търси предимно странични фактори,които да му създават удовлетворение,като работа,други връзки и нови интимни контакти.

Какви са симптомите на бягащия от любов? По какво да го познаем?

На първо място той поставя граница,чрез която пази своята автономност.Изгражда връзки,които не нарушават личната му неприкосновеност и зоната му на комфорт (дома,семейството).

Такъв човек трудно споделя чувствата си.По този начин той поддържа дистанция.

Има склонност да идеализира миналите си връзки или фантазира за “единствената”,не защото е бил много влюбен,а за да избегне обвързване с настоящия партньор.

Когато се стигне до интимност,той се отдръпва,въпреки че в началото е проявил внимание и загриженост.

Трудно създава емоционална връзка и предпочита интимните отношения.

Той не е способен да мисли за чувствата и интересите на партньора си,а гледа преди всичко собствените си.По този начин упражнява контрол върху нарастващата интимност и обвинява другия в безсмислена привързаност и зависимост.

От друга страна, когато е заедно с партньора си се държи дистанцирано,не показва емоции и по-скоро изглежда безразличен,а  когато го няма му липсва и иска отново да е с него.Тоест,избягващият любовта се чувства в капан и иска да избяга от връзката, но когато е далеч от партньора си, той изпитва привързаност и необходимост да е с него.

Характерно също така за него е използването на манипулация,чрез която си осигурява нужното внимание.а в същото време насажда усещането у другия,че трябва повече да го обича,за да получи отговор на чувствата си.

Неговите нужди са преди всичко,не е  важно какво иска партньорът му.Способен е да потиска самочувствието на другия и да го желае  само за себе си,а иначе държи на своята независимост и свободата да се впуска и в странични авантюри,които не са допустими за отсрещната страна.

Най-големият му страх е обвързването.Има проблеми с доверието и се усеща,като “впримчен”.В момента, в който партньорът му откаже да участва в такава връзка, той веднага намира нов партньор и напуска старата връзка без никакви чувства и угризения.

 jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИЕМЕМ ЛЮБОВТА НА НЯКОЙ,КОЙТО НЕ ОБИЧАМЕ

Трябва ли да приемем любовта на някой,в който ние не сме влюбени и не обичаме?В този “капан” сигурно са попадали много хора.В живота не винаги любовта е споделена.Как да постъпим-да приемем ли или да отхвърлим?Да се съгласим ли да получаваме любов,без да можем да даваме?Честно ли ще е спрямо партньора да го въвличаме в отношения,които няма да му дадат любовта,от която се нуждае?Как да постъпим?

Въпроси много и отговори много,но всеки трябва да постъпи така,както го чувства и усеща и да се довери на сърцето си,то никога не бърка,за разлика от мозъка.

За целта ще разкажа една истинска история за този вид отношения,а всеки да си вади сам поуките за себе си и може би ще си отговори по този начин на въпроси,с които той сам се е сблъсквал в живота.

Това ми се случи едва на 19 години,една твърде крехка възраст за голяма любов.Току-що бях започнала работа и едновременно с това се подготвях да кандидатсвам в Музикалната академия.Животът беше пред мен.Мислех единствено за учението и за реализацията си в живота.Не ме вълнуваха гаджета и сериозни връзки.Не,че не съм излиза с момчета,но това си беше по-скоро приятелство за кафета и дискотеки,но не влагах нищо конкретно,като чувства и отношение към някой специално.

Тогава работех,като касиер в супермаркет.Ежедневието ми не се различаваше от това на останалите младежи.Работата не беше никак лека и това още повече ме мотивираше да уча.

Един ден управителят на магазина ми каза,че ме търсят по телефона (тогава нямаше мобилни).Отидох,като мислех,че родителите ме търсят за нещо спешно,а то се оказа непознат мъж.Представи се набързо и каза,че иска да се запознаем.Не успях да реагирам адекватно.За първи път ми се случваше подобно нещо по телефона.Помня само,че му отхвърлих поканата за запознанство и му затворих,а той извика,че ще дойде лично.Стреснах се,прозвуча ми като закана и заплаха.

Върнах се на работното си място и наистина след две минути той се появи.Каза името си и че работи отсреща.Деляха ни няколко метра до неговото работно място.

Бях ядосана,че ме притеснява в магазина,а и на външен вид не ме впечатли.Беше с 9 години по-голям от мен,това още повече ме отблъсна.Не че годините имат някакво значение за любовта,но тогава разбиранията ми бяха такива.Все пак се чувствах дете на 19 години.

Срещнахме се един ден след работа.Заведе ме на кафе.И така се започна.Излизахме почти всеки ден,но аз го правех просто за компания.Той ме харесваше много и на по-късен етап се влюби,но аз си останах все така безчувствена.Всъщност,по това време и аз обичах,но…..друг мъж,който беше моята голяма любов.

Така прекарвахме времето си в срещи,приятели,забава.Беше хубаво,но само толкова.Нямахме интимни отношения и никога не сме имали през тази година и половина или две на отношенията ни.Не го наричам връзка,защото за мен нямаше такава.Може би не е било коректно от моя страна да се отнасям с пренебрежение към чувствата му,но не можех да заповядам на сърцето си да обича.

Той непрекъснато ми повтаряше,че ме обича и очакваше и аз да го обикна,но уви не се получаваше.Държа да отбележа,че винаги съм била откровена с него и никога не съм го заблуждавала.Казвах му директно да не си губи времето с мен,но той не ме чуваше и се стремеше да ме убеди,че с времето ще го обикна.Затова и продължаваше всичко.

Наистина имахме едни постоянни срещи,бяхме заедно винаги извън работа.Аз го приех,като приятел,но не и като любовник.Така продължи доста дълго време.Той ми предлагаше брак,но аз упорито отказвах.Обяснявах му,че моите планове за живота са други,че искам да уча,да имам добра професия и т.н.,но той си знаеше своето.Не исках на 20 г. да раждам деца.Приемах го,като край на свободата си и на нещо,като влизане в “затвор”.За мен това си беше опропастяване на бъдещето.Другото,което ме спираше,беше голямата ни разлика от 9 години.

Веднъж в многото си опити да ме задържи,ми скрои доста подъл номер.Покани ме у тях на гости,което беше нещо обичайно,тъй като и друг път бях ходила.За моя голяма изненада,когато се появих в уречения час,на вратата ме посрещна той и неговото семейство (родителите и семейството на брат му).Всички бяха официално облечени,за мен имаше огромен букет цветя и се състоя официална,пищна вечеря.

Почувствах се излъгана и подведена.Отидох неподготвена.Бях неподходящо облечена за случая с някакви дънки и тениска.Там бяха майка му и баща му,които за първи път аз виждах,а те нищо неподозиращите хора мислеха,че синът им представя бъдещата им снаха.На другия ден той ми разказа,че го е направил,като се е надявал така да ме склони да се омъжа за него.Но уви,това още повече ме отблъсна.За мен си беше измама,а лъжата не се прощава лесно.Бях отвратена от постъпката му,а още повече,че е заблудил и родителите си.

С това мислех да сложа край на всичко,но не беше лесно да се отърва от него.Той постоянно ме преследваше,идваше на работата ми да се извинява и да му простя,но аз не исках повече да имам нещо общо с него.

След като видя,че няма да отстъпя,той решил да се запознае с друга или по-скоро моя колежка го е запознала.Сега идва и най-подлата му постъпка,за човек,който се кълнеше,че много ме обича и държи на мен и ми предлага брак.Тъй като ние нямахме интимни отношения,той приел поканата на другата за среща.Тя дори не е подозирала,че аз съществувам в живота му.И най-интересното е,че ние с нея лично се познавахме.Тя ми беше началник на една лятна бригада (сега няма такива,това беше в онези комунистически времена,когато ни караха да работим на полето без заплащане).Той все пак не е знаел,че се познаваме.

Срещата им е била една единствена,на която те са имали физически интимен контакт.За щастие или не,тя забременява и иска той да си поеме отговорността и да се ожени за нея,а младежът изобщо не е впечатлен и се окайва за постъпката си.За него това е било огромна грешка,която тотално обърква живота му.

Един ден ми звъни по телефона и иска да се видим.Аз естествено отказвах,защото за мен всичко беше приключило.Но той каза,че идва у нас и ми затвори телефона.Приех го,за да каже какво се е случило.Всъщност тогава ми разказа за случката с бременната си позната.Стана ми противно,че ме е лъгал и за това,но така или иначе нямах чувства и ми беше все едно.Въпреки,че очакваше дете,той с най-голямата си наглост ме молеше да му простя и да се съглася да се оженим,а на нея щял да каже да направи аборт.Това ме потресе.Не разбирах как мъжете с лекота ги решават тези неща,сякаш е някоя настинка,от която де се излекуваш.Съчувствах на жената и я разбирах,тя не беше виновна.Подлостта беше негова.

Посъветвах го да си поеме отговорността и да забрави за мен.Не само,че аз не го исках,но и не можех да приема едно дете да расте без семейство.В крайна сметка той се съгласи и каза,че ще се ожени за нея,заради детето.Това беше най-разумното в случая и последната ни среща,с изключение на посещенията му в магазина.Той наистина се ожени за нея,имат две деца,но не знам как са се развили нещата в бъдещето и дали още са заедно,но аз поне се отървах от него,макар и на тази цена.

Тази случка ме научи,че човек не трябва да приема любов,която не е споделена и защото така му е удобно.Не е честно да не зачиташ чувствата на другия,но не е и редно да бъдеш с някой от съжаление или за да си запълваш времето.Хубаво е да бъдем глезени и обичани,но не за сметка на страданието на другия.Автор:С.С.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

МОЯТА ИСТОРИЯ ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Снимката не се отнася към случая и това не са реалните
герои.
Субектите са случайно попаднали в кадър и снимани по
друг повод.
Снимка:jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

Тя си беше,като неоткъснато цвете,искаща любов.Любов,която трябваше да й дам.Видях онова мъничко нещо в нея , усетих го,наричаше се любов... 

Това беше жената,която исках да стане жена на децата ми,да си имаме дом,семейство и всичко онова,което аз нямах .Нямах приятели,израснах с майка ми и брат ми.Те ми бяха единственото семейство,докато не се наложи и тях да ги оставя и да замина в друг град да уча. Самотата беше жестока.Пишех си с нея по социалните мрежи.Падаше си по мен.Мислеше ме за свободолюбив човек.И тя самата беше такава.

Една нощ реших да й кажа,че имам нужда от нея и някой до мен.Тя не ме отблъсна.И така започна една любов,която щеше много да ме боли... Връзката ни беше от разстояние,но въпреки това се разбирахме.Виждахме се през седмица.Техните лека- полека ме приеха за нормален човек,дори ме заобичаха... мили хора са.Минаха дни,седмици,месеци...Аз се привързах към нея,обичахме се,като луди,а и тя ми беше първата истинска любов.За първи път с нея усетих страстта.Беше,като еуфория.Исках я все повече и повече.

Дойде лятото,минаха абитуриентските балове,тя завърши и сега й предстоеше да кандидатства. Искаше в София.Странно,аз учих в Пловдив,но тя искаше там.Това беше още много години далечна връзка.Как да й кажа-недей,ела при мен,докато тя самата не пожелае.Тогава започнах да разбирам,че всъщност тя е повече кариеристка,отколкото да мисли за семейство и живот с мен.И това мина...Замина за София.Тогава започна ревността в мен.Не знаех защо,но я ревнувах много.Не, че нямах вяра в нея...Ревнувах я от това,че обръщаше внимание на приятелите си,вместо на мен...,а тя си беше такава.Щом мен ме нямаше там,то нейното семейство бяха приятелите и приятелките.

Мина време и някак връзката ни претърпя няколко удара.Но аз бях упорит,не се отказах от нея- нали това е смисълът на живота ...дори и в трудни моменти да сте заедно,защото с хора се живее... Последният скандал стана от това,че не бяхме се виждали повече от 2 седмици.Умирах да я виждам и да я прегърна,но тя вместо да дойде при мен,реши да пътува със съквартирантките си за Варна за седмица.Това ме обиди.

После разбрах,че са използвали забранени неща...Не ми пукаше за това.Засегна ме,че го прави пред тях за първи път и ако стане нещо да е пред приятелките й,а не пред мен.

Мина година и половина.Толкова ли се срамува от мен...Това ме беше обидило,скарахме се и от тогава тя се държи студено.Извиних й се,приех си грешката,макар и да не беше само моя,но не се промени държанието й към мен.Това ме съсипваше...вече ме мразеше... а аз?Какво толкова направих,исках семейство и човек,който да ме обича... на 18.05.2015 си писахме във Фейсбук. Държеше се студено,вече не ме обичаше.Говорихме си по телефона и тя каза- късаме...Бях съсипан...едвам си сдържах сълзите.Аз-голям мъж ... разревах се...Причината за раздялата ли?Че аз искам твърде много от нея и не била зряла за мен.Това и бяха думите.Вече не знам какво да правя... Всички чувства умират в мен.Искам да се скрия някъде и никога да не излизам от там.Ставам безчувствен...Наранен съм!Имах мечти и планове,а сега са само пепел от спомени....

Автор:анонимен (по негово желание)

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com