Няма значение с кого общуваме – семейство, приятели, деца, колеги, винаги идва момента на кавгата. Изнервящ ден, проблеми, какво ли не може да ни подтикне да се скараме със или на някого. И колкото и понякога караниците да са дори здравословни, желателно е да ги избягваме, за да пощадим нервните си клетки, пък и тези на другите около нас. Като за начало е повече от желателно да искаме да избегнем скандала. След това спазваме няколко прости стъпки.
Слушай. И чувай. Другият има нещо да каже. Нека го чуем какво. Игнорирайки другия участник в кавгата само ще го накараме да се вбеси още повече. А и не са малко скандалите, започващи именно с това – „защо никога не ме слушаш?“, „ти въобще чуваш ли какво ти се говори?“, „аз на стената ли говоря?“ и т.н. Затова нека се изслушваме внимателно, и тогава да преценим кой е прав и кой – крив.
Можем да използваме правилото 60/40 = 60% от времето слушаме и говорим едва 40%. Според тази тибетска мъдрост, така винаги ще научаваме по нещо ново.
Не винаги ние сме прави. Важно е да разберем това, безгрешни хора няма. Така както другият е виновен, така може да се окаже, че правият е всъщност той. Никога не приемайте правотата си за даденост. И ако изслушаме внимателно другия, може не само да се окаже, че грешим, ами дори и чуем решение на проблема.
Да разберем другия. Да се опитаме да надникнем в мислите и чувствата му, да разберем какво го провокира да се държи така, защо е в лошо настроение, как е минал денят му и на колко стрес е подложен, от какво се страхува… Може би тогава ще се изяснят много неща, като например защо крещи от вратата, вместо добър ден, защо е все намусен, защо не иска да ходи еди-къде си, какво го „пали“, какво го успокоява… Разбирайки другите е важно за пълноценно комуникиране без скандали.
Къде си мислиш, че се намираш? Колкото смешен, толкова и важен въпрос, който е хубаво да се сетим да се попитаме, ако кавгата вече е във вихъра си, че и преди това. Огледайте се около себе си и вероятността да охладите страстите е доста голяма. Първо, деца наоколо, попивайки всяка ваша дума с неприкрит интерес. А може би сте на публично място и всички минаващи ви гледат. Дали пък не направихте черните си ризи достояние на целия квартал? Или току-що превърнахте уютния си дом в полесражение? Ами значи стига толкова, вече се изложихте достатъчно, няма смисъл да продължавате.
Позитивизъм. Ако подхождаме към хората с отрицателно отношение, не само ще се изпокараме с всички, ами и ние самите ще сме тези, предизвикващи това да се случи. Никой не обича намръщени и вечно критикуващи хора. Така че мислете позитивно и посрещайте и скандалджията с усмивка, която да го обезоръжи. И така, както не харесвате отношението на някого към нещо, така и вие имате черти, които дразнят другите. Всички сме хора и се налага да се приемаме едни други.
Спокойствие. Да запазим самообладание понякога е повече от невъзможно, но пък наложително. Спокойно, дишай дълбоко, всичко е наред. Изпуснем ли му края, скандала нараства лавинообразно, всичко излиза от контрол и връщане назад няма. Запазете спокойствие на всяка цена, както и здравия си разсъдък. Побеснели хора няма как да разсъждават трезво и да се разберат.
И пак да уточним, няма значение кой кого предизвиква, няма значение кой на кого какъв е, кой е по-млад, кой по-стар, кой по-висш и т.н., може да се скараме със всеки и на всеки, но от скандал нищо добро не е излязло. И ако така изпускаме парата, може би не е зле да започнем да тренираме вместо това. А ако назрява караница, трябва да я спрем. Спокойно. С усмивка. И любовта си към скандалджията! Да надвием с усмивка! Ето това е истински контрол!Източник:fresh-science.com.
