ПРИТЧА ЗА ВЛЮБЕНИ СЪРЦА ИЛИ КАК ЛЮБОВТА НИ ДА ПРОДЪЛЖИ ВЕЧНО

Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:

 - Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?

- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.

 Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.

 - А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.

 Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успели да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.

 - Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.

 Орлите излетели нависоко.

 - Ето това е тайната, никога не се „връзвайте“ един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее на воля и да се радва на своя полет". 

РАЗБИХА МИ СЪРЦЕТО

С моята голяма любов се запознах в ученическите си години.Тогава бяхме още деца.Срещнахме се на един купон.Тя беше приятелка на моята сестра.След време разбрах,че е имала чувства към мен.Тогава не знаех.А аз я обикнах от мига,в който я видях.Влюбих се от пръв поглед в това красиво момиче.Но никой така и не разкри чувствата си тогава.
Това се случи през една от летните ваканции.Дните се изнизаха бързо и тя се прибра в родното си място.
Започнах да усещам липсата й.Не преставах да мисля за нея.И така един ден реших да й отида на гости.Срещата мина добре.Бях щастлив,че съм до момичето,в което бях влюбен.Исках да й кажа за чувствата си,но не смеех.Незнайно защо,тогава се срамувах да й го споделя.Ами....детска работа!Така си тръгнах от тях с несподелени чувства.
Изминаха няколко седмици от първата ни среща.Съвсем случайно един ден,както си вървях,видях моето момиче в прегръдките на друг мъж,видимо по-голям от мен.След време тя се омъжи за него и така приключи моята голяма любов.
Аз също се ожених за друга жена,с която изградихме семейство.За съжаление не твърде успешно,което доведе и до развод.
Дори и женен,аз непрекъснато се сещах за моята ученическа любов.Никога не успях да я забравя.
Един ден,след 35 години,реших да я потърся във фейсбук.Съвсем случайно я видях в приятелите на мой приятел.Изпратих й покана и за мое щастие тя я прие.Не очаквах,че ще се сети за мен и че ще ме познае.Радвах се,че отново се намерихме и дълго си разказвахме за това,кой как му е протекъл живота.
Поканих я на кафе и тя,въпреки че беше омъжена я прие.На срещата дойде една жена,която бе различна от това,което познавах.Но все пак бяха минали доста години.Имаше вид на тормозена физически и психически жена.Оказа се,че мъжът й я е биел.Държал я е гладна и жадна.Цял живот са живеели по квартири,а той бил женкар и комарджия.
Стана ми много жал за нея.Не беше това момиче,което помнех и беше по детски щастливо.За първи път тогава,от 35 години насам,аз я прегърнах.Отново почувствах,че още я обичам и я желая.Но този път,вече бях зрял мъж и не се поколебах да разкрия чувствата си.Казах й колко много я обичам и че това никога не е преставало,въпреки че съм бил женен.Това предизвика усмивка на нейното лице.
Така прегърнати,помълчахме известно време и изведнъж тя ме попита,дали бих могъл да я направя щастлива.Отговорът ми беше-да и допълних,че имам голямо биволско сърце,изпълнено с много любов.Така завърши първата ни среща след толкова много години.
Мина седмица и аз отново я поканих на кафе.Исках да разбера повече подробности за нея.Притеснявах се,че живее с мъж,който я тормози.Исках да й помогна.
Тя ми разказа,че мъжът й работи в Германия,но не се грижи за нея и не изпраща пари.И аз на свой ред се оплаках от моята бивша съпруга.
Започнахме да се виждаме все по-често.Консумирахме и физически нашата любов.Този път пламна истинска и взаимна обич.Прекарвахме доста време заедно.Дори,когато беше и на работа,аз бях с нея по телефона.Не можехме един без друг.
Тя работеше към един старчески дом и не изкарваше много пари,за да се издържа.Колкото можех й помагах финансово,работех,като строител.Тя ме запозна с децата си и започнах да ходя по-често у тях.
Един ден решихме да избягаме в друга държава,за да живеем спокойно и далеч от мъжа й.Бяхме заедно почти три месеца.Но съпругът й,като разбра за това,започна да я търси по телефона.
Той я молеше да се прибере при него в Германия,но тя отказваше.Не искаше да преживява отново кошмара на побоища.Започнаха да я търсят нейните роднини и да я убеждават отново да се върне при мъжа си.Отвсякъде я притискаха и тя не знаеше какво да прави.Казваше,че с мен се чувства свободна и обичана,но явно това не беше достатъчно да остане с мен завинаги.Оставих я сама да реши с кого иска да живее.
Съпругът й не преставаше да я търси.Беше й намерил работа в Германия за доста добра заплата и така я принуди да се върне при него.
Замина и ме остави сам.Почувствах се излъган.След тази случка,аз се прибрах в България.Бях смазан.
Както си стоях,изведнъж звънна телефона.Беше тя.Уведоми ме,че на другия ден си идва в България и да я посрещна на летището.Така връзката ни продължи доста време.Бяхме щастливи и всичко вървеше гладко,докато един ден не ми каза,че ме обича,но аз никога няма да стана баща на нейните деца.
Наближиха празниците и тя се прибра при мъжа си.Бяха заедно два месеца.Пишехме и се чувахме по телефона.Тя каза,че вече животът й протичал нормално и коренно различно от преди.Аз нямаше как да знам,дали казва истината.Но в крайна сметка избра мъжа си,а аз останах излъган и сам с разбито сърце.
Не знам дали това е краят на моята любовна история.Надявам се да не е!Аз винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.Кой знае,дали отново ще бъдем заедно?Времето ще покаже!Това е моята обикновена история за голямата любов,завършила с разбито сърце.Автор: И. С.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ ТРУДНО РАЗБИРАТ ЖЕНИТЕ

От какво се нуждае жената,за да се чувства емоционално стабилна?Защо мъжете трудно разбират нуждите й?Кой е основният принцип в една връзка,за да е хармонична?

Отговорите са толкова прости,но сложни за мъжката психика.

Мъже,жената има потребност от малки на пръв поглед неща,но изключително важни за нейното емоционално състояние.На първо и най-важно място нежният пол поставя вниманието.Без него, жената се чувства отхвърлена,неудовлетворена,а от там и неспособна да се справя с ежедневните си задължения.

Понякога един малък жест от страна на мъжа, може да накара жената да се чувства желана и обичана.Топлата и нежна прегръдка  е достатъчна да стопли женското сърце.Това сваля всякакви тревоги и напрежение,но защо мъжете не могат да го проумеят.Само две минути внимание могат да направят чудеса и да накарат жената да “лети” от щастие,а нали това я прави всеотдайна за мъжа.Така че ползата е взаимна.

Няма голямо значение как ще се изрази вниманието.Дали ще е с цвете или вечеря в ресторант,разходка сред природата или съвместно гледане на филм вкъщи пред телевизора,важното е жеста.А какво по-хубаво от това да гледаш как една щастлива,емоционално задоволена,усмихната жена и сияеща от обич те посреща вечер след тежкия работен ден и е готова да се грижи за теб-мъжа и да задоволява малките ти капризи.Нужна е само една топла прегръдка,дори не са необходими думи.Толкова ли е трудно,мили мъже?

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com

ИСТОРИЯТА НА МОЯТА ПЪРВА ЦЕЛУВКА-ЕДИН ВЕЧЕН И НЕЗАБРАВИМ СПОМЕН

Помните ли първата си целувка,първият трепет на сърцето от това,първото вълнение и “пеперудите” в стомаха?Може би не за всеки това е вълнуващ момент,но определено се помни завинаги.Зависи на каква възраст се е случило и с кого,дали целувката е била чисто приятелска или е възникнала в момент на чувства.

Ето и моята лична история за първата ми целувка.

Това ми се случи,когато бях дете на 9-10 години.Беше нещо много невинно и по детски,но после с течение на времето осъзнах,че това е бил най-вълнуващият момент тогава в живота ми,а щом го помня още,въпреки че вече съм на повече от 40 и с добри чувства,може би е било нещо повече от целувка.

Всичко започна една лятна ваканция при баба и дядо на село.Аз не обичах да ме водят там,защото ми беше скучно и нямаше много деца,с които да си играя.Исках да съм си у нас при приятелите в града,но родителите ми работеха и се налагаше да прекарвам три месеца на село.Събирахме се на улицата с една моя братовчедка и други нейни приятелки,но на мен не ми беше интересно,защото те бяха по-големи и ме възприемаха,като дете,което им пречи на “големите” занимания.Говореха си за гаджета,а мен това изобщо не ме вълнуваше.Само от време на време ме вземаха със себе си от съжаление,че съм оставала сама.

Но един ден в селото дойде момче на гости на баба си.Запознахме се с него и често се събирахме,но и той,като момичетата предпочиташе да си играе с големите,а не с мен.

Една сутрин се видяхме както обикновено на поляната.Бяхме моята братовчедка,аз и той.Основните ни занимания бяха игрите с карти.Караха ме да играем на някаква игра,в която,който загуби изпълнява желанията на другите.Аз,като най-малка често губех,защото и нищо не разбирах.В началото желанията бяха прости-да отида до определено място бягайки,скачайки,да занеса на някой вода и други такива глупави неща.Но в един момент при поредната ми загуба,братовчедка ми ме накара да целуна момчето.Ужасих се от това,защото никога не бях се докосвала до момче по този начин.Станах и исках да си тръгна,но тя ме спря и каза,че ако не го изпълня,повече няма да играят с бебета,като мен.Разликата ни не беше много голяма,но при децата и една година в развитието си е от значение.Тя беше с 3 години по-голяма от мен,а момчето с 2.Това ме накара да се върна и да опитам да го направя.

Дълго време се колебаех,но накрая се престраших и целунах младежа по бузата.Не усетих нищо особено,освен срам и вътрешно негодувание,че съм се оставила да ме уговорят.Беше доста неловко за мен.Цялата треперех и гледах момчето в очите.Той разбра,че се притеснявам и за да ме успокои може би,се усмихна и ме хвана за ръката,а после ме прегърна.Каза,че му е харесало и че всичко е наред.Беше много мил и внимателен,с нищо не ме засегна и не ме нарани,дори ме накара да се почувствам,като принцеса,целунала принца,за да го събуди.За него едва ли тази целувка беше първа.Изглеждаше,че има опит.

Тогава аз,за първи път видях,че той беше доста красив.Имаше хубава черна коса и кафяви и топли очи.Беше строен и по-висок от мен и с доста правилни пропорции на тялото.Засрамих се от мислите си,никога не бях разглеждала до този момент момче по този начин.Явно и аз пораствах,но все още не го осъзнавах.

Така си минаваха дните.Вече не ми беше скучно.”Големите” ми обръщаха повече внимание.Братовчедка ми,той и аз всеки ден играехме на карти и всеки ден победения трябваше да целува другия.Разликата беше само в това,че целувката не беше само по бузката,а и по устните-една невинна детска целувка на докосващи се устни,а не както се целуват възрастните.

С течение на времето започнах все повече да мисля за момчето.Сутрин,когато се събуждах и вечер,когато си лягах,той беше постоянно в ума ми.Дори усещах,че ми липсва,когато не сме заедно.За добро или за зло,така си минаваха дните,а лятото свърши и всички се прибрахме по домовете си.

Училището започна,а аз не преставах да мисля за него и трепета от първата целувка.Чаках с нетърпение следващата ваканция и да отида на село и отново да го видя.Зимната ваканция той не се появи,пролетната също,а аз все продължавах да се надявам.Дойде и лятната,но него го нямаше.Бях много тъжна и разочарована.Следващото лято отново не дойде,по-следващото също,но аз наивно го очаквах.

Един ден реших да попитам баба му защо не идва,а тя ми отговори,че повече нямало да ходи на село,онова лято било изключение.Надеждите ми се сринаха за миг,но това не ме отказа да го търся.

Попитах за адреса му в града и ми го дадоха.Минавах хиляди пъти по улицата,на която е къщата,в която живее с надеждата да го срещна,но така и не се случи.Явно не е било писано.

Така изминаха много години,станахме големи хора,но аз не успях да го забравя.Дори и сега,когато минавам по същата улица в града,се надявам да го видя по-скоро от любопитство,какво е станало с него,как живее,как се е устроил и какво работи,но това и до ден днешен не се случи.А може и да сме се срещали,кой знае,но няма как да се познаем вече,минаха повече от 30 години.За съжаление не помня много ясно и лицето му,всичко се размива с времето.

Сега,когато анализирам това,разбирам,че май съм била влюбена,но предвид крехката си възраст,тогава не съм го осъзнавала.Вече съм омъжена и със семейство,но споменът за първата целувка си остава вечен.Докато съм жива ще се надявам отново да го срещна,макар и само за миг да мога да го зърна. Автор:В.М.

jivko mihalev

realnilovehistori.blogspot.com